"Първоизточникът" - щрихи от живота на Алан Грийнспан

"Първоизточникът" - щрихи от живота на Алан Грийнспан, вторият по сила мъж в Америка.

По Джон Кассиди

New Yorker

(Първа част)

Алан Грийнспан познава рецесията. Предпазливият шеф на Федералния резерв (Фед.) на САЩ е дете на Голямата Депресия, стана висш икономически съветник на президента Джералд Форд по време на икономическите нещастия през 70-те и зае поста на председател на Фед., месеци преди краха на стоковия пазар през 1987 година. Грийнспан, вторият по сила мъж на Америка, от години прави едно нещо - балансира американската икономика между бума и краха. Син на борсов посредник и работничка, в своята младост, Грийнспан е момчето, което свири на саксофон и впечатлява приятелите на майка си с невероятното си умение да подрежда математически пъзели. След гимназията учи музика в музикалното училище Джулиард и постъпва на първата си работа като музикант в суинг група. Нотите отстъпват пред числата и той е приет като студент по икономика в Ню Йоркския Университет. Поради липса на пари, в началото на 50-те, отпада от докторската програма на Колумбийския Университет, а през 1977 година Ню Йоркския Университет му признава докторска степен без дисертация.

Заедно с Уилям Таузънд създава консултантската компания Townsend-Greenspan & Inc., която просперира до 1987 година, времето когато Грийнспан я разпуска, за да започне своята кариера във Федералния Резерв. Грийнспан - вежливият републиканец, за първи път вкусва публичния живот през 1968 година като директор на групата за политически проучвания в президентската кампания на Ричард Никсън. Президентът Форд го назначава за председател на своя Съвет по икономическите въпроси. Поема си въздух от правителството по време на администрацията на Картър и се връща във Вашингтон през 1987 година, когато президента Рейгън го номинира за председател на Федералния Резерв. Грийнспан се задържа на този пост при четири президента - свидетелство за неговата икономическа и политическа проницателност - като неговият сегашен четиригодишен мандат завършва през 2004 година. Като председател на Резерва той контролира американската валутна политика чрез влияние върху краткосрочните лихвени проценти - стойностите за кредитиране на американските компании и потребители. Почти всичко въздейства върху живота на инвеститори и купувачи, обича да казва той. Грийнспан избира своите думи и действия с голяма предпазливост и затова много политици и от двете водещи партии на САЩ се чувстват комфортно със спокойното му благоразумие и предпочитането му към внимателно, а не стремително, икономическо приспособяване.

Когато не размишлява върху икономическата политика, Грийнспан прекарва времето си със своята втора жена Андреа Мичъл, журналист в NBC, с която е женен от 1997 година. Обича класическата музика, тениса, книгите на Айн Ранд и според слуховете пише всички свои речи във ваната.

Обикновено е облечен в сиво сако, светлосиня риза, тъмно-червена вратовръзка, черни обувки и черни чорапи. На 75 години лицето му напомня на спасително планинско куче. Линиите по него не са просто бръчки, а дълбоки бразди гравирани по скулите му. Има тъжни кафяви очи и голям, подобен на луковица нос и дълга тясна уста, чиито краища често са отпуснати надолу, придавайки му опечален вид.

Грийнспан винаги оцелява. Може би в това отношение е най-добрият в цял Вашингтон. Президентът Клинтън го номинира за четвърти пореден път за председател на Федералния резерв на САЩ. Продължава да бъде в цветущо здраве (впрочем той никога не е боледувал сериозно) и както изглежда ще завърши без проблем четвъртия си мандат през 2004, когато ще е на 77 години. "Прави ми впечатление, че е напълно неподходящ за критични редакционни статии - ми каза наскоро Роджър Фъргюсън, вице-председателят на Резерва, който през последните две и половина години е винаги до Грийнспан - Той несъмнено е човек, който разбира, че е назначен на този пост от Конгреса и Президента и възприема работата си като мисия." Понякога тази работа го прави лице от кориците, а понякога е човекът, който трябва да съобщи лошите новини. Бившият новинарски кореспондент на NBC Андреа Мичъл, която е омъжена за Грийнспан от 4 години, направи подобни заключения. "Когато реши да приеме преназначаването, което бе израз на голямо уважение, той бе наясно, че икономиката на страната е в най-доброто си състояние." Мичъл казва, че критиките и проблемите не го обезсърчават, а напротив, по-скоро обратното. "Другите хора биха се обезсърчили от издиганията и спадовете, от факта, че са добре или зле, заради своето последно решение. Аз например намирам това за плашещо, но той смята, че е развеселяващо."

