Оплитане без резултати

Интервю със Збигнев Бжежински върху американския окупационен режим в Ирак и грешките на Вашингтон в анти-терористичната стратегия.

Шпигел: Мистър Бжежински, преди години вие бяхте съветник на президентите Джон Ф. Кенеди и Линдън Джонсън. Днешните проблеми напомнят за Виетнам - един въпрос, който продължава да бъде кошмарен за американците. Защо е толкова трудно да бъде забравена тази част от миналото?

Бжежински: Заради въздействието, което имаше върху тази страна. В крайна сметка, президентът Джонсън беше отстранен, заради дълго проточилия се конфликт. Политическите проблеми на Никсън се увеличиха в резултат на Виетнам. Също така Виетнам остави своя отпечатък и върху следващите президенти. В този смисъл ехото от тази ера съществува все още и днес. Обаче по-подходяща аналогия би била тази с Алжир от края на петдесетте.

Шпигел: Какво имате предвид?

Бжежински: В Алжир се разрази една градска война на изтощение особено след победата на французите над Националния освободителен фронт през 1958. Имаше откъслечни терористични атаки, следвани от временни периоди на умора и съществуваше усещането, че всичко е безсмислено. Във Витенам имаше един външен регион и редовна армия, която бе снабдявана с модерни оръжия не само от севера, но и от Съветския съюз и Китай. Това беше една дълга партизанска война с много жертви.

Шпигел: Какво прави Виетнам толкова изключителен за Америка? Непоносимата идея, че Съединените щати са неспособни да победят една "четвъртокласна сила", както Кисинджър нарече северно-виетнамците или защото войната се превърна в морална катастрофа?

Бжежински: По-важното беше, че не спечелихме войната, въпреки че много американци намират моралните измерения за тревожни. Но за да стигне един човек до преценка, основана на морални съображения, той има нужда от по-прецизна информация, най-малкото по-прецизна от тази, за която повечето хора ги е грижа. През 60-те години телевизията вече играеше важна роля във формирането на публичното мнение. И това, което американците видяха, бе конфликт, който се проточва във времето, те също така видяха и смъртта.

Шпигел: Като Ирак днес. Кои са грешките или погрешните ходове, които предизвикаха неуспехите там?

Бжежински: Вярвам, че има две погрешни преценки отговорни за сегашното положение или може би говорим за обмислени погрешни ходове. Първият е свързан с предполагаемото съществуване на оръжия за масово поразяване, което бе за оправдаване на крайният подход към проблема, а именно едностранното използване на сила. Втората погрешна преценка бе глупавото предположение, че ние ще бъдем възприети като освободители. Факт е, че във висшите правителствени нива инвазията бе сравнявана с освобождаването на Франция през 1944. Оказа се, че иракчаните въобще не чувстват нещата по този начин и аз не съм изненадан.

Шпигел: Защото страните обичат да бъдат освобождавани, но не обичат освободителите си?

Бжежински: Негативният ефект започва, когато освободителите стоят в страната прекалено дълго и когато тези, които са окупирани нямат колективно чувство за вина. Ние не останахме във Франция като окупатори. Ако бяхме останали по-дълго и бяхме, например, попречили на Де Гол да стане водач на Франция, бихме загубили симпатията на народа. Ние бяхме способни да окупираме Германия за по-дълъг период от време, защото колективното чувство за военни престъпления и усещането за отговорност за започването на Втората световна война съществуваха. Иракчаните се страхуват много, че ние ще останем в страната им за години напред. В очите на арабите сега конфликтът в Ирак е станал същият като конфликта между израелци и палестинци. Разбира се, те мислят по този начин, защото видяха съдбата на Западния бряг, който бе окупирана територия 37 години.

Шпигел: От началото на войната е минала само една година.

Бжежински: Това не е дълъг период от време и досега не е имало широка национална съпротива, въпреки че настоящите бунтове определено повдигат и този въпрос. От американска перспектива проблемът се драматизира чрез картините по телевизията. От иракска перспектива, проблемът добива реалност заради големия брой убити цивилни граждани.

Шпигел: Дилемата в Ирак е неспособността на окупационната армия да гарантира сигурност. Къде са грешките?

Бжежински: Това може да бъде илюстрирано чрез сравнение между Афганистан и Ирак. И на двете места има трудности, но проблемите в Ирак са по-големи, отколкото в Афганистан.

