Media Times Review    Google   
___









Книги
 февруари 2007

Самсунг или пътят на трите звезди

Заключение


<< към предния откъс

Всякакви заключения в областта на икономическото развитие и бизнеса са отворени за дебати, но се надявам, че с тези заключителни мисли книгата ще допринесе в дискусията за предпоставките на развитието.

Последната сцена от “Фауст” на Гьоте представя жителите на ниските брегове на Холандия, които воюват срещу природните стихии. Ден след ден те отвоюват суша от морето; ден след ден те култивират бреговете, за да оцелеят. Това е и смисълът на човешката дейност: борба за отвоюване на повече “земя” или култивирана среда за сметка на хаоса и безредието на “дивата” природа.

Тази метафора олицетворява развитието в най-широк цивилизационен смисъл. В по-тесен смисъл, икономическото развитие също представлява отвоюване на нови “територии” на технологичния прогрес от стихията на социалния хаос и изостаналост. Далеч съм от мисълта, че икономическият прогрес е равнозначен на духовен прогрес. Напротив, често сме свидетели на духовно обедняване и криза с нахлуването на материалната парадигма. Но като се поставят нещата на везни, в крайна сметка цивилизационното развитие е обвързано с технологичното и икономическо развитие, защото то дава повече “пространство” и “време” на творческия гений на човечеството. Не като постоянен прогрес, а като континуум, в които няма вечно възходящи или вечно низходящи движения, а постоянно “заплитане” и “разплитане” на различни, често конфликтни тенденции, които очертават епохите.

Както гласи едно определение за материята: това е “сферична стояща вълна на структурата”. Сигурно не може да се измисли по-парадоксално определение. Или както квантовата механика се спуска по посока на “неопределеността”, защото не може да се определи точното положение на свръх-малките частици в пространството в даден момент. Те са едновременно частици и вълни. Каква е връзката с физическата материя в случая? Отговорът е, че и тук става дума за “материя”, този път историческа материя и нейното движение. Процесът на историята, състоящ се едновременно от постоянни и променящи се структури и форми, е също парадоксално устроен. И в двата случая въпросът е как да “уловим” или обясним движението и взаимодействията.

В този свят, пълен с парадокси и на пръв поглед несъвместими неща, ние се сблъскваме с едно от многопластовите и нюансирани движения в пространството и времето – историята на развитието на цивилизацията и на отделните нации. От това движение отделяме едно измерение – икономическото развитие. Като продължим с “по-малки” единици или агенти на световното икономическо развитие, в по-модерни времена ще стигнем до развитието на различни стопански институции, между които фирмите се открояват като “носеща конструкция” на националното и световно стопанско развитие. Като погледнем по-дълбоко в “молекулната” и “атомна” структура на тези агенти, ще различим отделни нива на взаимодействие между различни по големина и значимост елементи. И накрая – основният елемент, който създава енергията и същевременно причина на този универсум – човека. В по-специфичен аспект на стопанската дейност на човечеството тази основана структурна “единица” е произвеждащият човек – произвеждащ материална стойност. Този калейдоскоп от различни структури и функции става един цялостен механизъм в процеса на развитието. И така, пътят на анализа е пътешествие от глобалното към индивидуалното. В реалния свят пътят е обратен, но за да разберем реалността, имаме нужда от разчленяване на различните нива, като поставим резултата на този сложен процес на световно взаимодействие за начална точка на анализа.

Да тръгнем с размислите от световната рамка на икономическо развитие в ерата на глобализацията. След това ще обобщим характеристиките на националната икономика. И накрая ще стигнем до основаната тема – Самсунг.


Самсунг в ерата на глобализацията: конвергенция на историята

Нашата епоха е време на глобализация, както казват. Но това е време и на увеличаване на най-различни видове бариери: национални граници, регионализъм, етнически конфликти, търговски конфликти и прочие. Твърди се, че модерният свят става малък. Но светът става по-голям в същото време, защото различията стават повече и по-дълбоки, както и познанието за света се разширява и става все по-трудно да се обхване. В миналото е имало време на силни тенденции на глобализиране, особено в края на 19-ти и началото на 20-ти век. Но вълни на ксенофобия, войни и разрушения заливат света. Едва отърсил се от развалините, светът отново тръгва на глобализационен “поход”, който преживява нов ренесанс по време на информационната революция, продължаваща до наши дни. Докога и докъде? До следващото умопомрачение? Никой не знае. Но лудостта е вече факт. Освен това, глобализацията на идеи, информация, култура, икономика и прочие се съпровожда и от глобализация на тероризма.

Само надеждата остава и предпазливият оптимизъм, че светът достатъчно се е “блъскал” и че е отвоювал почва, за да устои на стихиите на хаоса и разрушението. Вярвам, че в крайна сметка икономическият прогрес дава по-голям шанс на индивидуалната свобода и креативността. Обратното също е вярно. Свободата отприщва градивна енергия.

