Media Times Review    Google   
___









преглед
 декември 2001

Аржентина - валутен борд плюс рецесия равно на военно положение.
Георги Стойчев
Радио Свободна Европа

Аржентинският министър на икономиката Доминго Кавайо подаде оставка, която беше приета от президента Фернандо де ла Руа. Това стана на фона на масови социални протести и грабежи, които доведоха до въвеждането на военно положение в страната. Тези събития на практика слагат край на икономическия експеримент, който преди едно десетилетие започна с въвеждането на валутен борд.
Събитията в Аржентина показват, че валутният борд не може да реши всички икономически проблеми на една държава и дори при определени обстоятелства може да се превърне в част от тях.
Валутният борд в Аржентина беше въведен преди десетина години под ръководството на същия този Доминго Кавайо, който днес подаде оставка и който в момента е може би най-мразеният човек в страната. Първоначално бордът работеше добре като гарантира стабилността на аржентинското песо, което беше вързано към американския долар. Хроничната хиперинфлация беше сменена със завидна финансова стабилност. В средата на 90-те година Аржентина се беше превърнала в модел за подражание и нейния опит частично беше използван при въвеждането на българския валутен борд през 97-ма година.
Засилването на долара през последните четири години обаче доведе до засилване на песото, до спад в конкурентноспособността на аржентинските стоки, до трайна рецесия в страната и до безработица от над 18 процента. Положението беше усложнено от азиатската финансова криза през 98-ма година и от огромния аржентински външен дълг, който възлиза на 132 милиарда долара. С влошаването на икономическите условия инвеститорите постепенно започнаха да избягват Аржентина и накрая напълно и обърнаха гръб, отказвайки да влагат пари в нови аржентински облигации. Това пък изправи страната пред опасността от фалит по обслужването на дълга и тя отново започна да тропа на вратата на Международния валутен фонд. Фондът от своя страна обеща спешно финансиране, но в замяна поиска затягане на финансовата дисциплина. За да изпълни тези условия, вече бившият икономически министър Доминго Кавайо предложи пакет от строги икономически мерки, които предвиждаха намаляване на заплатите, големи съкращения на бюджетните разходи, както и ограничения върху тегленето на банковите депозити. Аржентинците обаче отказаха да преглътнат това затягане на коланите и започнаха масови протести, които прераснаха в грабежи на магазини и сблъсъци с полицията. Най-малко 6 души бяха убити, а над 100 бяха ранени. В отговор на това правителството обяви военно положение за срок от 30 дни, а министър Кавайо подаде оставка.
Така комбинацията от валутен борд, рецесия и голям външен дълг доведе до финансова криза, граждански размирици и военно положение. Аржентинците сега са склонни да обвиняват правителството в корупция, в лошо управление и в липса на социална чувствителност. На практика обаче страната стана жертва не толкова на корупцията, колкото на икономическата логика, която показва, че без стабилен икономически растеж дългосрочното поддържане на валутен борд не е възможно.
По правило бордът помага на финансовата стабилност, но пречи на икономическия растеж, защото с времето води до надценяване на местната валута и до подкопаване на конкурентноспособността. България извади късмет, тъй като върза лева за германската марка и еврото, които през последните години непрекъснато отслабваха спрямо долара и с това частично омекотиха постепенното надценяване на българските пари в рамките на валутния борд. Ако обаче с времето настъпи обратна тенденция на засилване на еврото и лева спрямо долара, тогава негативите на фиксирания курс върху конкурентността ще започнат да се усещат.
България не е в много по-различно положение от Аржентина. Безработицата в двете страни е на почти еднакво равнище. И двете страни имат относително голям дълг спрямо брутния вътрешен продукт. И двете страни успяха да постигнат финансова стабилност чрез валутен борд.
Аржентина вече опита от сладкото и от горчивото на борда. България засега все още е в първата фаза. Без стабилен икономически растеж, без намаляване на външния дълг и без привличането на достатъчно чужди инвестиции обаче, аржентинският сценарий може да намери почва и у нас.