Media Times Review    Google   
___









Книги
 декември 2003

“Страната на утринната свежест”
Разказ за Южна Корея
 
     Започнах да пиша тази книга през лятото на 2002 година преди да напусна Южна Корея след осемгодишно пребиваване в страната. Исках да обобщя опита си за този период като запозная българските читатели с една сравнително далечна страна.
     Този разказ е основан на лични впечатления и на професионално изучаване на историята и развитието на южнокорейското общество. През 1991 година започнах да уча за Източна Азия с фокус Корея като част от специализацията ми в Съединените щати. Първото ми реално съприкосновение с Южна Корея беше през лятото на 1993 година, когато посетих страната. Тогава представите ми за обществото започнаха да “стъпват на краката си”, т.е. направих преход от книгите към реалния свят. След завършване на магистратурата си в Харвард, където учих история и икономика на Източна Азия, през 1994 година заминах за едногодишна езикова програма в Южна Корея. Но тази програма се удължи на две години, за да усвоя по-добре корейския език, изучаването на който се превърна в истинско маратонско бягане.
     След завършване на езиковата програма в университета Йонсе през 1996 година, започнах работа в Самсунг електроникс, която продължи шест години - до 2002. Работата ми в Самсунг електроникс се разделя на два основни периода. Две години работих в отдела за битова техника на Самсунг, една година - маркетинг (промоция и анализи на пазари) и една година - експорт за Русия и други бивши съветски републики. Повечето от материала, който използвам в книгата е от отдела за визуална техника (монитори, телевизори, включително LCD екрани – течен кристал и плазма), където работих четири години за OEM (оригинално производство на техника) - бизнес за Северна и Южна Америка. Наши партньори бяха Тошиба и Томсън, които продаваха телевизори и комбинации от телевизори, VCR и DVD, със свои марки, за Томсън – RCA и Телефункен.
     Сега работя над докторат по икономическа история в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада.

     Планирах книгата да бъде в две части, като първата част да е представяне на страната, а втората да е посветена на Самсунг електроникс. В процеса на работата обаче първата част се превърна в сравнително самостоятелен разказ и затова реших да я издам като отделна книга.

 
 
 
Увод
 
     “О..., Пил-сънг Ко-ре-я...!”, “Те-хан Мин-гук!” (Република Корея трябва да победи!). Такъв бе лайтмотивът или по-точно денонощните песни и скандирания по стадионите и улиците на Южна Корея (Република Корея) през юни 2002 година. Това беше един незабравим фестивал на опиянение и гордост на милиони корейци, облечени в червени фланелки с надпис “Be the Reds!” – “да бъдем червени” (цветът на националния отбор по футбол).
Светът беше футбол през лятото на 2002 година. Южна Корея заедно с втория домакин – Япония, се превърнаха в център на света по време на първенството. На площад Куангхуа-мун в центъра на Сеул се събираха по половин милион души за всеки мач на Южна Корея, за да гледат заедно играта на огромни екрани и да споделят еуфорията си. Световното първенство по футбол завърши неочаквано успешно за Южна Корея, която се класира на четвърто място.
     Само два дена след приключване на първенството, на 2 юли 2002 година, тази ликуваща нация трябваше да се върне към реалния свят като погреба четирима свои моряци.
     Те загинаха в стълкновение между кораби на двете корейски държави. Други 19 южнокорейски моряци бяха ранени. Тридесет севернокорейци бяха загиналите и ранените в това сражение. Инцидентът беше провокиран от нарушаването на морската демаркационна линия от севернокорейски кораби. На Запад и в Южна Корея се коментираше за твърдолинейни офицери от военния елит на Корейската Народнодемократична Република (КНДР), които искат да провалят дипломатическите усилия на двете корейски държави за сближаването им, както и да осуетят опитите за диалог между КНДР и Съединените щати.
     Разделението и противопоставянето на двете корейски държави напомня Студената война (само че без Берлинска стена и Съветски съюз). Демилитаризираната зона, е линия на 38-я паралел, разделяща двете Кореи. Районът от двете страни на зоната е най-големият в света по съсредоточаване на военни сили - общо около милион и половина военнослужещи.
     Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие. Историческите и културни условия, в които израснаха гиганти като Самсунг електроникс е сложно преплитане на традициите и модерното. Това съчетание е част от отговора за ключа към успеха на Самсунг.
     Друго, не много прецизно определение на икономическия растеж на Република Корея е “Азиатски тигър” (заедно с Тайван, Сингапур и Хонконг) вследствие на бурното индустриално развитие през 70-те и 80-те години на 20-ти век. Това наименование не е актуално вече, имайки предвид, че Южна Корея е индустриализирана страна и е дванадесетата икономика в света, изпреварваща по брутен вътрешен продукт едномилиардна Индия.
     Трети, по-академичен термин за бързо развиващите се икономики в Азия като Южна Корея е “ято жерави” – има водач, в случая Япония - първата индустриализирана държава в Азия, и ято, което следва водача в стриктно спазвана форма на движение. Тази конфигурация остава в сила за някои черти на модела на развитие, но всичко останало се поставя под въпрос след десетгодишната рецесия на Японската икономика. Япония обаче остава добър пример за сравнение, когато се обсъжда Южна Корея от историческа и икономическа гледна точка. Япония е колонизатор на Корея цели 35 години, има много сходни културни характеристики с Корея, и е технологичен и финансов лидер в огромния азиатски район (също и втора по сила икономика в света след тази на САЩ).
     Въпреки различните имена на Южна Корея, които отразяват една или друга съществена черта на страната, името Чосон, което значи “Страната на утринната свежест” остава най-подходящото име. Всички гореспоменати имена са едностранчиви, защото са породени изключително от развитието на икономиката. “Утринната свежест” е образът на страната, който самите корейци са приели като свой символ и затова е по-пълен и убедителен. “Страната на изгряващото слънце” е символът за Япония. “Страната на утринната свежест” е поетичното самосъзнание на корейците и отразява тяхната вяра в бъдещето на нацията. Затова го използвам като заглавие на книгата. Това е и отправната ми точка – как корейците възприемат себе си. Целта на моя разказ е да опиша част от това, което съм видял и разбрал за тази страна.


