Media Times Review    Google   
___









Перспективи
 май 2004

Ерата на империята

Джонатан Маркъс от Би Би Си разглежда мястото на САЩ в съвременния свят.


>>> продължение от първа страница

Нова ера на войната

В тази част Джонатан Маркъс разглежда някои от въпросите, свързани с армията на САЩ, в ерата на изпреварващите удари

Не е лесно да притиснеш с въпрос американския министър на отбраната Доналд Ръмсфелд. Той предпочита по-ефикасните според неговия персонал сесии "около кръгла маса" с журналисти, отколкото интервюта на "четири очи".

Ръмсфелд е известен с това, че отговаря с изключително заплетен синтаксис - в негова чест дори е публикувана стихосбирка. Но на срещата на министрите на отбраната от НАТО в Колорадо спрингс през октомври 2003 той даде сериозни отговори на поредица от въпроси.

"Временно увеличение"

На въпрос дали кампанията в Ирак показва, че американската армия изчерпва възможностите си, той категорично отрече. Генералите не са поискали повече войски, каза той, проблемът не е в живата сила.

Само пет месеца по-късно Пентагона обяви "временно" увеличение на числеността на американската армия. Още близо 30 000 войници ще постъпят в армията.

Но както ми каза известният специалист по въпроси на отбраната, Тони Кордсмън, числеността не е всичко. "Тезата, че повече е по-добре не е лесна за оборване, но не става ясно дали така се решава проблемът на асиметричната война." "Асиметричната война" - това в момента е ключовата фраза. Терористичните атаки от 11 септември бяха в известен смисъл такава форма на война. Идеята е, че Съединените щати са толкова силни, че никой, който е с ума си, не би атакувал американска бронирана дивизия - войната в Ирак е доказателство за това.

Но проблемът за Пентагона е, че в качеството си на единствена суперсила в света САЩ трябва поддържат широк обхват от видове войски и въоръжение. От една страна те трябва да са в състояние да се бият срещу бунтовнически формирования, докато в същото време поддържат предимството си във високоинтензивния бой. Ресурсите не са неограничени, така че най-важното е войските да са лесно подвижни, а военната структура да е достатъчно гъвкава, за да може да се сформират бързо различни военни части за различен вид операции.

Нови възможности

Нов бронетранспортьор, наречен "Страйкър", който ще влезе на въоръжение в шест нови бригади, до голяма степен символизира този процес. Идеята е да бъдат създадени мобилни сили с достатъчна ударна мощ, за да могат сами да се грижат за себе си на бойното поле. Новата част има свое собствено разузнаване, което идва още веднъж да подчертае, че събирането на информация е ключът към военната трансформация.

"Страйкър" е временно решение на проблемите на огневата мощ и мобилността. Програмата е спорна и мнозина се съмняват, че новите бронетранспортьори предоставят необходимата защита. Първата такава част вече се намира в Ирак - тя ще бъде първата проверка за потенциала на новата бригада. Междувременно американската армия не само ще бъде увеличена, но ще бъде изцяло реорганизирана в модулна структура. В бъдеще бригадите ще могат да се комбинират по много по-гъвкав начин, така че да осигуряват специални сили за специални мисии.

Ако мобилността и огневата мощ характеризират новата американска армия, то другият аспект на военното господство на САЩ е глобалният обхват. Нищо не илюстрира по-добре това от бомбардировача Б-2 Спирит във военновъздушната база Уайтман в Мисури. Със зареждане във въздуха самолетите Б-2 могат да летят от Уайтман, без да се приземяват, на практика до всяка точка на света, да пуснат бомбите си и да се върнат в базата.

Б-2 бяха използвани за пръв път в бомбардировките над бивша Югославия. През март 1999 два самолета от Уайтман атакуваха сръбски цели в продължила 31 часа операция.

Въоръжението и технологията са много важни, но е необходимо да се разгледа и стратегическата обосновка за тяхното използване.

