Media Times Review    Google   
___









Книги
 февруари 2004

“Страната на утринната свежест”
Разказ за Южна Корея
(продължение)
 
Модерност – тотално свързани в “мрежата”
 
     Младостта на обществото е една от причините за огромния интерес към нови машини, машинки и джаджи. Бъдещето сега е в Южна Корея и по отношение на масовото разпространение на информационните технологии. Корейската обсебеност от най-новото може да изглежда като мания за външния наблюдател.
     Корейците не жалят нито време, нито пари за да се снабдят с най-новото в техниката, било компютри, било безжични телефони, монитори от течен кристал, LCD, и т.н. Не случайно водещи технологични фирми използват Южна Корея като пробна база за новите си технологии. През 2001 година 80% от мониторите за компютри са с традиционния тип “тръба” или кинескоп, докато през 2002 година мониторите с течен кристал вече съставляват 80% от всички монитори в употреба.
     Мобилните телефони са една от основните слабости на корейците. Абонатите в страната надхвърлят 33 милиона (68% от южнокорейците използват мобилни телефони). Те имат силна склонност да заменят телефоните си често, за да бъдат в ритъм с най-новите постижения на телекомуникациите. Двадесет процента от абонатите си купуват нов мобилен телефон на всеки 7 месеца. Смята се за нормално ученици на 12 години да имат вече мобилни телефони.
     За Южна Корея е приемливо да се закъснява на среща вероятно заради непредвидимия трафик, но мобилните телефони само затвърждават тази черта по ироничен начин. Постоянната телефонна връзка би трябвало да прави хората по-точни. Те обаче отново често си закъсняват, но този път “въоръжени” с мобилни телефони, се обаждат на всеки 5-10 минути, за да информират другата страна на кое кръстовище или ъгъл се намират и още колко вероятно ще закъснеят.


     Сферата на телекомуникациите е особено впечатляващ пример за динамичното развитие на технологиите в Южна Корея. Куалком от САЩ направи успешен тест на новата си технология CDMA (едновременен достъп чрез разделен код) в Южна Корея през 1995 година. Куалком лицензира технологията на един оператор в Хонконг и на по два оператора в САЩ и Южна Корея. Kонкурентна технология, наречена TDMA (едновременен достъп чрез разделено време), първа си проби път в САЩ и Европа (позната там като GSM) като второ поколение (2G) безжична комуникационна система през 80-те години на миналия век. Въпреки късния си старт, CDMA бързо се наложи не само като 2G стандарт в Южна Корея, Хонконг, САЩ и Япония, но се превърна и в основа за трето поколение (3G) телекомуникационни мрежи в света в различни модификации: CDMA 2000 в САЩ, Южна Корея и Япония, W-CDMA в Япония и Европа, TD-S CDМА – в Китай.
     Причината за бързото разпространение на CDMA е по-съвършената технология, която позволява рязко увеличаване на капацитета на мрежите за предаване на сигнали. Това създава поле за нова война на стандарти, но всички са базирани на оригиналната Куалком технология. Това поставя Корея в естествено предимство пред Европа, например, защото за изграждането на 3G мрежи, корейските оператори могат да използват оригиналните CDMA мрежи от второ поколение - 2G. В същото време европейските фирми трябваше да инвестират десетки милиарди долара за изграждането на нови 3G мрежи. Третото поколение телефони могат да изпращат дигитални снимки, да свалят игри от интернет, да предават видео сигнали и други. Към лятото на 2003 година 2/3 от мобилните телефони в Южна Корея оперират на 3G система.
     Още преди да се е утвърдила 3G технологията в света, 4G вече си пробива път. Южна Корея отново е една от водещите страни за експериментиране. Изпробват се телекомуникационни системи за комбиниране на високоскоростно предаване на голямо количество информация (по подобие на съществуващите високоскоростни интернет мрежи като DSL - дигитална/цифрова абонатна линия) и универсално покритие на безжичните мрежи. И в двете области Република Корея е една от водещите сили в света. Освен това Южна Корея е първата в Азия и една от малкото държави в света, готова да започне операции с 4G (наред със САЩ, Канада, Холандия, Германия, Италия и други) в началото на 2003 година. Освен това тя е може би единствената държава в света, която е изпробвала всички налични 4G технологии. Отново CDMA е фактор за това предимство. Няколко мрежи се изграждат в САЩ и Южна Корея с помощта на EV-DO (оптимизирана информация) технология, която е основана на CDMA.
