Media Times Review    Google   
___









перспективи
 януари 2002

<<< предходна страница
 
Бил Клинтън влиза в Овалния кабинет през 1999 година и връзките между Федералния Резерв и Белия дом се подобряват рязко. Причината е отчасти в личното привличане между двамата - Грийнспан е впечатлен от живия ум на новия президент, който бързо схваща сложните икономически концепции, а също и от неговата готовност да възприеме консервативна финансова политика.(Грийнспан казва на свои колеги, че Клинтън и Никсън са били най-умните президенти, с които е работил); другата причина за добрите отношения се е съдържала в политиката: администрацията на Клинтън, за разлика от администрацията на неговия предшественик, избягваше конфликтите с Фед. Това не е било случайно, както твърди Робърт Рубин, ръководител на Националния икономически съвет в първите две години от президентството на Клинтън. "В миналото президентите имаха склонността да се безпокоят от това дали Федералния Резерв прави неща, съвпадащи с целите им. Този президент от самото начало имаше доброто разбиране, че не трябва да се опитва дори устно или риторически да се меси в действията на Федералния Резерв." Алан Грийнспан възобновява своите седмични обеди с новия министър на финансите Лойд Бентсън, те продължават и през 1994 година, когато Рубин наследява Бентсън и след това с Лари Съмърс. Близкото съглашателство с Федералния резерв бе една от характерните особености на Клинтъновата администрация. Боб Удуърд в своята книга "The Agenda" казва, че Грийнспан е постигнал споразумение с правителството, в което е обещал да държи лихвените проценти непроменени, стига Белия дом да представи един заслужаващ доверие бюджетен пакет с ниски разходи. "Това не е истина" - ми каза Рубин. Според него, президентът Клинтън сам е сметнал, че един солиден бюджетен пакет би дал възможност на Федералния резерв да държи лихвите ниски. "Това не беше споразумение" - настоя Рубин.
Сградата Marriner S. Eccles Federal Reserve Board е построена през 1936 година и е една строга мраморна кутия, простираща се по протежение на Constitution Avenue. След като минат охраната на портала, посетителите се изправят пред едно голямо пространство с дорийски колони и големи мраморни стъпала. На върхът на стълбището, в дъното на един широк коридор, се намира вътрешния кабинет на Фед. От двете страни на коридора са наредени богато обзаведените конферентни стаи, в които по време на Втората световна война Рузвелт и Чарчил са съставяли плана за Съюзническата кампания срещу Хитлер. Осем пъти годишно тези конферентни стаи приютяват срещите на Federal Open Market Committee (комисия от дванадесет члена, 7 от тях назначени от президента и петима, назначени на ротационен принцип от президентите на 20-те клона на Federal Reserve Bank) Срещите започват с прочитане на графика и представяне, направено от Майкъл Прел и Карен Джонсън, висшите икономисти във Фед. Една от многото особености на тази институция е, че тези двама чиновници получават значително по-голяма заплата от председателя на Резерва (Прел получава 175 хиляди долара годишно, а Грийнспана само около 141 хиляди долара) След като Прел и Джонсън завършат, Грийнспан пита за мнението на всеки член от комисията, преди да каже своето. Този процес не толкова церемониален. Повечето от членовете на комисията са добри икономисти, но все пак Грийнспан е безспорният лидер. "Той създава обстановка на консенсус между нас по начина, по който го правят всички добри лидери - слуша извънредно внимателно какво казват другите, синтезира мненията много добре и усеща кое решение ще бъде най-приемливо за всички - ми каза Роджър Фъргюсън, вице-председателят на Резерва - Грийнспан също има гледна точка. Казва я както на своите речи, така и насаме.
В една известна реч през декември 1996 година Грийнспан поставя въпроса: Как да разберем кога едно изобилие е повишило прекалено много стойността на акциите? Въпросът не е чисто реторичен. През следващата година Грийнспан и неговия щаб изучават проблема, докато заключат, че не могат да му дадат разумен отговор. Без пътепоказатели, които да го водят, Грийнспан решава, че Федералния резерв трябва стои настрана и да остави капиталовия пазар да открие сам своето подходящо ниво. Накрая, растежът на фондовата търговия до такава степен съвзе икономиката, че Грийнспан не можеше дълго да държи нещата в ръцете си. Сега той е в много неудобна позиция - от една страна Резерва трябва да възпира засилването на икономиката, от друга страна икономиката се повишава рязко главно заради развитието на фондовата търговия, и от трета действията на Фед. нямат за обект цените на акциите.(статията е писана през март-април 2000 година) На теория, трите състояния могат да бъдат примирени, въпреки че не е лесно. Практически обаче, ако Грийнспан твърдо реши да снижава икономическия растеж, той почти със сигурност ще повишава лихвените нива докато разбие капиталовия пазар (разбие, а не просто раздруса). Той все още вярва, че няма начин да се установи със сигурност кога един здрав борсов пазар се превръща в спекулативен балон, но също така казва пред колеги, че нещата, които се случват на Wall Street, както изглежда, съдържат елементи на балони. В частност, той изрази тревога от разширяването на всекидневната компютърна търговия, като я сравни с хазартна игра в казино.
