Media Times Review    Google   
___









Книги
 февруари 2006

Самсунг или пътят на трите звезди:

Възходът на Самсунг електроникс
и южнокорейската икономика


<< към част първа
Първа част
История на азиатския тигър
 
Откъде е Самсунг?
 
     За да обрисуваме прогреса на Южна Корея е нужно да се види не само докъде е стигнала икономиката и модернизацията на обществото, но преди всичко - откъде е тръгнала.
     Южна Корея е едно от икономическите чудеса на Азия, защото основата, от която тя започва развитието си с нищо не е подсказвала този възход. След войната страната е разрушена и основни градове като столицата Сеул са приличали повече на лунни пейзажи, отколкото на населени места. За четири десетилетия от края на 50-те до края на 90-те години на миналия век средният годишен ръст на южнокорейската икономика е 9%. В условията на такава динамична бизнес среда се издигат гиганти като Самсунг, Хюндай и други групи. В същото време традиционните трудолюбие и жажда за образование на корейците създават много конкурентоспособна работна ръка. Обществото е много младо и насочено към бързо усвояване на нови технологии, което превърна страната в една от най-горещите точки за експерименти и иновации в областта на информационните технологии през последното десетилетие.
     Манията за нови технологии, както и експлозивният пазар правят Южна Корея идеална лаборатория за експериментиране. Постоянното търсене на по-съвършени електронни продукти стимулира местните производители да увеличават инвестициите в развойна дейност и непрекъснато да обновяват продуктите за пазара. Местният пазар увеличава конкурентоспособността на корейските стоки на световните пазари, защото корейските потребители са крайно взискателни към качеството и възможностите на продуктите. Болшинството корейски потребители искат да купят най-новото и често сменят електронните си “играчки” с последния продукт на пазара. Южнокорейският пазар е един от основните двигатели за развитието на Самсунг електроникс.
     Страната на утринна свежест привлича глобални ИТ фирми, които искат да наложат нови технологии в световен мащаб. Американската телекомуникационна компания Куалком (Qualcom) въведе за първи път CDMA мобилна система в Южна Корея, Хонконг и САЩ през 1995 година. Оттогава Южна Корея се превърна в една от най-горещите точки на света в развитието на мобилните технологии. Южнокорейската фирма Ай Ривър (iRiver) разработи и пусна на пазара първия в света MP3 плейър през 1998 година. Друга корейска фирма Сером (Serome) разработи технология за телефонен сервиз чрез интернет (Dial Pad) съвместно с американска фирма и стана пионер на корейските дот-ком през 90-те години. За интернет бума и “тоталното свързване” в мрежата се разказва по-подробно в предишната ми книга “Страната на утринната свежест”, издадена през 2004 година.
     Около 75% от корейците използват мобилни телефони и 72% от тях имат достъп до интернет. Сеул има най-интензивната безжична мрежа за скоростна широколентна връзка (broadband) с интернет с повече от 400 000 абонати за Wi-Fi. Това съставлява 20% от “горещите точки” на Wi-Fi в света през 2004 година. Друг впечатляващ факт е, че близо половината от интернет връзките в Южна Корея вече са безжични. В скоро време мобилните интернет зони в Сеул ще покриват основните райони в града, където тези безжични горещи точки са на три минути пеша от всяко произволно място.
     Имайки предвид корейския хъс за използване на най-новите технологии, не са изненада и иновациите на Самсунг електроникс в областта на полупроводниците (памети за персонални компютри, LSI и други), телекомуникациите, LCD екраните и битовата техника. Самсунг едва смогва да задоволи растящите изисквания на местните потребители. Това му осигурява трайно място сред лидерите на дигиталната революция. Стратегията на Самсунг за осъществяване на дигиталната конвергенция също до голяма степен произтича от технологичната “алчност” на южнокорейските потребители, които предпочитат използването на различни съчетания на продукти като “3 в 1” (три функции в един продукт, като мобилен телефон, PDA и дигитална камера), “4 в 1” и прочие. Като се прибави безжичната връзка с интернет чрез Wi-Fi, новите PDA телефони могат да снимат дигитални фотографии и видео клипове, които да се закачат на индивидуалните уеб страници – “блогове” (blogs). Скоростта на Wi-Fi връзката на тези PDA телефони е 5 мегабайта за секунда.
     Самсунг електроникс не би станал трети производител на мобилни телефони в света, ако не беше бързото налагане на CDMA формата в Южна Корея. Самсунг инвестира в тази технология и започна развитието на CDMA телефони, което беше риск през 1996 година, защото малцина са вярвали тогава, че новият формат ще съперничи успешно на доминиращия GSM формат в света. Лавинообразното нарастване на търсенето на мобилни телефони послужи като катапулт за бизнеса на Самсунг електроникс. Понеже Самсунг стана пионер в тази област, то му донесе растящи печалби и пазарен дял. Копирането на продукти на други компании не може да донесе значителни печалби. След като натрупа опит в CDMA формата, фирмата успешно навлезе и в чуждата територия на GSM телефоните.
     Битът на корейците също помага на фирми като Самсунг като създава търсене на високи технологии, които се използват в домовете. Корейците имат слабост към домове във високи сгради, домове, снабдени с най-новата техника - от домашен театър с огромен екран до хладилник с вграден телевизор и домашна мрежа, която свързва всички уреди. През лятото на 2004 година 480 семейства се нанесоха в “домове на бъдещето”, свързани в мрежа на Самсунг, която се нарича “Хомевита” (HomeVita). Хомевита използва “хоум пад” (Home Pad) – мобилен телефон, чрез който може да се поръчват филми в дома, който вари кафе и извършва други домашни функции.
 