През юни 2002 президентът Джордж Буш на практика обяви нова доктрина на изпреварващи военни действия. Идеята бе, че комбинацията от терористична заплаха, оръжия за масово поразяване и пропаднали държави е толкова опасна, че САЩ ще трябва да са готови да ударят веднага, щом заплахата бъде идентифицирана. Някои смятат, че иракската война представлява първият случай на прилагане на тази доктрина, но други твърдят, че Белият дом е искал да довърши незавършеното от първата война в Персийския залив.

Войната в Ирак открои един съществен въпрос, свързан с изпреварващите действия - необходимостта от надеждна разузнавателна информация, която да отразява точно сериозността на заплахата.

Задава се буря в търговията през океана

В четвъртата серия Джонатан Маркъс се спира на нарастващото недоволство в света от агресивната търговска политика на САЩ.

Майк Хавърти работи това, за което мечтаят много малки момчета. Той е шеф на собствената си железница.

Седнал зад огромно махагоново бюро, обкръжен от модели на влакове, Хавърти прави впечатление на професионален железничар от старата школа. Той е успял да превърне "Канзас сити садърн" от регионална жп линия с ограничени хоризонти в голяма трансконтинентална компания. Тайната на успеха му се състои в разширяването към Мексико. В 1995 САЩ, Канада и Мексико подписаха споразумение за свободна търговия в Северна Америка, известно като НАФТА. Много от митата и търговските бариери между трите страни отпаднаха.

'Железницата НАФТА'

Хавърти е знаел, че много американски работни места ще бъдат прехвърлени на юг към Мексико. Затова той купил дял от Ти Еф Ем - жп компания, управляваща линията от Ларедо на мексиканската граница с Тексас до столицата Мексико. Компанията "Канзас сити садърн" е спечелила много от нарастването на търговията в резултат на НАФТА.

Сега Майк Хавърти иска да обедини "Канзас сити садърн", Ти Еф Ем и малката жп линия, която ги свързва, в една холдингова компания, наречена "Железницата НАФТА". Споразумението за свободна търговия е облагодетелствало "Канзас сити садърн", но пътувайки на юг, открихме смесена картина. В самата мексиканска провинция НАФТА като че ли е предизвикала бедствие, "истинска реколта на бедността", както ми каза Енрике Крауз, коментатор и редактор на списанието "Летрес либрес". Той отчита и някои ползи - споразумението е помогнало за отваряне на мексиканската икономика, което на свой ред е помогнало за либерализиране на мексиканската политика. По отношение на демокрацията в Мексико, казва той, НАФТА е плюс.

Мексиканската криза

Цената обаче е твърде висока. Това става ясно, когато от столицата Мексико отидох до малка ферма в Сан Мигел дел Пиньоне.

На пръв поглед пейзажът е идиличен - свеж въздух, ярко слънце и покрити със сняг планински върхове в далечината. Наоколо обаче цареше ужасна мизерия. Местният фермер Франсиско Кастро Родригес ми каза, че мексиканското селско стопанство е в дълбока криза. "Споразумението НАФТА беше сключено зад гърба ни," каза той. "Почти нищо не знаехме за него."

Не всички проблеми на мексиканското селско стопанство могат да се обяснят с НАФТА. Свободната търговия обаче е централен стълб в политиката на няколко поредни американски правителства.

Няма 'равни условия'?

Много от хората, с които разговарях, твърдят, че не само че САЩ определят до голяма степен международните търговски правила, но освен това успяват да спестят на собствените си производители горчивото лекарство на "свободната търговия", което препоръчват на останалите. Икономистът и Нобелов лауреат, Джоузеф Стиглиц, нарича това "преобладаващото лицемерие" на Вашингтон. Той посочи, че САЩ "си служат с реториката на свободната търговия", но в действителност искат да кажат - дори при администрацията на Клинтън, че "търговията е добро нещо, но не и вносът."

Джоузеф Стиглиц бе един от главните икономически съветници на президента Клинтън. "Истината е, че САЩ не се чувстват обвързани със свободната търговия."

