Media Times Review    Google   
___









Книги
 май 2004

“Страната на утринната свежест”
Разказ за Южна Корея
(продължение)
 
Светът е футбол
 
Южна Корея, като домакин, заедно с Япония, беше центърът на света поне за един месец през 2002 година. Не случайно отделям специално внимание на това събитие, което разтърси обществото из основи. То беше кулминацията на многогодишни усилия и надежди на страната. Президентът Ким Те Чжун се опита да опише триумфа на нацията, като заяви, че това бил най-щастливият момент на Корея в петхилядолетната й история (Ким Чен Ир ще бъде на друго мнение). Всичко, за което стана дума до този момент за образа на Южна Корея като младост, хомогенност, модернизъм, динамика, целеустременост, мобилизация, единство, преодоляване на национални комплекси, гордост, отвореност, сърдечност и т.н. намериха израз в този невероятен празник на нацията.
Мобилизацията и подкрепата на обществото преди и по време на първенството достигнаха невиждан размах. “Всички” означаваше всички. “Червените реки" по улици и площади, които се изливаха в Сеул и други градове в подкрепа на отбора, бяха видимата страна на този недирижиран и спонтанен възторг. От колегите във фирмата до рехабилитаторите в болницата, всички коментираха запалено представянето на Република Корея, дори за срещите предшестващи първенството. Всички започнаха да разбират от футбол. Корейците имат слабост към изразяване с цифри, както и към залаганията помежду си (не непременно с комерсиална цел).
Масовото опиянение по време на първенството понякога стигаше крайности, граничещи с мистицизъм. Един запалянко дори се самозапали в Пусан с цел да се превърне във фантом и да помогне на Южна Корея в мача с Португалия от предварителната група (където бяха още съставите на Полша и САЩ), като стане дванайсетият (невидим) играч в отбора на домакините... Слава Богу, спасиха го в местната болница. Известна корейска астроложка беше предрекла квалифицирането на Република Корея на полуфинала. Апогеят на скандиранията:“Те-хан Мин-гук!” и “О...Пил-сънг Ко-ре-я”, беше на полуфинала с Германия, когато повече от 7 милиона души гледаха мача на открито. Ликуването не престана и след загубата и фиестата отново продължи цяла нощ.
Инвестициите в подготовката е едната страна на усилията за добро представяне. Имайки предвид значението на такова първенство като средство за промоция на страната, правителството и Корейският организационен комитет положиха специални грижи за подобряване на образа на Корея сред чужденците. Можеха да се видят телевизионни реклами, в които корейците се съветват да бъдат по-учтиви с чужденците (да не се блъскат в метрото или на улицата, например и т.н.). По време на първенството, корейците направиха агитки за отбори, които нямаха достатъчно свои привърженици заради голямото разстояние и високата цена на пътуване и престой в Корея. На мача с Полша такава корейска агитка вееше полски знамена и пееше полски песни. Макар че може да се допусне известно насърчаване “отгоре” за подобна подкрепа, корейската публика по стадионите, площадите и улиците демонстрира завидна толерантност (особено, ако се сравни с Европа). Не случайно ФИФА определи корейската публика за най-добрата публика на първенството.
Извън рамките на подготовката на първенството беше трудно да се забележи присъствието на футбола като спорт в страна, където традиционно бейзболът има централно място сред колективните спортове. Професионална футболна лига се образува едва преди няколко години от осем отбора. Сега вече е КL – Korean League, и скоро ще нарасне на 14 отбора в резултат от голямата популярност на футбола през 2002 година.
Празни трибуни по стадионите на срещи от вътрешното първенство по футбол, бяха характерно явление. Като се изключат световните първенства, хората проявяваха много малък интерес към този спорт. Когато националният отбор се представяше, било то за квалификации за световни първенства или особено на самите първенства, интересът рязко се засилваше поради важността, която се придава на успеха на нацията, независимо дали е спорт или БВП. Когато представянето на националния отбор и съревнованието с най-силните в света беше съчетано с огромния престиж на домакинството през 2002 година, това прикова интереса на обществото дълго преди започването на първенството.
