Media Times Review    Google   
___









перспективи
 юни 2002

Възходът на креативната класа
От Ричард Флорида
Защо градовете без светски удоволствия и рок банди губят икономическото състезание.
 
През един пролетен ден се разхождах из двора на питсбъргския Carnegie Mellon University и се озовах пред една маса, около която група млади хора разговаряха и се радваха на прекрасното време. Няколко от тях имаха еднакви сини фланелки с надпис "Trilogy@CMU" - Trilogy беше една софтуерна компания от Остин, Тексас, която имаше репутацията, че наема на работа нашите студенти отличници. Отидох до масата и попитах: "От Trilogy ли сте наети, момчета?". "Не -казаха ми те - Не работим за тях, просто носим тези фланелки." Колко интересно, помислих си аз. Те бяха в университетския двор във време, когато трябваше да бъдат на лекция, всички бяха от Остин и носеха фланелките, с които трябваше да бъдат облечени наетите от компанията отличници. Забелязах, че едно от момчетата в групата стоеше отпуснато на тревата, облечено в тясна тениска. Косата на този младеж бе разрошена и боядисана в различни цветове, тялото му бе изрисувано в татуировки, а по ушите му бяха закичени една дузина обици. Стопроцентов кръшкач, помислих си аз, вероятно свирещ в някоя рок група. "Е, каква е твоята история?" - подхвърлих му аз. "Хей човече, аз тъкмо наемам тези момчета."- отвърна ми той. Всъщност, както научих по-късно, това бил един способните ни студенти, който подписвал най-високо платените трудови договори в историята на този департамент, точно тук, на масата на тревата, с новите служители на Trilogy, които още не бяха "служители".
Каква промяна има от моите колежански дни, преминали преди повече от 20 години, когато студентите слагаха своите елегантни дрехи или внимателно скриваха всичко свързано с компанията, за която работят. Днес изглежда компаниите искат да подхождат на студентите. Очевидно Trilogy, са забелязали този младеж на партитата в Питсбърг или от вечерите, когато е свирил на яхтите на компанията. Когато се обадих на хората, които са го назначили, за да ги питам защо, те ми отговориха: "Ясно е! Поискахме го, защото е рок звезда."
Докато се интересувах от промяната в корпоративната стратегия за назначаване на нови работници, едно нещо още повече ме порази. Имаше и други примери за напуснали Питсбърг талантливи млади хора. Очевидно е, че градът, в който живеех имаше голям брой предимства. Carnegie Mellon University е един от водещите световни центрове за изследвания в сферата на информационните технологии. Питсбъргският университет имаше свой медицински център от световна класа. Питсбърг привлича стотици милиони долари годишно за университетските изследователски фондове и се нарежда на шесто място в страната по брой на студентите на глава от населението. Интелектуализма едва ли го прави тих или "задръстен". Градът е дом на три големи спортни клуба, на музеи и културни сборища, той е една забележителна мрежа от градски паркове, фантастична архитектура в индустриален стил и големи градски квартали с богати еднофамилни къщи. Това е приветлив град, определен от силни общества и силно чувство на гордост. През 1986 година проучване на Rand McNally определи Питсбърг като "най-подходящият за живеене американски град" и той продължава да е на върха на таблицата до днес.
Питсбъргската икономика все още продължава да е образец за процъфтяваща средна класа. Според преброяването от 2000 година обаче центърът на града и заобикалящият го общински район губи население. Много млади и умни университетски хора държат да го напуснат. През последните години повечето изявени отличници на Carnegie Mellon - като Винод Кхосла, вероятно най-известния капиталист от Силиконовата долина или Рик Рашид, глава на отдела за проучване и развитие в Microsoft - отиват другаде да печелят слава. Прехваленият питсбъргски медицински център, където Джонас Салк откри ваксината против детски паралич и където стартира за първи път програмата за трансплантация на органи, се вдъхновява само от шепа предприемачи, които изграждат биотехнологичните компании в Питсбърг.
През годините, които съм прекарал тук, виждах как питсбъргското общество се опитва да направи всичко възможно да се промени така, че да привлича и задържа талантливите и млади хора и аз лично бях включен в много от тези усилия. Питсбърг започна многобройни програми за разнообразяване на икономиката в региона и да я пренасочва от тежката индустрия към високите технологии. Той преустрои своя център до неузнаваемост, инвестира в ново летище, разви масово нови спортни комплекси и т.н, но нищо не спря отлива на хора и новите компании напускаха региона.