     Алвин Тофлър казва, че бъдещето идва твърде бързо. Предвижданията за четвъртото поколение безжични телефони сочеха 2005 година за начало на тяхната практическа реализация. 4G навлиза в практиката по-бързо от прогнозите, заради технологичните си и комерсиални предимства (въпреки огромните инвестиции в 3G в света, финансовите резултатите са несигурни). Телекомуникационна мрежа от четвърто поколение би могла да оперира като фиксирана високоскоростна връзка с интернет DSL сравнително евтино. Това е още едно потвърждение, че Южна Корея е благодатен пазар за нови технологии в областта на телекомуникациите и интернета. Не случайно Самсунг електроникс беше домакин на срещата с водещи фирми в информационните технологии като Нокиа, ЕнТиТи-ДоКоМо и други в Сеул през септември 2003 година. Експерти от тези фирми дискутираха изработването на единен стандарт за развитието на 4G.
     Интернет-бумът е друга важна проява на корейската слабост към всичко ново. Южна Корея е тотално “свързано” чрез интернет общество. Общият брой на интернет потребителите през 2003 година достигна 28,6 милиона, което е 64% от населението. От гледна точка на възрастта, почти 100% от младежите от 20 до 29-годишна възраст използват интернет, а също 78% от 30-годишните са активни потребители. Използването на интернет в Южна Корея обикновено започва на 8 или 9-годишна възраст (на тази възраст интернетът се използва за електронна поща и интернет игри).
     През последните години с невероятни темпове се разпространиха високоскоростните (broadband) мрежи, използвайки телефонни линии с помощта на DSL и свободен капацитет от кабелната телевизия. Южна Корея е световен лидер в разпространението на високоскоростна връзка с интернет като съотношение с общия брой абонати. От близо 16 милиона абонати на интернет, 11 милиона жилища са с високоскоростна връзка, което представлява 70%. Като се има предвид, че в началото на 2003 година в света е имало общо 63 милиона абонати с високоскоростна връзка (според данни на ITU – Международният телекомуникационен съюз със седалище Женева), постижението на Южна Корея е главозамайващо. Като брой на високоскоростни абонати на глава от населението, Република Корея е далеч пред останалите страни: тя има 21,3 такива абоната на 100 души, следвана от Хонконг – 14,9%, Канада – 11,2% и т.н. Япония е на 10-то място със 7,1%, но бързо наваксва заради качеството на високоскоростната връзка и ниската цена (24 долара на месец). По друг показател - скорост на сваляне на един филм от интернет, например, Южна Корея е сред лидерите с 26 минути (само Японската линия е по-бърза – за 20 минути). За сравнение, в САЩ свалянето на филм може да стане за 6 часа, а в Швейцария – за 12 часа (по обикновената интернет линия това сваляне може да се осъществи за 71 дни).
     Списание “Форбс” изчисли (в броя си от 21 юли, 2003 година), че към края на 2004 година в Съединените щати 50% от свързаните домове с интернет ще имат високоскоростна връзка. Цената на абонамента за високоскоростната Т-1 линия в САЩ е 600 долара на месец докато в Южна Корея връзката, която е четири пъти по-бърза от американската, струва средно 39 долара на месец. Според ITU, в Америка има и по-евтини месечни абонаменти за високоскоростни връзки, като средната цена за страната е 53 долара, но съотношението между скорост и цена е далеч по-ефективно в Южна Корея на този етап.
     Един от водещите оператори за осигуряване на достъп до интернет, Ханаро, вече осигурява линии, наречени “Ханафос Ви”, за предаване на информация със скорост от 50 мегабайта в секунда (Mbps) , което е между 5 и 10 пъти по-бързо от конвенционалните високоскоростни мрежи. Технологията се нарича FTTH (фибро/оптичен кабел до дома), която ще позволява на абонатите да гледат телевизия с висока резолюция чрез интернет. Освен това, Министерството на информацията и съобщенията на Република Корея планира да изгради нова кабелна мрежа, която изцяло да замени съществуващата аналогова система до 2007 година. Новата мрежа ще позволява скорост на предаване на информация от 100 мегабайта в секунда. Това развитие ще даде предимство на местните телевизионни кабелни оператори, като замени съществуващата аналогова кабелна мрежа с дигитална.
