Media Times Review    Google   
___








перспективи
 декември 2001

СИН НА НОВИЯ СВЕТОВЕН РЕД
По Майкъл Елиът
Има ли Буш стратегия за света?

Семейство Буш, чиито патриарх някога говори за това преди да напусне поста си, разви нещо като визия. През септември 1990 година, няколко седмици след като Саддам Хюсеин нахлу в Кувейт, президентът Джордж Буш каза пред Конгреса, че "извън тези неспокойни времена, нашата цел - нов световен ред - може да изплува" През следващата година и до края на своя мандат той се въртеше около тази фраза безброй пъти. Новият световен ред, каза веднъж той, се съдържа в "новите пътища за работа с другите нации… мирни решения на споровете, солидарност срещу агресията… и справедливо отношение към всички хора."
Джордж Буш-Младши има собствена версия на визията, макар че някой може да каже, че е дори по-прозрачна от тази на баща му. Когато се срещна с репортери в Овалния кабинет на 13 септември, президентът каза "През сълзите и скръбта, аз виждам една възможност". Оттогава продължава да поддържа линията - в публични и частни разговори с другите лидери - като въведение към своето мислене. На 4-и октомври в Държавния департамент Буш отбеляза шанса "да направим света едно по-добро място за идващите поколения" и да "разпространим добрата воля по целия свят".
Кой не би искал това? Но съветниците на президента знаят, че има една голяма пропаст между неговите съкровени желания и тяхното възможно изпълнение. Някои от тях си спомнят. По време на изборите през 1992 година "новият световен ред" се превърна само в свидетелство за надменността на един президент, който изглеждаше страховито. "Ние имаме този проблем от началото на 90-те - каза един чиновник от Държавния департамент- Вие знаете-това е един нов свят, в който можем да направим всичко. Нашата риторика беше път напред, накъдето и трябва да бъде".
Честно казано, неоснователната риторика не донесе много добро. Но ако администрацията на Буш наистина е решена да спечели войната срещу тероризма, визията не е излишна. През следващите няколко месеца, докато Съединените щати продължават военната акция срещу Афганистан и вероятно срещу други държави от Ислямския свят, лесно ще се види какво може направи помощта към засегнатите от войната жертви - хранителна помощ, грижа за бежанците, незабавна икономическа подкрепа.
Тези доброжелателни мерки не биха постигнали търсената от Буш цел - елиминирането на тероризма. Хуманитарната и икономическата помощ не може да реши проблема в район, където винаги е имало религиозни фанатици, и изглежда, винаги ще има. Една по-обоснована визия - по-малко риторично задоволяваща ни, но вероятно по- постижима- би бил опитът за драстично ограничаване на поддръжката, която терористите получават от населението, чието възмущение от американците и техните приятели става причина за извинение на този, който превръща болната воля в яростно насилие.
За достигането на тази цел, САЩ трябва да вземат под внимание една група фактори. Те включват:
- Пролиферацията на оръжията за масово разрушаване. От края на Войната в Залива, Индия и Пакистан изпробваха ядрени бомби, Иран продължава да се стреми към придобиване на ядрена технология, а Ирак би бил наистина доволен, ако съседът му успее.
- Застоят на мирния процес в Близкия изток и една година почти война между въоръжени палестински групи и Израел
- Продължаването на репресивните автокрации, често династии, в Средния Изток - включително страните, които Вашингтон приема като свои "умерени" приятели - което отпушва клапите за политическо несъгласие.
- Експлозията от повишена раждаемост и растящата урбанизация на Ислямския свят. През 1975 година, например, пакистанците в сравнение с мексиканците бяха с около 10 милиона повече, но през 2015-та те ще са с 85 милиона повече. Градове като Карачи, с 10-милионно население, станаха развъдник на политически екстремизъм
- Слабото икономическо представяне на Средния Изток. Нито една от нациите в този регион не е виждала дори приблизително доближаване до рекорда на Източно-Азиатските икономики от 1960-та. Един внимателен доклад на Вашингтонския институт за Близко- Източна политика, изготвен тази година, отчита, че "Средният Изток е губещ в глобализаторското надбягване; неговият дял в световната търговия спада точно толкова, колкото спада и нивото на икономическия растеж в целия регион".
- Последиците от две десетилетия масова имиграция от бедния свят към богатия. Разследването на клането от 11 септември и други подобни разкриха /меко казано/ определени симпатии към терористите сред емигрантските общности в САЩ, Британия, Германия, Франция, Испания и Канада.
- Глобализацията на ислямския екстремизъм. В последните десет години, страните извън Средния изток, които имаха досег с войнстващи ислямски групи, включват освен споменатите по-горе също и Босна, Русия, Грузия, Индия, Китай, Аржентина, Узбекистан, Флипините и Индонезия. До 11 септември нациите, които бяха най-наранени от терористичен инцидент, не бяха Израел или Съединените щати, а Кения и Танзания. През 1998 година техните граждани дадоха хиляди жертви, в резултат на взривовете в Американските посолства там.
Джордж Буш

Голямото значение на 11 септември е, че атентатите в САЩ станаха свидетелство за глобалното естество на ислямската заплаха. Тук лежи и благоприятната за американците възможност да използват това предимство и да управляват внимателно кризата досега. "Ако Бин Ладен разчиташе, че администрацията на

Буш в пристъп на ярост ще удари в отговор слепешката - каза един висш

френски дипломат - той загуби своя облог. Администрацията заслужи едно много, много голямо уважение от Европейските лидери".
Британският премиер Тони Блеър, се оказа ако не друго, повече роялист, отколкото крал, дрънчащ шпагата по-шумно в сравнение с Буш. Ако говорим за визията, той заложи на това, че поклонението към тези, които умряха по време на атентатите от 11 септември, трябва да включва "справедливост и благополучие за бедните и лишените от собственост".