Media Times Review    Google   
___









перспективи
 февруари - март 2006

Карикатури, свобода на словото, фанатизъм и ядрено оръжие

Ирина Петрова, Мигнюз


Западният свят се хвана в капана на своята собствена толерантност. Толерантни към абсолютно всичко, европейците проявиха традиционната си толерантност към карикатури на пророка Мохамед. Сега им се налага да проявят толерантност към погромите над посолствата им, бойкота на техните стоки и други атаки на мюсюлманските екстремисти.

В "карикатурния" конфликт се сблъскаха две крайности - европейското схващане за неограничена свобода на словото /дори ако се оскърбяват чувствата на милиони/ и готовността на фундаменталистите да проливат кръв заради една вестникарска публикация.

Не е тайна, че "свободното" изкуство допуска неетично поведение не само спрямо мюсюлманите. И християнската, и еврейската традиция неведнъж са били обект на карикатури и подигравки. Ще припомним тук печално известния експонат от една шведска изложба, който прославяше палестинска терористка. Подобни инциденти са ставали повод за дипломатически ноти и ответни публикации, но не и за погроми.

В ислямския свят отношението към религиозните ценности е далеч по-категорично. Писателят Салман Рушди, осмелил се да засегне основите на корана, години наред живя със страха от смъртната присъда, провъзгласена от аятолах Хомейни. Холандският режисьор Тео Ван Гог плати с живота си за филм, показващ угнетяването на жените в мюсюлманското общество. Днешните демонстрации обаче излизат извън рамките на обичайното възмущение. Насочени са не срещу конкретни хора или издания, а срещу цели държави и цяла Европа. Покрай това го отнасят и "главните врагове на исляма" - САЩ и /естествено/ Израел.

В дискусиите по "карикатурния" проблем малцина обърнаха внимание, че гневната реакция на ислямския свят малко позакъсня. Образът на пророка Мохамед с тюрбан на главата във вид на бомба се появи в датски вестник още през септември 2005 г. Редица мюсюлмански страни протестираха и няколко датски посолства бяха закрити.

През януари и в началото на февруари карикатурите бяха препечатани в някои европейски вестници и едва тогава в ислямския свят се надигна масова протестна вълна, и то главно срещу Дания. Датският премиер Андерс Фог Расмусен поднесе извинения, но пламъкът на възмущението вече не можеше да бъде загасен. Най-яростни бяха протестите в палестинските територии, които фактически живеят от подаянията на Евросъюза. Тъкмо там прозвучаха конкретни заплахи срещу художниците и други граждани на страните "оскърбителки".

Западните наблюдатели не свързваха събитията с ядреното досие на Иран, обсъждано в МААЕ, чак докато председателят на иранския парламент сам не прокара този паралел. Карикатурите на пророка Мохамед и резолюцията на МААЕ за Иран имат едни и същи корени; Западът си поставя за цел да оскърби и унижи мюсюлманите, заяви Голам Али Хадад Адел.

Ръководството на МААЕ реши да предаде иранското досие на Съвета за сигурност на ООН, за да покаже на Техеран, че срещу него се изправя единен и сплотен международен фронт. Иранските лидери успяха да обърнат нещата другояче - според тях сплотените действия на международната общност са насочени не против иранската атомна бомба, а срещу целия мюсюлмански свят.

Те се подиграват с нашите пророци, те се гаврят с религиозните ни чувства и не ни позволяват да развиваме своята наука и промишленост! - така изглеждат нещата в представите на иранските лидери. Те смятат да спрат сътрудничеството с МААЕ и вече пъдят инспекторите на агенцията от ядрените обекти на Ислямската република; ще дойде ред и на международните наблюдатели.

Президентът Махмуд Ахмадинеджад разпореди незабавно да започне обогатяването на уран. В отговор Белият дом заяви, че "не е изключен" военен натиск срещу Иран.

Официално налагането на санкции срещу Иран е отложено, докато случаят бъде разгледан в Съвета за сигурност. Вече замириса обаче на барут и нов въоръжен конфликт. Трудно е да си представим, че иранските лидери не са предвидили подобен резултат. Рано или късно режимът на аятоласите трябваше да заеме отреденото му място в "оста на злото". Иранските идеолози намериха блестящ изход от положението - включиха в тази "ос" целия мюсюлмански свят, провъзгласиха борбата си за "ядрен реактор за борба срещу неверниците".

Идеологията е твърде деликатна област; трудно е да се издири ясна иранска следа в организирането на безредиците, бушуващи днес на всички континенти. На планетата впрочем има още много други страни и групировки, които само биха приветствали появата на атомна бомба в арсенала на Иран. Явно и новата палестинска власт с всички сили се стреми да спечели точки пред ислямистите в гонитба на парични инжекции, оттук и усърдието й в нападките срещу "оскърбителите на вярата".

Дали светът вече е необратимо поляризиран? Дали ни чака сериозен конфликт между Запада и ислямския Ориент? Съвсем не. Наплашени не толкова от погромите, колкото от обвиненията в некоректно поведение, европейските страни ще положат усилия да укротят бунта по всички възможни начини. За да уталожи страстите, Западът ще поднесе цяла серия извинения заради карикатурите; междувременно ще потули тихомълком и ситуацията с ядрените изследвания на Иран. Точно такава смекчена и беззъба резолюция се очаква да гласува Съветът за сигурност на ООН. За известно време, докато фундаменталистите решат пак да се "засегнат", на планетата ще се възцари относително спокойствие, а народите в мюсюлманските страни отново ще се уверят, че Западът винаги отстъпва пред силата. /БТА/