Media Times Review    Google   
___









перспективи
 юни 2002

Биоетика
От Димитър Събев
В последните години аксиологията на екологията /или биоетиката/ е сред най-бързо развиващите се направления на научното познание. Твърди се, че за да се разработва проблема за ценностите в екологията, трябва да се изхожда от съждението, че Природата е добро. Ние, макар да сме и много други неща, сме и биологичния вид Homo Sapiens, и не можем да съществуваме отделени от нашата естествена среда. Градовете като форма на обитаване са причинявали в Средните векове епидемии, които по смъртност са относително съизмерими със Световните войни на миналото столетие. Естествената ни среда е биосферата, и с прекомерното производство - породено от потребителския характер на съвременното "цивилизовано" общество - чисто и просто ще унищожим "дома си".
Обаче, на примера на враждуващите ценностни системи, освен, че природата е добро, се твърди, че икономиката е зло. Това е своеобразна "бинарна опозиция", която обаче има малко общо с реалността. Икономиката е наистина зло, но не защото, а доколкото вреди на природата. Икономиката не трябва да се схваща като образ на димящи заводи, заблатени езера или смог. Тя е "производящото" начало в човека, стремежът към по-добри условия за живот, по-голяма сигурност и комфорт., Според Зибер "икономика" са дейностите по задоволяване нуждите на човека с ресурси, които пък базови нужди в основни линии са сходни в различни общества на един и същи етап от развитието им. Икономика е изнамирането на огъня и откриването на риболова през палеолита, преходът през мезолита към употребата на метателни копия и лък, позволили да се ловуват по-малки животни и така да се компенсира намаляването на популациите на едър дивеч. Икономика е "доместикацията" на определени животни и възникналото в Плодородния полумесец земеделие.
Оказва се, че през всеки етап на "производящата" си дейност човекът е влизал в контакт с природата и така я е променял. Първата антропогенно предизвикана екологична криза е станала между V и IV хил. BC. Както казва проф. Х. Тодорова, "След 2500 години интензивно земеделие почвите са изтощени, а горите са или изсечени, или са станали жертва на огромните горски пожари." Това е най-вероятната причина за обезлюдяването на преди проспериращи поселища.
Тогава, какъв е изводът? Руският учен Вернадски, "бащата" на учението за биосферата, твърди, че производствената дейност на човека е придобила мащаби, съизмерими с геоложките преобразования. Чешкият философ проф. Кохим говори дори за тройна криза - демографска, производствена и морална. Песимистичния изход сякаш се налага от само себе си. Изглежда, че всеки път, когато влиза във взаимодействие с природата с цел производство, човек е по-склонен да руши и унищожава, отколкото да употребява и пази.
Съвременните футурулози са отчетливо разделени на песимисти и оптимисти по отношение бъдещето на планетата. Оптимистите са склонни да предлагат модели на бъдещо разумно общество, ноосфера /от noos - разум/. Песимистите вещаят катастрофа, и то близка. Надали обаче някой може точно да предскаже бъдещето, с претенции за научност, още повече при тази динамика на съвременните обществени процеси. Логично е, че съвременният човек трудно може да се откаже от предимствата и удобствата на цивилизацията, които се изразяват в предлаганите и съответно потребявани все по-нови продукти, в полза на абстрактните за повечето хора ценности на екологията. /не "отхвърляни", а именно "абстрактни"/.
Макар и подценявана от мнозина - особено от убедени природозащитници и еколози - концепцията за "устойчивото развитие" е най-балансирана по отношение на бъдещите перспективи. Основните измерения на устойчивото развитие са три взаимосвързани елемента: икономически, социален, екологически; а процесът на взаимодействие между тези субсистеми е динамичен. Няма общоприета дефиниция за устойчиво развитие, но като базови принципи могат да се изведат:
принципът за справедливостта между поколенията;
принципът за социалната справедливост;
принцип на трансграничната отговорност.
Очевидно в изброените принципи основна е справедливостта, т.е. ценностното отсъждане. При липса на споделени ценности, малко вероятно е производителите да се откажат от краткосрочните цели като печалба, пазарен дял и пазарен ръст, и да се насочат към дългосрочните измерения на управление на ефектите от производството.
Устойчиво развитие е критикувано по отношение на това, че нулевия ръст, заложен в програмите на учените от Римския клуб, ще доведе до деградация на икономиката, а след това и на културата и науката. Но в процеса на многогодишната вече дискусия по въпроса се изяснява, че нулев ръст в известен смисъл е неточно понятие. По-адекватно е да се говори за граници на растежа, които се променят в резултат взаимодействието на човека с природната среда. Не може да се очаква статичност от най-динамичната система в обществото, каквато е производствената. При това "развитие" не е равнозначно на "ръст"; "развитие" ни насочва към вероятност и надежда за преход към съ-измерване не чрез потребяваното, а чрез духовното и културното, възможностите пред които са практически безгранични.
Транспонирана в областта на избора и потреблението на продукти, концепцията за устойчиво развитие апелира към разумни и справедливи ценности, без крайни съждения.