Няколко думи за думата “глобализация”. Някои бъркат глобализацията, която е многостранна и сложна тенденция, с “американизацията”. Едно е страна с брутен вътрешен продукт, който надхвърля 10 трилиона долара. Такава мощна страна несъмнено ще има ефект върху целия свят; втората икономика в света, Япония, е с БВП към 4 трилиона долара. Друго е да се говори за американски империализъм. Не трябва да се отъждествяват глобалните икономически тенденции, които са резултат на свободна “игра” на много играчи и фактори, с политиката, въпреки че те имат много допирни точки. Вярно е, че “англо-саксонският” либерален, политически, икономически и бизнес модел малко или много се е утвърдил като един от световните пътеводители в развитието (доминирането на английския език е негово следствие). Но той също не е вечен. Неговият център се движи от Великобритания към “Новия свят”, от 19-ти към 20-ти век. Азия ще бъде все по-голям фактор в световното развитие (21-ви век е век на Азия, да не забравяме), включително в икономиката и бизнеса. Това ще разнообрази моделите на успешно развитие. Стандартите се разнообразяват. И това е също проява на глобализацията. Накратко казано: не трябва да се изхвърля детето заедно с водата. Не трябва да се отрича глобализацията, защото Америка има значителна роля в нея.

Най-силното проявление на глобализацията в областта на бизнеса е утвърждаването на многонационални компании като Самсунг електроникс. Затова може да се твърди, че глобализацията е “глобално” явление в смисъл, че то не е ограничено в интернационализирането на едни национални компании (например, американски) за сметка на други. По-скоро, “разширяването” или “свиването” в света е в плоскостта на ефективността и резултатите на индивидуалните фирми, а не по оста на националната принадлежност, която “завладява” света.

В същото време не бива да забравяме, че и най-успешните многонационални компании започват от някъде и това “някъде” е националната икономика. И понеже някои икономики са по-успешни от други в създаването на конкурентоспособни световни фирми, следва да се спрем накратко върху условията, които подпомагат едно такова корпоративно израстване или глобализиране. В определен смисъл, най-успешните национални компании стават успешни многонационални компании дотолкова, доколкото всяка фирма води началото си от специфична историческа и икономическа среда. Южна Корея е интересен случай на съчетаване на свободен пазар и активна държавна политика на индустриализация през по-голямата част от съществуването й от 1948 година насам. Затова индустриалната политика е един от основните фактори на икономическата среда, в която се развиват фирми като Самсунг, Хюндай и други.

Дълги години Самсунг беше на “получаващият” край на глобалзиацията. Сега фирмата е един от източниците и двигателите на глобализацията. Тази еволюция демонстрира, че ако една фирма е пионер и лидер в определена област, тя “обръща” посоката на глобализацията, като става неин източник, заставайки на “даващия” край на процеса. Иновации и смела инвестиционна политика превърнаха Самсунг електроникс в лидер. За колко дълго - зависи от фирмата. Но това, което тя е постигнала досега в процеса на своето израстване - от фирма за търговия с ориз през 1936 година, до лидер в сектора на информационните технологии и потребителската електроника, е вече част от световната бизнес история.

Дигиталната революция даде възможност на Самсунг електроникс да “изгрее” над света като създаде своя “дигитална екосистема”. Фирмата се превърна в символ на дигиталната конвергенция. Като път на развитие, Самсунг стана олицетворение на “конвергенцията на историята” (или “историите”) на Източна Азия. Тя е пример за взаимодействието между регионални и световни истории и култури. Корея е под влияние на конфуцианския свят на Китай по времето на династия Чосон (1391-1910 г.). След това тя става част от японската империя (1910-1945 г.). Освен конфуцианството, будизмът (от древни до модерни времена) и християнството (през 20-ти век) намират широк прием и създават силни традиции в корейското общество. След Освобождението южната част на страната е окупирана от американката армия, а северната – от съветската. Двете окупационни зони се превръщат в две враждуващи страни, които воюват през 1950-1953 г. Южна Корея израства от руините и започва агресивна индустриализация, която е повлияна от Япония и САЩ. Япония е най-добрият ученик на Запада, а Южна Корея стана най-добрият ученик на Япония по икономика и бизнес в Азия. Накратко, Южна Корея съчетава конфуцианска култура, внесена от Китай, с японски бизнес и икономически модел по отношение на закони, структура и корпоративна култура. В този смисъл Южна Корея е “претопяващият котел” на различни влияния в района и света, но създавайки своя уникална традиция и модел на развитие.

Самсунг електроникс израсна като корейска фирма, която се учи от японски фирми. Ли Бьонг Чол изгради своята “Токийска концепция” за бизнеса на фирмата. Това, което японците прилагат от Запада, би трябвало да “работи” и в Южна Корея. Това е логиката на “Токийската концепция”, която се прилага в Самсунг в следвоенното развитие на фирмата.