     Защо именно Корея?
     Много хора в България, САЩ, а дори и в Южна Корея, са ме питали защо точно Корея, а не Япония или Китай, например, ако трябва да се избира фокус на изследване в Източна Азия. Първо, Азия ме заинтригува като регион, за който не знаех почти нищо. Не само размерите и темповете на развитие, но и нарастващата относителна роля на Азия в света ме провокираха да науча нещо повече за този далечен свят. Корея няма индустриалната мощ на Япония или територията и населението на Китай, но е изключително добра отправна точка за разбиране на целия регион. Културата, икономическата и политическа история на Корейския полуостров са така тясно преплетени с историята на Китай и Япония, че изучаването на Корея е непосредствено свързано с по-доброто познаване на двата гиганта, които са имали определящо влияние върху развитието на полуострова в различни етапи от историята на Източна Азия. С други думи, специалистите по Корея трябва да бъдат и специалисти по Източна Азия.
     Разделението на полуострова след края на Корейската война през 1953 година и антагонизмът между двете Корейски държави превърнаха тази страна в уникална арена на световното противопоставяне по време на Студената война. Бившият Съветски съюз и Китай имаха решаваща роля за създаването и развитието на КНДР. В същото време Съединените щати и Япония са основни сили в укрепването и възхода на Република Корея. Дори и след края на Студената война между САЩ и Съветския съюз и разпадането на СССР, Корея остава централна геополитическа точка в този район на света. Съединените щати (все още с военно присъствие в Южна Корея), Русия, Китай и Япония имат стратегически интереси и влияние на Корейския полуостров - явление, което няма световен прецедент, т.е. толкова тясно преплитане на интересите на четирите най-мощни (като икономика, ресурси и потенциал) държави в света. Корея е кръстопът и обществото се е намирало често на кръстопът. Това, макар и в доста различен исторически и културен контекст, има много сходни черти с развитието на България.
     Бързият икономически възход на Южна Корея през 80-те години на миналия век допълнително привлякоха вниманието ми като нещо, което заслужава специално изследване. Олимпийските игри в Сеул през 1988 година бяха първият сериозен обмен на информация между Република Корея и България. Тогава двете общества се намираха на прага на политически промени, макар с различен обхват и дълбочина. Дипломатически отношения между двете страни се установиха през 1991 година и исторически последните 12 години са все още началната фаза на взаимното опознаване.
     Ако се вгледате в картата, ще забележите, че Корейският полуостров има формата на заек. Този “заек”, с всички си характеристики – малък, пъргав, подвижен и адаптивен, се е “свил” между Китай и Япония. Дали това е “сандвич” между два по-големи съседа от изток и от запад, е въпрос на визуална илюзия. По-точно и справедливо определение от историческа и географска гледна точка е, че Корея е сърцето на Източна Азия.
     Аз не съм привърженик на идеята България да следва успешни модели на развитие на други страни като Южна Корея. Първо, защото “копирането” е невъзможно заради исторически и културни различия и второ, защото което е успех за едни може да се превърне в провал за други. В същото време, изучаването на динамични икономики може да ни помогне да разработим по-успешна стратегия за развитието на България. За това са необходими обединените усилия на изследователи, частен бизнес и държава. Основната мисия на българите, които по волята на съдбата са се озовали в различни държави е изграждане на мостове между България и света. По този начин светът ще става по-малък за България, а България ще става по-голяма за света.
     Намерението ми чрез тази книга е да се постигне по-добро разбиране на динамиката на развитие на Южна Корея. Това, надявам се, от своя страна ще допринесе за сближаването между тази далечна страна и България.
     Книгата е въведение на читателите в южнокорейското общество. Това е синтезирано изложение на аспекти и тенденции в обществото, които смятам за определящи облика на съвременна Южна Корея. Този импресионистичен подход не следва хронологичен ред или последователна структура. Изложението и обясненията на обществените явления имат селективен характер и не претендират да обхващат всички черти на южнокорейското общество. Ще се спра на тези характеристики, които според моя опит и разбиране за обществото, очертават обобщена, макар и субективна картина на Южна Корея.
     Бъдещо продължение на тази книга ще бъде посветено на Самсунг електроникс. Самсунг е един от символите на впечатляващите икономически успехи на Южна Корея. Описанието на бизнес-практиката, организацията и корпоративната културата на тази фирма ще заеме централно място в анализа.
     Въпреки че ще използвам академични справки за историята на корейското общество, това е преди всичко споделяне на някои мисли и впечатления с читателя. Поради личния характер на този разказ, той няма да има стройно академично изложение. Свободната форма на изказване и подреждане ще позволят едно по-непосредствено общуване с читателите.
 
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.