Като изключим оспорвани съдийски решения на мачовете на Корея с Португалия (предварителната група), Италия (осминафинал) и Испания (четвъртфинал), представянето на домакините изненада всички, включително самите корейци. Успехът на Република Корея е още по-впечатляващ, като се има предвид, че от четири предишни участия на световни първенства, тя нямаше победа. Затова и след първата победа над Полша с 2:0, страната буквално избухна във въодушевление.
Централните информационни емисии продължиха до полунощ с репортажи не само от централни улици на Сеул и други градове, където стотици хиляди не можеха да си намерят място от радост, но и от болници, затвори, столици на други страни и т.н. Южнокорейците чакаха първата победа 38 години. Имаше дори исторически и философски анализи за ефекта на победата върху образа на Република Корея в света, който познава страната не само с икономическите й успехи, но и с военните диктатури през 70-те и 80-те години, със срутения мост на река Хан в Сеул (1995 година – поради лошокачествено строителство) и т.н. Лайтмотивът на реакциите от победата над Полша и други европейски сили във футбола беше: “Ние учудихме света”.
Световното първенство по футбол става главна арена на представяне на национални отбори и затова в някаква степен наподобява “война” с мирни и спортсменски средства. Затова залогът е толкова висок и представянето на всеки участник е въпрос на огромен престиж и национална чест. Информационният век предлага ефективни средства за комуникация, което прави събитието още по-значимо от гледна точка на престижа на една нация.
Южнокорейците постигнаха много в образованието, икономиката и демократизацията на страната, но мислят, че не получават достатъчно признание в света. Те чувстват, че трябва да се доказват като развито общество – равно с това на Япония и Запада. Световното първенство, както и Олимпийските игри в Сеул през1988 година, не могат да подобрят образа на една страна автоматично, но са ефективни средства да се насочи вниманието на света към домакините и техните традиции, което позволява по-близко опознаване и оценяване на успехите на една нация. Когато домакинство е съчетано с успех на отбора домакин, ефектът е максимален.
Азия беше особен обект на внимание и сравнения в южнокорейското общество, защото Япония също беше домакин и това беше първото участие на Китай на световно първенство. Продължителната подготовка на това първенство не се изразяваше само в инвестирането на 3 милиарда долара за построяването на 10 нови стадиона, но и в рекламирането на Република Корея по света. Конкуренцията между Южна Корея и Япония за домакинство на първото азиатско световно първенство, което е и първото на 21-ви век, беше толкова ожесточена, че европейците решиха да направят двете държави домакини, за да избегнат политически усложнения с тях.
Футболът е област, в която корейците могат да бъдат лидери в Азия - нещо, което е било трудно в историята по различни причини – било тя историческото културно доминиране на Китай в района или икономическата мощ на Япония в по-нови времена. Стремежът да бъдат най-добрият азиатски отбор мотивираше допълнително, както държавата, така и обществото на Южна Корея. Гордостта на корейците от факта, че са единственият азиатски отбор, който е достигнал полуфинал на световно първенство, не прерасна в надменност. В същото време корейци не пропускаха шанса да правят коментари от рода на това, че Китай никога не е побеждавал Южна Корея на футбол или, че е важно Република Корея да се представи по-добре от Япония и т.н. – отново история, история...
Историята предлага обяснения за процесите, които имат определени причини и логика. И успехът на Южна Корея не изглежда такова чудо, както много европейци си мислят. Други искаха да обяснят корейските победи изключително със съдийството или случайността, което е доста обичайно за победените страни. Тази пристрастност е обяснима, но това, което ме интересува в случая е не да бъда “про-“ или “анти-корейски” настроен, а да търся обяснения на корейския успех. Затова историята може да предложи някои от отговорите. Друг корейски отбор, например, този на КНДР, победи Италия на Световното първенство през 1964 година (1:0) и достигна четвъртфинала на следващото световно първенство през 1968 година.