Американски и други западни влияния също изиграха своята важна роля за израстването на Самсунг електроникс. Мениджмънтът възприема някои американски елементи в своята корпоративна структура и организация, съчетани с изучаване и прилагане на авангардни технологии в информатиката и потребителската електроника. Сега фирмата наложи своя “Сеулска концепция” (или дори “Суонска концепция”, за направление Дигитална медия на Самсунг електроникс) съчетавайки исторически влияния и оригиналност. Тя е многонационална, но и в много отношения “много” корейска компания. Самсунг олицетворява още една конвергенция – миналото и настоящето на Корея.

Историята на Самсунг води до преосмисляне на стереотипите за индустриалните “центрове” на света. Южна Корея не е от малките икономики, но не е и сред водещите по размер. Тя е противовес на “гравитационните” сили на големият размер в световната икономика, която традиционно създава големи фирми в големи икономики. На свои ред, Самсунг електроникс създава ново гравитационно поле с център Южна Корея, което създава нов център на глобализация, както разширяването на “вълните”, тръгнали от Европа, САЩ и Япония към Китай и Югоизточна Азия (“удължена” глобализация), така и обратно към първоизточниците на глобализацията – “глобализация с обратен знак”. Следователно глобализацията не е еднопосочна улица.

Историята на Самсунг е начин да се преосмисли и друг стереотип на Запада по отношение на “анти-бизнес” характера на азиатската култура и по-специално, на конфуцианството. Макс Вебер обясняваше изостаналостта на Китай с “нерационалния” характер на културата на страната. Южна Корея е може би най-конфуцианското общество в Азия, но създаде една от най-конкурентоспособните икономики и стана платформа за израстването на Самсунг електроникс. Това изглежда противоречиво. И наистина, историята на фирмата е пълна с “противоречия”. Но точно тези противоречия правят глобализацията възможна, която бе определена от Антъни Гиденс (публ. 1990 г.) като състояние, при което понятието “другите” губи смисъл на движение от центъра към периферията. Модернизмът наистина тръгва от Запада (във вид на организация, национална държава и капиталистическо производство), но неговият резултат е глобализацията. Глобализацията фрагментира, но и координира развитие в света, което създава нови форми на взаимозависимост. Глобализацията губи смисъл, ако се разглежда единствено от западна гледна точка на “начало на историята”. Следователно тя е “двупосочна улица” с все повече платна, кръстовища и възможности за сменяне на посоката.

Накратко, Самсунг електроникс означава “три звезди”, дигитална конвергенция и историческа конвергенция.


Конкурентоспособна икономика и ролята на държавата

Ролята на държавата в икономиката и бизнеса е “нож с две остриета”. Благодарение на индустриалната политика, Южна Корея преживява “икономическо чудо” или още по-конкретно определено от някои специалисти – “чудото на река Хан”. От друга страна, целенасочената индустриализация има висока политическа цена. Ролята на държавата се променя в различните периоди на икономическото развитие. Тя има решаващо влияние в определяне на средата за развитието на южнокорейските фирми, като се започне с основни закони за собствеността, корпоративни закони и прочие и се стигне до индустриалната политика, която регулира развитието чрез данъчна политика, субсидии, инвестиции, планиране и други. Хю Патрик (публ. 1985 г.), специалист по японска и азиатска икономика, подчертава, че макроикономическата политика цели да “увеличи количеството и особено качеството на факторите на производство – работна сила, капитал, природни ресурси и основното ниво на технологии. Това определение включва и образователната политика като важен елемент”.

На ниво бизнес развитие, обаче, решаващата роля се пада на индивидуалните фирми. Дори в най-активния период на индустриална политика, държавата подпомага перспективни фирми, които биха изпълнили определени изисквания. Правителството насърчава определени фирми по различен начин – евтин кредит, данъчни отстъпки и други – най-вече защото очаква от тях да “свършат по-добра работа” в сравнение с други фирми. Следователно, държавата се намесва по този начин в конкуренцията, но в дългосрочен план съдбата на фирмите се определя от самите тях. Успехите и неуспехите до голяма степен се определят от управлението и структурата на фирмите.

Както Алфред Чандлър (публ. 1963 г. ) коментира в анализа си на модерното предприятие, че “видимата ръка на мениджмънта замени невидимата ръка на пазарните механизми.” На по-зрял етап от развитието на бизнеса, мениджмънтът играе решаваща роля в представянето на една фирма на местния и международните пазари. “Видимата ръка” на държавата от друга страна се намесва в пазара, но на различните етапи тази намеса е различна. Чандлър твърди, че организационният опит е абсолютно необходимо условие за постигане на конкурентоспособността в индустрии и фирми, които изискват интензивно инвестиране и където мащабът и сферата на специализация имат особено важно значение.

