Мариан Тупи - Какво не е наред с Африка?

Какво не е наред с Африка? Мариан Тупи *

Карайки от далечния Западен Нос към Кейптаун по време на скорошна почивка в Южна Африка включих радиото, за да слушам новините. Тази сутрин новините включваха само три неща, които не се отнасяха за крикет или ръгби. Историите, обаче, илюстрираха най-важните проблеми, пред които е изправена Африка: погрешна външна политика, корупция и незачитане на човешките права

Външна политика
Според радиопредаването южноафриканското правителство “признава” залавянето на Саддам Хюсейн от американските сили, но “не си позволява да изкаже мнение”. Съобщението е пример за начина, по който Южноафриканското радио ще говори за задържането на Саддам през следващите дни. Според радиото иракският “президент” отказва да сътрудничи на американците, “които са го пленили” и т.н.
Има легитимно разногласие между хората в САЩ и на други места по повод на смисъла да се разходва американска кръв и средства в пустините на Ирак. Въпреки това повечето хора приветстват отстраняването на един от най-кръвожадните и корумпирани диктатори на свети и, за разлика от много африкански правителства – включително южноафриканското, тези хора си “позволиха” да имат мнение.
Така че, защо някои африкански страни водят безсмислени войни със САЩ и се включват в спорове по въпроси, които не им печелят приятели и карат много американци да се питат дали си заслужава да се интересуват от Африка?
Случаят на Южна Африка е показателен. През последните 10 години отношенията между Южна Африка и САЩ охладняха значително. Нелсън Мандела, например, заяви, че президентът Буш “не може да разсъждава правилно” и “иска холокост”. По време на своята реч за Движението на необвързаните страни през 2000 година южноафриканският президент Мбеки изтъкна САЩ като страна на увеличаващ се расизъм и ксенофобия. По време на Конференцията на ООН срещу расизма в Дърбан антиамериканската и антиизраелската истерия стигна толкова високо, че САЩ се оттеглиха. Списъкът може да бъде продължен.
Южноафриканският антиамериканизъм има дълбоки корени в идеологическия произход на Африканския национален конгрес (АНК), който президентът Мбеки ръководи. Но той не служи на никаква полезна цел днес. АНК трябва да осъзнае, че той вече не е марксистко революционно движение, а управляваща партия, която трябва да работи за доброто на Южна Африка. Ядосвайки американците едва ли е най-мъдрата политика, особено защото планът на президента Мбеки за африканско възраждане (NEPAD) зависи, в огромна степен, от американски инвестиции.
Съпътстваща растящия антиамериканизъм е нарастващо интервенционната южноафриканска външна политика. Правителството на АНК скоро пое ангажимент да похарчи над 100 милиарда ранда (16 милиарда долара) за обновяване на южноафриканските въоръжени сили. Като се има предвид колко бедни са повечето южноафриканци този разход е прахосване – особено когато човек вземе под внимание това, че Южна Африка не среща никаква външна заплаха.
По-големите военни разходи са, обаче, важни за визията на Мбеки за себе си като лидер на Африка. Тъй като САЩ (благоразумно) решиха да останат настрана от африканските конфликти, Мбеки прие, че е негова отговорност да приключи африканските граждански войни. Но ако американските данъкоплатци не желаят да решават безкрайните конфликти в Африка, защо трябва южноафриканските да го правят? Някой питал ли ги е дали искат да плащат за умиротворяване в Бурунди и Конго? Нека се надяваме, че след 20 години няма да разглеждаме погрешната външна политика като допринесла за икономическия колапс на Южна Африка.

