Media Times Review    Google   
___









перспективи
 февруари - март 2006

Иранската мистична заплаха: Махмуд Ахмадинеджад

Даниел Пайпс


Благодарение на президента на Иран Махмуд Ахмадинеджад една нова дума влезе в политическия речник: махдавиат. Не е изненадващо, че това е технически религиозен термин. Махдавиат идва от махди, в превод на арабски “правоверният” - една основна фигура в ислямската есхатология.

Енциклопедията на исляма обяснява, че той е “възстановителят на религията и справедливостта, който ще управлява преди края на света”. Произходът на тази концепция може да бъде намерен в най-ранните години на исляма и в течение на времето тя се превръща в характерна особеност на шиитския клон. Докато “концепцията не е съществена част от сунитската религиозна доктрина”, отбелязва енциклопедията, “вярата в идването на Правоверния от семейството на Пророка става централен аспект във вярата на радикалните шиити”. Тази вяра също е позната като очакването на завръщането на Дванадесетия Имам.

Махдавиат означава “вярата във и подготовката за посрещането на Махди.”

В един прекрасен репортаж Скот Питърсън от Christian Science Monitor разкрива колко важен е махдавиатът за президента Ахмадинеджат и показва как той се отразява в политиката му.

Когато беше кмет на Техеран (преди да стане президент), например, през 2004 година Махмуд Ахмадинеджад изглежда тайно е инструктирал градския съвет да изгради един величествен булевард, по който да бъде посрещнат Махди. Година по-късно, вече като президент, той осигури 17 милиона долара за една облицована в бели плочи джамия, която напомня на махдавиата в Джамкаран, на юг от столицата. Той също така провокира изграждането на директна железопътна линия Техеран-Джамкаран, която да бъде използвана при идването на Правоверния.

Той често подхваща темата за завръщането на Правоверния не само пред мюсюлманска аудитория. При изказването си в ООН през септември 2005 Ахмадинеджад озадачи слушащите го световни лидери, завършвайки речта си с молитва за появата на Махди: “О, всемогъщи Боже, аз се моля да побързаш, да се появи твоя последен довереник, Единственият Обещан, съвършеният и чистият човек, единственият, който ще изпълни този свят със справедливост и мир.”

След завръщането си от Ню Йорк в Иран Ахмадинеджад си спомня за ефекта от своята реч в ООН: “Един от нашата група ми каза, че когато съм изрекъл “в името на Бог, Всемогъщият и Милосърдният”, видял светлина около мен и аз съм останал в центъра на тази аура. Самият аз го почувствах. Почувствах, че атмосферата изведнъж се промени и за тези 27-28 минути световните лидери дори не мигнаха. Те бяха захласнати. Изглеждаше така, сякаш някаква ръка ги хвана, отвори им очите, за да видят посланието от ислямската република.”

Това, което Питърсън нарича “президентска мания” за махдавиата води Ахмадинеджад до “убеденост, че няма място за компромиси. От отстраняване на бездната между бедни и богати в Иран до предизвикването на Америка и Израел и увеличаването на иранската сила с ядрените програми, всеки проблем е свързан по един или друг начин със завръщането на Махди.”

“Махдавиатът е закон за [иранската ислямска] революция и е духът на революцията – казва ръководителят на един от институтите, създадени за изучаване и разбиране на появата на Махди. “Този начин на мислене те прави много силен – казва политическият редактор на вестник Ресалат Амир Мохабиан – Ако аз смятам, че Махди ще дойде след две, три или четири години, защо трябва да бъда отстъпчив? Сега е времето да бъда силен, да бъда твърд.” Някои иранци, казва в репортаж PBS, “са тревожат, че техният нов президент не се страхува от международни безредици, но смятат, че това вероятно е знак от Бога”

Махдавиатът има директни и застрашителни импликации в противопоставянето между САЩ и Иран, казва един от поддръжниците на Ахмадинеджад, Хамидреза Тарагхи от иранското хардлайнерско Общество на Ислямската Коалиция. Това противопоставяне показва Вашингтон като съперник на Техеран и дори като фалшив Махди. Основен приоритет за Ахмадинежад е предизвикателството към Америка и по-точно създаването на мощен модел на държава, основан върху “ислямската демокрация”. Тарагхи предвижда големи трусове в бъдеще, ако американците не променят фундаментално начина си на поведение.

Аз имам друго виждане обаче. Най-опасните лидери в модерната история са тези, които са снабдени с тоталитарна идеология и мистична вяра в собствената си мисия (като Хитлер). Махмуд Ахмадинеджад отговаря и на двете условия, както се вижда от коментарите му по повод речта му пред ООН. Тези факти, комбинирани с един очакван ядрен арсенал, го правят неприятел на цивилизования свят, който трябва да бъде възпрян и то бързо.