Държавата играе съществена роля например в инвестиционния климат на икономиката, но без организационния или мениджърски потенциал на фирмите, съответните индустрии не могат да постигнат необходимия мащаб, за да бъдат конкурентоспособни. Разширяването на производството не е възможно без стратегическо планиране, организационна структура, способност за ефективно разпределение на ресурси и прочие. Тези ключови компоненти на конкурентоспособността са концентрирани изцяло в индивидуалните индустрии и фирми. Ето защо, мениджмънтът се превръща в решаващ фактор за успеха на една фирма. Конкурентоспособността на фирмите предопределя конкурентоспособността на една индустрия или икономика. Успешна мултинационална фирма като Самсунг електроникс не може да се изгради и развие в неконкурентоспособна среда и икономика.

Какви са етапите на южнокорейското развитие? До 1945 година колониалната политическа рамка маркира капиталистическата икономика чрез засилен контрол на пазарните механизми и мобилизация за военните нужди на японската империя. Колониалната администрация предприема асимилационна политика. След Освобождението американската военна администрация управлява рухналата икономика на ниво основни доставки на стоки от първа необходимост. Република Корея се ражда през 1948 година само, за да бъде въвлечена в жестока битка за оцеляване с Корейската Народно-Демократична Република по време на Корейската война (1950-1953 г.).

Следвоенното възстановяване е мъчително и американските помощи играят съществена роля в икономиката на Южна Корея. Държавата, начело с президента Ли Син Ман, няма средства, за да се намеси по-активно чрез индустриалната политика. През 1961 година генерал-майор Пак Чжон Хи осъществява преврат и през следващите 18 години управлява с желязна ръка. Той започва агресивна индустриализация със засилена роля на пазара. Друг генерал, Чун Ту Хван, се опитва да продължи политиката на своя политически ментор, генерал Пак, през 80-те години. Но времето на “генералския” капитализъм безвъзвратно е отминало. Политическото и икономическо либерализиране в края на 80-те и началото на 90-те години съвпада с по-зрял етап от развитието на южнокорейския бизнес, който си извоюва все по-голяма международна конкурентоспособност. Политиката на Ким Йон Сам (1993-1997 г.) и Ким Те Чжун (1998-2002 г.) – първите цивилни президенти на републиката след 1961 година – допълнително свива ролята на държавата в регулирането на пазара. “Видимата ръка” на държавните институции става “невидима”. Пазарът и фирмите достигат зрялост, която се калява след финансовата криза през 1997 година.
Бюк Нанг Сонг (публ. 2002 г.) разделя политическата икономия на Южна Корея по десетилетия, като характеризира доминиращата визия за развитието на страната по следния начин:

    
- 60-те години: икономически растеж на всяка цена с цел догонване на Северна Корея;
     - 70-те години: засилена индустриализация – химическа и тежка промишленост; преследване на независима икономика;
     - 80-те години: десетилетие на демократизацията;
     - 90-те години: глобализация;
     - Първото десетилетие на 21-ви век се определя като достигане на статус на икономика с високи доходи, т.е. напреднала страна.

Това е много общо характеризиране на периодите на южнокорейското развитие, но очертава тенденциите. Линиите на разграничаване на етапите никога не са толкова “чисти”.

Противоречивата роля на държавата се обяснява с естественото узряване на икономиката, което е валидно за различни страни. Южна Корея добавя своята специфика на късно индустриализирала се икономиката, в която държавата има засилена роля под формата на индустриална политика. Трябва да се добавят и политическите последици на агресивна индустриализация, като засилен контрол на държавата над обществото и авторитарни военни режими. Майкъл Портър и Джефри Сакс разграничават три етапа в развитието на икономиката от гледна точка на ролята на държавата. Първият етап зависи от фактори като политическа стабилност, макроикономическа стабилност, свободен пазар на стоки и прочие. На втория етап държавата осигурява благоприятни условия за инвестиции като подобрена инфраструктура, регулации (такси, корпоративни закони, митници и други), подпомагане на интеграцията на националната икономика със световните пазари, подобряване на образованието (техническо и икономическо). Третият етап се определя от иновации. Държавата подпомага изследователката работа, венчър капитализма, развитието на “кластъри”, подобряването на законовата база в областта на интелектуалната собственост. Най-важната роля на държавата на този етап обаче е намаляването на ролята й в икономиката.

Южна Корея достигна етапа на иновациите като двигател на икономиката през 90-те години. На този фон иновациите на индивидуалните фирми стават още по-решаващ фактор, както за представянето на собствения им бизнес и конкурентоспособност, така и за международната конкурентоспособност на икономиката в цялост. Мениджмънтът на фирмите винаги е играл ключова роля за представянето на фирмите, особено след като те навлизат в полето на международната конкуренция, но през последното десетилетие той стана още по-решаващ на фона на “отдръпването” на държавата.