Медиаторите на екологичните ценности
Основният проблем, с който се сблъсква всеки "агитатор" за екологични ценности в потреблението, е обезвереността. Според изследване за Бургаския регион от 1991 г., оценката на общественото мнение за възможностите на населението да участва в решаването на въпросите, свързани с опазването на околната среда, е твърде негативна - 63% от анкетираните "са песимисти." Причините за това не са предмет на настоящата дискусия. По-важното е, че най-често може да се чуе коментар "Добра идея, но...", "Нищо не е направено досега" и други в същия тон.
Аз виждам следния модел за пренасяне на ценностите, който, макар и само модел, е насърчителен.
Ценностите се пренасят. Както в нервната дейност невротрансмитерите предават импулсите, така и в обществото нужните ценности се пренасят. Предаването на ценности в обществото може да се оприличи на последователно пълнене на наредени в пирамида чаши. Първо се пълни най-горната, когато тя прелее, следващите - повече на брой - под нея и така до основата на пирамидата. Няма всъщност значение на какво ниво от пирамидата е отделния човек. Важното е той да се изпълни и предаде ценността нататък.
Дори и днес, след многобройните изследвания, няма общоприет модел на това, как се разпространяват идеите сред хората. След близо тридесет години изследователска работа, Елмо Ропър формулира хипотезата, че има все пак водещи стойности. Неговата теория за концентричните кръгове твърди, че идеите - ценностите - проникват много бавно в обществото чрез процес, подобен на осмозата. Те се движат в концентрична окръжност от великите мислители към великите учени, от тях към великите разпространители и по-малките разпространители, от тях към политическите активисти и политически инертните.Това насочва към важността на личностите - лидери на мнения, за успеха в прокарването на всяка нова идея.
Великите мислители и учени на съвремието не се уморяват да повтарят за опасността от срив. Други твърдят, че кризата вече е настъпила и е необратима. Дифузията на идеята за "екологичния императив" обаче е затруднена. На базата на оценъчни изследвания са изведени пет етапа за приемане на нова ценност: познание, убеждаване, решение, изпълнение, потвърждение. Проблемната ситуация е как от познание да се постигне изпълнение и потвърждение. Как от декларирани, екологичните ценности да станат активни.
Медиаторите на екологичните ценности са неявни. Те не търсят признание и отплата за своята "пропагандна" дейност. Те работят на две нива:
- на индивидуално. Environmentalism означава внимателен избор на продукти и производители в поведението на индивидуален потребител /домакинство/. Не можеш да говориш за чистота на глобалната екосистема, ако сам не се замисляш какво купуваш и какво ще причиниш с покупката си. Човек сам избира какво да си купи, индивидуалното потребление е нещо, подвластно на човека. Никой не може да те застави да купиш нещо, за което си убеден, че ще причини вреда. Основния акцент е върху невъзобновими енергийни източници и неподлежащи на рециклиране продукти.
- на колективно, над-индивидуално, групово. Убедените в "ноосферата" ще убедят и други, ще предадат ценостите нататък. Маслоу твърди, че ако 8% от хората станат себеактуализиращи се, цялото общество ще започне да се себеактуализира. Така че не е невъзможен обществен консенсус за ценностите в потреблението. Но предположението ни връща към началото на въпроса: дали сътрудничеството и алтруизмът могат да се противопоставят на егоистичното, насочено към максимум изгода, поведение на човек.
Изказва се многократно становището, че Адам Смит е подценил човека, извеждайки като основен мотив в "производящата" и потребителската му дейност егоизма. Смит твърди, че нравственият свят на човек се управлява единствено от алтруистични сили и мотиви, докато при размяната на стоки и труд личността /Homo economicus/ е доминирана от егоистични подбуди. Ако приемем тази теза безрезервно, дискусията се обезсмисля. Враждебните структури няма да позволят сътрудничеството, без което работата по глобалните планетарни проблеми е немислима. Хората ще имат положителни нагласи към екологичните въпроси, но, потребявайки, ще са движени от личния си интерес и изгода. А екологичните продукти като правило са по-скъпи; от друга страна хората няма да са склонни да променят установените канони на вкуса /по Веблен/, насочвайки се към умереност и липса на показност в потреблението си.
Съвременния интелектуален лидер Фукуяма рисува друга картина:
"Ние, човешките същества, по природа сме предназначени да си създаваме морални правила и обществен ред...В крайна сметка откриваме, че редът и обществения капитал имат две стабилни основи. Първата е биологична и произтича от самата човешка същност. В последно време биологичните науки постигнаха важни успехи, чийто съвместен ефект отново наложи класическото убеждение, че човешката натура наистина съществува и че тъкмо тя прави хората обществени и политически същества, надарени със способността да създават обществени правила... Втората основа на обществения ред е човешкия разум с неговата способност да генерира спонтанни решения за проблемите на общественото сътрудничество."
Фукуяма твърди, че човешкият егоизъм може да се постави в рамката на социалните норми и ценности, а и сътрудничеството е генетично заложено в нас. Вселената на нормите, която той рисува, предполага спонтанен ред, самоорганизация на обществото на базата на рационален избор. Тази самоорганизация, в разглежданата област, означава хармонизиране в отношението "човек - "производяща" дейност на човека - природа."
Така че, въпреки песимизма и неверието, може да се очаква човешкото общество рационално да контролира своето потребление на невъзобновими природни ресурси. Защото контролът върху потреблението, застрашаващо да изчерпи ресурсите на Земята, е "рационалното", рационалният избор.
Може да се очаква, стига постигането на нужния баланс да не се случи твърде късно. Според прогнози на Уърлдуотч, населението на Земята ще изчерпи ресурсите си за съществуване към 2050 година. Медиаторите на екологични ценности трябва да сторят всичко според силите си, за да ускорят приемането, дифузията на идеята за човек като част от околна среда, а не човек-хищник - единствено потребител на ресурси.
Макс Вебер твърди: далеч от ценностните дискусии да нямат научен смисъл, макар и да се опират на ценностни отсъждания, а не на емпирични данни. Той също предупреждава, че "с израза "ценностно съждение" са свързани безкраен брой недоразумения и една предимно терминологична и поради това изцяло стерилна борба" Целта на настоящата статия не е абсолютна прецизност в терминологията. Целта й е предаване, пренасяне на екологични ценности и още един сигнал, че потреблението ни има ефект не само върху собственото ни благополучие.