Media Times Review    Google   
___









хора
 декември 2001

"Това е животът ни сега"
Битката е в началото си и Джордж Буш знае това. Първата двойка на САЩ споделя как войната промени Америка и самите тях.

Лесно е за Джордж и Лаура Буш да говорят сега - десет седмици по-късно - за "Първия ден" на тъмната катастрофа и объркването. Днес рейтингът на президента е във висините, но той знае, че развитието на войната оттук нататък ще е мрачно и вероятно кърваво, което означава, че единството в Америка и света би било вече трудно постижимо. Сега, летейки с Еър Форс 1 към Кентъки, за да присъстват на един молебен обяд с 101 въздушно-десантна група, Буш и неговата съпруга могат да отдъхнат и да погледнат назад към своята собствена, неразказана лична история от 11 септември.
Буш си спомни как неговият живот и живота на Америка се промениха за един миг. Беше във Флорида, където участваше в едно училищно събитие. Неговият началник щаб Анди Кард, бе научил новината по-рано. Той му прошепва: "Втори самолет е ударил Световния търговски център. Америка е под атака." Външно, президентът се опитва да запази спокойствие. "Усещах много добре камерите - спомня си Буш в откровено, продължило почти час интервю пред NEWSWEEK - "Америка е под атака". Опитвах се да осъзная какво означава това. Мълчах. Стоях в средата на класната стая, заобиколен от децата, които разказваха своите детски истории… и осъзнах, че съм главнокомандващият и че страната е нападната." Минути след това той отива в една съседна стая и наблюдава кошмарните кадри. "Бях разярен"- казва Буш. Качвайки се на Еър Форс 1 той взима фундаменталното решение. "Ние сме във война - казва на съветниците си - Това е нашият отговор, момчета".
Къде бяха по това време Лаура и двете им дъщери? Съобщението за атаката идва, докато Лаура се приготвя за реч пред Комитета по образованието на Тед Кенеди. Тя се обажда в колежа на Барбара и Джена и разбира, че двете вече са отведени на "сигурно място". После дава кратко изявление пред пресата, в което казва няколко утешителни думи към нацията и също изчезва. Президентът, който започва работа от телефоните на Еър Форс 1 най-после се свързва с нея. Двамата се уверяват, че са "OK". Както винаги, нейната балансираност му помага. "Звучеше спокойно, непоколебимо и ми се струваше почти невъзмутима. Всичко това ми подейства страшно насърчително - спомня си Буш. "Скоро ще бъда у дома" - казва й той. Но това "скоро" се оказва осем дълги часа, през които преди да тръгне към Вашингтон президентският самолет прави зигзагообразни курсове от Флорида до Луйзиана, а после към Небраска. Докато е в небето Буш се опитва да пресметне събитията в неговата страна. "Първото, което трябваше да свършим - спомня си той - е да разберем, какво точно се е случило. Има "странна война". Вие сте слушали и чели за нея. Това бе такава война. Получавахме различни информации и доклади. Трябваше да разбера какво е положението в страната и едва след това щях да имам ясна представа какво точно трябва да направим."
В 5.30 сутринта той е в Белия дом и ръководи пряко от PEOC - бункер, разположен дълбоко под сградата, наричан Президентски център за извънредни положения. Вицепрезидентът и мис Чейни също са там. Там е и Лаура. "Прегърнах я силно, когато я видях"- казва Буш. Колин Пауъл току що се е върнал от задгранично пътуване. В PEOC президентът за втори път този ден се съвещава с Националния съвет по сигурността. "Ние смятаме да победим, казах им аз, ние смятаме да направим каквото трябва, за да бъдем победители в тази война." Срещата приключва и Джордж и Лаура тръгват към асансьора.
