Media Times Review    Google   
___









идеи
 февруари 2003

Загадъчният свят на търговията и парите

Презрение към комерсиалното

Текстът, който Media Times Review предлага, е от последната голяма книга на Фридрих Хайек - "Фаталната самонадеяност", написана през 1988 година и според мнозина, един от най-успешните му трудове. Книгата е систематична критика на социализма, разкриваща неговите фактологични и логически грешки. "Фаталната самонадеяност", казва Хайек, е свързана с идеята, че "човекът е способен да оформя винаги света около себе си, според своите желания". В тази книга Хайек разглежда реалното приложение на социализма през ХХ век и показва, че неуспехите му произтичат от неговата вътрешна слабост. Книгата е убедително и силно обобщение на Хайековата работа и философия и е насочена към всички, които вярват в свободата. "Фаталната самонадеяност" е издадена на български от фондация "Отворено общество" през 1997 година, преводът е на Любен Сивилов.

Не цялата антипатия към пазара възниква от въпросите на епистемологията, методологията, рационалността и науката. Съществува и допълнителна, по-тъмна неприязън. За да я разберем, трябва да проникнем зад тези относително рационални сфери до нещо по-архаично и дори мистериозно: до онези нагласи и емоции, които стават особено мощни, щом търговската активност, стокообменът и финансовите институции се обсъждат от социалистите - или се сблъскват с примитивно мислещи хора.

Както видяхме, търговията и стокообменът често зависят в значителна степен и от доверието между хората, и от специалното или индивидуалното им знание; това важи още повече за финансовите институции. В търговската дейност например се рискува много повече, отколкото струват собственото време и усилията на индивида и затова специализираната информация позволява на индивидите да оценят собствените си шансове и предимствата си пред другите в отделни рисковани начинания. Да се стремиш към познание за специални обстоятелства си заслужава труда, само ако притежанието му осигурява такива предимства, които компенсират придобиването му. Ако всеки търговец беше принуден да оповестява как и къде се придобиват по-добри и по-евтини изделия, така че всичките му конкуренти да са в състояние да имитират действията му, тогава едва ли би било изгодно за него да се включва в процеса - и изгодите, съпътстващи търговията, никога не биха се появили. От друга страна, толкова много от знанието за отделните обстоятелства е трудно да се формулира и едва ли може дори да се изрече (например усещането на предприемача, че новият продукт ще се окаже сполучлив), а това доказва, че е невъзможно споменатото знание да се направи "публично", независимо от мотивацията в дадена насока.

Разбира се, действията, съгласувани с нещо, което не е общодостъпно и предварително определено - различаващо се от онова, което Ернст Мах нарича "наблюдаемо и осезаемо", - нарушава рационалистичните изисквания. Нещо повече, неосезаемото често става обект на недоверие и дори на страх. (Мимоходом ще отбележа, че не само социалистите се страхуват, макар и по различни причини, от ситуациите и условията за търгуване. Бернар Мандевил го "побиват тръпки", когато се изправя пред "най-ужасната гледка, останала зад нас, когато разсъждаваме за тежкия труд и опасностите, които са ни дебнели в чужбина, за огромните морета, които е трябвало да преплуваме, за различния климат, който е трябвало да понесем, и за различните нации, на които трябва да сме задължени за тяхната помощ." Да усетим, че сме изключително зависими от усилията на хората, които не можем да познаваме или да контролираме, е наистина обезкуражаващо - както за въвлечените в процеса, така и за онези, които биха се въздържали)

От античността до днес в много части на света такова недоверие и страх са карали обикновените хора, така както и социалистическите мислители, да разглеждат търговията не само като различна от материалното производство, не само като хаотична и излишна сама по себе си, не само като методологическа грешка, но и като подозрителна, низша, нечестна и достойна за презрение. През цялата история на човечеството "търговците са били обект на всеобщо презрение и морални упреци… човек, който купува евтино и продава скъпо, е в основата си нечестен… Поведението на търговеца нарушава образците на взаимността, преобладаващи в първичните групирования". Доколкото си спомням, Ерик Хофър веднъж отбелязва: "Враждебността към търговците, особено сред книжовниците, е толкова стара, колкото и писаната история".

