Media Times Review    Google   
___









икономика
 януари 2002

АРЖЕНТИНСКАТА МАШИНА

Джеймс Суровиецки

 

През пролетта на 1940-та година един аржентински офицер на средна възраст, чието име е Хуан Доминго Перон, пътува из Европа. Втората световна война едва е започнала, официално Аржентина е неутрална, и това позволява на Перон да се движи свободно из целия континент. Това, което го впечатлява най-много, е зрелището на германската организация. За Перон нацистка Германия е модел на истинска народна демокрация, където хората работят за националното благосъстояние, с ефективността на машина. Когато след ръководения от него преврат през 1946 година става
президент на Аржентина, той вярва, че страната му, също като Германия, ще стане "една невероятна машина, функционираща с удивителна перфектност, в която нищо, дори и най-малкото винтче, не липсва."
Половин век по-късно в Аржентина, изглежда, нищо не функционира. След четири години рецесия, икономиката й е на ръба на колапса. Страната е с огромен външен дълг и преживява смъртоносни бунтове. Най-новият президент на Аржентина, пети поред за две седмици, е лидер на Перонистката партия. Той бе избран от Аржентинския Конгрес и неговите поддръжници започнаха да скандират "Viva Peron". Тази подкрепа вероятно означава, че във време на хаос, хората трябва да се вкопчат в мечтата на Перон за "перфектно организирано общество, с перфектно организирани хора". Но това е един прекалено голям идеал за парализирана Аржентина.
В една модерна икономика повечето неща, случващи се в нея, за добро или за зло, са извън контрола на правителството. Алан Грийнспан може да понижава лихвените проценти, но не притежава властта да принуждава когото и да било да инвестира. За Перон, с неговото желание за ред, подобна несигурност би била непоносима. Една машина трябва да функционира с установени, твърди принципи. За да стане това Перон прави правителството неин главен механик. Той национализира структурните производители, обществените услуги и железниците, и постановява забрана за отпускането на банкови кредити без разрешение на правителството. По времето на Перон аржентинското правителство не само контролира цените и заплатите, но и по един ексцентричен начин се намесва във всекидневния живот. Един от примерите за това е странното постановление на Перон, в което се настоява хората да се лишат от консумация на месо два дни седмично, за да се насърчи аржентинския износ на говеждо.
Политиката на Перон се провали. Растежът спадна, а инфлацията излетя във въздуха, защото правителството печаташе пари, за да плаща разходите по своите схеми. През 1955-та, след друг преврат, Перон е свален от власт. Оказва се, че икономиката не е парна машина. Но наследниците му не са разбрали това. Въпреки, че не приемат неговите диктаторски методи, те чувстват, че те самите имат нужда от тях. И така, Аржентина прекарва следващите 35 години в прегръщане на почти всяка чудата теория за икономическо развитие. Всеки път, когато на власт дойде нов лидер - между 1953-1990 Аржентина има 18 различни президенти, като Перон е бил два пъти - икономическата политика на страната се променя. Всеки нов лидер декларира, че е намерил правилното решение на проблемите. Изолационизъм, различни програми за развитие, смяна на валутата, замразяване на цени и заплати, високи заеми от чужди банки - Аржентина опитва всичко. Това е страната, където лошите идеи никога не умират. И все още лидерите й са пленници на погрешните решения. Както пише историкът Пол Люйс: "Аржентинските политици рядко се съветват с някого. Обикновеният им метод е да се издигне някой икономически "магьосник" за министър на финансите и да му се даде власт да упражнява почти диктаторска сила."
Всичките "магии" се оказаха опустошителни. В опитите си да елиминира опасностите, държавата само ги увеличаваше. Компаниите не можеха да бъдат сигурни, каква съмнителна схема ще наложи поредното правителство и затова не правиха дългосрочни инвестиции. Работниците чувстваха несигурност и се страхуваха, че инфлацията ще изяде надниците им и това ги караше да правят безпощадни искания за високи заплати. В законодателната власт корупцията процъфтяваше, разрушавайки и без това ерозиралата вяра на хората в икономиката. През 1938 година Аржентина бе напредваща страна, нейната икономика бе по-силна от тази на Италия и на Япония, четири пъти по-силна от тази на Бразилия. Днес тя стои категорично в редиците на страните от Третия свят. Няма друга държава слязла толкова ниско от положението, което някога е заемала.
Икономиката на Аржентина се съживи през 90-те, когато държавата започна да играе своята естествена роля. Предприемачеството бе поощрено, започна борба с корупцията и страната се отвори към външните пазари. Това, което не се промени обаче бе старата вяра в магическите лекарства. В последното десетилетие проблемът беше инфлацията и лекарството бе прикрепването на аржентинската валута към американския долар. За известно време това работеше, но когато растежът на икономиката спадна комбинацията се възпламени. Лихвените проценти бяха прекалено високи, а износът спадаше. Условията се бяха променили, магьосниците отново бяха на линия, (между тях бе и МВФ и американските "hard-money" икономисти). Те настояваха Аржентина да държи песото прикрепено към долара. Сигурното фалиране на банки и неизпълнението на външните дългове бе предпочетено пред несигурното състояние на валутата. След месец парализа Аржентина най-накрая обезцени песото.
През годините машината, създадена от Перон, не се е променяла. Вероятно е имала нужда от смазване и някои от изхабените й части вероятно са били заменяни, но нейната същност е продължавала да стои непокътната. За нещастие обаче икономика по този начин не работи. Здравата икономика се променя непрекъснато. Допълва се с нови функции, други отпадат. Части, които някога са изглеждали безценни, стават ненужни. Процесията от генерали и икономисти от МВФ вероятно е открила, че икономиката, в своята същност, е неуправляема и непокорна, че колкото повече се опитваш да й кажеш какво трябва да прави, толкова по-малка е вероятността да бъдеш послушан.