Християнският век

Коя е световната най-бързо растяща религия?

Добре е, когато светът е отпразнувал Коледа, да направим няколко преценки за религията, стояща зад този свещен ден. В противоположност на днешното схващане, християнството е във възход.

По очевидни причини, голямата история в медиите напоследък е растежа на исляма, особено в бедните и гъсто населени райони на света. Тази новина контрастира на фона на данните, внушаващи ни, че християнството е в сериозен упадък. Европа - старият център на Християнския свят, преживява спад в раждаемостта, противопоставяне на различните конгрегации и увеличаващ се секуларизъм. В Северна Америка скандали като този в Католическата църква, свързан със секса, ни внушават, че вярата е в опасност.

Но всичко това пренебрегва света извън Запада. Както проф. Филип Дженкинс обяснява в своята нова книга "The Next Christendom" , най-голямото християнско население днес се намира в Африка и Латинска Америка и то продължава да расте с феноменални темпове. Като резултат "в своето разнообразие и жизненост, в своето глобално разпростиране, в своята свързаност с най-бързо нарастващите общества… християнството ще остави дълбок отпечатък върху двадесет и първи век" - написа професор Дженкинс в списание The Atlantic Monthly.

През 1900 година в Африка е имало 10 милиона християни или около 10 процента от общото население. Днес същият континент е дом на 360 милиона християни от 784 милионното население, или 46 процента. В Латинска Америка има 480 милиона християни, в Азия още 313 милиона. През 2025 година християните ще бъдат най-голямата религиозна група на света с 2.6 билиона души, половината от които в Латинска Америка и Африка, и още 17 процента в Азия.

Както професор Дженкинс отбелязва, този бум ще преформулира значението на регионите, политиката им и самото християнство. Докато либералният и светски Запад от дълго време провежда реформи в своите църкви, бързо-растящото християнско население в южната хемисфера се събира в по-радикални секти като Пентикостиализма, или пък желае да се върне към по-консервативните форми като тези на католицизма. Как ще се отрази това разцепване за управляващите институции като Ватикана например, остава неясно.

Влиянието на християнството в страни, които вървят към демокрация, религията, сама по себе си, играе ключова роля в изграждането на крайната форма на тези нации. Данните изглеждат окуражаващи с факта, че африканските и азиатските църковни лидери, използват своята популярност, за да включат християнските принципи на справедливостта и морала в политическите реалности, така както южно-африканските църкви участваха в премахването на апартеида. В същото време обаче тези нации ще са изправени в бъдеще и пред въпроси свързани с разделението между църквата и държавата или с толерантността към другите религиозни малцинства. С растежа на Исляма в същите райони нараства и възможността за повече конфликти като този в Судан, Нигерия и Индонезия.

Какво означава това за традиционните християнски центрове Европа и Северна Америка? Определено центърът на християнството се придвижва към Африка, Латинска Америка и Азия, въпреки че по един интересен начин тези нови последователи довеждат религията пак към Европа и САЩ. Спада на раждаемостта в Европа ще доведе до по-голяма имиграция, много от която ще дойде от активните християни в най-бедните региони като Африка. Това вече се случва; професор Дженкинс дава за пример Лондонския Кингсуей Християнски Център, създаден през 1992 година от един нигерийски пастор, който в момента е най-голямата църква в Британия, създадена след 1861 година.

Америка, със своята бързо увеличаваща се раждаемост и имиграция, ще продължи да поддържа растежа на християнството. Дори с цялото разнообразие на САЩ броят на юдеите, мюсюлманите, будистите и хиндусите остава извънредно малък - около 4-5 процента от населението и изглежда това положение ще се запази в бъдеще. Америка може и да не преживява африканския християнски бум, но жизнеността и промяната, които са характерен белег на християнството, ще продължат да влияят върху развитието на страната.