     Експлозивното развитие на интернета и любовта на корейците към песни и музика създаде уникално съчетание, което доведе до пионерното развитие на MP3 плеъри (механизъм за сваляне на музика от интернет)в Южна Корея. Първият в света плеър за сваляне и слушане на музика от интернет е разработен и създаден от южнокорейската венчър фирма Ай ривър през 1997 година. Сега 50% от световният пазар на MP3 плеъри се снабдява от южнокорейски производители. Ай ривър продължава да е водещ производител.
     Въведе се нова дума в речника на южнокорейците, “нетизен”, която отразява новата ера на интернета в тяхното общество. Тя произлиза от съчетаването на “networк” и “citizen” – става “netizen” (“гражданин на мрежата”). Болшинството южнокорейци са “нетизен”. Впечатляващото развитие на интернет мрежата в Южна Корея се дължи на множество фактори. Ще се спра на по-важните от тях.
     1) Една от основните причини за бурното развитие на интернета в Корея е свързана със заглавието на предшестващата глава: “Младостта – бъдещето е сега”. Младите корейци са много възприемчиви към свързването в “мрежата” и те са двигателят за развитието на интернета. И като младо общество, Южна Корея има огромно предимство в бързото разпространение на нови информационни технологии чрез бързото развитие на интернета.
     2) Монополът в телекомуникационния сектор беше премахнат рано в Южна Корея. Дерегулирането на пазара създаде интензивна конкуренция за клиенти, което рязко намали цената на абонамента и привлече множество частни инвеститори в развитието на интернет инфраструктурата. Достъпната цена от своя страна създава предпоставки за експлозивно развитие на пазара.
     3) Изграждането на модерна интернет мрежа е последователна политиката на правителството. Държавата пряко инвестира в развитието на инфраструктурата. Много от венчър фирмите са свързани с интернет и получават субсидии от държавата под формата на 50% финансиране на нови проекти, които се одобряват от специална правителствена агенция. Годишният държавен фонд за подпомагане на нови фирми в сферата на високите технологии е 3 милиарда долара. Администрацията също създава стандарти и регулации, които стимулират развитието и приложението на най-новите технологии, като високоскоростните мрежи и други. Правителството например, задължава телефонните компании да предоставят линиите си на оператори на високоскоростни мрежи на ниски цени. Така пазарът се разви с невероятни темпове. Строителните фирми също сътрудничат с доставчиците на интернет оборудване за инсталирането на високоскоростни линии в жилищата, което се превръща в един от критериите за тяхната оценка. Държавните регулатори, например, дават “звезди” на новопостроени комплекси според нивото на тяхната свързаност с кибер света по подобие на хотелите, в зависимост от тяхната луксозност.
     4) Южна Корея постоянно привлича вниманието и инвестициите на водещи международни компании като експериментален пазар за нови информационни технологии. Майкрософт например, има годишни продажби от 200 милиона долара в Южна Корея, но инвестира 500 милиона долара в Корея Телеком (един от основните телефонни оператори и доставчици на интернет линии) през 2003 година за развитието на алтернативно компютиране, наречено “юбикуитос” (ubiquitous computing) или универсално (навсякъде) компютиране. Това е предаване на данни чрез универсално свързване на различни носители на информация като мобилни телефони и други средства с интернет.
     5) Наличието на големи производители на хардуеър за информационните технологии в Южна Корея създаде предпоставки за бързо изпълнение на проекти за развитие на интернет мрежата в страната. Фирми като Самсунг и LG произвеждат почти всичко необходимо за развитието на интернет: компютри, монитори, модеми, кабели от фибростъкло, нови поколения мобилни телефони, MP3 плеъри и други средства за комуникация. Те осигуряват постоянен сървис за това оборудване, което поддържа ефективността и надеждността на инфраструктурата за интернет.
