"Първоизточникът" - щрихи от живота на Алан Грийнспан

"Първоизточникът" - щрихи от живота на Алан Грийнспан, вторият по сила мъж в Америка.

По Джон Кассиди

New Yorker

(Първа част)

Мичъл Блументал намира Грийнспан за интелигентен, мил и чаровен. След осем месечно ухажване двамата се женят с малка церемония в Pierre Hotel; но нещата в брака не потръгват. "Мога да кажа, че се уважавахме много и бяхме изключително нежни един с друг, но реалните разлики между нас идваха от възгледите ни за живота, който искахме. Аз исках забавления, той предпочиташе голф; аз не исках да живеем във Форест Хилс, той искаше да живее във Форест Хилс." След десет месеца съвместен живот двойката се разделя приятелски и до днес двамата поддържат добри отношения. В началото на 50-те единствената причина за развод в Ню Йорк е била изневярата и нито Грийнспан, нито Блументал искали това. "Сметнахме, че едно анулиране на брака би било по-бързо и евтино, отколкото развода."-обясни Мичъл Блументал.

Провалът в брака остава траен отпечатък в Грийнспан - и минават повече от 40 години, преди да се ожени отново - но благодарение на Мичъл, той среща една жена, която става негов близък приятел и интелектуален наставник. Това е Айн Ранд, писателката от руски произход с либертариански възгледи. Една двойка, близки познати на Мичъл, Барбара и Натанаил Брандън, са приятели с Ранд в Калифорния. Скоро след като Мичъл заживява в Ню Йорк, Брандънови също се преместват от Калифорния към Източното крайбрежие. Ранд, която вече е станала известна с романа си "Първоизточникът", по онова време живее на 33 Източна улица в Ню Йорк и работи върху новото си произведение "Atlas Shrugged". Всяка съботна нощ тя кани група приятели в апартамента си, за да четат и дискутират последните й съчинения.(По късно тя нарича тази дясна интелектуална група с не особено точното название - "Колективът") Мичъл Блументал се опитва да привлече вниманието на Грийнспан към тези събирания, но в началото той не ги посещава редовно. В "Моите години с Айн Ранд" - публикуваните наскоро мемоари на Натанаил Брандън, е описан един забележителен портрет на Грийнспан, такъв, какъвто е изглеждал в очите на Ранд и нейните близки почитатели. "Беше висок и солиден, с черна коса, с очила с черни рамки и предпочитания към черните, погребални костюми. На 26 години, той беше въплъщение на мрачността. Изглеждаше хронически отпаднал, смирен и нещастен. Барбара, Айн, Франк (съпругът на Ранд) и аз веднъж се сблъскахме с него в момента, когато той и Джоан излизаха от един асансьор. "Прилича на погребален агент"- бе коментара Ранд." Грийнспан никога не се е притеснявал да признае своя интелектуален дълг към Ранд. "Това, което тя правеше, чрез дълги нощни дискусии и много аргументи ме накара да разбера защо капитализмът е не само ефективен и практичен, но и морален" - казва той пред репортер на Таймс през 1974 година. Грийнспан се смята за логически позитивист, когато среща за първи път Ранд, вярвайки, че всички морални правила и кодекси са условни човешки конструкции, които не могат да бъдат доказани. Тя, от своя страна, смята, че логическият позитивизъм води до задънени улици. В своята спорна философия на обективизма, тя твърди, че капитализмът е по-висш от останалите социо-икономически системи като феодализма и социализма, защото е основан на доброволната размяна, осъществявана от разумни, егоистични индивиди. Хвалебствените описания на капитализма, съдържащи се в проекта на "Atlas Shrugged" поразяват младия Грийнспан. "Айн, това е невероятно! - изпуска се той на една от срещите, описани от Брандън - Никой досега не е описвал постиженията на индустрията, както ти си го направила." В началото Ранд се държи хладно към новия член на своята котерия. "Проблемът на Алан е, че смята Хенри Луйс за важен" - казва веднъж тя . Друг път пита: "Мислите ли, че Алан може да се изкачи по социалната стълбица?" Накрая е спечелена от бистрия му ум и широтата на познанията му. "За да впечатли тази жена, на човек ще му бъде нужно много време, но той го направи. Факт е - Ранд ми каза веднъж, че Грийнспан вероятно е най-чувствителният й читател от литературна гледна точка, която тя някога е имала." - спомня си Мичъл Блументал. Ранд и Грийнспан остават близки и въпреки спекулациите никога не са имали сексуална връзка.(Тя е имала своите млади любовници. Натанаил Брандън е бил един от тях.) През годините много от членовете на кръга се отцепват, понякога при много неприятни обстоятелства, но Грийнспан продължава да се вижда с нея редовно до нейната смърт през 1982 година. Дори днес той говори благоприятно за нея: "Тя правеше неща в личния си живот, които не бих одобрил, но идеите са нещо друго."-каза наскоро той.