"В действителност те се опитват да убедят другите страни да осигурят достъп на американските производители до своите пазари, като отвръщат със същото, когато им е удобно."

Мексиканските фермери се оплакват, че американските им колеги имат много по-големи ресурси и технология. Те смятат, че няма равни условия на конкуренция - особено предвид субсидиите, които американските фермери продължават да получават въпреки НАФТА.

Битката с ЕС

Мнозина гледат на САЩ като на злодея в романа. Търговските правила, казват те, са несправедливи. Големият американски агробизнес е решил да разпространява продуктите си с мантрата, че "това, което е добре за американския потребител, е добре и за останалата част на света". Но когато се срещнах с Бил Уайли в малката му ферма в Канзас, той не приличаше на злодей. Уайли отглежда генетично модифицирана соя. Нейното производство е много по-евтино и по-малко трудоемко. Цените на соята зависят от износа. Но Европейският съюз е скептичен към генетично изменените храни и не ги допуска до пазарите си. Между Европа и САЩ се задава буря. От гледна точка на европейския потребител това е битка срещу гигантските американски компании за биотехнологии. Но Бил Уайли е просто малък производител, който се опитва да се издържа със селско стопанство. Говорителят на съюза на производителите на соя в Канзас, Кенлън Джоунс, ми каза, че според него това е въпрос на образование - европейците трябва да разберат, че генетично модифицираните продукти са безопасни.

Износ на американската мечта

В предпоследния епизод на програмата си Джонатан Маркъс разглежда въпроса защо американската култура е също толкова важен елемент в арсенала на САЩ, колкото и модерните оръжия.

Неотдавна отидох на кино в централен Лондон. Това беше, ако искате, професионално посещение с цел да намеря още едно доказателство за американското място в съвременния свят. Почти всички филми, които се прожектират в кината на Лестър скуеър, са американски. Може би няма нищо лошо в това. Холивуд е произвел някои от най-хубавите филми, но и множество посредствени. Холивуд освен това е инструмент на американското надмощие. Феномен, който макар и малко разбран, има драматично значение за оформяне на представата за Америка и американското общество.

През американски очи

Да вземем филма, който гледах, "Последният самурай" с Том Круз. Действието се развива в Япония през 19-ти век. Сценарият е написан въз основа на действителен бунт на самураи срещу подкрепяно от Запада, в този случай от САЩ, правителство, решено да модернизира страната. Като пресъздава последното издихание на старата военна каста на самураите, филмът предлага на американците формула "и вълкът сит, и агнето цяло". Те са едновременно злодеите - доставчици на нови оръжия за правителството, и героите, защото един от тях, изигран от Том Круз, е истинският герой. Той е американски войник, който уважава бойната традиция на самураите и застава на тяхна страна. Американското господство във филмовата индустрия в по-голямата част на света не е само въпрос на пари и бизнес. Попкултурата налага американските ценности и, както в този случай, представлява особен американски поглед към миналото.

Западни изкушения

Подобна е ситуацията и в телевизията. Отидохме на снимките на поредния епизод на сериала "Закон и ред" в долната източна част на Манхатън. Главният герой е всъщност самият Ню Йорк. Може би на това се дължи популярността на сериала. Филмът се излъчва в 70 страни. Няма да бъде преувеличено да се каже, че светът гледа Америка на телевизионните екрани. На практика това програмира хората да приемат конкретни образи от американското общество, като подсилва неговата привлекателност. Всичко това звучи като зловещ сценарий, но реалността е далеч по-банална. В американското общество има много привлекателни неща и киното и телевизията помагат за подсилване на тяхното въздействие.

За да намеря определение на "меката власт" се обърнах към един от нейните най-големи теоретици, Джоузеф Най, декан на факултета по управление в Харвардския университет. "Твърдата власт," каза той, "е способността да принуждаваш другите, като използваш моркова и тоягата в качеството на подкупи или заплахи". Но "меката власт" според него е "способността да получим това, което желаем, като привличаме другите, като ги убедим да искат нещата, които искаме ние." "Ако мога да получа това, което искам, защото и вие го искате," каза той, "това ще ми спести доста моркови и тояги."