     Световната банка определя икономиката на Южна Корея като икономика с “високи доходи”, което включва страната в категорията на напредналите страни. Според предвиждания на банката, Южна Корея ще бъде седмата по големина икономика в света до 2020 година (след Китай, Съединените щати, Япония, Индия, Индонезия и Германия). Майкъл Портър и Джефри Сакс (публ. 2003 г.) смятат, че Южна Корея е достигнала последната фаза на конкурентоспособността – икономика, която се движи от иновации. Банка “Юнион” от Швейцария дори смело прогнозира, че Южна Корея ще стане най-конкурентната икономика в света през 21-ви век.
     Поради положението си между Китай и Япония, Корея има шанс да се превърне в икономически хаб(hub)-център, на Източна Азия. Тя има черти на улегнала икономика, като Япония и в същото време има черти на “тигърска” икономика със сравнително висок темп на растеж, като Китай. Десетилетия наред Южна Корея се намираше във “фаза на догонване” и затова често следваше модели и предписания на напреднали държави, особено на Япония и Съединените щати. Но по много показатели Южна Корея е вече зряла икономика и започва да утвърждава собствени черти на развитие. С други думи, в периода на догонване различните страни се учат от определени примери и модели, които изкристализират от развитието на по-напреднали в икономическо и технологично отношение нации.
     Бюк Нак Сонг, известен корейски икономист, твърди в своята книга “Издигането на корейската икономика” (2003г.), че южнокорейската икономика е съзряла достатъчно, за да създаде собствен модел “К” (Корейско развитие). Моделът е основан на концепцията за световна конкурентоспособност, като се вземат под внимание местните корейски характеристики на икономическо развитие. Половината от големите 30 семейни бизнес групи – чебол, изчезнаха в резултат на финансовата криза през 1997 година. Сега повече от всякога корейските фирми и индустрии зависят от постигане на конкурентоспособност за бъдещия си просперитет и дори съществуване. В условията на предизвикателства от Изток (Япония – високи технологии) и от Запад (Китай – евтино производство и магнит за чужди инвестиции) Южна Корея има и друг местен проблем на Корейския полуостров – Северна Корея. Разделянето на Корея изчерпва материалните и дипломатически ресурси на Севера в по-голяма степен, отколкото на Юга. Но както предизвикателствата от Изток и Запад са стимул за развитието на Южна Корея, така политическият и военен антагонизъм със Северна Корея може да се превърне в по-тясно икономическо сътрудничество, което да съчетае предимствата на евтина работна ръка от Севера и технологии и капитал от Юга. Това е част от модела “К” за развитие, защото ситуацията на Корейския полуостров е уникална в много отношения. Историята на полуострова често е била бреме за корейците с множество конфликти, войни и разделения. Но следвоенните поколения корейци са съумявали да превръщат бремето в предимство, отприщвайки нова енергия и ресурси за модернизиране.
     Ще разделя условно икономическото развитие на Южна Корея на два големи периода, които обхващат почти цялата история на Южна Корея: 1) Възстановяване, което се характеризира със заместване на вноса (import substitution), 1945-1960 г.; 2) Икономически растеж, който е основан на активен износ (export-led growth), 1961-1996 г. В заключителната част ще се спра на кризата от 1997 година и нейните последици за развитието на икономиката, които засягат почти цялата история на Южна Корея. Ще разделя всеки период на различни фази, за да се очертае по-ясно траекторията на развитие. Последният период, който обхваща кризата и възстановяването на икономиката, служи като отправна точка за разбиране на миналото и оценка на настоящето и на бъдещите перспективи.
     Бързото развитие на Южна Корея се определя от редица фактори, на които ще се спрем в хода на разглеждане на отделните етапи. Тук ще отбележа някои от обясненията за успеха на корейския икономически модел.
