Media Times Review    Google   
___









Книги
 януари 2004

“Страната на утринната свежест”
Разказ за Южна Корея
(продължение)
 
Времето – четвъртото измерение
 
Трите измерения на пространството са недостатъчни, за да си представим къде е Корея, защото ако не включим времето, като четвърто измерение, ще бъде трудно да се ориентираме само по географската ширина и дължина. Това, че Корея е далеч от Европа всички навярно знаят, не на последно място и от шестте часа разлика, почувствана по време на Световното първенство по футбол. Но тези 6 часа (7 през зимата - заради лятното часово време в Европа) означават също 12-13 часа пътуване със самолет със смяна на някое европейско летище. Часовата разлика на Сеул и Ню Йорк е 12 часа и се пътува почти 14 часа непрекъснат полет. Корея е не само далеч от Европа и Северна Америка (да не говорим за Южна Америка – Аржентина, например, до където трябва да се лети 24 часа с една смяна), но тя няма дори пряка сухопътна връзка с азиатския континент заради Демилитаризираната зона, която служи за граница между Южна и Северна Корея. С други думи, Южна Корея е част от азиатския континент и същевременно е изолирана като остров.
Ето и някои ориентировъчни географски и демографски факти за Корея. Тя е полуостровна държава, но с 3 000 острова, които обграждат корейския полуостров. Най-големият остров е Чеджу, който е туристически център на страната. Там се намира и най-високата планина в Южна Корея, Хала, която достига 1 950 метра над морското равнище. Остров Чеджу е и най-южната точка на страната, между 34-я и 33-я паралел и е на границата на субтропичния и континентален пояси. Корейският полуостров има мек континентален климат заради влагата от трите морета, които го обграждат – Жълто море е на запад, Южно море и Източно море, което е познато още като Японско (за тези имена ще стане дума по-късно). Особено през лятото влагата във въздуха почти достига концентрацията на водата - имате чувството, че не вървите, а плувате по улиците. Урагани и тайфуни са често явление през лятото. Те понякога връхлитат върху южната част на полуострова със скорост на вятъра надвишаваща 200 км/ч. Проливните дъждове и тайфуните са причина за десетки човешки жертви почти всяка година.
Южна Корея е с население 48,4 милиона души, което я нарежда на двадесет и шесто място в света. Територията й е 98 480 кв. километра и е една от най-гъсто населените държави в света – 474 души на квадратен километър (дванадесета в света). Северна Корея има площ 120 540 кв. километра и е с население 23,2 милиона души. Годишният ръст на населението на Южна Корея е близо 1% (към 2000 година). През 1953 година 75% от населението на страната е селско, но индустриализацията коренно трансформира обществото и понастоящем градското население е 82%.
Кои картини от Корея са оставили трайни следи в съзнанието ми?

Първи щрихи – ново и древно
При кацане в Южна Корея най-напред се откроява изкуственият остров с град Инчон, където е построено новото летище на Сеул. Островът все още прилича на гигантска строителна площадка. Погледнати от самолет, контурите на острова се размиват в морето. Мисълта ми бързо пробягва към началото на пребиваването ми в Южна Корея през 1994 година и посещението ми на старата столица - от времето на династия Шила – Кьонгджу, която се намира на югоизток от Сеул. Романтиката и спокойствието на великолепните будистки храмове и царски градини на Кьонгджу хармонират с утринните звуци от клепалата на будисткия манастир на хълма зад университета Йонсе в северната част на Сеул. Фенери украсяват манастира на рождения ден на Буда в началото на май. Времето и пространството пулсират и е трудно да се каже кое е минало и кое – настояще, всичко впечатлява.

Природа
След това изникват хълмовете, пръснати сред светло-зелените оризови полета на провинция Чола на юг и малките скалисти острови обвити в зеленина, които се изправят над водата в Южно море в района на полуостров Уандо и остров Погил в южната част на същата провинция; остров Чеджу на юг от Корейския полуостров: планината Хала, огромните приливи и отливи, при които брегът се отдръпва с десетки метри в морето и се връща за няколко часа, изгревите; забулените в облаци назъбени върхове на планина Сорак на източното крайбрежие на полуострова; азалията през пролетта; листопадът и ярко-синьото небе през есента; дъждовете и влагата през мусонния период (от края на юни до края на юли); пясъчните бури от пустините на Китай, които могат да забулят Сеул в продължение на дни през пролетта.