Но твърдата и меката власт трябва да бъдат използвани едновременно. "По време на студената война военното възпиране попречи на съветската експанзия, но истинската победа бе трансформацията на културите зад желязната завеса с привличането им към западните ценности. Така че меката власт по същество бе действителната трансформираща сила," казва Най.

Възможност или лудост?

Администрацията на Буш се опитва да използва меката власт, за да промени представата за себе си в Близкия изток. Но тя иска да отиде още по-далеч - да трансформира цялостно района. Целта на САЩ е да изградят демокрация в арабския свят, като започнат с Ирак. Циниците смятат, че това твърдение е само опит да се придаде привлекателен вид на нещата. Критиците твърдят, че планът е свръхамбициозен в най-добрия случай и направо смахнат в най-лошия. Но бивш високопоставен служител от администрацията на Буш, Ричард Хас, настоява, че тази цел не само е възможна, но и наложителна. "Едно от нещата, което би трябвало да сме научили от 11 септември, е, че в този глобализиран свят, плащаме потенциално огромна цена за несъответствията и недостатъците в близкоизточните общества," каза той. "Особено когато младите мъже израстват в отчуждение, когато нямат политически избор, когато получават ужасно образование, като наизустяват механично религиозни текстове, вместо да се учат да задават въпроси - това са млади мъже, които просто не са в състояние да си намерят истинска работа и да се конкурират в глобализирания свят". "Тези млади мъже започват да гравитират към джамията и най-малкото стават податливи на екстремизъм и в най-лошия случай - на тероризъм." На дадено ниво логиката е убедителна. Но далеч не е ясно дали обществата в Близкия изток желаят да бъдат демократизирани от американците точно по този начин. В Американския университет в Кайро, където се подготвя значителна част от египетския елит, срещнахме сериозни студенти, повечето от които с лекота съчетаваха либералното си образование в американски стил с арабската си идентичност. Ректорът на университета, проф. Тим Съливън, твърди, че образованието може би е най-добрият пример за предимствата на меката власт. Но той посочва, че образованието не е лек, който може да подейства за един ден. Ричард Хас също смята, че за успеха на американския проект в Близкия изток е необходимо едно поколение. Въпросът е дали няколко поредни американски администрации ще са в състояние да продължат изпълнението на проекта, ако, разбира се, преди всичко той е възможен за изпълнение.

Америка: империя върху пясък?

В последния, шести, епизод на програмата си, Джонатан Маркъс разглежда предизвикателствата, пред които е изправена най-голямата сила в света.

Елис Айлънд в района на пристанището на Ню Йорк е като огромна жп гара без влакове. Кънтящите зали и спални помещения са били някога първият пристан за хиляди потенциални имигранти в Съединените щати. Най-натовареният период е бил между 1892 и 1924. През Елис Айлънд са преминали около 12 милиона души, чиито потомци сега съставляват над 40% от населението на страната. Имиграционният център е превърнат в музей - свидетелство за притегателната сила на САЩ и символ на особен поглед към историята на Америка и мястото й в света.

Славни времена

Представата за примера на Америка е толкова силна днес, колкото е била и преди. За много американци това е доминиращият образ за самите тях. САЩ продължават да бъдат силен магнит за бедните по целия свят.

В последната част от тази серия се включих към американски граничен патрул в Ларедо, Тексас. От висока скала над Рио гранде - реката, по която минава международната граница с Мексико, можех да виждам местата, през които хората преминават нелегално границата почти всеки ден.

Мнозина са залавяни

Останалите постепенно си намират временна или домашна работа, като захранват огромна сива икономика от работници без документи, с които американското и мексиканското правителства със закъснение се опитват да се справят.