Времето на “класическата” индустриална политика отмина през 90-те години в Южна Корея (в Япония този етап беше до края на 70-те години). Индустриална политика означава държавна политика и административни методи за подобряване на конкурентоспособността на конкретни индустрии и сектори и по този начин модифициране на индустриалната структура на икономиката. Тя има определени приоритети в посоката на развитие, но почти винаги е свързана с критична ситуация: да речем следвоенното възстановяване и развитие на Япония през 50-те и 60-те години или възстановяване и постигане на икономически “паритет” със Северна Корея в случая с южнокорейската индустриална политика. Индустриалната политика е основана на предположението, че определени резултати в икономическото развитие не могат да се постигнат единствено чрез “невидимата ръка” на пазара.

През етапите на “догонване”, държавата по-лесно може да очертае приоритетни насоки за развитие и да стимулира конкретни индустрии. Десетилетия наред пътят на развитие на Южна Корея е бил “начертан” от по-напреднали страни. Проблемът, който е стоял пред държавата и частния бизнес е как южнокорейските фирми и икономика като цяло, могат да достигнат международна конкурентоспособност във вече утвърдени в света индустрии и конкретни производства. Сега обаче планирането и осъществяването на политика и програми, насочени към нови индустрии или продукти, става все по-трудно, дори невъзможно. Държавата може да координира и подпомага, но не и да осъществява индустриална политика на този напреднал етап. Нещо повече - в “златните години” на индустриалната политика ролята на администрацията нараства неимоверно много и набъбналата бюрокрация не се поддава на промени, когато това става наложително поради изменилите се условия. Интересите на бюрокрацията стават “автономни”, което ще рече, че приоритетно значение за нея придобиват собствените интереси – “сфери на влияние и контрол ” в държавния апарат и икономика.

С други думи, собственото оцеляване и способността за “репродуциране” на бюрокрацията са страничен ефект от индустриалната политика. Това обяснява донякъде парадокса, че в един период тя е допринесла за висок икономически ръст, а на по-късен етап тя се превръща не само в спирачка на развитието, но и в причина за икономически кризи ( “балонената” икономика в Япония през 80-те години и икономическата криза в Южна Корея през 1997 година). Дълбокото “окопаване” на бюрокрацията води до хронични проблеми като корупция, непрозрачност на сделки, свързани с държавата и други. Кризите принуждават към съществени корекции в ролята на държавата в икономиката. Кризата през 1997 година сложи край на индустриалната политика в Южна Корея. Държавата обяви “официално” новия етап както чрез признанието, че не може да регулира икономиката като в миналото, така и чрез конкретни мерки на либерализация. Фирмите поеха ролята на главен мотор на икономиката посредством новата си конкурентоспособност и интензивната си информационна инфраструктура.

Друг проблем на индустриалната политика е, че тя засилва “координацията” в процеса на промоция и бързо разширяване на търговията и производството. Това не е уникална черта за Япония и азиатските “тигри.” От времето на Голямата депресия редица държави, включително Съединените щати, предприемат политика на засилена роля на администрацията в икономиката като решение на кризата. Тази засилена роля ражда и такива крайности, като съветския тип икономика с най-висока степен на контрол, който има и невероятна политическа цена. Япония развива индустриалната политика още през 20-те и 30-те години на миналото столетие. Този тип индустриална политика беше характеризирана от Чалмърс Джонсън (публ. 1982 г.) като “развиващ се” (developmental) тип държава в смисъл, че икономическото развитие е неин приоритет. (Други приоритети могат да бъдат отбрана, социално осигуряване, икономическо равенство, дори религия и прочие.) Това не е “развиваща се” страна, което означава определен минимум на национален доход. В този случай под “развиваща се” държава се разбира концепция за развитие на икономиката и определена индустриална политика, а не специфичен стадий на по-ранното развитие.

За САЩ се говори като за “регулаторна” държава. Исторически тя е един от най-чистите примери за функционирането на свободен пазарен механизъм. “Регулаторна” означава обезпечаване на правила и процедури, които създават условия за “честна игра” (fair play), която се свързва със система на “пазарна рационалност”. Според “регулаторната” държава ефективността на разпределяне на ресурсите е толкова по-ефективна, колкото пазарът е по-близко до “перфектната конкуренция”. Конкуренцията е универсален механизъм за развитието и “регулаторната” държава се намесва, за да осигури честна конкуренция. От друга страна, държавата от “развиващ се” тип (developmental) се интересува от резултата, т.е. не толкова от правилата на играта, колкото - да “спечели” играта. “Развиващата се” държава си поставя основни социални и икономически цели за разлика от “регулаторната” държава, която не се занимава със субстанциални икономически цели и планиране; тя, както беше подчертано, се концентрира върху правилата.

