Ботсвана
е малка страна в Африка. Населението й е 1.5 милиона,
84% от територията й е пустиня, само 4% от земята може
лесно да се обработва. Брутният вътрешен продукт на човек
от населението (измерен според паритета на покупателната
сила) е 5796 долара през 1998 година. Икономическият растеж
през последните 30 години е средно 8.2% годишно, поради
което Ботсвана е страната с най-бърз икономически растеж
в света. Други страни също са постигали висок икономически
растеж, но много малко са успявали да го поддържат за
3 десетилетия. Сравнението е още по-поразително като се
има предвид, че средният икономически растеж в страните
от субсахарна Африка е отрицателен за последните 30 години.
Когато
обявява независимост през 60-те години в Ботсвана има
само 12 километра настлан път, 22 жители, завършили университет
и само 100 човека, завършили средно образование, като
в страната няма университет и има само две средни училища.
През 1971 година смъртността при децата е 100 на 1000.
През 1991 година смъртността спада до 45 на 1000. През
1999 година вече има над 80% записване в основните училища
(319 хиляди деца), 104 хиляди в средните и 5501 студенти.
Нарастването е в двуцифрени проценти за средното и висшето
образование и е 5.2% годишно за основното за последните
30 години. От средата на 80-те години до средата на 90-те
леко намалява неравенството при разпределението на дохода
- коефициентът Джини намалява от 0.56 на 0.54. За последните
30 години градското население нараства от 8 до 50% от
населението и съответно намаляват заетите в земеделието.
В Ботсвана има запаси на диаманти, но други африкански
страни също имат огромни природни ресурси, които не им
помагат на развитието. Всъщност според Джефри Сакс и Андрю
Уорнър страните, които имат големи запаси на природни
ресурси като правило имат по-бавен икономически растеж
от страните, които имат по-оскъдни природни ресурси (повече
на http://nber.org/papers/W5398).
При
получаването на независимост в Ботсвана няма електрическа
система, телефонна мрежа, водоснабдяване и канализация
и правителството създава държавни компании, за да доставя
тези услуги. Въпреки това размерът на сектора на държавните
предприятия не е голям - той е около 6% от БВП и е най-малкият
в Африка. Държавните предприятия не се превръщат в голям
получател на субсидии от бюджета, тъй като приходите им
покриват разходите каквото е изискването на Световната
банка. Ботсвана създава банка за развитие и кооперативна
банка, но след време те фалират и правителството назначава
външни мениджъри в първата, а втората е закрита.
Още
от получаването на независимост Ботсвана се включва в
Южно-африканския митнически съюз, който благоприятства
търговията между страните и в същото време им пречи да
налагат мита с оправданието за закрила на местните фирми.
По този начин икономиката е изложена на външна конкуренция,
което дава силни стимули за повишаване на конкурентността
на местните фирми. Разходите на правителството нарастват
по-бавно от приходите заради строгите бюджетни ограничения,
поради което се натрупват значителни излишъци и валутни
резерви. В края на 60-те и началото на 70-те години приходите
на правителството като дял от БВП намаляват до около 20%.
По-късно обаче постепенно делът на преразпределението
чрез бюджета нараства до почти 40 % от БВП през 1995 година.
Въвежда се минимална заплата, но правителството поддържа
реалната й стойност постоянна и по този начин избягват
разрушаващите работни места увеличения на реалната минимална
работна заплата. Все пак самото наличие на минимална заплата
има негативни ефекти върху заетостта и най-вече по отношение
на неквалифицираните и младите работници и хората с увреждания.
Освен това правителството задължава частните фирми да
не предлагат заплати, по-високи от тези, получавани от
държавните служители. Това изкривява пазара на труда и
в резултат безработицата е около 20%. Веднага след независимостта
Ботсвана има темпове на растеж, които са много по-високи
от тези в страни в подобен етап на развитие. С течение
на времето това се променя и в последните 10 години средният
ръст на БВП е 4.9%, което е по-ниско от това, което са
постигнали други страни, намиращи се в сходна фаза на
развитие.
Преди,
по време и след колониалния период в Ботсвана има сравнително
демократични институции. Законовата и договорната система
работят приемливо добре. Съществуват институциите на частната
собственост, които защитават правата на собственост на
реалните и потенциалните инвеститори и гарантират, че
политическият елит е ограничен от политическата система.
Това е особено контрастиращо на фона на съседно Зимбабве,
където от 1893 година насам правата на собственост се
спазват само когато облагодетелстват политическия елит
- в края на 19 век белите заграбват земята на племето
Ндебеле, а в края на 20 век президентът Мугабе заграбва
земята на белите и я раздава на приближените си. В резултат
на последния процес по заграбване на земята в Зимбабве
в рамките на 5 години доходът на човек от населението
спада два пъти и много хора умират от глад при наличие
на толкова плодородна земя.
