Media Times Review    Google   
___









преглед
 декември 2001

Какво превръща един човек в терорист-самоубиец?
От Оливър Джеймс
The New Statesman

Като психолог държа да поставя въпроса дали септемврийските "ислямикадзе"- атаки са били психотични. Това беше терминът, който Джак Строу, министърът на външните работи на Великобритания, използва, когато описваше Осама Бин Ладен и неговите последователи самоубийци. Аз познавам Строу много добре и знам, че е възхитително образован. Предполагам, че казвайки това, не е имал достатъчно време да провери из психиатричните справочници, какво точно означава психотичен.
Ако Бин Ладен беше психотик, двата небостъргача още щяха да са си на мястото. Психотиците имат халюцинации и не могат да планират и извършат подобен род нападение. Психотиците имат раздвоение на личността, което ги кара да вярват, че са някой или нещо различно от личността, написана в свидетелството им за раждане. Както би казал Удхаус: "Мислят си, че са варени яйца." Очевидно е, че никой от ислямикадзетата не се е смятал за варено яйце. Има и други, които предполагат, че атентаторите са били управлявани чрез религиозно сексуално въздържание. Фрустрирани и заредени с тестостерон, те са били научени да вярват, че след завършване на своята самоубийствена мисия, ще отидат в рая, където ще ги чакат стотици закръглени девици.
Все пак изследванията основани на интервюта с кандидат-самовзривяващи се атентатори от Близкия Изток, изнесени миналия месец от списание "Психиатър", ни водят до други изводи за мотивите им. Едно изследване, изнесено от Ариел Мерари, доказва, че терористичното самоубийство се прави "от хора, които желаят да умрат по лични причини, а терористичната организация им дава по-скоро извинение, отколкото реално подбуждане." Изследване на тренировъчните лагери на Ал Кайда в Афганистан, направено от Рафаел Израели през 1997 година, показва, че хората обучавани там са били на възраст между 16 и 25 години. Всеки курс продължавал няколко месеца и струвал около 3000 долара. Повечето от обучаваните са идвали от ислямски нации, но е имало и хора от угнетените мюсюлмански малцинства във Франция, Германия, Босна и Чечня.
Почти всички ислямикадзета са имали най-малко един убит, осакатен или оскърбен от враговете им роднина или близък приятел. Много от тях идват от разбити семейства. Рафаел Израел заключава, че ставайки ислямикадзе, обучените се присъединяват към група, която им "дава възможност да разширят своето собствено его, и скоро придобитото другарство подкрепя чувството им на самоуважение и значимост. Те вероятно се чувстват депресирани в търсенето на лесни решения на своите проблеми. Неуспехът, вероятно самопрезрението, ги карат да търсят утеха в мъченичеството и така почти мигновено трансформират разочарованието в слава, неуспеха в победа и самоосъждането в публично одобрение."
Самоубийството като трансформираща сила има дълга история. Първият визуален образ на самоубиец е този на Аякс, направен през 700 година преди Христа. Рисунките и скулптурите на неговата смърт ни навеждат на мисълта, че това е било едно благородно действие, предизвикано или от желанието да избяга в плен или от срам от загубената битка. В една нова книга "Изкуството на самоубийството" Рон Браун показва, че самоубийството запазва значението си въпреки промяната във времето. Много често при отразяването на това действие се внушава, че то е "гладиаторско". Определено има нещо гладиаторско в нападателите от 11 септември. Тези мъже се приготвят да убиват и умират грандиозно подобно на древноримските гладиатори. И точно като гладиаторите в богатия Рим, виждат в себе си роби. В техните очи героичното саморазрушение е бил пътя, по който е била възможна промяната на статуса.
Гладиаторите са били принудени да приемат ролята на убийци, терористите самоубийци сами избират насилническия край. И този край разкрива двата симптома - агресия и депресия. Връзката между тях е очевидна. Ако човек се чувства разочарован и ядосан, агресията може да се обърне към самия него. Той си казва: "Аз съм дебел, грозен и глупав." Другата възможност е тя да се обърне навън. Самоубийствата са по-вероятни след загубата на работа или след развод и обикновено в тях не надделява желанието към външна атака. Но склонността да се убива най-често се придобива от една среда на мизерно съществуване, насилие и оскърбление. Двете състояния на ума - агресия и депресия - имат тенденцията да се застъпват. Емил Дюркем в своето бележито изследване "Самоубийството" /1897/, показва, че между 1826 - 1880 година във Франция, Прусия, Англия, Италия, Русия и Австрия броят на убийствата спада, когато броят на самоубийствата расте и обратно. А когато агресията на едно национално ниво бъде насочена навън, по време на война, степента на самоубийствата значително намалява. Терористите от 11 Септември са олицетворение на дюркемовата връзка убийство-самоубийство. Джак Строу греши, когато обяснява действията на тези хора. Истината е, че те са били заредени с непреодолимо желание да спечелят самоуважението си, трансформирайки неуспехите в победа чрез един грандиозен край.