Media Times Review    Google   
___









перспективи
 декември 2001

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА - ЕДНА ЛИБЕРАЛНА ПОЗИЦИЯ СРЕЩУ СКЕПТИЦИЗМА
По сп. "Economist"

Тази публикация по един оригинален начин трябваше да съвпадне с годишната среща на Световната банка и Международния валутен фонд, насрочена за 29-30 септември във Вашингтон /статията е от септемврийският брой на сп. "Economist"/, но тези срещи, както и големите анти-глобалистки протести, които трябваше да ги съпътстват, се оказаха сред най-незначителните жертви на терористичните зверства от 11 септември.
Вероятно си мислите, че протестиращите срещу глобалния капитализъм са наскърбени повече от ужасите в Ню Йорк и Вашингтон и техните последствия, отколкото от това, че не са успели да извършат заплануваните протести. Да много от тях без съмнение, са наскърбени. Но, от друга страна, ако "Интернет"-чат румовете са някакъв показател, бихме установили, че скръбта не е преобладаващото настроение на част от активистите и техните лидери. Някои анти-глобалисти намериха в тези ужасни събития един вид утеха, дори повод за удовлетворение, че както се вижда, техните предупреждения са се оказали правилни.
В своята пламенна критика те смятат, че маршът на световния капитализъм е една тиранична, експлоататорска и несправедлива сила. Гневът, който е предизвикал терористите да извършат гнусното си престъпление, твърдят те, отчасти е в отговор на несправедливостите, извършвани от международния капитализъм. Или поне се внушава, че тероризмът процъфтява благодарение на бедността, както процъфтява и глобалния капитализъм.
Това може и да са крайни позиции, но във всеки случай малцинството, което ги поддържа не е малко. Далеч по-важното е, че напоследък анти-глобалистите извличат мълчалива подкрепа- или поне нежелание за осъждане - сред широки части от публичното мнение. Но когато много хора на Запад гледат на своето бъдеще с лошо предчувствие е важно да се знае защо скептиците грешат; защо икономическата интеграция е добра сила; защо глобализацията, която е далеч от това да бъде причина за бедността, е единствения възможен лек.
Безспорно популярната поддръжка към един оптимистичен, подкрепящ глобализма поглед липсва. В развиващите се икономики подкрепата за по-нататъшно развитие на търговския либерализъм е неустойчива, а в някои страни гласоподавателите са откровено враждебни към него. Започването на нов кръг преговори по глобалните търговски проблеми тази година ще бъде една трудна битка. Институциите, които в очите на повечето хора, представляват глобалната икономика - МВФ, Световната банка и Световната търговска организация - са повече ругани, отколкото хвалени; най-доброто, което тези институции могат да очакват от мнозинството, е придобитото насила съгласие. Правителствата същевременно са обвинявани за поклоните си към бизнеса - защото глобализацията не им оставяла друг избор, а частният капитал се движи безконтролно по цялата планета и където и да отиде "пролива кръв" и поставя "изгодите пред хората".
Кой ще говори откровено и ясно за международния капитализъм? Правителства и бизнес. Колко жалко. Тези мними защитници на глобализацията могат да подкопаят поддръжката й по-успешно, отколкото нейните критици.
Правителствата на богатите държави обясняват икономическата интеграция на своите гласоподаватели като един неприятен, но неизбежен факт от живота; като принуда, която ограничава свободата им на действие. За последните десет години това е едно от любимите извинения на всички правителства, които не са изпълнили предизборните си обещания. Мултинационалният бизнес, от друга страна, със своите просветителски мисионерски задачи, с прогресивните си финансови стратегии, със своите 57 точки на "корпоративната социална отговорност", мълчаливо дава друг отговор - капитализмът без отговорности е лош. Това звучи добре, но бедата е, че когато бизнесът заговори, че слага човека пред изгодите, хората правилно се досещат, че се лъже.
Ако поведението и действията на тези два защитника на икономиката без граници ви водят до заключението, че глобалният капитализъм е просто една демократична пропаганда и прикритие на старомодната корпоративна продажност, значи те наистина стоят инстинктивно на страната на скептиците.
С подобни защитници- лицемерстващи в доброжелателството си правителства и бизнес - и гневни, безкомпромисни противници, е нормално хората да не вземат страна в глобализационния дебат. Сега няма дълбоко ангажиране в подкрепа на международния капитализъм, а от друга страна няма и сериозни негови алтернативи. Поне противниците му досега не са предложили такава. Затова и хората, в повечето случаи, са объркани, загрижени и подозрителни. Този климат в мненията е лош както за демокрацията, така и за икономическото развитие.
Тази публикация предлага няколко съвета за по-целенасочен тип дискусия. Би било наивно да се предполага, че консенсусът някога ще бъде възможен. Някои от скептиците днес се противопоставят не само на глобализацията и дори на пазарната икономика, но и на много от идеите за икономически растеж. За нещастие, в обозримо бъдеще съществува опасността техните възгледи да спечелят голям брой последователи. Всред аргументите на скептиците, сред техните опасно добри намерения и някои откровено луди идеи, все пак се крият определени важни подробности. Изясняването на това какво е смисленото в позицията на скептиците и разкриването на грешките и нечестните аргументи на политиците и бизнесмените, може да обслужи нашата цел. От друга страна, ясното разбиране на аргументите "за" глобализацията, на проблемите, които решава и които създава, може да ни помогне повече в постигането на по-смислен дебат.
Добрата, стара невидима ръка
Най-силната страна на глобализацията се съдържа в либерализма. За него почти не се говори, а най-малко можем да го чуем от страна на управляващите и бизнесмените. Според либералната гледна точка международната икономическа интеграция е възможна, когато технологиите помогнат на хората да постигнат целите си. Ако развитието на технологиите е достигнало до онази точка, до която границите стават безсмислени и ако хората свободно са избрали да търгуват в един отворен свят, значи глобализацията е нещо добро. А след като хората са избрали път в такава насока, тогава можем да очакваме и икономическите ползи. Теорията и практиката като цяло потвърждават смисълът от подобно оптимистично очакване. Глобализацията се извършва от "невидимата ръка" на Адам Смит. Хората сами преценяват какво обслужва интересът им, всеки един преценява сам за себе си. Резултатът от едно подобно развитие е проспериращо общество, напредващо спонтанно, а не според плановете на някоя личност или правителство.
Важно е да се разбере, че либералната позиция не означава просто регионален или международен laissez-faire. Либерализмът не формулира сигурност за нуждите от социална справедливост посредством разпределянето на доходите или чрез социална държава. Той приема, че пазарът има собствени самоограничения, но и признава нуждата от определени правителствени намеси в икономиката. Началната точка на всички либерали обаче е презумпцията, че при нормални обстоятелства индивидите знаят кое най-добре обслужва интересите им и че съчетанието на индивидуалните избори носи социално добри резултати. Другите две характерни неща за либералното мислене са скептицизмът относно колективните решения - те потискат индивидуализма; и уважението към пазара - не като е място, в което хората търсят единствено личната полза, но по-скоро като място, от което се добиват обществените блага.