|
|
февруари 2004 |
|
|
|
|
| “Бритзофрения”
или
двете
лица на съвременна Англия
|
| |
|
| |
В
момента има две паралелни Англии. Това състояние може да се
нарече “Бритзофрения”. Първото лице може да бъде открито в
живота и работата на Уинстън Чърчил, който не се страхуваше
да нарече врага “порочен” и който защитаваше принципни, а
не моментни модни позиции. В тази традиция е и поведението
на Тони Блеър, непоколебим пред засипващите го с хленчения
и проклятия негови сънародници, знаещ, че в тези времена най-голямата
мерзост би било да подариш победата на най-голямото зло, появило
се на земята през 2003 година.
Има обаче и една друга Англия.
Тя е безчувствена към редакционната карикатура на Дейв Браун,
художник, работещ за Independent – вестник без самоличност,
но с широко влияние. Браун е решил, че би било забавно да
нарисува карикатура, на която Ариел Шарон изяжда палестинско
бебе. Той е създал рисунката си в стила на свирепата картина
на Гоя “Сатурн изяжда един от синовете си”. Изправен пред
обвиненията в анти-семитизъм, Браун обяснява: “Моята карикатура
има за цел да иронизира една конкретна личност, Шарон, под
формата на класически мит, като се надявах, че това не би
било разглеждано по-различно от който и да е еврейски стереотип.” |
|
Това
обяснение разбира се беше неискрено и неточно. Карикатурата
на Браун представя главата на Еврейската държава чисто гол,
с прекомерно голям нос и широко отворена уста. В балона, излизащ
от устата му, е изписан въпрос в стил, наподобяващ според
въображението на Браун идишка интонация: “Какво толкова...
никога ли не сте виждали политик да целува бебета?”. Рисунката
може и да не се хареса на привържениците на Блеър, но със
сигурност си спечели бурни аплодисменти от страна на Ислямистите
– включително в Индия, където мюсюлмански демонстранти копираха
карикатурата върху протестен плакат. Тези хора бяха изключителни
щастливи да видят анти-еврейска карикатура на страниците на
голям западен всекидневник.
За да погаси донякъде възмущението,
Британското общество за политически карикатури в агресивен
стил обяви рисунката на Браун за Най-добра карикатура на годината.
Струва си да се отбележи обаче, че все още няма рисунка в
Англия, показваща едно друго арабско бебе в Израел. Името
на пеленачето, за което говоря, е Баян Ясем. Малкото иракчанче
бе с вроден сърдечен дефект и наскоро със специален полет
бе изпратено в Израел – Израел на Ариел Шарон – където специалисти
успяха да го излекуват.
Но това няма значение. Каквото
и да каже или напише Дейв Браун, в ума ми изплува една история
(вероятно апокрифна) за един малодушен анти-семит от епохата
на кралица Виктория. Прочутият еврейски филантроп от деветнадесети
век Сър Моузес Монтефиоре разговарял със свой познат на улица
в Лондон, когато покрай него минал познат му евреин. Събеседникът
на Монтефиоре направил няколко гадни забележки по повод отличителните
еврейски черти на минувача, преди да се опомни с кого разговаря.
Човекът имал по-добри маниери от Дейв Браун (но пък, кой ли
няма): “Хиляди извинения”, казал той на Монтефиоре. “Изглеждате
достатъчно ядосан за да ме изядете. Умолявам Ви да не ме изяждате.”
Монтефиоре отговорил: “Сър. Това е невъзможно. Религията ми
го забранява.”
А Браун може да се прибере в
кочината си с наградата в ръка. Той получи своите минути слава,
и сега е време да действат по-просветени и по-смели хора.
Същевременно, на обектите на омразата на Браун им предстоят
много по-важни неща. Като спасяването на човешки живот – както
техния, така и на други хора. “Бритзофрения” все пак. |
| |
Превод:
Милен Недев |
| |
статията
е свободна за препечатване при следните
условия>>> |
|
|
|
|
|
| |
|
|
|
MTR
Blog |
|
Don't listen to Bill Gates. The open-source movement isn't communism.
----------------------
още от MTR Blog |
|
|
|
|
|
|
|