Корупция
Второто нещо, което новините съобщиха, беше следната странна история: един полицай, патрулиращ в Йоханесбург, забелязва пълна полицейска кола, която той последва в един промишлен квартал. Когато колата спира, той я приближава и е застрелян в гърдите. Героичният полицай по някакъв начин успява да отговори на стрелбата и убива нападателя си. Оказва се, че нападателят е високопоставен полицейски офицер, който допълва дохода си чрез кражби на овце от заобикалящите ферми и продажбата им в града.
Тази история ми напомни за ликуването на кенийците след дългото управление на Даниел Арап Мои – един корумпиран диктатор – което свърши през 2002 година. Както много кенийци отбелязват, техните квартали стават много по-безопасни, защото полицаите са прибрани в техните казарми. Така те не тормозят населението. Една година по-късно участвах в една конференция в Момбаса, Кения. Един от участниците дойде от Уганда. Тя ми разказа колко трудно й е било да стигне до конференцията – полицаите рутинно спират пътниците по пътя и искат подкуп. Те са, следователно, африканските пътни бандити.
Разбира се, корупцията сред африканските длъжностни лица е ендемична. Една причина защо американците трябва да са мнителни по отношение на решението на президента Буш да похарчи 15 милиарда долара за борба със СПИН в Африка е ... корупцията. Вземете под внимание, че приблизително 50% от всички лекарства, доставени на държавните болници, биват откраднати.
Политиците са най.корумпираните членове на африканските общества. Йозеф Мубуто от Заир – който смени името си на по-широко приеманото Мубуто Сесе Секо Куку Нгбенду Ва За Банга (което се превежда като “грубия, избухливия, всемогъщ войник, който чрез своята издръжливост и воля да спечели върви от битка към битка, оставяйки огън след себе си”) – открадна около 8 милиарда долара. Както е известно, той разшири летището в своя роден град, за да може да приема приземяване на самолети Конкорд – които наел от Еър Франс – докато неговият народ гладува. Нигериецът Сани Абака скъта 4 милиарда долара. Зимбабвиецът Роберт Мугабе току-що се премести в една вила за 6 милиона долара в Хараре, въпреки че 50% от неговите сънародници гладуват. Списъкът е неизчерпаем.

Човешки права
Според последното съобщение в новините нигерийското правителство декларира, че то ще арестува или “убие” всеки, който се опита да отвлече Чарлз Тейлър. Тейлър, който пребивава в Нигерия, е бившият силен човек на Либерия и е човекът, който е отговорен за много кръвопролития в тази страна. Той също така е подведен под отговорност от Специалния съд на ООН за Сиера Леоне, който го обвинява в “най-голямата отговорност за военни престъпления, престъпления против човечеството и сериозни нарушения на международния хуманитарен закон” в 10-годишната гражданска война в Сиера Леоне. Едно международно разпореждане за неговия арест върви с 2 милиона долара награда.
Нигерийското отношение символизира начина, по който африканските лидери, дори тези, които извършват крещящи нарушения на човешките права, продължават да бъдат третирани. Например предполагаемо реформаторското правителство на Мваи Кибаки в Кения. Едно от първите неща, което Кибаки направи, след като дойде на власт, беше да декларира, че Даниел Арап Мои, един корумпиран диктатор, който управляваше Кения две десетилетия, ще бъде оставен на спокойствие. Менгисту Хайле Мариам, познат и като “Касапина от Адис Абеба” живее щастливо в Зимбабве под протекцията на Роберт Мугабе. Както е известно, Иди Амин и Мубуто Сесе Секо избегнаха, или бяха оставени да избегнат, наказание.
Изключение от това правило е Фредерик Чилуба от Замбия. Замествайки Кенет Каунда обещавайки да намали корупцията, Чилуба пристъпи към присвояване на милиони долари по време на 10-годишното си управление. Както той декларира само две седмици след като дойде на власт, “властта е сладка”. Чилуба в момента е изправен пред обвинения в корупция в Лусака. Но процесът е в застой. Африканските лидери, получаващи абсолютна почит докато са на власт, рядко трябва да отговарят за своите действия когато се извън властта. Това също трябва да се промени.

Превод: Георги Ангелов, george@ime.bg

* Мариан Тупи е помощник-директор на Проекта за глобална икономическа свобода в института Като. Статията е публикувана на 28 януари 2004 година във Fox News.