ПОСТМОДЕРНИЯТ ГЕРОЙ В “МЕЖДУЗВЕЗДНИ ВОЙНИ”

Калоян Смилков

Ж.-Ф. Лиотар смята, че основното качество на легитимацията, което отделя постмодерността от модерността, е героят на дадена нарация в неговите ролеви качества: герой на свободата или герой на универсално човешкото. Настоящият текст търси въпросните качества в шедьовъра на съ-временното кино.

Постмодерната култура се изразява в конструирането или съединяването на отделни елементи, често приемани за несводими. На постмодерната конструкция подхожда англоезичното desighner. Елементите на конструиране са хетерогенни. Едни от тях са културните символи, други са цитатите, т. е. синтезите на даден тип знак. Най-типичен знак е нечий костюм. Умелото из разиграване изгражда постмодерната продукция.

Вече няма съмнение, че Джордж Лукас е един от гениите на постмодерното. Тезата, че “STAR WARS” е постмодерен феномен е базирана на факта, че тя заменя “големите разкази”, идеологиите за които е писал Лиотар, с една универсална и плуралистична интерпретативност на вселенското. Сагата съдържа поглед на източните кастови култури, но с твърде много различия от тях. Този модел съдържа нещо далеч по-важно от аналогиите с Изтока. Той представя нова форма за легитимация на властта чрез идеите.

* * *

Дейвид Халпърин (Halperin) установява в своите есета за Древна Гърция, че едно от основните демократични равенства е сексуалното. В смисъл, че: “…едно общество не е демократично, ако сексуалната привилегия е изключителна привилегия на заможните.” (Халпърин, 2000, с. 171). Реформата на гръцкия държавник Солон залага на тези демократични ценности, премахващи сексуалното неравенство. Руският мислител Владимир Соловьов отделя специално внимание на същия въпрос в есето си “Жизнената драма на Платон” (Соловьов, 1994, с. 90-108). Мястото, което му е отделено, е свързано с RETURN OF THE JEDI (1983) и с вторите два I THE PHANTOM MENACE (2000), II ATTACK OF THE CLONES (2002) на сагата, които са истински ренесанс на първата трилогия и са най-многопластовите образци в историята на киното досега. Тези епизоди са и най-универсалните, защото не изключват нито една от предходните идеи в киното. Разбира се, всеки епизод би могъл да се анализира отделно, тъй като представлява самостоятелна творба, загатваща за другите епизоди. Това е идеално осъзнато предимство от техния създател Лукас, който направи гениалния трик, да създаде края преди началото. Така самият режисьор не само постига интереса на младите генерации, но и на техните родители които са били деца когато са гледали (IV, V, VI) епизоди. Той ги връща в детството им не с новите епизоди, които разкриват предисторията, а с преоткриване на миналото, което те вече знаят и страшно са желаели да видят, с неговото потвърждаване. Досущ като един шаман, магьосник или просто психоаналитик, който прави регресивна психоанализа, привързваща пациента към неговия лечител. Лукас проблематизира философията на сериала, която е модернистично явление. В този смисъл е творбата на Дейвид Линч “TWIN PEAKS”, която е философия на антисериала.

Гениалният принос на Лукас е в ситуационния синтез на многобройните културни и цивилизационни форми и тяхното въвеждане в един общ свят. В “STAR WARS” няма смесване (mixing), а конструиране на един космос от хетерогенни чисти стойности и ценности. Тази по същество постмодерна практика и креативност е позната в рамките на текста като свързване на чисти цитати в интерпретативна рамка.

Лукас “цитира” в своята интерпретативна универсалия едно от най-изящните явления на Изтока (Китай, Япония, Индия), военното изкуство на меча (light saber) в името на “Доброто” срещу властта на “Злото”. В тази метафизична онтология всичко е по ницшеански ясно. То е “цитирано” от Оби-Уан Кеноби (Obi-Wan Kenobi), в епизод VI: “истината зависи от гледната точка.” Тъмната страна е съвършена сила защото е идеално зла, същото важи за страната на светлината защото е идеално добра. В този порядък героите “цитират” не само ницшеански прозрения, но и откровенията на флорентинския мислител Николо Макиавели, както и цялата политическа история на Рим. Какво по-универсално и поучително от нея?

В тази галактика на интерпретацията са “цитирани” множество биологични видове, които са културни типове. Съвсем очевидни в първата трилогия (IV, V, VI) са Юга и Ориента в негативните им версии. Този геофилософски топос е планетата Татуин, наситена с номадски племена, робство, екзотично-садистични удоволствия, тирания, разточителни палати, наемни убийци, насилие, хазарт и корупция. Татуин присъства неизменно и във вторите два (I, II) епизода и вероятно в последния епизод (III). Там се случват изключително важните събития като убийството на чичо Оуен и леля Беру, срещата на Люк с Оби-Уан Кеноби и по-маловажните като разправата с Джаба (Jabba the Hutt). В епизод (I, II) на Татуин се срещат Анакин (Anakin Skywalker) и Куай-Гон (Qui-Gon Jinn), но най-вече там се прави първата от стъпките към тъмната страна от Анакин. Там фаталната смърт на майка му го кара да мине по пътя описан от учителя Йода: “страх, гняв, омраза, страдание” и да избие цялото селище на пясъчните хора. Как това би могло да бъде разбрано без “цитат” от Фройд?