Шпигел: Защо е така?

Бжежински: В Афганистан нашите европейски съюзници със своите войници играят значителна роля в стабилизирането на страната. Също така те помагат финансово. В допълнение към това, много от афганистанците са ни приятели, защото са благодарни за помощта ни в борбата им със Съветския съюз. Съществува голяма част от лоялни афганистанци, които са на наша страна. И още нещо, посланика на САЩ…

Шпигел: Залмай Халилзад, който по рождение е афганистанец…

Бжежински:… е по-отстъпчив и склонен към компромиси, така че проблемите могат да бъдат решавани по-лесно. Нито едно от тези три условия не съществува в Ирак и това е причината проблемите там да се увеличават.

Шпигел: Какъв би бил вашият съвет - повече войници?

Бжежински: Да, ако е нужно. Но в същото време ние трябва да бъдем по-благоразположени към прехвърлянето на пълномощия към ООН и да работим заедно с европейците по развитието на стратегия за Ирак и региона. Би било добре да се въздържаме от изненади като скорошното съвместно изявление на Буш и Шарон.

Шпигел: В един от последните си броеве Нюзуик пише: "Все още не е тресавище, но вече мирише на нещо подобно."

Бжежински: Уместна забележка.

Шпигел: Коя е най-голямата опасност в Ирак?

Бжежински: Продължителното оплитане на Америка без ясни резултати.

Шпигел: Ирак ли е правилната цел на така наречената война с тероризма?

Бжежински: "Война с тероризма" е фраза, която няма ясно значение за мен. Това е все едно някой да каже, че Втората световна война не е била отговор към нацистите, а война срещу "Blitzkrieg". Тероризмът е метод. Ако ние наистина искаме да се справим с опасността от тероризма ефективно, ние трябва да се запитаме: Кои са терористите? Откъде идват? Вместо това ние използваме банални теологични изрази, говорейки за тероризма и действаме едностранно по начина, по който го направихме в Ирак, което вероятно ще увеличи броят на терористите, които желаят да ни навредят.

Шпигел: Терористите организираха атаки на остров Бали и в Северна Африка, в Саудитска Арабия и Испания. Доста трудно е да се определи кой беше отговорен във всеки от тези случаи и оттук да бъде преследван.

Бжежински: В действителност, не е никак трудно, а вашият списък от случаи не е пълен. Терористи има в Северна Ирландия, в Кашмир, в Израел, Латинска Америка и навсякъде. Обаче терористите в Кашмир не атакуват Финландия. Те нападат Индия. Тези в Северна Ирландия на нападат американци. Те атакуват британци. Терористите, които атакуват нас идват от Близкия изток и ни мразят, така че въпроса е: Какви са техните мотиви? Широките изказвания просто замъгляват факта, че тероризмът се издига срещу нас.

Шпигел: Какво можем да очакваме?

Бжежински: Трябва да очакваме още атаки срещу САЩ, защото разширихме обхвата на конфликта до Близкия изток. От арабска перспектива проблемът не е просто Ирак, но също така и конфликта между израелци и палестинци. В резултат на това ние все повече се изправяме пред нещо, което може да бъде наречено свещена война.

Шпигел: Сега президентът Буш подкрепя плана на Израел да се изтегли от ивицата Газа. Също така той каза, за първи път, че повечето от заселванията на Западния бряг са "съществуващ факт". Това определено помага на Шарон, който се бори за своето политическо оцеляване.

Бжежински: Планът прави трудно постигането на компромисен мир, мир с условия, които биха дали надежда, че ще бъдат приети и от палестинци и от израелци. Този план създава впечатление, че американците и израелците ще наложат мира на палестинците. Ако това се случи, ще има липса на легитимност в Близкия изток и най-вероятно липса на международна подкрепа.

Шпигел: Буш иска до 30 юни да прехвърли властта в Ирак към временната администрация. Може ли да спази този срок?

Бжежински: Аз вярвам, че ние трябва да го спазим, въпреки че трябва да признаем пред себе си, че това е нищо повече от една въображаема дата, на която ще се случи едно въображаемо събитие. Какво в действителност означава предаването на суверенитета? 135 хиляди американски войници ще останат в страната, те ще контролират сигурността и почти всички иракски авоари зад граница ще останат под контрол. Това не е нищо освен символична стъпка и този символизъм ще продължи, докато истинските атрибути на суверенитета липсват.