Media Times Review    Google   
___









перспективи
 февруари - март 2006

Военни варианти за възпиране на Иран

Жером Бернар, Франс прес


САЩ могат да избират между няколко военни варианта на действие срещу Иран, включително бомбардировка на ядрените му обекти, но дипломацията остава засега предпочитано средство за разубеждаване на Техеран, който се стреми да се сдобие с ядрено оръжие, смятат американски експерти.

Въздушно нападение срещу ограничен брой подозрителни ирански ядрени обекти изглежда най-вероятния вариант. "1000-мегаватовата ядрена централа в Бушехр /в Южен Иран/ може да бъде мишена на въздушен удар, както и ядрените обекти в Натанц и Арак /в Северозападен Иран/ ", предполага Globalsecurity.org, център за анализи и интернет сайт, специализиран във въпросите на сигурността. Той се намира в Александрия, в източна Вирджиния, до Вашингтон.

"Тези удари ще бъдат много по-големи от нападението на Израел през 1981 г. по иракския ядрен реактор Озирак и ще напомнят по-скоро на първите дни от въздушните нападения в Ирак през 2003 г. ", прогнозира центърът.

Но иранските ядрени обекти са пръснати из цялата територия и са много по-добре защитени от Озирак, припомня Питър Брукс, експерт от фондацията Херитидж. "Иран е заровил дълбоко под земята много от ядрените си обекти и ги е превърнал в трудни за поразяване цели. Други са разположени близо до населени зони, така че да има цивилни жертви при евентуално нападение. Това са ядрените обекти, чието съществуване е известно: те са двайсетина, пръснати из цялата страна, но в действителност броят им може да е над 70", казва Брукс.

За да извършат такива въздушни нападения, САЩ ще използват крилати ракети, бомбардировачи Б-2 и невидимите за радарите бомбардировачи F-117, предполагат експертите.

Друг вариант е Вашингтон да извърши по-големи бомбардировки срещу подозрителните ядрени обекти, както и други военни обекти. В такъв случай иранските войски ще бъдат използвани от Техеран за контраатака, според Globalsecurity.org.

Третата възможност е американски войски да нахлуят в Иран, но тя изглежда малко вероятна, защото голяма част от сухопътните войски на САЩ са в Ирак.

Висш служител на Пентагона заяви миналата седмица, че американската армия е способна да разположи в случай на криза 15 допълнителни бригади или между 45 000 и 75 000 войници. Голямата неизвестна величина е как ще реагира Техеран на евентуално въздушно нападение. То ще обедини иранците около непопулярното в сегашните условия правителство и ще изложи на още по-голяма опасност живота на американците в Ирак, казва Джоузеф Чиринчоне, експерт във фондация Карнеги. "В крайна сметка атаките няма да забавят иранската програма. Те със сигурност ще я ускорят", твърди Чиринчоне. Според него бомбардирането на Озирак през 1981 г. беше "тактически успех, но стратегически неуспех", който ускори иракската ядрена програма.

Питър Брукс смята, че Техеран може да изстреля ракети срещу Израел, да нападне американските войници в Ирак, да си послужи с петролното оръжие или с оръжието на тероризма чрез групировки като Хизбула.

В симулация, организирана в края на 2004 г. от американското сп. Атлантик мънтли, участниците /експерти по въпросите на сигурността/ прецениха, че САЩ "не могат да прогнозират в дългосрочен план стратегическото въздействие на подобно нападение срещу Иран".

То може да задържи за три години на стремежа на Иран да постигне ядрените си цели, но с цената на влошени отношения между властите и населението. Намеренията на Иран в момента, щом се сдобие с бомба, ще бъдат възможно най-враждебни", прецениха през 2004 г. участниците в симулацията.

/БТА/