|
|
Наскоро артистичният свят сътвори поредната си сензация: англичанка,
родена и изкарала целия си досегашен живот в Лондон, съдържателка
на бар, бе обявена за една от най-влиятелните фигури на модерното
изкуство редом с Чарлс Саачи, Трейси Емин, Деймиън Хърст и
дузина американски милионери. |
| Откакто
Ийст Енд се превърна в най-модния квартал за младите творци
в Лондон, заведението "Golden Heart" (в превод "Златното сърце")
стана неговата централна точка. |
| Заради
майчинското си отношение към "гневното" поколение на британските
концептуални творци, Сандра Ескуилънт получи невероятното
признание да бъде поставена на 80-то място в списъка на стоте
най-влиятелни личности на съвременното изкуство. |
| "Няма
друг като нея", споделя Емин пред английското списание "ArtReview".
"Тя винаги прави едни наистина невероятни изказвания. Любимата
ми нейна фраза е: По моя Гизмо нямаше никакви бълхи. Като
имаше предвид старото си, умряло преди време куче." |
| Заведението
е направено в традицията на "Colony Club Room" в Сохо, което
художници като Лусиен Фройд и Франсис Бейкън направиха модерно
през петдесетте и шейсетте години със станалите вече легендарни
пиянски сесии. |
| Госпожа
Ескуилънт е съдържателка на "Golden Heart" в продължение на
24 години. |
| Художникът
Дейвид Пю разказва: "За пръв път посетих кръчмата й преди
12 години с Гилбърт и Джордж, и приветливостта на Сандра скоро
ни превърна в редовни посетители. Добросърдечието й привличаше
много млади творци." Той нарича съдържателката "кралицата
на арт сцената". |
| Госпожа
Ескуилънт, за която Пю мисли, че е на 56 - "но не съм сигурен"
- често е канена на откривания на изложби в престижни галерии
в Лондон и в чужбина и е водена в престижни ресторанти као
"Nobu". |
| Емин
казва: "Хората не я канят от учтивост; става въпрос за искрени
чувства. Ние наистина искаме тя да види и другата ни страна." |
| Сандра,
която има три вече пораснали деца, казва, че гледа на заведението
си като на квартален локал, който привлича своеобразна смесица
от млади професионалисти и клиенти от работническата класа. |
| Тя
споделя, че е била удивена, когато открила името си редом
до имена от световния арт елит. За нея интересни са самите
творци, а не толкова техните произведения. "Те са наистина
прекрасни хора - никога не са противни, агресивни или досадни.
Тяхното държание е истинско вдъхновение за мен." |
| Обаче
тя не желае да окачва творби на своите посетители в "Golden
Heart", въпреки че на няколко пъти се е съгласявала да бъдат
правени изложби там. "Смятам, че картините изглеждат прекрасно
на тъмната ламперия в заведението. Но все пак предпочитам
да виждам тези творби в галериите", казва тя. |