Поуки:
1.
За постигане на бърз и устойчив икономически растеж е
много важно наличието на добре работещи институции на
частната собственост. Изключително важна е неприкосновеността
на частната собственост и скорошният проектозакон на МВР
за конфискация на собственост без наличие на доказана
вина по-скоро насочва България към примера на Зимбабве,
отколкото към Ботсвана.
2.
Не е възможно бързо развитие без ефективна правна система
и система за прилагане на договорите. В този смисъл наличието
на честни, безпристрастни, независими и относително бързи
съдилища е изключително важно. Това е проблем, по който
в България има още много да се работи.
3.
Възможно е постигане на висок икономически растеж за дълъг
период от време в страни, които в началния период са изключително
бедни, нямат инфраструктура, нямат образовано население.
Това доказва, че когато хората имат възможност да работят
и да развиват бизнес без прекалена намеса от страна на
правителството, те могат да постигнат много, независимо
от всички неблагоприятни фактори. Това оборва тезата,
че хората в бедните страни са по-малко предприемчиви или
са по-мързеливи, просто истината е, че в повечето такива
страни има прекалено голяма правителствена намеса във
всички области. В този смисъл в България е нужно не да
се подпомагат фирмите, а просто по-малко да им се пречи.
4.
Възможно е поддържане на икономически растеж, въпреки
че много от околните страни са бедни и размирни. Когато
правителствата оправдават бавното развитие с географското
положение всъщност те се опитват да прикрият собствената
си безпомощност.
5.
Участието в митнически съюз означава, че Ботсвана не защитава
своите производители чрез мита. Поради тази причина те
са принудени да станат по-производителни, защото в противен
случай ще загинат. Освен това самото наличие на международна
търговия увеличава просперитета на участващите в нея страни
заради закона за сравнителните предимства. Това означава,
че налагането на каквито и да са пречки върху търговията
от страна на българското правителство намалява темповете
на развитие на икономиката.
6.
С течение на времето ефективните земеделски производства
стават по-производителни, а неефективните загиват. Това
води до намаление на заетите в земеделието и увеличение
на заетите в промишлеността и услугите, където възможностите
за увеличаване на производителността са много по-високи.
Опитите да се пречи на този процес чрез субсидиране на
неефективни земеделски производства забавя процеса на
трансформиране на икономиката от аграрна в "градска" и
по този начин забавя и темповете на икономическо развитие.
Самото наличие на субсидии пък означава високо данъчно
облагане, което също пречи на растежа.
7.
Ботсвана избягва отпускането на големи субсидии на държавните
предприятия и по този начин избягва прахосването на средства
на данъкоплатците. По този начин парите се насочват към
по-ефективна употреба, което увеличава икономическия растеж.
В този смисъл отпускането на много средства от българския
държавен бюджет за субсидии е една от причините за незадоволителния
икономически растеж.
8.
Дори при високи темпове на растеж наличието на минимална
заплата и нелиберализиран пазар на труда води до високи
нива на безработица. Съответно е трудно да се очаква осезателно
намаление на безработицата в България без сериозна реформа
на трудовото законодателство.
9.
Постепенното увеличаване на дела от БВП, преразпределян
през бюджета на Ботсвана, се свързва с относително спадане
на темповете на растеж. В този смисъл, за да увеличи икономическия
си растеж, България трябва да намали преразпределението.
10.
Въпреки спада на икономическия растеж в Ботсвана до 4.9%
за последните 10 години, той все пак остава по-висок от
растежа, реализиран от България. Важна причина за това
е, че Ботсвана заедно с Чехия и Франция е на 38 място
в индекса "Световна икономическа свобода", а България
е на 97 място заедно с Албания, Нигер и Камерун. Повишаването
на икономическата свобода съответно е важно за постигане
на по-висок растеж. (за повече виж http://www.easibulgaria.org/docs/market-and-state/econfreedom.doc).
11.
Спазването на строга бюджетна дисциплина е неотменимо
условие за постигане на устойчив икономически растеж.
Това се потвърждава и от известното изследване на Стенли
Фишер "Ролята на макроикономическите фактори при растежа"
(за повече http://nber.org/papers/W4565).
Вижте
и:
J.
Clark Leith, "Why
Botswana Prospered",
Daron
Acemoglu, Simon Johnson, James A. Robinson,
"An African Success Story: Botswana",
Timothy
D. Terrell, "Mugabe's
Famine"