Попитах младия човек с рошавата коса защо е отишъл в малък град, в средата на Тексас, място с малко летище и без професионални спортни отбори, без симфоничен оркестър, балет, опера или музей на изкуствата, сравним с този на Питсбърг. Компанията е прекрасна, каза ми той. Има също готини хора и работата е предизвикателна. Но решаващият факт е, че "Това е Остин!" Има много млади хора, заобяснява ми той, страшно много неща за правене: процъфтяваща музикална сцена, етническа и културна пъстрота, много развлечения и велик нощен живот. Въпреки, че е имал няколко добри предложения за работа от питсбъргски високотехнологични фирми и познава добре града, чувствал, че в него липсват lifestyle - възможностите, културното разнообразие и толерантния начин на мислене, който би го привлякъл. "Как да остана тук?"- попита ме на свой ред той.
Този млад човек и неговият стил на живот символизира една дълбоко нова сила в икономиката и живота на Америка. Той е член на това, което наричам "креативна класа" - един бързо растящ, високообразован и добре платен сегмент на работната сила, от чиито усилия все повече зависят ползите на корпорациите и икономическия растеж. Членовете на креативната класа съставят едно широко многообразие професии в едно широко многообразие индустрии - от технологиите до ентъртеймънта, от журналистиката до финансите, от високотехнологичните производства до изкуството. Те не гледат съзнателно на себе си като на креативна класа, но споделят един общ етос, който цени творчеството, индивидуалността, различията и качествата.
Все повече и повече бизнесът разбира този етос и прави нужните адаптации, за да привлече и задържи работници от креативната класа - всичко, от раздърпани униформи и гъвкаво работно време до нови работни правила в офиса. Повечето градски управници обаче, не успяват да разберат, че каквото е истина за компаниите, това е истина и за градовете и регионите: местата, които успяват да привлекат и запазят хората от креативните класи просперират; тези, които не успяват, губят.
Напъхани в старите парадигми на икономическо развитие градове като Бъфало, Нови Орлеан и Луйсвил мизерстващи през осемдесетте, през деветдесетте се превърнаха в поредния "Силиконов ад", изграждайки обширни високо-технологични паркове или подкрепяйки финансово спортни тимове. Въпреки всичко те губят членовете на креативната класа и техният икономически динамизъм, за сметка на места като Остин, Бостън, Вашингтон и Сиатъл - градове с повече толерантност и различия, отворени към креативността. Заради тази миграция на креативните класи, една нова социална и икономическа география се появява в Америка, която не съответства на старите категории като "Източния бряг срещу Западния". Тя по-скоро прилича на различията, които все по-силно разделят американците в доходите и кварталите, разположени в реалностите на града и региона.
Отличителна характеристика на креативната класа е, че нейните членове се ангажират в работа, която "създава съдържателно нови форми". Висшето креативно ядро на тази нова класа включва учени и инженери, университетски професори, поети и новелисти, художници, шоумени, актьори, дизайнери и архитекти, както и "лидерите на духа" на модерното общество: писатели на научна литература, редактори, културни фигури, изследователи в научни групи, анализатори и други създатели на мнение. Членовете на това висше креативно ядро произвеждат нови форми и проекти, които са лесно приложими и общополезни - като проектирането на продукт, който може да бъде правен на много места, продаван и използван; създаването на теорема или стратегия, която може да бъде приложена в много случаи; композирането на музика, която да бъде изпълнявана отново и отново.
Отвъд групата на ядрото, в креативната класа са включени също и "креативните професионалисти", които работят в един широк обсег на свързаните със знанието индустрии като високотехнологичните сектори, финансовото обслужване, адвокати, лекари и бизнесмени. Тези хора са ангажирани с креативни проблеми. За да правят това, те естествено се нуждаят от едно високо ниво на формално образование и по този начин представляват високо ниво човешки капитал. Хората, които извършват подобен тип работа понякога си служат с методи или продукти, които са много полезни и не са свързани с основното описание на работата. Това от което се нуждаят истински е да мислят и да преценяват сами. Те използват или комбинират стандартните подходи по уникален начин, за да овладеят ситуацията, проявявайки много лична преценка, и вероятно намирайки от време на време радикално нови форми на решения.
