Родна мащеха или чужда майка?
За здравното осигуряване и българите в чужбина

Атанас Чобанов
Парижки Вести

Българското здравно осигуряване е повсеместно и задължително според закона от 1999 година.

Повсеместно е, защото касае всички български граждани независимо от мястото където живеят и задължително, защото след като сте имали щастието (или нещастието) да се родите българин, трябва да внасяте в здравната каса своята лепта. Предполага се, че срещу натрупаните с години осигуровки може да разчитатате на квалифицирана медицинска помощ в България.

Няма да коментираме тук доколко това отговаря на истината. Публична тайна в България е, че ако не плащате на ръка за всяка медицинска услуга рискувате здравето си. Според здравните шефове причината за недостига на средства в системата е, че гражданите не са редовни със здравноосигурителните си вноски. Съгласно последните изменения в закона влезли в сила от 2005-та, всички стари дългове към НОИ трябва да бъдат покрити, включително и от близо 700 000 наши сънародници тръгнали на гурбет по чужбина. Ако те не го направят доброволно за определен срок, НОИ ще прехвърля исковете към Агенцията за държавни вземания.

Въпросът, който ни вълнува е, че българският закон не прави разлика между страсбургска тротоарна проститутка и световно-известен професор по математика, преподавател във френски университет и имащ статут на служител на френската държава. И единият и другият са длъжници на НОИ, тъй като за него понятието българин постоянно живеещ в чужбина не съществува. Изключение се прави за българските граждани имащи и чуждо гражданство, те не са длъжни да се осигуряват в България. А десетките хиляди само български граждани редовно пребиваващи, работещи и плащащи здравна осигуровка там където живеят са автоматически считани за длъжници на българската система и рискуват глоба за неплатени стари вноски. Няма значение дали те са ползвали или не здравно обслужване в България, където се завръщат за по 2-3 седмици в годината за да се видят с роднини или на почивка. Фактът, че осигуровката от чужбина покрива здравните разходи в България ако се наложи лечение по спешност също не се отчита.

Няма спор, че една осигурителна система изпада в криза ако има хроничен дефицит в събираемостта на осигуровките. Или ако разходите превишават приходите, както от години става във Франция и в други европейски страни. Здравното и пенсионното осигуряване са кошмара на всяко едно правителство в която и да е страна със застаряващо население. Но надали френският парламент би гласувал закон задължаващ милионите живеещи извън Франция французи да пълнят бюджетната дупка на френската здравна система, защото не са имали благоразумието да приемат чуждо гражданство.

Както твърят експерти от самия НОИ, вероятността да бъдат разпознати и глобени гражданите живеещи в чужбина е твърде малка, тъй като по правило те не са записани в компютърната им система. Но дори и да не се наложи да плащате, остава ви неприятното чувство, че са ви набелязали за виновен.

Този горчив пример, наред с други недомислици в българските закони, които поставят в парадоксални ситуации голяма част от българите в чужбина показва за пореден път, че отношенията между държавата и диаспората се нуждаят от сериозен ремонт. Патриотичните призиви и пиар акции на президента и правителството, целещи да привлекат ресурса на българите от чужбина остават празна реторика, ако действащата законова и административна база не признават и не уреждат статута на експатриираните българи. Завръщането в родината би трябвало да е повод за радост, а не за безпокойство, че ще ви конфискуват работния лаптоп на границата и ще ви поискат 1000 лв здравни осигуровки за да отлетите обратно.

Подобни новини от България само потвърждават правилния избор на цвета на българската нация. От 15 години насам той предпочита да го полива чужда държава-майка. А как би могло да бъде иначе, след като родната, българска държава-мащеха го припикава при всеки удобен случай.