Класическата теория на Адам Смит гласи, че свободната конкуренция между по-голям брой фирми (за да се избегнат монополи) води до постигане на най-добро качество и най-ниска цена на определен продукт. Според тази теория, намесата на държавата е оправдана само в случаите на “пазарни провали”, когато потребителите нямат достатъчна информация за продуктите, когато външни фактори, като замърсяването на околната среда, са причинени не от фирми, а от хората, или в случаите на естествени монополи, като основни услуги, където една фирма може да постигне по-ефективно мащабна операция. Поддръжниците на класическата теория и на “регулаторната” държава вярват, че индустриалната политика води до “изкривяване“ на пазара, което от своя страна води до неефективно разпределяне на ресурсите. Според тях, протекционизмът и субсидиите, които са сред главните (макар не единствени) методи на индустриалната политика, водят до неефективно производство и забавяне на технологичния прогрес. “Насърчаването” на индустрии и фирми трябва да идва от пазара, а не от държавата чрез индустриалната политика. Обаче теорията прави изключение за “незрелите индустрии”, които са само в началния, “детски стадий” на развитието си.

През 19-ти век неокласици, като Маршал, развиват идеите на Смит. Но дори в про-пазарни икономики, като САЩ, е имало периоди на засилена роля на държавата. В този случай имаме предвид специфичния период на Депресията през 30-те и 40-те години на миналия век и името на Джон Кейнс се свързва с нова теория, която отделя по-активната роля на държавата в американската икономика. Според кейнсианците и неокейнсианците държавата може и трябва да се намесва в икономическите цикли през периодите на рецесия. Тази намеса се извършва най-вече чрез финансовата политика – данъци и държавни разходи. По време на рецесия държавата трябва да намали данъците и да увеличи разходите, за да възстанови икономическата активност и да създаде нови работни места. И обратно, по време на икономически бум политиците трябва да увеличат данъците и да ограничат разходите, за да контролират инфлацията. Неокласиците смятат, че намесата на държавата е неефективна. Държавата не може да измести пазара като регулатор; намесата не може да съвпадне с пазарните цикли и обикновено има отрицателен ефект върху икономиката.

Монетаризмът на Милтън Фридмън (акцент на контрол на парите в обръщение) се доближава до неокласическата теория в смисъл на запазване на пазара, като основен регулатор на икономиката. Основният проблем на Кейнсианството е, че тази политическа стратегия не може да се справи с комбинацията на инфлация и безработица – тенденция в края на 70-те години на Запад. Монетаристите защитиха тезата, че намесата на държавата води до политически злоупотреби. Самите инструменти за намеса са неефективни, защото по времето, когато нови данъци и решения за разходи на държавата (начин за намеса) се материализират, условията, които са предизвикали тези решения са се променили вече от бизнес цикъла. Основният инструмент на монетаристите е регулиране на парите в обръщение чрез основния лихвен процент за кредити на централната банка към другите банки. Увеличаването на лихвения процент води до ограничаване на паричната маса в обръщение; намаляват се кредитите към клиенти; забавя се икономическото развитие и инфлацията се преодолява. И обратно, понижаването на лихвените проценти налива нови пари в икономиката; стимулира кредитирането (полици, инвестиции в различни сектори на икономиката, кредити за автомобили и т.н.), което намалява безработицата и стимулира икономическия растеж. По този начин централните банки могат да създадат “спирачки”, когато паричната маса надвиши необходимото за икономиката и, от друга страна, да стимулират растеж, когато икономиката се забавя. Например, по-активна монетарна политика беше прилагана от администрацията на Роналд Рейгън през 80-те години и все още има силно влияние в икономиката на САЩ чрез политиката на Федералния резерв.

За развити и по-улегнали икономики пазарът е създал редица регулиращи механизми, които направляват икономическия растеж. В случай на голям шок, като Голямата депресия или Втората световна война, политическите решения добиват по-голямо значение на ниво макроикономика. По време на икономически хаос в страни като Япония след края на Втората световна война или Южна Корея след Корейската война, пазарът не може да изпълнява всички функции на регулация. Тези исторически ситуации не са обикновена рецесия, а разтърсване на политическите и икономически основи на обществото. В случая с Корея се намесва и допълнителният фактор, че тя навлиза в процес на индустриализация. Това води до засилената роля на индустриалната политика.

Япония продължава да развива индустриалната политика след войната. Индустриалната политика се свързва с “японското чудо” през 50-те и 60-те години. Тя се прехвърля като опит на новоиндустриализираните страни в Азия – NEC. От тези икономики Южна Корея се доближава най-близко до японския модел. Явно пазарните “провали” са по-многобройни в развиващи се икономики (каквато е южнокорейската за няколко десетилетия през миналия век) и това налага по-голяма роля на държавата. Някои изследователи поставят акцента върху развитието на фирмите (а не на индустриалната политика), което служи като основание за определението “корпоративен капитализъм”, характеризиращ източноазиатските икономики. Като примери се използват “Korea Inc.”, “Japan Inc.” и т.н. Интересното е, че те посочват Франция като пример за по-активна роля на държавата в икономиката (икономика, водена от държавата или “government-led”) – за разлика от “корпоративните” икономики на Япония и Южна Корея или от икономики, водени преди всичко от пазара, като тези на САЩ и Великобритания. (Скандинавските страни влизат в категорията на “социалната държава”; Германия също се доближава до този тип.) Важно е да не попадаме в “капана” на теориите, когато разглеждаме конкретни икономики на определен стадий от развитието им, защото типологиите започват да се размиват и модифицират с течение на времето.