История
Отново се връщам във времето и пред очите ми се извисява Кьонгбок – дворецът на династия Чосон (1392-1910 година) в столицата. Спомням си и старата колониалната сграда, която буквално закриваше главния вход на двореца. В тази сграда се е помещавала централната администрация на колонизирана Корея. В знак на протест тя беше разрушена в навечерието на петдесетгодишнината от Освобождението на Корея от японско управление на 15 август 1995 година. Стигам и до Панмунджом – военния пункт на Демилитаризираната зона между КНДР и Република Корея – общата зона за сигурност. Войници охраняват противоположните ниски сгради, които наподобяват бараки от военнополеви лагер, където е сключено примирието през 1953 година и където двете страни сега провеждат срещи и консултации. Опитвам се да си представя невидимата линия между Севера и Юга, която пресича наполовина заседателната зала на общата зона за сигурност. Пред очите ми се изпречват знамената на двете враждуващи корейски държави окачени на пилони - южнокорейското се издига на 100 метра височина, а севернокорейското 30-метрово знаме е окачено на най-високия в пилон в света – 160-метров. Знамената се веят над селата от двете страни на демаркационната линия ( в Република Корея наричат селото си в южната част – “Свобода”, а северното село – “Пропаганда”). Йонгсан – американската военна база, се намира в сърцето на Сеул и е строго охранявана зона, напомняща, че няма място в Корея, което да не е свързано с миналото или настоящето на конфликта между двете корейски държави.

Сеул
Най-високо се извисява Намсан – най-големият от хълмове на Сеул с най-високата кула в страната. Намсан е и географски център на Сеул. Първоначално градът се е създал и разширявал около хълма. Идва ред на Итеуон – чуждестранният квартал, който се намира точно в подножието на Намсан с многобройните си магазинчета. След се насочваме към почти денонощно работещите големи открити пазари Тонгде-мун и Намде-мун в Сеул. Много хора, които посещават за пръв път Корея говорят и за характерната миризма на чесън и ряпа по много улици. Спомням си, че в началото това и на мен ми правеше впечатление. Паметта ме връща към малките ресторанти – капанчета на открито и закрито, към десетките “калби”-ресторанти (корейска скара), концентрирани в една част на района Шинчон, които са отворени до сутринта. Погледът ми се спира на осеяните с хартии и рекламни материали улици в малките часове, сякаш е паднала бомба, на веселите компании, които с приповдигнатото си настроение превръщат улиците в панаир. В гъстата тълпа от хора различавам служители на заведения, които се опитват да привлекат клиентела. След това идва ред на чистачите с колички и оранжеви жилетки, които почистват улиците на разсъмване и спретват града за новия ден. Денят трябва да започне с високоговорителите на дребните търговци на зеленчуци, които в ранни зори обикалят уличките на Сеул и другите градове с малките си камиони. Мога да почувствам и сълзотворния газ, използван от полицията за разпръскване на студентските демонстрации през 1997 година пред главния вход на университета Йонсе.

