Media Times Review    Google   
___









перспективи
 декември 2001

Интервю с проф. Антъни Гидънс
The New Statesman

Една студентка бе казала, че Гидънс живее високо в една кула. И не беше далече от истината. Професор Антъни Гидънс, човекът, който първи заговори за глобализацията и третия път, наистина работи в разкошните офиси на 11 етаж на кула ONE в легендарното вече Лондонско училище по икономика и политически науки. От тези луксозни върхове той изгражда своята проницателна визия. Днес той вярва, че войната срещу тероризма не е част - нито военното крило - на глобалния ред.
"Глобализацията е разнообразие от промени, а не просто една единствена промяна - казва той - Сега живеем в по-независима ера, отколкото преди. Терористичните мрежи, сами по себе си, са израз на един все по-независим свят; те са тъмната страна на тази независимост." Гидънс възприема войната срещу тероризма като резултат от същите сили, които създават това, което той нарича "новите форми на насилие". "Сега имаме толкова различни групировки, колкото е радикална историята на хората, които ги създават."
Но той не изглежда съгласен с идеята за нов световен ред, появяващ се от руините на 11 Септември. "По същество, ако имаме нов световен ред, то той е започнал преди трийсет или повече години с развитието на новите комуникационни системи. Тези системи, които предизвикаха в голяма степен 1989 година, краят на Студената война, а също и събитията от 11 Септември." Гидънс вижда разлики между "утаяването" и "резултатът" в Афганистан. "Някои от нещата, които занимават сега съзнанието ни като конфликта в Афганистан и последиците от него трябва да бъдат обяснявани, преди всичко, като процеси на "утаяване" на периода на Студената война, а не като резултат от новия след тази война етап на развитие." Той вижда решаването на проблема Афганистан в една проста и ясна светлина: "Много е важно в Афганистан да има едно международно прието правителство, съставено от всички етнически групи в страната. Надявам се, че ООН ще играе ключова роля в това. Одобрявам разполагането на умиротворителни сили на ООН в региона с широкото участие на мюсюлмански страни в тях."
Но да питаш професор Гидънс за решенията на световните проблеми е много опасно. Никога не е ясно дали той се интересува от изучаването на света или от неговата промяна. Самият той смята, че двете неща са свързани. "Едното е състояние на другото. Ако не разбирате какво се случва, няма да можете и да контролирате опасностите". Както повечето му работи и този негов отговор може да използван за различни цели и тълкуван по различни начини. "Ние се нуждаем - казва той - от по-ефективни форми на глобално управление. Необходимо е демокрацията да бъде разширявана отвъд националната държава, да бъде разпространена по целия свят. Необходимо е да атакуваме проблемите на глобалното неравенство по един директен път. Човечеството трябва да се справи и с екологичните кризи. Това са големи и трудни проблеми."
Подобни изводи могат да бъдат открити не само във визията на Гидънс, но и в анти-глобалистките движения. Протестиращите против глобализацията настояват глобалните институции като МВФ и СТО да защитават интересите и на бедните държави, а не само на богатите. Естествено Гидънс е съгласен с това. "Привлекателното в анти-глобализационните движения е, че те предизвикват създаването на едно по-голямо съзнание и чувствителност към съвременните глобални проблеми - но допълва - И в този смисъл, ние трябва да питаме тези движения не срещу какво се борят, а за какво. Какъв тип общество желаят." Професорът смята, че част от проблемите, които вълнуват протестиращите от улицата са напълно законни и световните организации трябва да ги вземат под внимание. Ролята на корпоративната сила, регулацията на корпоративната сила, проблемът с глобалното неравенство и въобще проблемите свързани с управлението, според него, се нуждаят от внимание. "Има и много проблеми, които предизвикват остра конфронтация, защото се ръководят от политика ограничена само в националните правителства."
"Днес хората в много отношения са по-силни в своя личен живот, отколкото предполагат. Днес сме по-малко притеснявани от традиции, радваме се на разширяващата глобализация." Според Гидънс отделната личност става по-независима, силата на институциите се преувеличава, а потенциала на революционните глобални комуникации се увеличава. Все още не може да каже кой от тези феномени трябва да бъде взет под най-голямо внимание. "Ролята на медиите се увеличава. Те не само отразяват политиката, те подпомагат политическото царство да бъде такова, каквото е. В някои отношения това е проблем. Например тенденцията медиите да се съсредоточават върху политическите лидери, и не толкова върху парламентите. Но от друга страна медиите правят политиците по-отговорни, отколкото биха били. Това е тип демокрация, където медиите представляват електората, поставяйки непрекъснато своите въпроси пред политиците. И това по определение става по един персонализиран начин."
Професор Антъни Гидънс е директор на London School of Economics and Political Sciences и е смятан за един от най-значителните съвременни социолози