     6) Гъстотата на населението и съсредоточаването на повечето домове в компактни жилищни комплекси улеснява инсталирането на интернет мрежи. Скъпата земя е един от факторите за високо жилищно строителство в Южна Корея. Новопостроеният от Хюндай жилищен комплекс “Хиперион” в Сеул, например, се състои от един 65-етажен и два 50-етажни блока, плюс огромен универсален магазин. “Тауър палас” на Самсунг в южната част на столицата е също комплекс от жилищни небостъргачи (единият от тях достига 66 етажа), които са пример за достъп на най-новите технологии до всяко жилище. Тези два комплекса се изградиха през последните 2002 и 2003 години.
     7) Всички основни сфери на обществения живот станаха зависими от използването на интернет. Обемът на електронната търговия през 2002 година достигна 150 милиарда долара или 30% от брутния национален продукт /БНП/ на страната. Търговията на акции чрез интернет е 70% от общия обем; банковите операции следват същата тенденция и прочие.
     8) Комуналният и “семеен” характер на корейското общество силно стимулира общуването чрез интернет. Това пък стимулира създаването на нови кибер общности като интернет-кафенета по интереси, чатове, форуми, клубове и други. Интернетът създаде нови форми на общуване. Феноменът “аватар” е пример за нововъведенията и крайностите на интернет манията в Южна Корея. Фирмата Неоуиз въведе анимационен образ – “haraker” (от англ. “character”) или “аватар” (“avatar” – “въплъщение”), както го наричат корейците, като начин за представяне на абоната в интернет сайтове и чатове. Това беше един нов модел за извличане на печалба от огромния интерес към интернета. Всеки абонат може да си направи “haraker” /“аватар”/, след това да го “облече”, да му избере прическа, да му купи очила, дори да му построи жилище. Тези аватари се срещат в кибер вселената, общуват, имат си свой живот. В много случаи изборът и индивидуализирането на тези виртуални същества се заплаща с истински пари, макар и символично (дрехата струва 2 долара, например). Аватарите са корейско изобретение, въведено през 2000 година. Този виртуален пазар достигна 80 милиона долара през 2003 година. Вече 3,6 милиона корейци се представят чрез аватари в интернета. Новата мода обаче има и висока цена понякога. Момиче от шести клас похарчило близо 1 200 долара за своя аватар през май 2003 година (всичко е на сметката на мобилния телефон, т.е. не изисква пари в брой или кредитна карта). След последвалата буря вкъщи, предизвикана от шока на родителите, отчаяното момиче се самоубива.
     9) В Южна Корея възможностите за излизане сред природата и други видове развлечения на открито са ограничени в сравнение с други страни. Големите жилищни комплекси и блокове са модерни и удобни за живеене. Тези бетонни и стъклени грамади са добре обосновани от икономическа и технологична гледна точка, но не могат да създадат среда за развлечение и активен отдих. Интернетът до голяма степен запълва тази празнота откъм човешко общуване в тези комплекси. Фактор за изключителната популярност на интернета е бързото разпространение на игрите онлайн, които включват множество любители в една игра. Корейската фирма Ен Си Софт е най-голямата в света за игри онлайн с 3,2 милиона абоната, които плащат по 25 долара на месец. Игри като “Линидж”, която се състои от 50 свята, или “Фортрес”, която се разпространи и в Китай (вече 35 милиона души са играли на нея), са показатели за водещата роля на Южна Корея в пазара на онлайн игри.
     10) Допълнителен технически фактор за бързото разпространение на интернета е корейската азбука. В сравнение с китайските йероглифи, тя улеснява закодирането и предаването на информация.
     Достъпът до интернет е универсален и дори сравнението със западни страни е в полза на Южна Корея. Веднъж като се свикне с изобилието на интернет-клубовете в Сеул, всеки друг град по света не изглежда достатъчно “удобен” за достъп до кибер вселената. Над 20 000 компютърни клуба в страната осигуряват достъп до най-новото в компютрите и достъпа до интернет. Много от тези клубове са отворени денонощно. Според проучване, направено в компютърни клубове в Сеул през ноември 2002 година, някои запалени млади корейци прекарват средно до дванадесет часа на ден в компютърни игри. Често ученици и студенти прекарват по цели нощи в компютърните зали. Почти половината от анкетираните в гореспоменатото проучване сред почитателите на компютърни игри са посочили освобождаване от стреса като причина за играта на компютър; 1/3 от отговорилите са заявили, че пристрастяването към игрите е основна причина за дългите часове прекарани в компютърните зали. Има вече професионални отбори по компютърни игри и редовни телевизионни състезания. Дори има три 24-часови кабелни телевизионни канала само за игри. Самсунг електроникс е спонсор на първите Световни kибер игри през 1999 година в Сеул.