Икономическият бум
Първите ми впечатления за икономическите и технологични постижения на Южна Корея са от времето на ЕКСПО-то в Теджон през 1993 година. Виртуалната експедиция в космоса и под водата на борда на специален кораб на бъдещето в павилиона на Самсунг остави най-трайни следи в съзнанието ми. Погледът ми се плъзга по огромните сгради и булеварди в района Кангнам, по Световния търговски център в южната част на Сеул. Спомням си и внушителните индустриални комплекси на Хюндай в зоната между градовете Пусан и Улсан на югоизточното крайбрежие на страната. Най-траен спомен имам от комплекса на Самсунг електроникс в град Суон. Носталгията ме връща към “Карибския залив”, който “довежда” морето близо до Сеул за тези, които не могат да отидат до морето. За този воден парк няма сезони, защото има закрита част за през зимата. Той е част от огромния увеселителен парк “Евърленд”, построен от Самсунг в покрайнините на столицата. Като стане дума за технологично развитие, първо възниква следната картина: млади хора, които или не спират да говорят по мобилните си телефони от най-ново поколение, снабдени с дигитална камера, или не стават от компютъра си - дали заради чат, игра, или за най-новата информация по интересуващите ги теми.
Както казва Томас Ман: всеки обем иска своето време. Картините, които са останали ярко в съзнанието ми са се формирали в течение на години. Затова четвъртото измерение, т.е. времето, не само създава представа за отдалечеността на Южна Корея, но дава възможност и на беглите щрихи от първоначалните впечатления да се превърнат в живи и трайни образи. Със своя разказ се надявам да “раздвижа” тези картини, връщайки се във времето и по така да дам на читателя част от онова, което съм съхранил в паметта си за тази страна.
Ще започна с някои популярни представи за историята и за образа на страната, както на самите корейци, така и на чужденците. Митовете за началото на всяка нация и култура – те са неделима част от духовното наследство и социалните норми в едно общество. В този смисъл те не могат да бъдат “погрешни” или “правилни”. Те са чисто и просто факти от историята и съзнанието на нацията. С други думи, митовете са неразделна част от реалността. В същото време митовете формират представите за една страна погледната отвън. Те са отправна точка за навлизане в чужда култура. Въпросът е да отидем по-далеч от тях, когато опознаваме южнокорейското обществото.

 
 