Има множество основания за подобно отношение и много форми, в които то се изразява. В началото търговците често били държани отделно от останалата част на общността. Същото отношение било на лице не само към тях. Дори някои занаятчии, особено ковачите, подозирани в магия от земеделците и пастирите, също често били държани извън селото. В края на краищата не са ли ковачите онези, които с техните "мистерии" трансформирали материалните субстанции? А същото, но в много по-голяма степен, се отнасяло за търговците на едро и дребно, участващи в мрежа, намираща се изцяло извън възприятията и разбиранията на обикновените хора. Те участвали в нещо като преобразуване на нематериалното, променяйки стойността на стоките. Как способността на нещата да удовлетворяват човешките потребности би могла да се промени, без да се промени тяхното количество? Търговецът, който, изглежда предизвиквал такива промени, намирайки се извън видимия, приетия и разбираем ред на ежедневните дела, също бил поставян извън установената йерархия на социален статус и уважение. Към търговците се отнасяли с презрение дори Платон и Аристотел, жители на града, който по тяхно време имал водеща позиция в търговията. По-късно при феодалните условия, търговецът продължавал да е относително слабо почитан, защото по онова време, поне извън няколко малки градове, не само стоките, но и животът на търговците бил зависим от онези, които можели да си служат с меча и с негова помощ закриляли пътищата. Търговията би могла да се развива само под закрилата на класа, чиято професия е оръжието, чиито членове са зависели от собствената си физическа сила и искат за отплата високо положение и висок стандарт на живот. Дори когато условията започнали да се променят, такива нагласи продължавали да съществуват навсякъде, където феодализмът упорствал, съществувайки без конкуренция от страна на забогатялата буржоазия и на търговски центрове в самоуправляващи се градове. Дори в края на миналото столетие ни казват за Япония, че "печелещите пари са от класата на неприкосновените."

Отлъчването на търговците става още по-разбираемо, щом си припомним, че тяхната активност наистина била обвита в мистерия. Когато кажем "тайните на търговците", това означава, че някой печели от познание, което липсва на другите, знание, което е по-тайнствено, защото често засяга както чуждоземни - и може би отвратителни - обичаи, така и непознати земи: земи на легендите и слуховете. Сентенцията "ex nihilo nihil fit" не може повече да бъде част от науката, но тя все още властва над здравия разум. Действията увеличаващи по очевиден начин наличното богатство, правещи "от нищо нещо" без физическо сътворяване, а чрез просто пренареждане на вече съществуващото, вонят на магия.

Пренебрегваното въздействие, усилващо подобни предразсъдъци, трябва да се обвърже с физическото усилие, с мускулната активност и с "потта на нечие чело". Обичайните инструменти и оръдия, които често съпътстват приложението на физическата сила, са не само наблюдаеми, но и реални. В тях няма нищо тайнствено дори за онези, които сами не ги притежават. Убеждението, че физическото усилие и способността за извършването му заслужават похвала и водят до изобилие, едва ли е трябвало да чака феодалните времена, за да се появи. То е било част от наследения инстинкт на малката група и било запазено сред фермерите, земеделците, пастирите, войниците и дори сред малките домакинства и занаятчиите. Хората са можели да видят как физическото усилие на фермера или занаятчията увеличава целостта на видимите полезни неща - обяснявайки разликите в богатството и властта с помощта на осъзнати причини.

Така физическото съревнование възникнало рано и било оценено тогава, когато за примитивните хора станало обичайно да се състезават не само за водачество, но и в игрите за сръчност, а оценката била оценявана чрез проверка на видимото превъзходство по сила. Но щом познанието - което не било нито "открито", нито "видимо" - било въведено като елемент в състезанието, знание, което не било притежание на другите участници и би трябвало за повечето от тях да изглежда извън способността за притежание, тогава близостта и чувството за честност на състезанието изчезнали. Такова състезание заплашвало общността и преследването на общоприети цели. Оценена от гледната точка на разширяващия се ред, подобна реакция, разбира се, би изглеждала твърде себична или може би особен вид групов егоизъм, при който солидарността на групата превишава благополучието на нейните членове.

Това чувство е все още силно през ХІХ век. Когато Томас Карлайл, който имал голямо влияние сред писателите от предходното столетие, проповядва, че "единствено трудът е благороден", той изрично имал предвид физическото, дори мускулното усилие. За него, както и за Карл Маркс, трудът е истинският източник на богатството. Това особено настроение днес може би намалява. Наистина връзката между производителността и човешката физическа сила, макар да се цени все още в нашите инстинкти, играе все по-малка роля в човешките дела, в които властта много по-рядко означава физическа мощ, отколкото юридическо право. Разбира се, ние все още не можем да минем без определен брой изключително силни индивиди, но те принадлежат към един вид разрастващо се множество от все по-малки групи специалисти. Само сред примитивните народи физически силните все още доминират.