Много от това е истина и за растящия брой технически работници и другите, които използват комплексни тела от знание при работата си с физични материали. В полета като медицината и научното изследване, техническите работници носят все по-голяма отговорност в интрепретацията на работата и при вземането на решения, заличавайки старата разлика между работата на "белите якички" (извършвана от хората, които взимат решенията) и работата на "сините якички". Те придобиват свое собствено тяло на знание и развиват свое собствени, неповторими пътища при извършването на работата. Друг пример са секретарите в днешните "стеснени" офиси. В много случаи тази личност не взима просто задачите, които обикновено извършват секретарите, а става истински офис-мениджър - насочвайки реките от информация, създавайки и прилагайки нови системи, често вземайки ключови решения в движение. Тези хора съдействат по-добре от компютъра. Техните умения се допълват от креативните ценности. Вижда се, че стойността на креативността нараства навсякъде. Фирмите и организациите я оценяват високо, заради резултатите, които може да даде, а хората я ценят като източник за себе-изразяване и удоволствие от работата. В дъното на всичко е: колкото по-ценена става креативността, толкова повече израства креативната класа.
Креативната класа в Америка включва около 38.3 милиона американци, приблизително 30 процента от цялата работна сила в САЩ. Тя има значителна икономическа мощ. През 1999 средната заплата на член от креативната класа беше почти 50 хиляди долара. В сравнение, член на работническата класа през същата година получаваше около 28 хил. долара, а работник в сферата на обслужването 22 хиляди. Не е изненада, следователно, че регионите, които имат голям брой хора от креативната класа, са също най-богати и бързо развиващи се.
Новата география на класата
Различните човешки класи отдавна се отделят в самостоятелни квартали и общности в рамките на града или региона. Сега обаче ние откриваме едно обширно пре-разпределение сред градовете и регионите в Съединените щати, като някои региони стават центрове на креативната класа, докато в други преобладават работническите класи или хората от обслужващите класи. В определена степен това винаги е било така. Например, винаги е имало артистични и културни общности като Greenwich Village, университетските градове като Медисън и Боулдър, и манифактурни центрове като Питсбърг и Детройт. Новината е, че тези разделения стават все по-разпространени и очебийни.
Във водещите центрове на тази нова класова география, креативните класи вече прескачат 35 процента от работната сила. Така е в региона на Вашингтон, района на Релейг-Дъръм, Бостън и Остин - всички тези райони преживяват днес страхотен икономически растеж. Въпреки своите значителни предимства, големи региони от страната не могат да създадат значителни заселвания на хора от креативната класа. Факт е, че определен брой малки региони имат една от най-високите концентрации на креативни класи в страната - особено в университетски градове като Ийст Лансинг, Мичиган и Мадисън, Ускънсин.
В другия спектър са регионите, които се отбягват от креативните класи. Сред големите региони Лас Вегас, Гранд Рапидс и Мемфис са убежище на най-малките концентрации. Членовете на тази класа са почти изоставени в един голям брой малки региони в покрайнините на Юга и Средния Запад. В малки метрополии като Виктория, Тексас, и Джексън, Тенеси, креативната класа съставлява по-малко от 15 процента от общата работна сила. Водещите центрове на работническата класа са Грийнсбъро и Мемфис, където тя съставлява повече от 30 процента от работната сила. Няколко по-малки региона в Юга и Средния Запад са същински анклави на тази класа, като работниците там са 40-50 процента от общата работна сила в традиционните индустриални производства. Тези места имат най-малките концентрации на хора от креативната класа в САЩ. Има симптоми на всеобща липса на застъпване между големите центрове на креативната класа и тези на работническата. В 26 големи градове, където работническата класа съставлява повече от една четвърт от населението, само един, Хюстън, се нарежда сред десетте топ дестинации на хора от креативната класа. Чикаго, който е бастион на хората от работническата класа, и все още стои в групата на 20-те най-големи креативни центрове, е интересен, защото показва как креативната класа и традиционната работническа класа съществуват съвместно. Но Чикаго има едно предимство и то е, че като голям град, притежава повече от 1 милион души от креативната класа. Социологът от Чикагския университет Тери Кларк казва, че Чикаго е развил иновативни политически и културни решения по този въпрос. Кметът Далей е предприел мерки за интеграция на членовете на креативната класа в градската култура и политика, отнасяйки се към тях по същество като с отделна "етническа група", която се нуждае от достатъчно място за изразяване на своята идентичност.