 
Туристически калейдоскоп
 
Нека да започна описанието на наблюденията си за Южна Корея с “неизкушените” очи на турист, който посещава страната за първи път. Неизкушен поглед е почти невъзможен в случая, но ще се опитам да щрихирам някои общи впечатления за обществото, начина на живот и бита на южнокорейците.
Една разходка по улиците на Сеул е достатъчна, за да започне “културният шок”. Столицата на Южна Корея е котел, който непрекъснато ври и кипи. Попадне ли някой в него за първи път, ще загуби чувство за ориентация. Традиционен бит едновременно със свръхмодерни постройки и задъхващ ритъм съжителстват на една улица. Издигащите се масивни сгради създават "безличен" вид, т.е. човешката индивидуалност се губи в начупеното от гигантски здания пространство. По тротоарите са спрели малки подвижни кухни на колела – “почанг-мача”. Често може да видите малки 50-кубикови и по-големи мотори да "слаломират" между хора и превозни средства по улиците, защото за тях няма тротоари или специални платна. На големите улици правилата са по-стриктни и мотористите се движат най-вече по пътното платно. Мотористите са обикновено "момчета за всичко", които разнасят екстрена поща, разкарват малък товар за продажба или доставят храна по домовете - една много разпространена услуга в Южна Корея.
Сеул има рекорден брой кафенета и кибер клубове на единица площ. Това е едно от първите впечатления, когато се разхождате из града. Популярността на тези места се диктува от интензивното общуване между корейците – както “очи в очи” на чаша кафе или чай, така и в кибер света. Правя разграничение между живото и виртуалното общуване, защото второто е заело трайно и значително място в стила на живот в Южна Корея. То не е мода, а “жизнена” необходимост за болшинството корейци. Преди да посетите страната сигурно сте чували за това колко много работят корейците и като обикаляте улиците на Сеул и виждате кафенета и интернет клубове пълни по всяко време, започвате неволно да се питате: “Тези хора работят ли изобщо?” Да, работят, и то много, но понеже има и огромен брой ученици, студенти, “професионални домакини” (съпруги, които се грижат за дома и нямат постоянна работа; за тях ще стане дума по-нататък), отпускари и други “неработещи” групи в обществото, такива заведения винаги имат голяма клиентела. Една чаша кафе (което е по-слабо, отколкото сте свикнали) струва средно 3–4 хил. вона (към 2-3 долара). В интернет клубове, които са също “под път и над път”, един час ще ви струва 2–3 хил. вона в зависимост от района и оборудването. По време на обедната почивка служители на корпорации и учреждения наводняват ресторантчетата. Всички се движат на групи и запълват всяко местенце в ресторантите, които са типично място не само за обяд, но и за вечеря с колеги. След обяд хората с вратовръзки временно изчезват и привечер отново се вливат в пъстрата тълпа.
Като стана дума за външен вид, с няколко щриха ще опиша това, което се набива на очи в началото. Има много “руси” корейци, понякога са повече от чернокосите. Боядисването на косата е масово, от децата до родителите. Не само руси корейци ще видите, но и кестеняви, сини, розови и в други цветове на дъгата. Това е една от “културните” революции в Южна Корея – коренно преобразяване на външния вид. Повечето корейци носят очила – много четат от ранна детска възраст. Обличат се много спретнато. По-младите винаги отстъпват място на възрастните. Може да се случи да отстъпят място и на вас, защото чужденците се смятат за нещо специално, и за добро и за лошо. Когато метрото е претъпкано, а това често е нормалното му състояние, някой и друг лакът може да се забие в ребрата ви. Ако не се извинят, не мислете, че го правят от недобронамереност. Много от тях не смятат, че не е станало кой знае какво, че това е неволен акт на “борба” в гъстата тълпа, затова често не се извиняват. Вашият вид на чужденец може да ги смути и да се почувстват неловко. А има “аджума” – (възрастна жена, лелка) и “аджоши” – (възрастен мъж, чичко), които не биха се поколебали да ви избутат настрана, ако сте се изпречили на пътя им. Разказвам това с мисълта, че то ще ви направи впечатление, но ако сте за по-дълго – вече свиквате и се научавате как да избягвате лактите на “аджума” и “аджоши”.
Ако отидете в жилищен квартал – попадате в нещо като лабиринт от еднотипни блокове, но всеки комплекс е в различен архитектурен стил и със собствена физиономия. Комплексите функционират като самостоятелно градче с всички необходими търговски и комунални услуги. Правят впечатление многобройните начупени стени на сградите, които насичат пространството и зелените площадки, които са се сгушили между големите блокове. Много от корейците предпочитат да живеят във високи блокове. Почти пред всеки блок има детска площадка, винаги пълна с деца. В Южна Корея няма много детски градини, защото децата се отглеждат вкъщи от майките. Домът на корееца е сравнително просторен, имайки предвид проблема със земята и високите наеми и цени на жилища. Преди да влезете в апартамента на корейските гости се събувате. Един български приятел, който бе посетил Южна Корея беше нарекъл шеговито този навик “чорапена култура”.
Вкъщи постоянно се готви – за закуска, обяд и вечеря, винаги има топло ястие и не се пропуска ядене. Мъжете излизат рано на работа, но много от тях закусват вкъщи и жените им стават по-рано от тях, за да им приготвят нещо. Децата също винаги имат топло ястие, включително сварен ориз. Затова около блоковете непрекъснато се носят миризми на готвено. В кухнята има голяма маса, но често се използват преносими маси за в хола. Когато се яде на малките ниски маси, хората сядат на пода с кръстосани крака. Тази “смесена” система на високи и ниски маси широко се използва и в ресторантите. Обикновено телевизорът в хола е с голям плосък екран, последна дума на техниката. Вкъщи задължително трябва да има компютър, често два, единият – за децата. По-възрастните корейци обичат да спят на пода, който винаги се отоплява през зимата. В апартамента често се посрещат роднини, но колеги или приятели обикновено се канят в ресторант, а не вкъщи. Не е типично вкъщи да се правят партита, но за тях има много места извън жилището, което е специално запазено пространство за семейството.
Напоследък цените на жилищата рязко скочиха и се появиха опасения да не се "спука балонът” на пазара на недвижими имоти. Един апартамент от 120 кв.м в сравнително скъп квартал на Сеул може да достигне 300 000 долара. Малко семейства могат да си го позволят, дори с помощ от родителите си, но системата за дългосрочни жилищни заеми е добре развита и практически всяко семейство може да ползва такъв заем (с 10-15-годишно изплащане, например). Заради високите наеми и цени на жилищата, в Южна Корея си проби път специална система за наемане на жилища, наречена “чонсе”. Тя представлява депозиране на голяма сума (да речем, от порядъка на 100-150 хил. долара, в зависимост от големината на апартамента и района), като в периода на наемане, собственикът получава лихва от банката върху депозита. Лихвата фактически е сумата за наема на жилището. След като напусне апартамента, бившият наемател си получава депозираната сума обратно. За тези суми също могат да се теглят заеми от банки и застрахователни дружества. Понеже семейството е в центъра на материалния и социален живот, всеки е “придърпан” в тази система и много рядко има хора, които нямат жилище, независимо от работата им и финансовите им възможности.
Построени са големи съоръжения и увеселителни паркове за децата и родителите им. Закритият увеселителен парк на хотел “Лоте” (включващ огромен универсален магазин, кина и др.) в Сеул е внушително съоръжение, което включва ледена пързалка, влакче (ролър-костър) и много други забавления. Сеулският парк за деца е друг увеселителен център, включващ зоологическа градина. Конгресният комплекс на Световния търговски център в южната част на столицата, наречен KOEX (Корейско изложение), помещава впечатляващ брой търговски и увеселителни обекти, като децата отново са в центъра на вниманието. Там се намира един от най-големите аквариуми в Азия със зашеметяващи размери и разнообразие на обитателите му. В един стъклен тунел, инсталиран в огромен аквариум (посетителите влизат в нещо като “човешки аквариум”) всъщност акулите и екзотичните риби “наблюдават” хората.
“Евърленд” край Сеул, който включва и водния парк “Карибски залив”, е перлата на увеселителния свят в Южна Корея. Приказни герои, силни усещания във влакчета и други съоръжения, градини, фонтани, представления, плаж (включително през зимата), водни пързалки, зоологическа градина – всичко, което може да се измисли в сферата на семейните и детски развлечения, е с невероятни мащаби, за да поема огромния всекидневен поток от посетители. “Евърленд” обаче не е само увеселителен парк. Той се превърна в национално съкровище, посещавано от стари и млади от всички краища на страната. Средният брой посетители на ден е 30 000 души, като в някои дни може да надвиши и 100 000. Ако се пуснете по ролър-костъра ще ви падне шапката, и в прекия (както на един български приятел) и в преносния смисъл на думата – влакчето се издига и спуска свободно по голямо колело, спирали, чудесии... – пълна безтегловност. Може би по подобен начин се подготвят космонавтите за полет с космически кораб. За “Карибския залив” е нужен отделен ден. Спускане по водни пързалки или пързаляне-въргаляне в големи извити тръби с течаща вода са част от забавленията. Закритата част предлага съоръжения за зимни условия.
Южна Корея има много планини, но малко от тях се покриват с достатъчно сняг, за да се карат ски през зимата. В това отношение отново се разчита на “култивиране” на средата с цел да се развиват зимни спортове. Строят се зимни паркове с изкуствени пързалки, които не зависят от ограничените снеговалежи и ниската надморска височина. Големи зимни курорти, като паркът “Финикс”, са построени в планини с под 1 000 метра надморска височина, но предлагат пълноценни съоръжения за каране на ски. Много корейци пътуват до такива курорти със семействата си за по един или два дни през уикенда.