Когато Федералния резерв повишава лихвените проценти големият въпрос е дали спекулативните мехури ще започнат да спадат постепенно. Историята не ни е учила на прости уроци по този въпрос. През 1929 и 1987 повишените от Федералния резерв лихви довеждат до колапс на фондовите борси. Преди десетилетие Япония повиши лихвените проценти с намерението да спука спекулативните мехури. Не последва колапс, а бавен, но неумолим упадък на цените на акциите. Грийнспан познава много добре тази и други катастрофи на фондовите пазари и знае, че те са реална заплаха, което обаче не му пречи да повишава лихвените проценти, ако сметне това за нужно. За него първостепенната задача на Федералния резерв на САЩ е да държи икономиката на страната в един постоянен курс на растеж.
Грийнспан и Мичъл живеят във вашингтонския си апартамент, който Мичъл е купила през 1976 година. Всеки ден Грийнспан става около 5.30 сутринта като прекарва час-два във ваната и едновременно с това чете или пише. Това сутрешно киснене е придобило митичен статус, но е напълно реално. Грийнспан започва да го практикува в началото на седемдесетте, след като наранява гърба си. Той открива, че водата помага на мозъка му. Често казва, че коефициентът му на интелигентност е с петнайсет точки по-висок в 5.30 сутринта, отколкото в 5.30 следобед. Много от неговите важни речи се раждат или са преработени докато пътува в метрото. Когато Мичъл не е в командировка двамата прекарват вечерите си в къщи, похапвайки ястията, приготвени от техния дългогодишен иконом. Мичъл е нещо като чревоугодник, но Грийнспан харесва обикновената храна, обича печена риба и зеленчуци. Понякога изпива чаша вино, но не често. Първата им среща е била през 1984 година, но Грийнспан прави предложение за брак едва по Коледа през 1996 година. Мичъл казва, че дългото ухажване не я е отегчило. "Аз знаех, че иска да се обвърже с мен, смятахме да прекараме остатъка от живота си заедно."-ми каза тя. Мичъл е на 53 години, двайсет и една години по-млада от своя съпруг, но казва, че разликата в годините им никога не е била от значение. "Той е като момче; атлетичен е и любопитството е една от неговите главни черти. Отворен е към света." За Грийнспан и Мичъл работата и забавленията обикновено се преплитат. Техният меден месец бе във Венеция като в същото време Грийнспан трябваше да отскочи до Швейцария, за да участва в провеждащата се в Базел среща на банкери. Когато попитах Мичъл дали съпругът й не е мислил за пенсиониране, тя се усмихна и каза: "Това не е човек, който някога би се оттеглил. Той е толкова жив и любопитен. За един икономист това е най-добрата работа, която може да си представи."
Преди няколко седмици посетих една конференция в Бостън Колидж, в която главен говорител бе Грийнспан. Мога да кажа, че всеки жител на Масачузетс над петдесетте и с годишен доход над двеста хиляди долара бе сред публиката. Конгресменът Едуард Марки представи Грийнспан като "Бебето Рут на нашата икономическа политика". Така се бе случило, че на същия ден председателя на Резерва отбелязваше седемдесет и четвъртия си рожден ден и преди речта една шоколадова торта с шест запалени свещички бе занесена на подиума. Грийнспан наведе глава и духна свещите, а Марки даде тон на публиката, която запя във въодушевяващ хор: "Happy Birthday, Mr. Chairman." Когато песента свърши Грийнспан бавно се отправи към микрофоните и каза в своя най-добър стил "Уди Алън": "Ако знаех, че ще се случи всичко това, щях да продължа към Сан Франциско." След като смехът стихна, той повтори своите подозрения: "Сега живеем в един важен период от американската икономическа история", в който растящото използване на информационните технологии ще ни донесе "драматична промяна в стоките и услугите, които се произвеждат и начините, по които се доставят до крайните потребители."
Тълпата даде на Грийнспан бурни аплодисменти. Но през 1929 година уважаваният председател на Федералния Резерв Рой Йънг каза, че доброто му име е било разрушено за една нощ в Голямата катастрофа; в началото на 70-те старият съветник на Грийнспан Артър Бърнс по подобен начин загуби блясъка си от първите признаци на застоя. Ако Грийнспан успее да намали спада в икономиката, без да провокира рецесия, със сигурност ще остане един от големите председатели на Федералния резерв. Но ако спекулативният бум се превърне във фалит, Грийнспан ще бъде отговорен за допускането му. Каквото и да се случи обаче, този човек ще бъде запомнен като публичното лице на американският капитализъм, навлизащ в информационната ера преди целия свят и с всички, както изглежда, преодолени предизвикателства. За един истински Рандианец, не може да има по-добра съдба.