Да продължим с “координацията”, която се развива като част от индустриалната политика. Координацията, според Бай Гао (публ. 2001 г.), е начин за намесване на държавата в икономиката и регулиране на отношенията между отделни институции в администрацията и частния сектор. Индустриалната политика (или координацията) осигурява допълнителни инвестиционни ресурси и намалява риска за инвестиране. Следователно, тя служи като “застрахователна политика” за частния сектор в процеса на агресивно заемане и инвестиране – основа за бързия растеж. Несъмнено е, че индустриалната политика допринася за бурното развитие на икономиката (както посочихме на етапа на “догонване”) и е отчасти причина за “чудесата” в Азия. В същото време, координацията, или по-точно административният контрол, водят до отслабване на “естествения” пазарен контрол върху процеси като кредитиране от банки, влияние на акционерите върху мениджмънта в корпоративния сектор и прочие. Слабият контрол на банките върху корпоративния сектор (как се изпълняват проекти, каква е възвръщаемостта и т.н.) беше една от основните причини за финансовата криза в Южна Корея през 1997 година, както и на “спукването на балона” в Япония в края на 80-те години.

И така: добро или лошо нещо е индустриалната политика? Не може да се отговори еднозначно на този въпрос. Погледнато исторически е трудно да се говори за успеха на южнокорейската икономика от 60-те до 80-те години без индустриалната политика. В същото време, не може да се говори за ниския структурен “капацитет” на икономиката да се адаптира към нови условия без да споменем индустриалната политика като една от основните причини за кризата. Системата има един вид слаба “имунна защита” към трусове. Явно има нужда от съществени корекции в ролята на държавата в икономиката и те се реализират от 90-те години насам.

Всяка страна трябва да намери баланс между необходимостта от координиране и пазарните механизми. Важно е политиката да бъде структурирана по начин, който не пречи на пазарните механизми. Опитът на Южна Корея показва, че дори в периоди на активна индустриална политика, конкуренцията на пазара е била двигател за развитието на фирмите. Успешната индустриална политика фактически зависи от това, доколко пазарните сили не са застрашени от неправомерна държавна намеса. Конкурентоспособността на икономика или фирма не е нещо предопределено от природните фактори, които без съмнение имат съществена роля. Сравнителната конкурентоспособност може да се създава и модифицира чрез изменение на основни фактори на развитие като макроикономическа среда, работна сила, образование, иновации и други. Индустриалната политика в Южна Корея беше ключът в изменението (подобрението) на факторите, които определят областите и нивото на международната конкурентоспособност.

Несъмнено е, че в дългосрочен план пазарът и корпоративният сектор са основните двигатели на икономическото развитие. Въпросът е как да се хармонизира този процес на различните етапи от развитието, така че отделните фирми да разгръщат целия си творчески потенциал и енергия.

При посещението си в Корейския институт за развитие (KDI) – държавен “мозъчен тръст” за икономически изследвания – през 1995 година, разговарях с един от икономистите, Ким Бонг Со. Той сподели, че правителството вече не знае какви “насоки” да дава на частния бизнес по отношение на инвестиционната и развойната дейност. “Фирмите сами се оправят”, бяха думите му, които характеризират именно този водораздел между индустриална политика (активна държавна роля) и засилване на корпоративния сектор. Кризата през 1997 година отново засили ролята на държавата. Всяка криза е възможност за администрацията да засили правомощията си върху икономиката и частните фирми. Но в този случай намесата беше изразена предимно в “подрязване на клона” на задлъжнели и не конкурентоспособни фирми и въвеждане на по-стриктни регулаторни механизми на икономиката и корпоративната дейност.

По-стриктна кредитна политика, намаляване на дълговете на фирмите, засилване на банковата система, ограничаване на властта на конгломератите и поощряване на малкия и среден бизнес – това бяха някои от по-важните мерки на правителството за преодоляване на кризата. Администрацията на Ким Те Чжун насочи усилията си предимно към макроикономическо стабилизиране и “корпоративно здравеопазване” и “профилактика”. Трябва да се признае, че имаше и известен политически момент в анти-чебол кампанията.

