Media Times Review    Google   
___









перспективи
 декември 2001

Причина, ефект и богатство на народите
Дейвид Долар казва, че глобализацията и институции от типа на МВФ, Световната банка и Световната търговска организация са добри за бедните страни. Дани Родрик е решително против това мнение.

От Пол Блущайн

Washington Post

Във времена като тези, когато международните икономически срещи остават почти незабелязани, а глобализацията е под двойната атака на анти-глобалисти и терористи, защитниците на свободния глобален пазар, размахват едно потенциално интелектуално оръжие - книгите и статиите на един икономист със смешното и уместно име Дейвид Долар.
Долар е висш чиновник в изследователския департамент на Световната банка, където неговата енергична поддръжка към свободната търговия и инвестиции, го превърна в един от водещите професионални икономисти, смятани за най-големи защитници на глобализацията. Неговите книги и студии имат директната цел да опровергаят твърденията, че глобализацията наранява бедните държави. Докладите, които той изнася, показват, че най-проспериращите развиващи се нации, са онези, които са отворили пазарите си към чуждата търговия и капитал, докато повечето държави в стагнация имат слаба интегрираност в глобалната икономика.
Но Долар получи отговор, идващ също от бастиона на преобладаващата икономическа мисъл. Дани Родник от John F. Kennedy School of Government в Харвард, отхвърля изводите на Долар като "напълно безсмислени", защитавайки противоположната теза, че свободният пазар натоварва слабите държави.
Сблъсъкът между Долар и Родрик се озари и от дискусията, която отново избухна на срещата на представителите на Световната търговска организация /СТО/, проведена на 9-13 ноември в Катар и продължаваща на събранието на комисиите по политиката на Световната банка и Международния валутен фонд на 17-18 ноември в Отава.
Публичното внимание към глобализацията отслабна след атаките срещу Световния търговски център и Пентагона. Атентатите принудиха МВФ и Световната банка да отменят заплануваната за септември годишна среща, която според очакванията, трябваше да привлече във Вашингтон десетки хиляди демонстранти. Но в някой отношения въпросът за глобализацията е по-уместен днес, отколкото преди 11 септември.
Терористичните атаки се оказаха далеч по-крайно действие срещу американския стил глобализация, отколкото акциите, които протестиращите някога са възнамерявали да предприемат. Администрацията на Буш обяви, че войната срещу Осама Бин Ладен и тези като него, включва в един от главните си елементи засилване на усилията към по-дълбоко интегриране на световната икономика.
В произнесената преди седмица реч в Катар, американският представител в СТО Робърт Зоелик, обясни нуждата от започването на глобални преговори за свалянето на търговските бариери. Той нарече международната пазарна икономика "противоотрова" срещу тероризма. В речта бяха цитирани и части от работите на Долар, подкрепящи твърдението, че отворената глобална икономика носи само ползи на развиващия се свят.
Шоковата вълна, която предизвикаха атаките от 11 септември, удари развиващите се страни особено в приходите им от туризма, експорта и привличането на чужди инвестиции, което подтикна МВФ и Световната банка да обещаят ускорена помощ поне на страните, които следват пазарно ориентирана политика и които двете институции считат за свои фаворити. Всичко това поставя въпроса: доколко трябва да бъдат принуждавани бедните страни да се отварят към глобализацията?
Долар започва да формулира своя позитивен отговор докато работи във Виетнам като съветник от Световната банка през първата половина на 90-те. С диплома по китайски език и история, с докторска степен от Ню Йоркския университет, той се чуди, как виетнамската икономика - почти тотално затворена за търговия и инвестиции при управлението на твърдолинейните комунисти - започва да изплува от сиромашията при отварянето си след края на Студената война.
"Сега в Ханой има Интернет кафета, изпращат се студенти да учат зад граница и виждаме как животът на хората се подобрява - казва той и допълва - това което виждам там не е лошо положение, както твърдят хората от анти-глобалисткото движение."
Връщайки се в изследователския департамент, който се намира в щаба на Световната банка във Вашингтон, Долар написа един голям брой статии върху проблема като най-значимите бяха публикувани през март тази година. Докато икономистите от дълго време възхваляват качествата на търговията и я свързват с растежа на икономиката и намаляването на бедността, тези очерци, написани в съавторство с Аарат Крей, изследват връзките по по-взискателен начин.
Изследването им започва с разделянето на около 70 развиващи се страни в две групи - тези, които прегръщат глобализацията през 80-те и 90-те и тези, които й се противопоставят. "Глобализиралите се" са дефинирани като страни, които понижават таксите и митата си и имат увеличаващ се импорт и експорт като дял в БВП. Между тези страни са Китай, Малайзия, Мексико, Индия, Тайланд, Аржентина, Филипините и Унгария. Сред "неглобализиралите се", където търговията като процент от БВП бележи спад, а митата се намаляват слабо са Бурма, Пакистан, Хондурас и редица страни от Африка.
Резултатите са впечатляващи: глобализиралите се увеличават своя среден икономически растеж от 2.9 процента на година през 70-те на 3.5 процента през 80-те и 5 процента през 90-те. В страните, които не се отварят към света, растежът се движи от 3.3 процента на година през 70-те до 0.08 процента през 80-те и само 1.4 процента през 90-те.