Друг топос, а и полюс е Империята. Тя е въплъщение на онази тъй характерна черта на тоталитарната форменост, стилистика и символика. Империята притежава “цитати” във всички свои персонажи, машини и интериор, впечатляващата еманация на изящността и съвършенството на силата от кръстосвачите (stardestroyer), изтребителите до гвардейците на императора. Водена от мрачния император сит Дарт Сидиъс (Darth Sidious), който съвместява военната и религиозната власт като истински авторитарен деспот и неговия ученик и слуга Дарт Вейдър (Darth Vader). Галактическата империя е идеалния тип на тиранията, така както е позната не само в Рим, а в античните текстове на Платон и Аристотел.

Щабът на бунтовническия алианс е също геофилософски топос в който е “цитирано” вечно революционния, бунтовнически дух на свободата. Той синтезира цялата отчаяна чувствителност на саможертвената борба срещу злото в името на справедливостта. Присъствието на прицеса Леа (Princess Leia) “цитира” съвременната свободолюбива женственост и лидерство. В следващите епизоди, това е потвърдено от жените-джедай.

В първите три епизода (IV, V, VI), има един неизменен “цитат” на ироничното. Той е съсредоточен в присъствието на разни персонажи от различни галактически култури-раси и тяхното поведение. Особено красноречив е двора на Джаба и баровете в Мос Айсли. Тази ирония блика непринудено от хетерогенността на расите и аналогията която ги свързва. Тя прекрасно експлоатира гротескното и се запазва в епизодите (I, II) с присъствията на различни нови култури-раси и чудовища. На този фон персонажът на авантюриста-комарджия и трафикант Хан Соло (Han Solo) е симпатичен герой, “цитат” от уестърн историите.

Изключително важен геофилософски топос е персоножа на Йода (Yoda) и неговото обиталище на планетата Дегоба. Без него балансът не на силата, а на внушението за доброто, не би било същото. Без Йода образът на императора би бил най-магнетичен; злото би тържествувало. Добротата, която излъчва Йода, не може да не се разпознае и от най-малкото дете. Той е “цитат” на детската невинност. Силата, която таи, е един от най-прекрасните мигове в епизод II, в схватката с лорд Тиранус (Tyrannus). Тя е най-очакваното нещо след смъртта му в епизод VI. Седалището на джедайския съвет в столицата Коръсант е пространството на доброто в епизод I. В епизод II съветът е в обаятелната роля на спасител.

Впечатляващи са персонажите тъмната страна Дарт Сидиъс (Darth Sidious) и Дарт Мол (Darth Maul). Императорът сит (sith lord) е “цитат” на папоцезаризма, а неговите вицекрале от мрачната венецианска история на дожовете от Средновековието. Макиавели отново е предпочетения източник от Лукас. Тъмната страна символизира всички най-зловещи качества, потайността, двуличието, използването на влияние за постигане на лични цели и най-вече ясно съзнание за принадлежност към злото: “лъжа, измама, недоверие.”

Търговската федерация е топос на невидимото влияние. Тя е “цитат” на мултикорпоративния, транснационален капитал и производство.

Всички актьори и от петте епизода притежават едно безспорно качество, хуманното обаяние и чар. Първата трилогия е изградена от Марк Хамил (Mark Hamill), Кери Фишър (Carrie Fisher) ,Харисън Форд (Harrison Ford), Алек Гинес (Alec Guinness). Втората трилогия, епизодите (I, II) поразяват с избора на актьорите Лиъм Ниисън (Liam Neeson), Натали Портман (Natalie Portman), Юан Макгрегър (Ewan McGregor), Самуел Джаксън (Samuel L. Jackson). Във всеки един от героите е с незаменимо присъствие и излъчване, което “цитира” и техния натюрел. Изборът на Хаиден Кристенсен (Hayden Christensen) е в същия порядък. Лукас “цитира” отцъстващия образ или изкуството на маскирания. Това има впечатляващ ефект. Йън Макдаймид (Ian McDiarmid) играещ императора “цитира” перфектната театрална игра, без която политика е невъзможна.

Музиката на Джон Уилямс в първата по ред трилогия носи онова величествено усещане на историческата събитийност и съдбовност. Тя “цитира” най-добрите постижения на Григ, Вагнер, Мусоргски, Чайковски. Музиката от вторите два епизода е истинска вариация на предходната. Тя се самоцитира в хармоничните ладове, но “цитира” и Карл Орф.

Картата на “STAR WARS” не е глобална, но е достатъчно мащабна. От Татуин, Олдерон, Дантуин, Елдор, Дегоба, Хот, Явин, Аноа, Камино, Геноузис до Кеселските мини се “цитира” цялата биологична и културна география на нашия свят, но и геофилософията на Джордж Лукас. Той докарва до крайност историята на киното, вероятно с възраждането на театралното. След нея трябва да очакваме нещо свръхново и едновременно с това забравено.

Има негативна версия за “STAR WARS”, която гледа по непостмодерен начин върху приноса на Лукас. Тя изключва семиотичните инструменти на “цитата”, на геофилософското пространство и интерпретация. Тя смята, че това е mixing от кунг фу, уестърн, по ранни образци на комикс филми и т. н. Тази версия е невярна, защото нашия свят е постмодерен, поне що се касае до комуникационната му култура. Ако някой я възприема, то той все още живее в света на модерното. Лукас е един от малкото творци, който показа, че Модерната епоха е приключила още през осемдесетте. Преди краят на Студената война приключиха и междузвезните войни, за да възвестят края на Модерността; за да се появят отново през 2000 година и да покажат, че постмодерните войни се водят единствено в човешката фантазия.

Lucas, G.

STAR WARS,

ЕР. IV, A NEW HOPE, 1976

ЕР. V, THE EMPIRE STRIKES BACK, 1980

ЕР. VI, RETURN OF THE JEDI, 1983

ЕР. I, THE PHANTOM MENACE, 2000

ЕР. II, ATTACK OF THE CLONES, 2002

Copyright © Калоян Смилков