По-нататък, може да се направи връзка и с традиционни игри с топка, които развиват способности в тази област от ранна възраст. Има една игра, например с малка топка (“чеги”) – “чеги-чаги” (ритане на “чеги”). Целта е да се задържи “чеги” колкото е възможно по-продължително време във въздуха, като не се използват ръцете. "Чеги-чаги" може да се играе индивидуално или в група.
Друга игра, “чок-ку” (което буквално означава “футбол” или ходило-топка), е свързана с прехвърляне на топка без използване на ръцете между два отбора над ниска мрежа на терен с големината на волейболно игрище (топката може да докосне земята само два пъти преди да се прехвърли в противниковата половина). Ученици, студенти, работници и войници играят “чок-ку” през почивките.
Както добре е известно, таекуондо е традиционен национален спорт, който развива добра кондиция на тялото и голяма гъвкавост. За разлика от карате, таекуондо набляга на работа с краката – бързина, гъвкавост и добро позициониране в пространството. Почти няма кореец, който да не е тренирал таекуондо в училището или в казармата. Голът на Пак Сонг Джин срещу Португалия беше отличен като най-красивият гол на първенството. Такива умения и виртуозност не се постигат чрез игра в полупрофесионална лига за няколко години, предшестващи първенството. Те са възпитавани в редица традиционни игри и спортове в Корея.
Корейците се славят не само с дисциплината и постоянството си, но и с физическата си издръжливост - качества, които помогнаха на “червените” да бъдат конкурентни съперници на Италия и Испания в продълженията на двата мача от първенството. Маратонското бягане, например, е една от олимпийските дисциплини, в която Корея има традиционно солидно участие, включително и сребърен медал при мъжете от Олимпиадата в Атланта през 1996 година (Ли Бонг Джу се класира три секунди след победителя). Първият успех на корейски маратонец води началото си още от Олимпийските игри в Берлин през 1936 година, където кореец, Сон Ки Чунг спечели маратонското бягане с нов световен рекорд, състезавайки се за Япония (тогава Корея е колония). Друг кореец, Нам Сунг Йонг, печели бронзовия медал на същото маратонско бягане.
Изброените по-горе традиционни игри и спортове, които заемат важно място в корейското общество, не правят автоматически един добър отбор по футбол, но те развиват определени качества, които създават предпоставки за голям избор от атлетични спортисти. Като се прибавят и целенасочените усилия на администрацията, догонването на водещите в света на футбола става не само свръхамбиция, но и достижима цел.
Ръководството на националния отбор беше друга важна причина за успеха на Южна Корея. На миналото първенство във Франция, корейците загубиха от Холандия с 5:0. В резултат на тази загуба отборът имаше нов треньор на следващия ден... В началото на 2002 година Южна Корея привлече като главен треньор на отбора Гус Хидинг – треньорът на Холандия по време на френското първенство. Той преобрази състава и се създаде невероятна “химия” или взаимодействие на неговия опит с дисциплината и качества на корейските играчи.
По време на първенството в Япония и Корея Хидинг се превърна в национален герой и легенда, надминавайки предварителния “план” и очаквания от него да постигне поне първата победа на Република Корея на световно първенство и да класира отбора до следващата фаза (шестнайсетинафиналите) след срещите в предварителните групи. “Първа победа” и “шестнайсетинафинали” бяха главните девизи в подготовката на Южна Корея за първенството.
Съчетаването на домакинство, дисциплина, физическа подготовка, способности, талантлив и опитен треньор от Европа и амбицията на държавата и голямата мечта на корейците не правят четвъртото място на първенството по-малко изненадващо. Но тези причини и тяхното комбиниране правят този успех по-разбираем. Триумфът на Южна Корея на Световното първенство символизира успехът и в други области като икономиката, където взаимодействието между местни качества, инвестиции, национална амбиция и учене от опита на другите водят до “чудесата”.
 
следва продължение...
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.

MTR книги
Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие.
Аврам Агов

Можете да купите книгата оттук:
книги "Нисим"
гр. София
бул. "Васил Левски" 59
---------
"Световит"
гр. София
ж.к. "Слатина" бл.15 вх.В
както и от електронната книжарница:
www.bgbook.dir.bg