"Развеселяващ" едва ли е думата, с която хората асоциират Алан Грийнспан. Повечето от тях го смятат за мрачната фигура, появяваща се по C-SPAN и CNBC. Той е роден на 6-и март 1926 година в Ню Йорк Сити. И двамата му родители са евреи. Баща му, Хърбърт Грийнспан е самообразовал се финансист, а седемнайсет годишната му майка Роуз Голдсмит, момиче на забавите, танците и музиката. Три години след раждането на Алан Хърбърт и Роуз се развеждат. Тя се връща заедно със сина си при своите родители в Уошингтън Хейгс и започва работа в един склад за мебели близо до Харлем Ривър в Бронкс. Грийнспан расте като единствено дете на самотна майка към която остава привързан (до нейната смърт през 1995 година, той й се обажда по телефона практически всеки ден в седем сутринта). Неговият братовчед Уесли Халпърт живеел наблизо и двете момчета прекарвали часове имитирайки Лоуръл и Харди или играейки с топка. Преди няколко седмици посетих Халпърт. Сега той е седемдесет и шест годишен стоматолог, работещ в Ийст Сайд. Оказа се висок, широкоплещест мъж, с бяла коса и със същото спокойно присъствие и премислена реч като на своя известен братовчед. Седнахме да поговорим след като приключи с всичките си задължения за деня. Халпърд каза, че Уошингтън Хейгс преди Втората световна война, както и днес, е бил квартал на емигранти от работническата класа и техните деца. Повечето от емигрантите идвали от Европа и по-малко от Карибите и Латинска Америка. "Всички се страхувахме от ирландските деца. Един ден, докато играехме на топка с Алан, бяхме заобиколени от тях. Всички бяха по-големи от нас и много по-силни. Алан им се противопостави и от тогава постоянно ни преследваха…"Една фотография на Грийнспан от неговите години в гимназията Джордж Уошингтън, намираща се на 192 улица, го показва висок, отпуснат младеж, с черна вълниста коса и старомодно сако. "Не проявяваше кой знае какъв интерес към уроците, като изключим аритметиката - спомня си Халпърд - Знаеше всички баскетболни резултати. Обичаше числата." Повечето деца в Уошингтън Хейгс поддържали New York Giants, но Грийнспан бил фен на Brooklyn Dodgers. Музиката била другата му страст, която вероятно наследява от майка си. Той е бил атракцията на семейните събирания. Неговият чичо, бащата на Халпърт, му давал 10 центова монета, за да изпее популярната в годините на Депресията песен: "Братко, можеш ли да спестиш стотинка?". След като завършва гимназията, Грийнспан отива в музикалното училище Джулиард, където прекарва две години, учейки се да свири на саксофон и кларнет. През 1944 година, в края на втори курс, той напуска училището, за да се заеме с професионална музикална кариера. Било е ерата на бибопа. Джаз оркестри и признати виртуози като Дизи Гилеспи започват да набират популярност, някои от суинг-бандите са принудени да се осъвременят и една от тях е Henry Jerome Band, която свири в Child's Restaurant в сградата на Paramount Theater на Таймс Скуеър. Ръководителят на групата е младият студент по право Леонард Гармънд - същият Леонард Гармънд, който става съветник на президента Никсън по време на Уотъргейт. Гармънд все още си спомня деня, когато Грийнспан се появява в Парамаунт "Имаше същото лице, малко иронично, с лека усмивка, много самовглъбен. Аз свирех на единия джаз тенор саксофон, а Грийнспан на другия, също така и на кларнет. Беше много добър, много солиден." Грийнспан остава в групата една година. Освен със свирене, той помага със счетоводството на Хенри Жером, лидерът на бандата, оправя и данъчните такси на останалите музиканти - нещо което винаги е било трудно за хората от тези среди.

Грийнспан е доволен от своя живот в шоу бизнеса, но скоро разбира, че не може да направи добра кариера. "Бях много добър музикант аматьор, но като професионалист бях средна величина - споделя той пред Стивън Бекнер, журналист, който пише книга за него - Разбрах, че за музиката трябва да имаш дарба. Или я имаш или я намаш."

Докато е в бандата Грийнспан, започва да чете книги за бизнес и финанси и ги намира за много вълнуващи. През 1945 година напуска групата, за да започне курсове в бизнес-училището на Ню Йоркския Университет. През 40-те университетът не е бил същата, изпълнена с живот, космополитна институция като днес. Икономическият департамент бил познат като цитадела на консерватизма. Там преподават Лудвиг фон Мизес, австрийският бич на марксизма и Уолтър Спар, ръководителят на американския национален комитет по връщане на златния стандарт. Робърт Кавиш, който става професор по икономика, е бил един курс по-назад от Грийнспан. "Срещнахме се, когато напуснах военновъздушните сили през 1946 година - каза ми Кавиш - прекарвахме заедно обедите. Разхождахме се из Уошингтън Скуеър. Алан беше винаги болезнено свенлив, а аз, като току що уволнил се, винаги търсех компанията на момичетата. Мисля, че по този начин леко го наранявах. Мога да кажа, че с тях той не се справяше много успешно. Беше скромно момче. Интересуваше се от неща, които вълнуваха повечето двайсет годишни - баскетбол, момичета; а и икономика, която по онова време бе много вълнуващ предмет." След една отегчителна лекция на Спар Кавиш съветва Грийнспан да не обръща кой знае какво внимание на професора, а да чете "Икономиката на Джон Мейнард Кейнс" от Дъдли Дилърд, една от първите публикувани в Америка книги за легендарния британски икономист. Кейнс, чиито теории бяха предназначени да докажат нуждата от правителствени намеси в икономиката бяха анатема в Ню Йоркския Университет, както и в повечето американски университети. Но Кавиш не се изненадва, когато вижда Грийнспан зачетен в книгата. "Той се опитваше да погълне всичко. Да разбере всяка гледна точка. Обичаше икономиката, обичаше тези прости диаграми от спестявания и инвестиции, които всъщност бяха приноса на Кейнсианството. Ние често разговаряхме за икономика и той наистина се въодушевяваше. Не беше изцяло консерватор. Фактически всеки от нашият кръг бе демократ, защото ролята на правителството в икономическия живот бе доказана от войната. Правителството финансираше войната и края на Депресията. Тогава наистина бяхме Кейнсианци."