"Най-силният пример е Китай - казва Долар - развитието там е впечатляващо. Тази страна има най-бързия в човешката история спад на бедността. Само сравнете две относително подобни страни - Пакистан и Бангладеш - които вървят по противоположен път. През последните 20 години Пакистан бележи спад в БВП почти наполовина и 35 процентно намаление само за последните 5 години. Икономиката на Пакистан е в стагнация. Бангладеш, която все още е бедна страна, се радва на относително здрав растеж за същия период. Търговията в тази държава нарасна от 14 до 28 процента като дял в БВП, а таксите и митата бяха понижени от 93 до 28 процента."
"Има много лоши неща, които се случват по света - казва Долар, говорейки за бедността и свързаните с нея проблеми - Но за мен е учудващо, когато за тези неща е обвинявана глобализацията, защото бедността е там, където търговията е слаба, а инвестициите малки".
Тази линия на мислене предизвиква гримаса по лицето на Родрик, стоящ в офисът си в Kennedy School, намиращ се на Harvard Square. "В най-добрия случай, изказването на Дейвид Долар не е полезно, а в най-лошия е вредно за степента на политическите заключения, които извличаме от него".
Вежливият Родрик /44/ израства в Истамбул и има диплома от Харвард и докторска степен от Принстън. Специалността на Родрик е търговията и той споделя възгледа - един от редките проблеми, по които икономистите са действително единодушни - че благосъстоянието на нациите е свързано с търговията и свободното й развитие. Но Родрик недоволства, че ентусиасти като Долар имат наистина "екстравагантни претенции" за ползите от свободната търговия, защото "създават очаквания, които не могат да бъдат задоволени."
В академични статии Родрик оспорва методологията на Долар. "Той казва, че участието в световната търговия е добро - обяснява Родрик - Политиците обаче не притежават необходимите инструменти да повишават търговията. Това е все едно да кажем, че подобряваме технологиите си. Аз знам, че подобряването на моите технологии е добро за мен. Въпросът за успешните страни, които увеличават присъствието си в глобалната икономика е, каква политика ще следват?"
"Да вземем Китай - продължава Родрик - Беше ли глобализиран? Ако под глобализация разбирате търговия и чужди инвестиции, няма съмнение, че Китай беше една от най-бързо глобализиращите се страни. Но ако зададете въпроса - беше ли либерализиран Китай по съветите, които днес дава Световната банка?.. Трябва да отговорите - не. Китай наистина се либерализира, но това стана изключително бавно и най-вече десетилетие след неговия период на най-висок растеж, започнал през 1978 година."
Или да вземем Южна Корея: "Ние чуваме постоянно, че без глобалния пазар Корея не би била нищо и това е правилно. Експлозията на корейския износ не е единственото чудо - казва Родрик - Но следваше ли Корея политика, която ние днес считаме за най-благоприятстваща бързата интеграция към глобалната икономика? Не. Икономиката на Корея започна да расте постепенно през 60-те години и до втората половина на 80-те не либерализира сериозно вноса. Те правиха неща, които сега са противопоказни за Световната търговска организация - например количествени ограничения на вноса, паралелно машиностроене на високотехнологични продукти и субсидирането на износа."
"Вместо да натискаме развиващите се страни да се отварят, ние трябва да им помагаме да развиват един висш приоритет, какъвто е разумното развитие на стратегии, обхващащи всичко - от подобряващото се здравеопазване до базисни институции като тези в съдебната система" - твърди Родрик в публикувана през март статия в Foreign Policy "С други думи, привържениците на глобализацията забравят - пише той - че интеграцията е резултатът, а не причината за икономическото и социално развитие"
Вероятно най-вредното е, че някои страни бяха отклонени от политиката си на добро развитие, заради дневния ред на глобализаторите, казва Родрик и посочва цената, която приблизително трябваше да платят - около $150 милиона долара, според изчисленията на един икономист от Световната банка - за да изпълнят някои от споразуменията със Световната търговска организация като например уреждането на проблемите с патентното право и контрола на вноса. "Подобни разноски, би било по-добре да се направят за подобряването на болниците и началните училища"- настоява Родрик.
Попитан за критицизма на Родрик, Долар казва, че той не трябва да бъде "осмиван". "Аз съм съгласен с него по въпроса, че глобализацията не трябва да бъде единствената стратегия за развитие - продължава Долар - Разбира се, ангажирането с широкомащабни реформи, надхвърлящи района на търговията е задължително за успеха"
Но Родрик говори също и за усилията на "глобализаторите" да обяснят разочароващо ниския икономически растеж в голяма част от страните, които са сключили споразумения с МВФ и Световната банка. Листът на реформите, за които двете организации обикновено настояват да бъде изпълнен от държавите, "непрекъснато се разширява". И докато голяма част от препоръките са разумни, се прокрадва циничното подозрение, че причината за дългият лист от изисквания, е опитът да се осигури прикритие за евентуалните грешки.
"Ако политиката на Бангладеш не бележи достатъчно голям растеж, Световната банка заключава, че проблемът трябва да бъде свързан с изоставащите реформи в публичната администрация и "политическата нестабилност - казва Родрик и допълва - И ако Аржентина изпадна в една трайна криза въпреки значителната търговска и финансова либерализация МВФ видя причината за това в "недовършените структурни реформи", които е трябвало да бъдат "по дълбоки".
Нито една от язвителните думи на Родрик обаче не може да промени фундаменталната позиция на Долар. Съотношението между увеличаваща се търговия и увеличаващ се растеж може и да не бъде причинно доказано, "но единственото място, където ние виждаме сериозен спад на скалата на бедността е в страните, които се отвориха през 90-те. И понякога в приятелски дебати с хора от анти-глобализационното движение питам: "Къде е вашата success story? Аз не виждам нищо добро в страните, които остават затворени"