Media Times Review    Google   
___









перспективи
 април 2005

Източна Европа се нуждае от обединен Запад

Ишмаил Кадаре


Ишмаил Кадаре, който е най-великият жив автор на Албания, напуска страната си в 1990 година и се установява във Франция. Но той посещава често Албания. Кадаре е автор на Генералът на Мъртвата Армия, Мостът на Три Арки, Пирамидата, Концертът, Разбит Април и други книги. Неговите литературни трудове са преведени на повече от 30 чужди езици. Напоследък Кадаре прекара един месец като гостуващ писател в Колежа «Бард», Ню-Йорк, където бе интервюиран от сътрудничката на Гласа на Америка Кейда Костречи.


ПНЕ: Г-н Кадаре, във Вашите трудове Вие често се позовавате на Историята. Колко важна е Историята във формиране съзнанието на писателя и неговите творби? Защо писателите и читателите са толкова впечатлени от Историята?

Кадаре: Това произлиза от самата традиция в литературата. Литературата е носителка на разкази и всичко започва от там. Това значи описване на нещата така, както са станали. Литературата притежава по същество историческо измерение. В този дух литературата сама по себе си е история. Дори нещо, за което казваме, че се е случило предишния ден е донякъде история, тъй като този ден е вече отминал. В това няма нищо ново. Древната литература е повече от историческа. Тя е митологическа -- тоест по-дълбока и по-далечна от Историята. Даден човек, дали пише или чете, се нуждае да се дистанцира във времето от определени събития.

ПНЕ: На Балканите, но също по други части на света, етническата или религиозна идентичност често е източник на кръвопролитни конфликти. Вярвате ли, че ще дойде ден, когато етническото и религиозно отъждествяване ще престанат да пораждат такива конфликти и няма повече да има подобно разделение?

Кадаре: Убеден съм, че такова време ще дойде, но това ще бъде извънредно бавен, постепенен процес. За да живеем по демократичен, еманципиран, либерален и хуманен начин, няма нужда да се отказвате от собствената си идентичност. Невъзможно е в цял свят да има само една нация -- би било неприемливо за човечеството. По същия начин, не може да имате общ език и единна култура -- нашият планетарен свят няма да го толерира. Чуждите езици просъществуват съвместно и взаимодействат хуманно и хармонично. Елиминирането на разногласията между различните етнически групи, с явното намерение да се подобри взаимното разбирателство, не е разрешение на проблема. Националните идентичности не могат да бъдат премахнати и всякакъв опит това да бъде наложено ще има обратен ефект. Светът не ще може да функционира, ако има само една, огромна монолитна етническа група, тъй като това би било антиприродно. Следователно, не бива да се стремим към хомогенен свят. Би било не само наивно, но злонамерено, да се търси премахването на национални идентичности в името на модернизма. Опит да се придвижим в това направление би причинил нова катастрофална ситуация чрез пораждане на искания за създаване на нови изкуствени идентичности.

ПНЕ: Както изглежда, в страните от Източна и Централна Европа, чиито комунистически диктатури рухнаха преди 15 години, колективната историческа памет е загубена или игнорирана. Някои млади писатели гледат на комунистическия период дори с известен цинизъм. Какво мислите по този въпрос?

Кадаре: Опасявам се, че тук си имаме работа с известен снобизъм. Разбира се, дадена нация, особено младото й поколение, не може да живее в миналото. Някои считат тенденцията да се забрави миналото като признак на модернизъм. Трябва да Ви кажа, че това не е така! Никой не може никога да забрави какво му се е случило в миналото, да не говорим за цял народ.

Смятам че онези, които с удобство претендерат, че са забравили миналото, за да се представят като далновидни, също насърчават подобна тенденция. Не можете да очаквате нормално бъдеще, ако миналото е замъглено и не знаете откъде идвате. Човешката природа и животът изобщо имат три измерения -- миналото, настоящето и бъдещето -- и това ще остане завинаги.

ПНЕ: Г-н Кадаре, така-нареченият конфликт между Исляма и Християнството стана обект на разгорещени спорове в много общества. Смятате ли, че тези религии са наистина взаимоизключващи се или че събитията през последните няколко години засилват противоречията им?

Кадаре: Мащабно сблъскване между представители на тези две велики религии, които съжителстват от хилядолетия, е немислимо. Определено има злонамерени сили, които се опитват да манипулират, и всъщност се възползват от този на пръв поглед религиозен конфликт. Но аз мисля -- и това е не само мое мнение -- че войната с терора в крайна сметка няма нищо общо с религия. Тероризмът винаги е съществувал под различни форми: фашистки терор, комунистически терор, международен терор, и религиозен терор. Последният е само една от множеството разновидности на терора. Тероризмът в името на религията се появи през последните 20 години. Това е проблем не само между различни вероизповедания, но и в рамките на дадена религия -- било то Исляма или Християнството. Конфликтът между протестантите и католиците в Ирландия е добър пример в това отношение.

Напоследък тероризмът прие по-непримирима форма и сега има онези, които искат да го представят за конфликт между два свята. Фактически това не е така. Това е конфликт между терора -- един малък, но извънредно опасен, концентриран, агресивен и престъпен свят -- и останалата част на човечеството, независимо от религиозните убеждения.

Вземете например Ирак. Какво става там? От пръв поглед може да се добие впечатление, че тероризмът е съпротива срещу водената от Съединените щати коалиция. Всъщност терористите воюват срещу иракския народ. Повечето убити са иракчани. Друг пример е Алжир. Години наред алжирците се бореха срещу терористични групи, които ги тормозеха.