През 1948 година Грийнспан получава бакалавърската си степен, а две години по-късно и магистърската, също в Ню Йоркския Университет. "В онези времена, по правило този който учеше сериозно икономика трябваше да започне преподавателска кариера - обяснява Кавиш - Имаше йерархия. Най-високото ниво бе да преподаваш; второто да работиш за правителството и третото - да си омърсиш ръцете с бизнес. Алан избра последната възможност". През 1948 година той започва работа в National Industrial Conference Board - ню-йоркска изследователска група, финансирана от големите корпорации. Един от бизнесмените търсил съвети от тях бил Уилям Таузънд, ветеран от Уол Стрийт. Таузънд е впечатлен от Грийнспан и през 1953 година го кани в своята фирма като партньор. Предложението идва с годишна заплата около 6 хиляди долара - не много голяма сума дори по онова време, но все пак ставало дума за партньорство и Грийнспан приема поканата. Решението става началната точка от неговата кариера. През следващите две десетилетия той изгражда Townsend-Greenspan & Company като преуспяваща консултантска компания с редовни клиенти като Alcoa, U.S. Steel, and J. P. Morgan.(Таузънд умира през 1958 година, но по-младият му партньор оставя името му на вратата)

От началото подходът на Грийнспан към икономиката е строго емпиричен. Townsend-Greenspan анализират различни икономически данни и статистики, които са извлечени от Департамента по търговията и другите правителствени агенции. Грийнспан става експерт по националните сметки по доходите, сложната статистическа рамка, която правителството използва да изчисли брутния вътрешен продукт, но също така изучава и индивидуалните сектори, в които работят неговите клиенти като банковото дело и стоманата. "По различно време се налагаше да стана специалист по всяка главна индустрия и общите ми познания от този опит оставаха - казва той на Лоурънс Линдси, работил в Фед. от 1991 до 1997 година - Когато сте преминали през всяка индустрия, вие научавате как работи цялата система."

В много отношения работата на Грийнспан не се променя много през петдесетте. Той продължава да се занимава с анализ на икономическите тенденции и да предрича бъдещото развитие. Всяка сутрин излизал от дома си в Североизточен Уошингтън, качвал се в черния Mercury Grand Marquis и шофирал до щаба на Federal Reserve System във Фоги Ботъм. Когато не бил на срещи, прекарвал времето си в големия светъл офис на Constitution Avenue, вършейки това, което най-много обичал - да учи и мисли. Средно той прекарвал два-три часа в извършване на собствени икономически проучвания и най-малко два-три часа в четене на доклади от Фед. и другите институции. Познанията на Грийнспан върху икономиката редовно изненадват колегите му. Като всички добри икономисти той изследва широката поредица от числа и се опитва да открие концептуалната им структура, за да ги обясни. "Той не нито монетарист, нито кейнсианец. Той си е той.- казва за Грийнспан Уилям Мак Донах, президент на Federal Reserve Bank of New York - Интересува се не само от сведенията като такива, но по-скоро се опитва да извлече от тях заключения, които са емблематични и уникални."

В началото на 1952 година Грийнспан има добра работа, обещаващо бъдеще и двустаен апартамент във Форест Хилс, който дели с майка си. В края на годината майка му напуска апартамента и е заместена от една млада жена - художничката Джоан Мичъл. Миналият месец посетих госпожа Блументал (сегашното й име) в нейния ийстсайдски апартамент, в който живее заедно с втория си съпруг, психиатърът Алан Блументал. На седемдесет години тя е все още удивително привлекателна жена с руса коса, сини очи и сдържан маниер. Тя си спомня първата среща: "Беше чудесна, защото при нашия първи телефонен разговор той предложи три неща, които да правим навън. Едното беше да посетим спортно събитие, другото бе шоу на Бродуей, а третото концерт в Карнеги Хол, в който бе включен и Бах. Казах му: без съмнение в Карнеги Хол. Винаги съм искала да отида там. И отидохме. Бях щастлива. Разговаряхме за музика. Разказваше ми за Henry Jerome Band и по-късно действително ме заведе в хотела, където свиреше бандата. Музикантите ми казаха, че са знаели, че Алан няма да остане завинаги с тях, прекалено добре се справял с данъците им."

следваща страница>>>