Но не се качват горе толкова скоро. Семейство Буш хрупа бисквити в отделението за конференции в Еър Форс 1 и ни разказва какво се случва по-нататък. "Срещата приключи - продължава Буш - и ние се канехме да се качим на горните етажи, когато един агент от тайните служби ни каза: "Господин президент, вие трябва да стоите в бункера". Започнах да се оглеждам за легло. Имаше нещо подобно, останало от 1955 година." "Диван"- допълва Лаура. "Подобие на диван - казва Буш - Не, ние се отказахме да легнем в него. Аз наистина бях уморен. Имах тежък ден и смятах да спя на собственото си легло. И охраната омекна и ни пусна. Казаха ни: "Ако има някаква заплаха ще дойдем и ще ви вземем." Бяхме в леглото около 11.30."- Буш започва да имитира похъркване. Лаура го прекъсва и смееки се казва: "Чувах го как прави това" "Господин президент! Господин президент! Някакъв неидентифициран самолет се движи към Белия дом!" Скочихме от леглото - продължава разказа си Буш - Бях по шорти и тениска, обут в някакви стари обувки. Грабнах Барни и Спот /кучетата/. Лаура се държеше за рамото ми. / "Бях зашеметена - допълва тя - тътрех се след него по домашни чехли."/ "Влязохме в асансьора и право в PEOC. Тя бе много уморена /посочва към Лаура/ и започна да оправя леглото - леглото, на което бях отказал да спя. Мислех си: "Къде е телефонът?! Какво става? Отново ли сме атакувани?" И тогава един редови сътрудник влезе в залата за брифинги и каза: "Господин президент, добри новини! Това е бил наш самолет." Семейството започва да се смее на този спомен. Те през цялото време са подозирали, че алармата е фалшива. "Слизайки надолу, ние знаехме това" - казва президента. "Ех, той знаеше това" - усмихва се жена му.
Президентите не са просто лидери, те са емблеми най-вече във военно време. До този момент първата двойка стои образцово в очите на американския народ. Лаура Буш, бивша училищна библиотекарка, се очертава като защитник на образованието и благотворителността, а напоследък и като глас за правата на жените в Афганистан. Оказа се, че нейният съпруг има дарбата да води война - това е безспорно, поне в първите етапи на тази. След този първи, пълен с объркване ден, Буш бе олицетворение на непоколебим, решен да спечели човек. Неговата основна стратегия да комбинира високо-технологично наблюдение с ниско-технологични бомби се оказа проницателна. Той бе красноречив пред обществото и доминиращ в ръководството. Оцеля след първите удари, направи точните апели и надхвърли очакванията отново.
От тук нататък ще бъде трудно. Икономиката е в треска с изплуващите дефицити. Политическото единство се износва особено след решителното намерение на Буш да прокара мълчаливо широки законодателни мерки. Неговото решение да се изградят тайни военни трибунали, за да се справи с терористите, разтревожи защитниците на гражданските свободи в САЩ и съюзническите правителства в Европа. Нещата, които изработиха успеха досега - възвишена самоувереност, просто разглеждане на историята, готовност за делегиране, доверие към малките групи от съветници и неговият собствен чар - могат да се превърнат в една остра, ограничена арогантност, ако нещата тръгнат в погрешната посока. Тогава той ще трябва да разчита най-вече на насърчаващата Лаура и непоколебимата си вяра в Бога и молитвата, за да оправи посоката.
Войната едва е започнала. Талибаните са свалени от власт, но още са тук - окопали са се в пещерите, откъдето могат да контраатакуват. "Ние смятаме да хванем по един или друг начин - казва Буш пред NEWSWEEK - но може да ни отнеме три години докато заловим Бин Ладен. Може да ни отнеме десет години - допълва той - и дори ако Бин Ладен го няма неговата мрежа ще остане в държавите по целия свят. Ще бъде трудно съставянето на пост-талибанско правителство, а пост-афганистанската глобална коалиция трудно ще бъде запазена. Ще мине време и ние ще се отдалечим от 11 септември и Америка вероятно ще си каже: Войната свърши. - разтревожено обяснява президентът - Но тя няма да е приключила. Няма да е приключила."
Междувременно какво става с Ирак? В интервюто пред NEWSWEEK президентът за първи път декларира, че "Саддам е зло". В моралната алгебра на Буш това би означавало, че той е узаконил целта. "Аз не мисля, че Саддам е добър - каза той - Мисля, че той има оръжия за масово поразяване. Мисля, че е нужно да отвори своята страна и да ни позволи да проверим…Да покаже на света, че не е зло. Това ще докаже, че не е зло. Той е от онези момчета, които използват оръжия за масово поразяване не само срещу съседите си като Иран, но и срещу хората в своята собствена страна. Той ги обгазява."
Има ли ограничения пред инспекторите от ООН да се върнат там? "Аз му казах" - отговори Буш. Президентът може да говори твърдо за постигането на мирен резултат: за връщането на инспекторите. Но това е било труден разговор.