Сред големите градове Лас Вегас има най-високата концентрация на хора от обслужващата класа, 58 процента, те също достигат половината от общата работна сила в Уест Палм Бийч, Орландо и Маями. Тези региони стоят в дъното на таблицата на градовете с креативни класи. Обслужващата класа е повече от половината работна сила в почти 50 малки и средни градове из цялата страна. Само няколко от тях могат да се похвалят с концентрации на хора от креативната класа и запазен туристически поток. Сред тях са курортни градове като Хонолулу и Кейп Код. Но има и места като Шревепорт, Луюзиана, и Питсфилд, Масачузетс, които не са туристически дестинации, и тяхното икономическо и социално бъдеще е тревожно.
Защо някои места стават дестинации за креативните, а други не? Икономистите говорят за важността на индустриите притежаващи "ниски входни бариери", така, че новите фирми да могат лесно да влизат и да поддържат индустрията жизнена. Аз мисля, че от подобна важност за регионите са ниските входни бариери за притока на хора - това означава, мястото да предоставя бързи възможности за уреждане в социалния и икономически живот на всички новодошли. Равенството за всички, изглежда привлича голям брой талантливи и креативни хора - хората, които имат силата да правят иновации и да насърчават растежа. Местата, които процъфтяват в днешния свят отглеждат особен вид общности, където всеки може да намери мястото си. Това са места, където всеки може да намери възможности, да изгради поддържащи структури, да бъде себе си и да не се бори с идентичността на другите. Креативните центрове имат също тенденцията да бъдат места с оживен трудов пазар, който може да задоволява работните нужди на креативната класа, която, в по-голямата си част не търси просто "работа", но места, които предлагат разнообразие от работни възможности.
Градовете и регионите, които привличат голяма част от креативния талант, са също и градове с голямо разнообразие и високи нива на качество на живот. Това е така, защото изборът за заселване на креативната класа в голяма степен зависи от нейните интереси, свързани със стила на живот, който е далеч отвъд стандартите, приети от повечето експерти.
Например, през 1998-ма, срещнах Гари Гейтс, тогава пишещ докторат в Carnegie Mellon. Докато аз изучавах къде в страната се разполагат високо-технологичните индустрии и талантливите хора, Гейтс търсеше тенденциите на заселване на хомосексуалистите. Моят списък на най-горещите точки в страната, където са разположени високо-технологични центрове изглеждаше страшно близък до списъка на Гари с неговите хомосексуални центрове. Когато сравнихме двата списъка с по-точна статистика се оказа, че неговият гей-списък съответства в много голяма степен с моя на местата с високо-технологичен растеж. Подобен бе и "Бохемският Индекс", който показваше къде предпочитат да живеят художниците, артистите, писателите и всички други, занимаващи се с изкуство и шоу бизнес.
Талантливите хора търсят среда, отворена към различията. Много от високо креативните хора, въпреки етническата среда или сексуалната ориентация, растат като аутсайдери, различни от повечето свои съученици. Когато преценяват една нова компания и общност, благосклонността към различията и, в частност, сексуалната ориентация, е знак за тях, че "нестандартните хора са добре дошли тук." Аз научих, че хората от креативната класа много използват думичката "разнообразие", но не за да натискат някакви горещи политически бутони. Разнообразието е нещо, което те ценят във всички негови прояви. То се споменава толкова често, че аз започнах да гледам на него като на фундаменталния отличителен белег на ценностите на креативната класа. Хората с творчески дух изпитват удоволствие от комбинираните влияния. Те искат да слушат различни типове музика и да опитват различни видове храна. Те искат да се срещат и сближават с хора, които не приличат на тях, да разменят възгледи и да спорят по проблеми. Както и при избора на работодатели, видимото разнообразие служи като сигнал, че наблюдаваното от тях общество е възприело отворените меритократични ценности. Хората, с които разговарях, също така желаят и нощен живот с широко разнообразие от възможности. Най-високо ценените възможности са тези, в които се съдържа експериментаторство - интересни музикални сборища, близки арт-галерии, места за забавления и театри. Интензивният и разнообразен нощен живот за много от тях е сигнал, че градът си го "бива", дори и за тези, които рядко участват в него. Повече от всичко, креативната класа желае реалните преживявания в реалния свят.
Те предпочитат активните, нестандартни забавления пред техните пасивни, институционализирани форми. Те предпочитат самородната улична култура - изобилна смес от кафенета, улични музиканти, малки галерии и бистра, където е трудно да поставиш граница между изпълнители и наблюдатели. Те се нуждаят от стимулиране, не от бягство. Те искат да запълнят времето си с висококачествени, многомерни преживявания. Рядко някой от изследваните от мен хора изразява желание се отърве от всичко това. Напротив те искат да влязат във всичко, и да направят това с широко отворени очи.
