Media Times Review    Google   
___









хора и перспективи
 февруари-март 2006

Махмуд Ахмадинеджад: Ядреният пророк

Реалната заплаха зад екстравагантната риторика

Раймънд Уитакър, в-к Independent


Избраният миналото лято ирански президент изненада както милионите иранци, така и света. След като бе избран той предизвика световно възмущение, декларирайки че Израел трябва да бъде “изтрит от картата” на света, постави под въпрос историческата автентичност на Холокоста и каза, че Европа и Америка трябва да изкупят вината си затова, че са дали родина на евреите: “Защо невинната палестинска нация трябва да плаща за това престъпление?”

Това са вледеняващи кръвта думи, изказани от лидер на страна, която е склонна да се конфронтира с международната общност заради своята ядрена програма. Ахмадинеджад продължава да се придържа към официалната версия, че ядрената му програма е за мирни цели, въпреки че не обясни ясно защо Иран, втората по големина след Русия държава производител на нефт, има нужда от ядрена енергия. И досега той отхвърля всички критики като “излишен шум”. Великите сили, каза Ахмадинеджад в телевизионно обръщение наскоро, са “група спекуланти”, опитващи се да отнемат “законните и естествени права” на Иран и останалите държави.

Тревогата предизвикана от невъздържаната риторика на президента, се увеличи, защото за него се знае прекалено малко. Някои от американците, държани 444 дни като заложници в американското посолство в Техеран в края 1979 и началото на 1981 година, казаха, че той е бил един от похитителите. Той също така бе обвинен в убийството на кюрдски политик, изгнаник в Австрия и за екзекуциите на политически затворници в известния техерански затвор “Евин”.

Президентът Джордж Буш нареди да бъде направено разследване по твърденията за заложниците, въпреки че някои от организаторите на обсадата на посолството твърдяха, че Ахмадинеджад е нямал нищо общо с кризата. Той и иранското правителство отхвърлиха всички обвинения като “мръсна кампания” на САЩ и “ционистките медии”. Още по-притеснително за някои, е, че Ахмадинеджад се идентифицира силно с култа към “скрития имам”, дванадесетият и последен от имамите, почитани от шиитите-мюсюлмани. Подобно на християните и евреите, които вярват в Апокалипсиса, шиитите вярват, че имам замам ще се завърне по време на големи безредици, за да унищожи силите на злото; напоследък президентът усилено предупреждава иранците да се подготвят за този момент. Както един британски коментатор отбеляза, подобно нещо направи и Тони Блеър, когато се обърна към британците, казвайки да се приготвят за Второто Пришествие.

Най-крайните фанатици на тази вяра, една група наречена Ходжатиех, казват, че хаосът трябва да бъде предизвикан умишлено, за да се ускори идването на Махди (последният имам, Правоверният) и се говори, че Ахмадинеджад е ако не член, то поне симпатизант на тази група. С това се обяснява и дръзкото му държание, казват неговите критици. Ако финалният триумф на исляма може да бъде достигнат чрез ядрена война с Израел или Америка, защо да чакаме? Всичко казано дотук може да бъде отхвърлено като излишна паника, ако не беше DVD-то циркулиращо из Иран, показващо президента, разговарящ с един консервативен аятолах. Там Ахмадинеджад споделя впечатленията си от своята предизвикателна реч в ООН миналата есен, в която той отхвърли предложенията за спиране на иранската ядрена програма. “Един от нашата група ми каза – казва на видеозаписа той - че когато съм изрекъл “в името на Бог, Всемогъщият и Милосърдният”, видял светлина около мен и аз съм останал в центъра на тази аура. Самият аз го почувствах. Почувствах, че атмосферата изведнъж се промени и за тези 27-28 минути световните лидери дори не мигнаха. Те бяха захласнати. Изглеждаше така, сякаш някаква ръка ги хвана, отвори им очите, за да видят посланието отислямската република.”

И така, кой е Махмуд Ахмадинеджад и как спечели изборите? Той беше непознат до избирането си за кмет на Техеран през 2003 година с 12 процента вот, тъй като голяма част от гласоподавателите не отидоха до урните. Син на ковач от Арадан, южно от Техеран, той започва кариерата си, получавайки докторска степен по инженерство и градско планиране в Иранският Университет на Науките и Технологиите. Въпреки образованието си, неговата реч и държание винаги са били като на човек от работническата класа. Единственото имущество, което притежава официално, е 30 годишен автомобил Пайкан, иранската версия на стария Хилмън Хънтър, и малка къща.

Аскетичният имидж на президента се усилва от смачканото му сако и разкопчаната на врата риза, униформата на генерацията, която свали шаха и доведе Аятолах Хомейни на власт.

Когато беше кмет, той се опита да върне стриктните ислямски стандарти на поведение, но имаше малък успех. Софистите от северен Техеран се надсмяха над акцента му и отхвърлиха решението му да се кандидатира за президент, а религиозната върхушка подкрепи друг консерватор.

Всички, включително дипломатите и чуждата преса, очакваха бившият президент Али Акбар Хашеми Рафсанджани, световно известен духовник, или някой от неговите приближени да спечели изборите от първия тур. Ахмадинеджад обаче остана втори и спечели втория тур. Това, което нито техеранският елит подозираше, нито муласите, беше факта колко много е спаднала популярността им: голяма част от гласовете за него дойдоха не от религиозните фанатици, а от масите, които откликнаха на неговия некорумпиран имидж и на обещанието му “да сложи иранският нефт на масите на народа”.

Реалностите в президентството обаче са други. Заедно с формалните институции на президентството, кабинета и парламента, съществува и теократичната структура на властта, ръководена от върховния лидер, Аятолах Али Хамей, който наследи Хомейни, след неговата смърт. Решенията по повечето въпроси, включително ядрената програма, се взимат от него.

Силните икономически интереси също притискат президента – неговият план да преразпредели доходите от нефта също удрят на камък, тъй като това се смята за опасно от гледна точка на инфлацията. Той уволни целият предишен кабинет, но парламентът отхвърли четирима негови избраници за министри на нефта и човекът, който накрая бе избран за този пост беше заместник-министър в предишният кабинет.

“Ахмадинеджад обеща много, но не може да изпълни обещанията си” – каза доктор Али Гранмайе, бивш ирански дипломат, а сега преподавател в Училището по ориенталски и африкански изследвания към Лондонския университет – “Някои хора смятат, че той нажежава настроенията с изявленията си за Холокоста и ядрения въпрос просто защото има прекалено малко контрол над вътрешната си политика.”

Съществуват дори и прогнози, според които парламентът може да използва своята конституционна власт да отстрани Ахмадинеджад преди да е останал на поста си една година. Но опонентите на президента трябва да действат внимателно, защото той има мандат от народа, а те – не.