Когато Робърт Кавиш, приятелят на Грийнспан от годините в колежа, след като е взел докторската си степен се връща в Ню Йорк през 1956 година и започва работа като преподавател в Дартмаут, е изненадан от цялостната промяна, настъпила във възгледите на приятеля му. "Бързо се сближихме отново, но се опита да ми пробута философията на Ранд, естествено без успех - каза ми Кавиш - Той бе станал пазарен, пазарна личност; смяташе, че това, от което имаме нужда е чист, неподправен laissez-faire." В началото на 60-те Грийнспан сътрудничи с няколко статии по икономика на The Objectivist Newsletter, които и до днес запазват предизвикателността си. На едно място той атакува опитите на правителството да въздържа корпоративните монополи, твърдейки, че "цялата анти-тръстова система е оголена към критика"; на друго място казва, че държавата на благоденствието "лишена от своя академичен жаргон… не е нищо повече от механизъм, чрез който правителствата конфискуват богатството на производителните членове на обществото, за да финансират разнообразните си планове за благоденствие"; и в третата статия нахоква идеята за нуждата от правителствени регулации, твърдейки, че капитализма "поддържа интегритета и основните човешки добродетели, така че те да служат за разплащане, като по този начин хората оцеляват благодарение на добродетелите и качествата си, а не на пороците. Това е тази неземна морална система, която статистиците на благоденствието целят да надминат, посредством предпазни закони, шпиониращи бюрократи и хронични стимули за създаване на страх."

Цитати като тези е трудно да бъдат съгласувани с настоящите описания на Грийнспан от неговите колеги и приятели. (Алис Ривлин, федерален губернатор, казва: "Той не е голям идеолог"; Андреа Мичъл: "Не е доктринер"; Уилям Мак Донах: "Широко скроен. Той е перфектният П.Ф.И. кандидат - политика, философия, икономика - за Оксбридж) Едно от възможните обяснения за Грийнспан от 60-те и Грийнспан от 2000 година е, че възгледите му са претърпели промяна. "Мисля, че е разбрал колко по-сложен е животът, отколкото го описва Айн Ранд - ми каза Робърт Кавиш - Ако сте чели нейните работи, вие вероятно ще знаете, че там има черно и бяло, добро и зло, абсолютизъм и релативизъм. Мисля, че Алан е разбрал, че животът, в повечето си аспекти, е сив." Проблемът с аргумента на Кавиш е, че Грийнспан не е на същото мнение. Той продължава да твърди, че неговите основни възгледи, формирали се през 50-те години не са се променили значително. Грийнспан предупреди, че хората внимателно трябва да правят разлика между личните му възгледи и действията му като председател на Фед. В един идеализиран пазар от типа на този, който възхвалява Ранд, не би имало нужда от централна банка, водеща изключително активно икономическо управление, за каквото говори Кейнс и неговите последователи. И колкото по-дълго стои във Вашингтон, толкова по-малко е възприеман като десен идеолог. Точно обратното, Грийнспан успя да си създаде имидж на практичен политик, който желае (и е способен) да работи с хора от всички политически шарки.

следва