Това конфузно положение поражда множество спекулативни теории. Мюсюлманският свят определено ще страда дълго, докато положението се изясни. Аз обаче вярвам, че мохамеданите ще успеят в крайна сметка да проумеят нещата. В някои области бе постигнат напредък, но ясна, окончателна победа, няма. В резултат на това някои гледат на войната с терора, като на сблъсък между Християнството и Исляма.

ПНЕ: Интелектуалците в Източна и Централна Европа изглеждат изправени пред сериозно предизвикателство. Тяхното икономическо положение е мизерно, а влиянието им в обществено-политическия живот намаля. Според Вас, защо това е така?

Кадаре: За съжаление в тези страни има премного простащина и невежество. В подобна обстановка интелектуалците не са много словоохотливи -- не от страх, а от възмущение пред грубиянството. Радикална дискусия не е в реда на нещата. Това е една от причините. Истински интелектуални дебати могат да се водят само в нормална обстановка.

ПНЕ: С все повече източноевропейски страни, които се присъединяват -- или се надяват на членство -- в Европейския съюз, Балканите остават единствената «черна дупка» на контитента. Доколко са допринесли национализмът и балканската психология за тази ситуация?

Кадаре: Аз не споделям това скептично и отрицателно мнение за Балканите. В Европа този стереотип съществува от почти един век. Мисля, че това е неточно, повърхностно и тривиално гледище, което носи отпечатъка на прикрит колониален манталитет.

Балканите са просто регион на света с положителни и отрицателни аспекти. Други части на света, особено в Европа, не са в много по-завидно положение от Балканите. Както знаем, други области и страни са били свидетели на ужаси, които народите ще помнят хиляди години. Така че Балканите не бива да бъдат укорявани повече отколкото им се полага на фона на европейската история.

За нещастие балканските народи изразяват прекалено гласно своята негативна настройка. Когато те започнат да демонстрират също толкова гласно положителната страна на своята ценностна система, на Балканите ще настане нова ера. Това не са просто красиви фрази. Познавам добре балканските народи. Те имат наистина благородна страна, която за съжаление бе засенчена от негативно мислене и налудничави прояви отвреме-навреме.

Въпреки всичко, благородният елемент е на лице и с положителност ще изплува.

ПНЕ: От Вашите наблюдения на интелектуалец и писател, живеещ частично във Франция, какво мислите за отношението на французите към Съединените щати? Така-нареченият «антиамериканизъм» истински ли е?

Кадаре: Да, за съжаление. Нямаше да бързам да се съглася в това интервю, ако аз самият не бях толкова гръмогласен в това отношение във Франция, тъй като нямаше да е честно за мен да критикувам Франция, докато съм в Съединените щати. Неведнаж съм казвал ясно и недвусмислено в интервюта с авторитетни френски медии, че за съжаление не съм съгласен с това, което Франция прави. А Франция прави нещо, което се обръща против нея.

Като писател аз поддържам повече връзки с Франция, отколкото със Съединените щати. Прекарвам част от времето си във Франция. Можех да защитавам Франция, но както вече заявих открито пред френския печат, Париж прави голяма грешка като подкрепя негласно тази антиамериканска епидемия. В това няма логика. То е неетично и работи против самите интереси на Франция.

Между Франция и Съединените щати няма дълбоки и сериозни разногласия. Настоящите разделения са плитки и за съжаление се базират на политически страсти.

Въпреки всичко трябва да се даде ясно
да се разбере, че във Франция има много солидна групировка от автори, интелектуалци и философи, които са против това. Те се изразяват открито в медиите, което отразява положителния аспект на френското обществено мнение. Докато в по-голямата си част то се е поддало на антиамериканската истерия, общественото мнение все пак приема -- и се вслушва с респект -- в тази извънредно влиятелна група интелектуалци, философи, автори и писатели, които са против.

ПНЕ: Докато повечето източно и централноевропейски страни мечтаят за членство в Европейския съюз, те фактически взеха страната на Съединените щати преди интервенцията в Ирак. Как обяснявате тяхното становище?

Кадаре: Интересите на тези страни са били винаги с Европа, но въпреки това те подкрепиха Съединените щати. Първо, това показва политическа честност и коректност. Второ, това е признак на голяма мъдрост. Източноевропейците демонстрираха високи морални качества, тъй като независимо от техните общи интереси с Европа -- и очакването порталът на Европа да се отвори за тях -- те взеха принципно становище.

Има разбира се и друго обяснение. На тези страни, включително Албания, бе омръзнало да са заливани с антиамериканска пропаганда по време на комунизма. Ние знаем по-добре от всеки, че класическият антиамериканизъм е чист сталинизъм. Сталинизмът съществуваше с десетилетия и антиамериканизмът бе неговата главна духовна храна. Следователно, за нас, да слушаме същите тези лозунги повтаряни в Западна Европа е истински кошмар. Под комунизма, радиото и пресата бълваха от сутрин до вечер антиамериканизъм и беше ужасно. Сега, в демокрация, и посред Париж, в ушите ми още звучат лозунги -- подобни на онези, които чувах и преживявах в онзи период и свързаната с него безкрайна политическа мизерия.

Мисля, че опитът в миналото
отвори очите на тези народи и ги направи по-трезви. Тези хора гледат на Запада като на единен свят, който не бива да се разцепва. В тяхната представа, между западните страни може да има противоречия, но те не могат никога да се разцепят. Това е далеч по-здравословна и разумна визия от всяка друга.

Тази визия е измежду малкото неща, с които ние, албанците, заедно с други освободили се от комунистическата империя народи, можем да се гордеем.

Публикувано в New Europe Review