Хората от креативната класа ценят високо активната почивка навън. Те са привличани от места и общности, където преобладават уличните забавления, защото изпитват удоволствие от тях и защото тяхното наличие е сигнал, че мястото е податливо на либералния креативен стил на живот.
Местата, които обикновено ценят са автентични и уникални. Автентичността идва от няколко аспекта - исторически сгради, стари квартали, единствени по рода си музикални сцени и специфични културни традиции. Тя идва от смесицата от градски стилове, от смесването на млади и стари, на стари квартални чешити и юпита, на манекенки и "стари госпожици". Автентичното място предлага също уникални и оригинални преживявания. Местата с модерните вериги от магазини, ресторанти и нощни клубове не са автентични. Изглежда, че водещите днес креативни центрове осигуряват една солидна смесица от високо-технологични индустрии, изобилни улични удоволствия и един стар градски център, който отчасти е бил възроден от комбинацията от креативни и иновативни техологии и от удоволствията. Креативен център е например регионът на Бостън, който има Route 128, Harvard и MIT, а също и няколко очарователни вътрешни квартали-градчета. Сиатъл има предградието Bellevue и Redmond (където е разположен Microsoft), прекрасни планини и околности и една поредица от възраждащи се градски квартали. Районът на San Francisco Bay има всичко - от луксозните квартали до ултра-хипарските като SoMa (South of Market) и lifestyle анклави като Marin County и Silicon Valley. Дори Остин включва традиционния за Севера високо-технологичен напредък, lifestyle центрове за колоездене и улични забавления, възраждаща се университетска общност, съсредоточена в изпълнената с живот Sixth Street, търговски район и музикалната сцена - решаващия елемент на преуспяващия креативен център.
Институционалната склероза
Дори места като Остин и Сиатъл да процъфтяват, голяма част от страната не успява да се адаптира към изискванията на креативните години. Не че градове като Питсбърг не искат да растат или да окуражават високотехнологичните индустрии. В повечето случаи техните лидери правят всичко, което смятат, че може да стимулира иновациите и високотехнологичния растеж. Но в по-голямата част от времето те вършат това или с неохота, или пък просто са неспособни да направят подходящите неща, които водят до създаването на среда, привличаща креативната класа. Те повтарят, че трябва да се "привлекат талантите", но продължават да изливат пари в създаването на изкуствени програми и застрахователни дружества, влагат средства в изграждането на търговски улици и паркове в центъра на града, прахосват скъпоценните пари на данъкоплатците за изграждането на екстравагантни спортни комплекси и стадиони. Те се опитват да създадат точни копия на търговски комплекси и квартали, заменяйки старото и автентичното с ново, но вече познато - и така отблъскват "талантите".
Какво прави повечето градове и техните политици неспособни дори да си представят какво хората наистина желаят?
Отговорът е прост. Тези градове са попаднали в клопката на своето минало. Икономистът Манкур Олсън забеляза преди много време, че упадъкът на нациите и регионите е продукт на организационно и културно втвърдяване на артериите, което той нарече "институционална склероза". Местата, които растат и просперират през една ера, твърди Олсън, при навлизането в друга се натъкват на трудности, а често пъти и на невъзможност, да възприемат новите организационни и културни образци, въпреки ползите, които могат им да донесат. Следователно, иновацията и растежа се движат към тези нови места, които могат да се адаптират и да извлекат ползите им. Този феномен, твърди той, вкара в клопка Англия и направи от САЩ най-голямата икономическа сила в света.
Анализът на Олсън показва, защо толкова много градове в САЩ днес попадат в капана на културната "склероза" и страдат от начина на мислене, останал от старата организационна ера, неспособни или нежелаещи да се адаптират към съвременните тенденции. Градове като Детройт, Кливланд, и моят настоящ роден дом Питсбърг бяха начело по времето на организационните години. Културните и поведенчески норми от тези години са толкова силно вкоренени в тези места, че не позволяват на новите норми и разбирания, свързани с креативните години, да израстват, да се разпространяват и да стават общоприети.
