|
|
декември 2002 |
|
|
|
|
|
|
Микеланджело
- принц или просяк |
| |
| Ренесансовият
гений е обичал да се показва в ролята на гладуващ артист,
но новооткрити факти го представят в една доста по-различна
светлина. |
| Естел
Ширбон |
|
| Микеланджело,
човекът, изрисувал тавана на Сиkстинската капела във Ватикана
и проектирал купола на базиликата Св.Петър, се е представял
за бедняк, но всъщност е бил твърде голям скъперник, за да
покаже на хората цялото си богатство. |
| Това
откритие е направил американският историк Раб Хатфийлд, професор
във флорентинския факултет на университета на Сиракуза. "Той
е бил с чудат характер - донякъде параноичен, донякъде непочтен,
не е искал никой да разбере колко богат е в действителност." |
| През
последните години от живота си Микеланджело постоянно е оплаквал
бедняшкото си всекидневие, но според изследванията на Хатфийлд
в следствие на възнагражденията, който бил получил за създаването
на шедьоври като мраморния Давид, понастоящем съхраняван в
Академичната галерия във Флоренция, той бил събрал значително
за времето си състояние. |
| Хатфийлд
е успял да открие две от банковите сметки на Микеланджело
наред с множество документи за извършвани от него покупки,
които показват, че плодовитият художник, скулптор и архитект
към 1564 година (годината на смъртта му) е притежавал приблизително
50 хиляди златни дуката - повече от немалко принцове и дукове
от неговата епоха. |
| "Това
е било огромно, наистина огромно количество пари", казва
Хатфийлд, публикувал откритията си в книгата "Богатството
на Микеланджело". |
| За
сравнение, историкът дава за пример дворецът Пити, грандиозна
постройка в центъра на Флоренция, превърната в огромна художествена
галерия, който бил закупен от високопоставена дукеса по времето
на Микеланджело за сумата от 9 хиляди дуката. |
| "Той
имал навика да държи големи суми пари в дървен сандък под
леглото си. Когато умрял, в същия този сандък били открити
8 400 дукати", споделя разкритията си Хатфийлд. |
| По-голямата
част от състоянието на твореца обаче била обърната в недвижима
собственост, включваща имение в близост до Рим, носещо хубави
доходи, както и къщи в центъра на Рим и Флоренция. |
| "Микеланджело
се опитвал да създаде впечатление, че неговите покровители
и клиенти, най-вече папите, са се отнасяли нечестно с него,
докато всъщност истината била точно обратната", разказва
Хатфийлд. "Те са му се отплащали изключително щедро,
но той е приемал повече поръчки, отколкото можел да изработи
и понякога е закъснявал с работата си." |
| Банковата
сметка на твореца в Рим показва, че папа Юлий II е направил
авансово колосални по размер плащания за 40 статуи с човешки
размер, които Микеланджело трябвало да създаде за папската
гробница. Но, зает с други поръчки, Микеланджело завършил
сами 3 от тях - въпреки че едната от тях, изобразяваща Мойсей
седнал, е един от неговите най-големи шедьоври. |
| "Ако
този Мойсей днес се предложи днес на пазара за произведения
на изкуството, трудно бих могъл да си представя парите, които
той би могъл да донесе.", казва Хатфийлд. "Така
че, в известен смисъл може да се твърди, че заплащането е
било справедливо. Но имайки предвид тогавашния стандарт на
живот, Микеланджело е получил огромно, може би дори прекомерно
и нереално заплащане за труда си." |
| Според
Хатфийлд легендата за бедността на Микеланджело не е била
опровергана досега, защото банковите сметки на твореца едва
сега виждат бял свят, както и поради това, че тази версия
е била по-удобна от истината. |
| "Ние
обичаме да мислим за творците си като за бедни и страдащи
хора; не желаем те да бъдат неприлично богати", заключава
професорът. |
по
материали от  |
|
|
|
|
|
| |
|
|
|
MTR
Blog |
|
From the standpoint of postmodernist thinkers like Jean-François Lyotard, western cultures universalize assumptions about what is “human” and “rational,” as if these concepts are not culturally and historically specific, the malleable products of power and ideology.
----------------------
още от MTR Blog |
|
|
|
|
|
|
|