     Въведоха се жаргони от рода на “е-Корея” означаващ “електронна Корея” с универсално свързване с интернет чрез високоскоростни мрежи. “Дигитална Корея” е друга подобна категория, която демонстрира прехода към дигиталната техника в различни области. Последният жаргон “ю-Корея” (“u” от “ubiquitous”) означава бъдещо общество, където връзката с интернет е от всяко място и по всяко време, включваща кабелни и безжични технологии и мрежи. Идеята зад термина “ю-Корея” е създаване на интегрирана платформа за Южна Корея, която ще позволи на клиентите да се възползват от разнообразни интернет услуги. Това е нещо като универсална безжична мрежа от рода на Wi Fi (която свързва безжично компютрите с интернет чрез обща станция и функционира на територията на фирми, университети и други ограничени терени). Чрез тази обща платформа клиентите ще могат да се свързват с интернет чрез мобилните си телефони, PDA и други дигитални приспособления. Развитието на инфраструктурата ще позволи бързото разширяване на услуги за предаване на информация, между които услуга за мултимедийни съобщения – MMS, видео по поръчка – VOD, музика по поръчка – MOD и прочие.
     Интернет-бумът има и негативни страни. Според специалисти, близо 40% от тийнейджърите на възраст от 13 до 18 години са пристрастени към мрежата, което предизвиква ранно отчуждение, апатия и други негативни ефекти. Следователно интернетът може да предизвика кибер “свързване”, но в същото време и социално изолиране. Някои деца просто не излизат от къщи; други се “барикадират” в компютърните клубове. През октомври 2002 година имаше дори трагичен случай, когато едно момче получи инфаркт, след като прекара три денонощия в такъв клуб. Според друго изследване, 100% от нарастващата детска проституция е свързана с интернета. Също така към 60% от увеличаващите се разводи се дължат на извънбрачни връзки, предизвикани от интернет контакти. За подкопаването на конфуцианските устои вече стана дума по-горе. Интернетът засилва този процес, като променя начина на общуване.
     Един от парадоксалните ефекти на превръщането на южнокорейците в “граждани на мрежата” е отчуждението. Мрежата до голяма степен е връзка с хората, но в същото време създава и виртуални връзки, които заместват реалните отношения. В една реклама по телевизията, чиито девиз беше “нека си говорим” и визираше използването на портал в интернет, корейско момче се прибира вкъщи и след формалното “добър вечер” на майка си, се “залепя” за компютъра. В един момент в електронната му поща се появява образът на майка му като аватар, която жизнерадостно казва: “Здравей, синко!”, синът отговаря изумен: “Ама, майко, как така се научи да ползваш компютър?”, “Исках да си говоря с теб”- отвръща майката. Така че майките трябва да се учат как да ползват интернет и да регистрират аватари, за да общуват с децата си вкъщи.
     Бизнесът с информационни технологии претърпя срив след първоначалния взрив в Северна Америка, Европа и Азия. “Балонът” на големите очаквания за печалби се спука и Южна Корея не е изключение в това отношение. KOSDAQ е корейската борса, където са регистрирани много технологични фирми по подобие на NASDAQ в Съединените щати. Тя отбеляза голям възход по време на технологичната еуфория в края на 20-ти век, но главоломно се срути в началото на новия век, след като стана ясно, че очакванията за голям растеж и печалби в сектора на информационните технологии са били твърде преувеличени на този етап.
     Това свободно падане обаче беше резултат не от липсата на надеждност на информационната революция, а на нереалистичното оценяване на непосредствените комерсиални възможности на новите технологични фирми от страна на инвеститорите. Фондове и индивидуални инвеститори започнаха да се надпреварват да вливат пари във фирмите на бъдещето, след което стана ясно, че са отишли твърде далеч в желанието си да увеличат многократно своите печалбите. Първо инвеститорите “наградиха” нови технологични венчър фирми като ги “надуваха” с фондове, без оглед на техните резултати и реалните възможности за развитие и печалби. След това стана ясно, че много фирми са били преоценени на борсата и инвеститорите бързо “наказаха” фирмите като спукаха балоните. Много от технологичните фирми не можаха да се възстановят от шока, дори и да са имали шансове за развитие при едно по-реалистично и балансирано инвестиране в техните акции.