Открай време (още преди да стане президент) Ким Те Чжун беше се обявил срещу прекомерното влияние на чебол в обществото, защото са източник на редица социални беди като корупция, увеличаване на пропастта между бедни и богати и прочие. И наистина, основните причини за кризата бяха прекомерното инвестиране на конгломератите, ниската възвръщаемост на заемите и голямото съотношение между дългове и капитална стойност на фирмите. (Преди да банкрутира през 1997 година Ханбо стийл например имаше съотношение дълг/капитал от 1000%, което ще рече, че на 1 долар капитал на фирмата, оценена според цената на акциите на борсата, се падаха 10 долара дълг). Тези проблеми бяха свързани и със структурните дефекти на икономиката, като наличие на специален “триумвират” и преплетени отношения между банки, правителство и фирми. В резултат на антикризисните мерки на правителството след 1997 година, по-добрите фирми станаха още по-конкурентоспособни, а губещите (голяма част от тях) бяха оставени на произвола на съдбата, т.е. да банкрутират.

 
следва продължение
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.

MTR книги
Можете да поръчате online новата книга на
Аврам Агов
"Самсунг или пътят на трите звезди" от книжарници "Лексико"

Целта на тази книга е да опише и разясни причините за успехите на Самсунг електроникс. Успехите изглеждат безспорната, видима част на картината. Самсунг се превърна във витрина на южнокорейския икономически възход и на израстването на страната от развалините на Корейската война до модерна динамична икономика и отворено общество. “Невидимата” част, т.е. причините за успехите, както и проблемите при развитието на компанията и икономиката като цяло, са обект на основен интерес в настоящата книга.
Аврам Агов

За да обрисуваме прогреса на Южна Корея е нужно да се види не само докъде е стигнала икономиката и модернизацията на обществото, но преди всичко - откъде е тръгнала.
Аврам Агов

На 15 август 1945 година Япония капитулира и Корея става независима след 35 години японски колониализъм. Празнуването е кратко. Дни след Освобождението полуостровът е окупиран от армиите на САЩ и Съветския съюз. Разделителната линия е 38-ят паралел, който се превръща в граница между двете новосформирани през 1948 година корейски държави – Република Корея и Корейската народно-демократична република.
Аврам Агов
Корейският полуостров има експлозивен заряд, както за увеличаване на потенциала на Корея, така и за връщане назад във времето. Южна Корея може да развие своя потенциал в конкуренция и сътрудничество с технологично напредналата Япония и с необятните човешки ресурси на Китай. Но едно внезапно разпадане на Северна Корея или ескалиране на напрежението на Корейския полуостров и регионален конфликт ще имат непредвидими последици, връщайки Южна Корея назад във времето.
Аврам Агов

Дали Самсунг не се превърна във водеща корейска фирма, защото се доближи най-много до японската концепция за бизнес? Това е сложен въпрос, на който няма еднозначен отговор. Сигурно Ли е черпил много от японския опит, но е развивал Самсунг, следвайки също своите бизнес инстинкти. През годините Ли и другите управители на Самсунг са се учили от чужди компании и това е едно от най-големите предимства в техния бизнес стил. В крайна сметка обаче Самсунг е преди всичко корейска фирма и съчетаването на различни влияния с корейските особености създава пъстрата картина на възходящия път на “трите звезди”.
Аврам Агов

Самсунг може да изглежда като октопод, чиито пипала опасват цялото общество в здрава мрежа. Въпросът е дали тази мрежа е задушаваща или спомагаща за развитието на обществото. Историята показва, че това е повече положително, отколкото отрицателно влияние. От гледна точка на бизнес ефективността, тази огромна структура изглежда твърде тромава, тя поглъща огромни ресурси и границата между печеливш и губещ бизнес се размива. В същото време, Самсунг не би могъл да функционира, ако групата, като цяло, не беше печеливша.
Аврам Агов

Фирменият девиз на новото столетие е “Дигитален Самсунг: всеки е поканен” (SAMSUNG DIGITall, everyone’s invited). Смисълът на девиза е свързан с целта на компанията да направи живота на всеки по-удобен и богат чрез развитието на иновационни и многофункционални продукти. Самсунг е “дигитален” за всички поколения, всички клиенти и всички продукти (DIGITall). Всички са поканени в дигиталния свят на Самсунг.
Аврам Агов

Описах Самсунг така, както съм го видял, т.е. опитах се да пресъздам живия Самсунг чрез работата на Визуален дисплей и групата за износ за Северна и Южна Америка. Надявам се, че този поглед отвътре е допълнил картината и е оживил Самсунг в представите ви – Самсунг с реални хора, с реални взаимоотношения, грешки, притеснения, постижения и т.н. Зад голямата фасада на името стоят обикновени хора с техния ежедневен труд, който не е “звезден” в конкретните си въплъщения и проблеми, но съчетан с усилията на всички останали, превръща Самсунг в звездна фирма.
Аврам Агов

Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие.
Аврам Агов

Можете да купите книгата на Аврам Агов "Страната на утринната свежест" оттук:
книги "Нисим"
гр. София
бул. "Васил Левски" 59
---------
"Световит"
гр. София
ж.к. "Слатина" бл.15 вх.В
както и от електронната книжарница:
www.bgbook.dir.bg