     Стивън Хагърд (публ.1990г.) разглежда корейското развитие в по-широк контекст на Азия и включва и новите индустриализирани икономики като Сингапур, Тайван и Хонконг. Държавата играе активна роля в развитието на икономиката, базирана на износ. Тази роля се осъществява на две нива. На макроикономическо ниво държавата стимулира индустрии, за да постигне сравнителна конкурентоспособност. Този процес изисква известна автономност на администрацията от социални и бизнес интереси, за да може да пренасочва ресурси в стратегически отрасли. На микроикономическо ниво държавата се намесва чрез целенасочени кредити, селективен протекционизъм, снабдяване с информация и технологии и организация на бизнес проекти. Хагърд анализира различни случаи на преходни етапи в развитието на страни от Латинска Америка и Азия и подчертава, че в тези случаи отношенията между държава и общество се формират по начин, който ограничава независимата организация на интереси. Друг фактор за способността на държавата да смени курса на развитие е вътрешната кохерентност и степен на централизация на вземането на решения. Също така, изборът на решения се определя от наличието на финансови и други инструменти.
     Анализът на Алис Амсден (публ.1989 г.) посочва успеха на институциите и носителите на късната индустриализация. Тя ги определя като активна държава, големи и разнообразни бизнес групи, голям брой компетентни мениджъри и наличие на евтина, но високообразована работна сила. Начинът, по който държавата се намесва е “изкривяване” на цените така, че да се стимулира растеж на определени сектори на икономиката. Това е характерно за икономики като Бразилия, Мексико, Индия, Япония, Тайван и Южна Корея. Намесата на държавата е необходима защото най-голямото предимство на индустриализиращите се икономики – евтината работна ръка, се балансира от голяма задлъжнялост на икономиката. Затова ценовата политика, която стимулира инвестиции в определени сектори се превръща в ключова роля на държавата в късната индустриализация. Характерното за източноазиатските страни е, че освен субсидии и други методи за подпомагане на индустрията, държавата “дисциплинира” фирмите като налага стандарти – ако не се постигнат очакваните резултати, фирмите губят подкрепата на държавата. С “дисциплинирани” фирми съответно субсидиите и протекционизма са по-ефективни. Агенти на разширяването в късно индустриализираните икономики са модерните компании, които постигат голям мащаб с разнообразни операции и структура и са управлявани от професионални мениджъри. В случая с Южна Корея това са семейните бизнес групи или чебол. До неотдавна страната беше известна още с най-дългата работна седмица сред индустриализираните икономики, но растежът на работните заплати е по-висок от всички предходни индустриални сили. Това създава стимул, както за работниците да произвеждат повече, така и за мениджърите и инженерите да осигуряват нужните технологии за развитието.
 
следва продължение
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.

MTR книги
Целта на тази книга е да опише и разясни причините за успехите на Самсунг електроникс. Успехите изглеждат безспорната, видима част на картината. Самсунг се превърна във витрина на южнокорейския икономически възход и на израстването на страната от развалините на Корейската война до модерна динамична икономика и отворено общество. “Невидимата” част, т.е. причините за успехите, както и проблемите при развитието на компанията и икономиката като цяло, са обект на основен интерес в настоящата книга.
Аврам Агов

Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие.
Аврам Агов

Можете да купите книгата оттук:
книги "Нисим"
гр. София
бул. "Васил Левски" 59
---------
"Световит"
гр. София
ж.к. "Слатина" бл.15 вх.В
както и от електронната книжарница:
www.bgbook.dir.bg