Повечето експерти и учени дори не започват да мислят с езика на креативното общество. Вместо това те имат склонността да препоръчват модела на Силиконовата долина, който бе наречен от Джоел Коткин "нердистан". Но нердистанът е един ограничен модел на икономическо развитие, който подценява ролята на креативността в генерирането на иновации и икономически растеж. Нердистанските места са спокойни и приветливи, населени с акър до акър идентични офис-комплекси, редица, след редица асфалтови паркинги, автостради и прочие. Много от тези места попадат под ударите на проблемите, които сами си създават. Както един изпълнителен директор каза пред The Wall Street Journal: "Аз наистина не желая да живея в Сан Хосе. Всеки път, когато отивам там, джунглата от бетон ме смазва." Коткин открива, че липсата на приятен стил на живеене създава значителни проблеми в привличането на креативни хора.
Как да изградим истинско креативно общество - единственото, което може да оцелее и просперира в тази очертаваща се нова ера? Ключът не е само да се намерят подходящите стратегии. Привличането на повече компании не е достатъчно; нито пък превръщането на района в нова Силиконова долина. Едновременно със задължителния и важен бизнес климат, ефективният "човешки" климат е дори по-важен. Като казвам това, имам предвид една обща стратегия за привличането и задържането на хора - специално, но не единствено, от креативната класа. От това следва, че районът трябва да остане отворен към разнообразието и възможностите за активна работа, да се инвестира в удоволствията, които хората реално искат и използват често, като противоположност на финансовите поощрения за привличане на компании, изграждането на професионални спортни стадиони или инвестициите в търговски комплекси.
Отвореността към емигранти е особено важна за малките градове и региони, докато способността за привличане на така-наречените "бохами" е от ключова важност за големите градове и региони. Все още, ако попитате повечето обществени и политически лидери какъв тип хора най-много биха искат да привлекат за своя град, те най-вероятно ще ви отвърнат - успели съпружески двойки между 30-40 години - хора с добри заплати за средната класа и стабилен семеен живот. Това със сигурност е важно за градовете и регионите, които се нуждаят от прираст на деца и семейства. Но по-малко от една четвърт от всички американски домакинства се състоят от традиционното семейно ядро, и фокусирането единствено върху техните нужди е губеща стратегия, която занемарява машината на икономическия растеж: младите хора.
По типичен начин се мисли, че младите хора са временна сила, която дава малко за основния растеж на града. Но в ерата на креативността те са две неща. Първо, те са "работни коне". Те са способни да работят дълго и здраво, и са по-склонни да поемат риск, определено защото са млади и без деца. В бързо променящите се индустрии най-късно завършилите университет имат и най-съобразените с времето умения. Второ, хората стоят неженени по-дълго, отколкото преди. Образованите отлагат брака по-дълго, отколкото тези без образование. Сред тази група все повече се увеличават категориите на "никога женените". За да се просперира в креативната ера, регионите трябва да предлагат еднакви възможности както за женените, така и за неженените.
Политическите лидери в Питсбърг продължават да рекламират града като място, подходящо за семейства и не забелязват демографските промени, които предизвикват младите хора, неженените, новите емигранти и хомосексуалистите, които все по-ясно образуват отделна социална група. Тази група усеща, че Питсбърг не е отворен към малцинствата, новите емигранти или хомосексуалистите. Младите жени чувстват, че има значителни бариери пред кариерата им. Талантливи членове на расови и етнически малцинства, подобно на жените-професионалистки, изразяват желание да напуснат града в доста по-голяма степен в сравнение мъжете от бялата раса.
Има ли надежда за Питсбърг? Разбира се, че има. Първо, въпреки, че икономиката на региона не е динамична, тя все пак може да се раздвижи. Преди двайсет години там нямаше значителен брой фирми, работещи в рискови сфери на икономиката, сега те са много, високо-технологичните компании процъфтяват. Освен това в обществената среда се забелязват знаци на оживяване на социалния и културен живот. Броят на емигрантите нараства, главно от студентите и преподавателите в университетите и секторите на технологиите и медицината. В източните предградия на града има индуистки храмове и бързо-растящо индийско-американски население. Гей-общността на в района, въпреки че не е голяма, става все по-активна и забележима.
Креативната класа на Питсбърг продължава да съществува. Музеят на Анди Уорхол и Mattress Factory са познати в цял свят. Уличната култура продължава да се развива. Политическите лидери до известна степен са отворени към новите модели на развитие, но ако Питсбърг, с всички свои преимущества и укрепваща креативна класа, все пак не успее да се нагоди към креативната ера, аз се страхувам, че и други стари индустриални общности и градове ще пропаднат и разделението сред градовете ще продължава да се задълбочава.
За повече информация по темата, посетете www.creativeclass.org.