Ларедо е интересно място за край на поредицата. На пръв поглед този стар каубойски град изглежда напълно откъснат от широкия свят. Но ако човек застане на централния площад, ще усети мощните имперски приливи, белязали това затънтено място.

Ларедо е основан през 18 век от офицер от испанската колониална армия. Това е било едно от най-северните селища на "Нова Испания". Впоследствие то става част от независимо Мексико и в крайна сметка е включено в САЩ след анексирането на Тексас от Вашингтон и мексиканско-американската война през 1846. Това е доста богата история за толкова забутано място.

Но като че ли тези превратности не са били достатъчни: на площада в града се издига статуя на генерал Игнасио Сарагоса, герой от мексиканската кампания за прогонване на френските войски в средата на 19 век. Това ни напомня, че в далечния Париж Наполеон ІІІ, доста странно, е искал да прибави Мексико към френската империя.

Парите на другите

Посланието от Ларедо е, че империите идват и си отиват. Но дали това се отнася и за САЩ и доминиращото им място в съвременния свят? И те ли са обречени на упадък? Може би това е нелеп въпрос. Повечето коментатори, с които разговарях, смятат, че поне в обозримо бъдеще силата на САЩ всъщност ще нараства.

Икономистът Уил Хътън обаче ми посочи, както той я нарича, "тъмната страна на икономиката на Съединените щати" - състоянието на американските международни сметки. Казано направо, те дължат на останалия свят три трилиона долара и този дълг се увеличава с 500 милиарда долара всяка година. Хътън застъпва тезата, че сегашната сила на Америка се крепи на парите на другите. Той се опасява, че икономическият балон на САЩ един ден ще се спука. "Хората просто няма да продължават да дават милиарди долари назаем на Америка и Америка няма да продължи да взима заеми," ми каза той. Неговото виждане е, че икономическата сила на Америка е "изградена върху пясък".

Власт и недоверие

Засега обаче властта на САЩ изглежда безспорна. И въпреки всичките приказки за външната политика и предстоящите президентски избори, една обиколка на основните мозъчни тръстове във Вашингтон ме убеди, че разликите между двете главни партии не са съществени.

Независимо от трайната притегателна сила на Америка, у мен се загнезди чувството, че тя предизвиква силна враждебност. Дипломатът ветеран Хенри Кисинджър ми каза, че анти-американизмът не е нещо ново, но самият той е силно загрижен от степента и интензивността на съвренния му вариант. Кисинджър се опасява, че това може да урони вярата в авторитета и правото на Америка. Коментаторът Фарид Закария споделя някои от тези виждания. Той казва, че ако нещата продължат по същия начин, Америка може не само да престане да бъде "най-силната страна в света, но ще се превърне в страната с най-малко доверие."

Независимо кой спечели президентските избори през ноември, би било добре да се вслуша в това предупреждение.


MTR FLASHBACK
2002-2003

ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Дали днешното влияние на Съединените щати прилича на влиянието на Британия в нейния разцвет? Две хегемонии дават един отговор; но "империи" може би е по-точната дума.
Ниъл Фъргюсън

Цончо Цончев

Реалността е, че освен своите разлики, в годините на глобализацията и масовия тероризъм няма два по-близки региона в света от Европа и Америка. Тези региони ще загубят еднакво, ако не успеят да застанат един до друг в усилията да защитят своите общи ценности и интереси.
От Филип Гордън

Днешната "консервативна" външна политика има идеалистични цели
Франсис Фукуяма

Нещастието да бъдеш единствената световна сила
От Фарид Закарая

Време е да спрем да се правим, че европейците и американците споделят общ възглед към света, или дори че живеят в един и същи свят. Когато дойде време да се поставят национални приоритети, да се определят заплахи, да се дефинират предизвикателства, да се оформя и осъществява външна и защитна политика, САЩ и Европа поемат различни пътища.
От Робърт Каган

Въпросът на нашето време е: кое е истинското бъдеще на света? Дали Хънтингтовия културен сблъсък или pax democratia на Фукуяма?
От Стенли Курц