Както и да е било, дейности като натуралния и паричния обмен заедно с по-усъвършенстваните форми на търговия, организирането или управлението на дейностите, пренасочването на наличните стоки за продан в съответствие с доходността, все още не се разглеждат винаги като реален труд. За много хора и днес е трудно да приемат, че количественото нарастване на наличните запаси от физически средства за съществуване и удобства зависи по-малко от видимата трансформация на физическите вещества в други физически субстанции, отколкото от смяната на обектите, които тъкмо по този начин променят релевантната си величина и ценност. С други думи, пазарният процес оперира с материални обекти, но промяната в притежаването им не изглежда да увеличава (каквото и да се твърди или както и да стоят работите в това отношение) тяхното видимо количество. Пазарът по-скоро предава информация за обектите, отколкото да ги произвежда, и решаващата функция, която играе предаването на информация, се изплъзва от вниманието на хората, водени от механистични или сциентистки навици, приемащи за саморазбираща се фактическата информация за физическите обекти и пренебрегващи ролята, която изпълнява относителната оскъдица на различните видове обекти при определянето на тяхната ценност.

Търговията- независимо дали се разглежда като реален труд или не - осигурява както индивидуалното, така и колективното богатство по-скоро чрез усилие на мозъка, отколкото на мускулите. Било е и си остава интуитивно трудно да се разбере, че простата смяна на притежателя би довела до печалба в стойността за всички участници, което не означава печалба на един за сметка на другите (или експлоатация, както започнали да наричат това явление). Примерът с Хенри Форд се изтъква, за да се намалят подозренията и да се обясни как борбата за печалба облагодетелства масите. Примерът е наистина впечатляващ, защото чрез него лесно се вижда как един предприемач може да има за непосредствена цел удовлетворяването на видимата потребност на множество хора и как неговите усилия наистина успяват да повишат техния жизнен стандарт. Но примерът е недостатъчен; защото в повечето случаи резултатите от нарастването на производителността са много опосредствани, за да се проследят толкова ясно. Изгодите от усъвършенстването в производството, да речем, на метални винтове или струни, на стъкла за прозорци или хартия, ще се разпространят толкова нашироко, че ще остане далеч по-малка възможност да възприемем конкретната връзка между причина и следствия.

Като последица от всички тези обстоятелства много хора продължават да са склонни да пренебрегват умствените постижения, свързани с търговията, дори когато не ги приписват на магията, когато не ги разглеждат като резултат на хитрост, мошеничество или изкусна измама. Богатството, получено по този начин, изглежда още по-малко свързано с каквато и да било видима заслуга (т.е. заслуга произтичаща от физическо усилие) от тази, която обуславя успеха на ловеца или рибаря.

Но ако богатството, създадено с помощта на подобно "пренареждане" обърквало народа, то усилията на търговците да събират информация предизвиквали наистина голямо недоверие. Обикновено лаикът след търпеливо обяснение и достатъчно аргументи поне отчасти ще разбере, че транспортът, свързан с търговията, е производителен. Например възгледът, според който търговията само размества вече съществуващите вещи, може лесно да се промени, като се покаже, че много предмети могат да се изработят, само ако се съчетаят вещества, намиращи се на много отдалечени едно спрямо друго места. Относителната стойност на събраните вещества ще зависи не от свойствата на отделните материални компоненти, които ги изграждат, а от съответните количества, намиращи се едновременно на подходящи места. Така че търговията със суровини и полуфабрикати е предварително условие за растежа на физическия обмен на много крайни продукти, които могат да се изработят изобщо само благодарение наличието (може би на малки количества) на материали, докарани отдалеч… Така че търговията създава самата възможност за материално производство…

Така че главната сила, стояща зад постоянното отвращение към комерсиалните действия, е обикновеното невежество и концептуалните трудности. Разбира се, те се съчетават с вродения страх от неизвестното: страх от магията и неестественото, но също и страх от знанието само по себе си, прислушващо се назад към времето на нашето възникване, запаметено по неизличим начин в първите глави на библията, в историята за изгонването на човека от райската градина. Всички предразсъдъци, в това число и социализмът, се подхранват от този страх.

със съкращения