| По
очевидни причини, голямата история в медиите напоследък
е растежа на исляма, особено в бедните и гъсто населени
райони на света. Тази новина контрастира на фона на данните,
внушаващи ни, че християнството е в сериозен упадък. Европа
- старият център на Християнския свят, преживява спад в
раждаемостта, противопоставяне на различните конгрегации
и увеличаващ се секуларизъм. В Северна Америка скандали
като този в Католическата църква, свързан със секса, ни
внушават, че вярата е в опасност.
Но
всичко това пренебрегва света извън Запада. Както проф.
Филип Дженкинс обяснява в своята нова книга "The Next
Christendom" , най-голямото християнско население днес
се намира в Африка и Латинска Америка и то продължава да
расте с феноменални темпове. Като резултат "в своето разнообразие
и жизненост, в своето глобално разпростиране, в своята свързаност
с най-бързо нарастващите общества… християнството ще остави
дълбок отпечатък върху двадесет и първи век" - написа професор
Дженкинс в списание The Atlantic Monthly.
През
1900 година в Африка е имало 10 милиона християни или около
10 процента от общото население. Днес същият континент е
дом на 360 милиона християни от 784 милионното население,
или 46 процента. В Латинска Америка има 480 милиона християни,
в Азия още 313 милиона. През 2025 година християните ще
бъдат най-голямата религиозна група на света с 2.6 билиона
души, половината от които в Латинска Америка и Африка, и
още 17 процента в Азия.
Както
професор Дженкинс отбелязва, този бум ще преформулира значението
на регионите, политиката им и самото християнство. Докато
либералният и светски Запад от дълго време провежда реформи
в своите църкви, бързо-растящото християнско население в
южната хемисфера се събира в по-радикални секти като Пентикостиализма,
или пък желае да се върне към по-консервативните форми като
тези на католицизма. Как ще се отрази това разцепване за
управляващите институции като Ватикана например, остава
неясно.
Влиянието
на християнството в страни, които вървят към демокрация,
религията, сама по себе си, играе ключова роля в изграждането
на крайната форма на тези нации. Данните изглеждат окуражаващи
с факта, че африканските и азиатските църковни лидери, използват
своята популярност, за да включат християнските принципи
на справедливостта и морала в политическите реалности, така
както южно-африканските църкви участваха в премахването
на апартеида. В същото време обаче тези нации ще са изправени
в бъдеще и пред въпроси свързани с разделението между църквата
и държавата или с толерантността към другите религиозни
малцинства. С растежа на Исляма в същите райони нараства
и възможността за повече конфликти като този в Судан, Нигерия
и Индонезия.
Какво
означава това за традиционните християнски центрове Европа
и Северна Америка? Определено центърът на християнството
се придвижва към Африка, Латинска Америка и Азия, въпреки
че по един интересен начин тези нови последователи довеждат
религията пак към Европа и САЩ. Спада на раждаемостта в
Европа ще доведе до по-голяма имиграция, много от която
ще дойде от активните християни в най-бедните региони като
Африка. Това вече се случва; професор Дженкинс дава за пример
Лондонския Кингсуей Християнски Център, създаден
през 1992 година от един нигерийски пастор, който в момента
е най-голямата църква в Британия, създадена след 1861 година.
Америка,
със своята бързо увеличаваща се раждаемост и имиграция,
ще продължи да поддържа растежа на християнството. Дори
с цялото разнообразие на САЩ броят на юдеите, мюсюлманите,
будистите и хиндусите остава извънредно малък - около 4-5
процента от населението и изглежда това положение ще се
запази в бъдеще. Америка може и да не преживява африканския
християнски бум, но жизнеността и промяната, които са характерен
белег на християнството, ще продължат да влияят върху развитието
на страната.
Copyright
© 2002OpinionJournal from
the Wall Street Journal |