Откъде извличат Джордж Буш и Лаура силата за своята голяма мисия - амбициозната цел, която е нещо повече от "освобождаването на света от злодеите". Какви са навиците на ума и характера, които той призовава или овладява, за да му помогнат? Критиците, които от години го поставяха в леката категория трябва да прибегнат към теорията за лидерството, която описва "растежът в работата".
"Истина е за повечето лидери - обяснява Джоузеф Нии, декан на Kennedy School в Харвард - че всичко зависи от обстановката. Качествата им могат да изглеждат безполезни или по-лоши и да станат важни, ако времената го изискват." Буш определя себе си като подобен случай. "Ако вие имате необходимите качества за справяне с кризите, те ще изплуват - казва той - Аз съм тип личност, която е способна да се справя с обстоятелствата, които отговарят на моя характер"
За да създаде глобален съюз Буш използва обаянието на своята собствена личност и по-малко "кисинджърска" хитрост. Буш е роден за групов лидер, практикувайки изкуството на изграждане на съюз. Той има почти първичен инстинкт за човешката личност. Той вярва в дипломацията "очи в очи". "Много лидери идват тук да седнат и да ни погостуват. Мисля, че е важно за тях да ме видят очи в очи - казва той - Много от тези лидери имат същия тип вродена способност, която аз имам и аз смятам, че те могат да разгадават хората. Ние можем да разгадаваме хората. Аз мога да усетя страха, мога да усетя доверието, да видя решителността."
Буш усеща хората ненаситно, но нищо повече. Той е зает да прави история, но не поглежда назад в своята собствена или в тази на света. Политическият гуру Карл Роув се опитва отвреме навреме да му пробута някоя книга /последната е била "Април 1865" от Джей Уиник/, но препоръките в тях рядко изплуват по-късно. Буш твърди, че се е гмурнал в историята само два пъти след 11 септември, за да научи воденето на битка с помощта на високи технологии и да прегледа как са били използвани военните трибунали през Втората световна война.
Буш би гледал по-скоро напред, отколкото назад. Това е неговият стил и резултатът е един президент, които действа без очевидни угризения на съвестта и повторно осмисляне на минали решения. Той е горд, че е обявил в "първия ден" война най-малко пред своите съветници. Никога не се е притеснявал от Конгреса, че не е поискал официална декларация за война. "Не се нуждаех от правно разрешение. Нямах нужда да събирам хората и да ги питам, дали е правилен поетият курс." Горд е от своя стил на управление. "Не се обръщам назад, за да взема решение на новия проблем, искам да правя всичко по различен начин". Не гледа назад?! "Не изразходвам много време да теоритизирам или да се измъчвам, просто правя нещата".
Той не посещаваше много църквите, когато през 1978 срещна Лаура. Но прие методизма й насериозно и се присъедини към нейната църква. Той не бе привлечен от проповядване или от религиозните доктрини, но със своя приятел Дон Еванс се присъединиха към библейските уроци за мъже. Молитвата, неговата собствена и на другите, съдържа повече от когато и да било. "Чувствам, че много хора се молят за мен"-казва Буш. Но отрича, че Бог го е избрал за тази мисия. "Това не е вярно, мисля, че Бог ме подкрепя, но не мисля, че съм избран от него, а то американския народ."
Попитан за някаква особена религиозна церемония, която да го е вдъхновила, президентът с усилие се мъчи да си спомни думите на проповедника: "Той е между хората и не се опитва да изглежда необикновен" - казва накрая.
Лаура си спомня службата от първия мрачен уикенд. Текстът, който се четеше тази седмица се въртеше около псалм 27: "Ако се опълчи против мен войска, сърцето ми няма да се уплаши - се казва в него - ако се повдигне против мен война и тогава ще имам увереност." Буш настоява този псалм да бъде включен в коледните картички на Белия дом. Двамата казват, че вярата им дава чувство на примирение с живота в опасност. "Моето отношение към заплахите е - казва Буш - ако това е Божията воля". Първата лейди казва същото: "Аз наистина не се страхувам. Аз знам и вие знаете, че ако нещо се случва, то се случва. Мисля, че това е нашето отношение, това е нашият живот сега и ние можем да се справим с него. Ние може да го управляваме."