     Значителна част от малките и средни технологични фирми в Южна Корея са на границата на финансовите си възможности и банкрутирането. Красноречив пример за това срутване на пазара на акции за технологични фирми е Сером технолоджи. Сером беше създадена през 1993 година и набра скорост през 1999 година по време на бума на интернет фирмите в Съединените щати и Южна Корея. Сером инвестира в американска технологична фирма, в резултат на което внедри безплатна телефонна услуга по интернет в САЩ и Корея чрез технология, наречена Dial Pad. Използвайки тази технология, Сером се превърна в пионер на корейските дот-ком (технологични) фирми. Акциите й започнаха да се купуват като топъл хляб и цената им достигна 260 долара в началото на 2000 година, което беше 600 пъти повече от първоначалната им стойност. Инвеститорите не спряха дотук. Те очакваха цената да достигне 1000 пъти първоначалната стойност и продължиха да наливат пари, купувайки акции на фирмата. Сером не успя да се обедини с Даум и Навер, които са водещите интернет портали на корейския пазар. Това затрудни намирането на достатъчно рекламни фирми и спонсори, които да осигурят доходи в условията на засилващата се конкуренция от страна на телефонните оператори, които предлагат все по-евтини телефонни услуги. Неуспехът в създаването на печеливш бизнес-модел бързо доведе до спукване на балона и съответно цената на акциите на Сером на KOSDAQ падна на 2 долара през март 2003 година.
     Въпреки загубите на много интернет фирми, пазарът на информационните технологии в Южна Корея остава динамичен. Това падане отвисоко се получи не заради липсата на бизнес бъдеще на информационните технологии, а заради нереалистичните очаквания на инвеститорите за бързи и лесни печалби. Също така големият брой на нови венчър фирми направи невъзможно за болшинството от тях да се адаптират и развиват в условията на ожесточена конкуренция и пресушаване на морето с първоначални капитали. С консолидацията на интернет фирми и намирането на печеливши модели, тези които са останали на пазара, ще продължат да развиват мрежата и да свързват корейците в нея.
     Информационните технологии не се ограничават с използването на интернета и телекомуникациите. Те навлизат в бита и под формата на мрежа, чрез която се управлява битовата техника в дома. Тази форма на дигитална битова техника се очаква да си пробие път на световния масов пазар до 2008 година, но фирми като Самсунг електроникс експериментират вече в Южна Корея. Самсунг демонстрира своя “networked home” в новия жилищен комплекс “Тауър палас”, за който вече стана дума по-горе. В него 2 400 апартамента са оборудвани с Web pad – вид портативен компютър, който служи за дистанционно управление на цифровата битова техника в дома, като климатик, пералня и прочие. Web pad може да се използва и като портативен телевизор с плосък екран.
     Страстта към технологии и джаджи се проявява не само в тяхното всекидневно масово използване, но и в оценката на “нивото” на хората. В езиковия институт на университет Йонсе бях свидетел на интересен диалог през 1995 година. Една корейка беше учудена, че американска студентка си служи с обикновен молив по време на занятията: “Е, как може толкова напреднала нация като Америка да си служи с обикновени моливи?...”, а не с “хай-тек” химикалки, беше подтекстът. Американката се опули и отговори, че просто така й е удобно. Нагласата в обществото е, че напредналите нации трябва да си служат само с “хай-тек” вещи. И понеже Южна Корея е член на групата на най-развитите страни в света, корейците чувстват потребност да използват най-новите технологии във всекидневния си живот.
     “Хай-тек” е мания в Южна Корея, която е фактор в икономическата и социална динамика на обществото. Тя е локомотив на развитието и бързото внедряване на нови технологии, въпреки високата цена за непрекъснатото обновяване на инфраструктура и машини.
     Най-бързите и обхватни промени в Южна Корея са в материалната сфера. Затова ще посветя отделна глава на тази важна тема, която засяга и аспекти на корейската духовност.
 
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.

MTR книги
Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие.
Аврам Агов