Семейството и свързаните с него ритуали слагат отпечатъка си върху исторически места в Сеул и туристически комплекси като остров Чеджу. Ако посетите дворци като Кьонгбок или Токсу в централната част на столицата, непременно ще видите много младоженски двойки да си правят снимки с професионални фотографи специално за семейния албум, който се попълва с голямо старание. Снимки се правят и няколко дена преди сватбата - специално за албума. Пищните бели рокли често биват наемани от специалните агенции. Стилът на самите сватби варира: има традиционни с “ханбок” (националното корейско облекло), има и в християнски стил. Някои предпочитат смесен стил между традиционен и по-модерен. Гостите на такива празненства са толкова много, че някои дори не успяват да зърнат младоженската двойка. Сватбеното пътешествие често е на остров Чеджу, но тъй като все повече корейци вече пътуват зад граница, сватбените пътешествия все по-често се правят и в чужбина. Това може да бъдат Хаваите или други острови в Тихия океан като Гуам или Сайпан и други туристически центрове. Един корейски колега, например, пътува до Швейцария на сватбено посещение. Независимо от финансовите възможности на младоженците и техните родители, сватбата е едно от събитията в живота на семейството, за което никога не се жалят средства.
За да добиете представа за обичаите на страната, ще ви опиша накратко протичането на традиционна сватба. Значителна част от елементите на класическата сватба от времето на династия Чосон все още присъстват в съвременното южнокорейско общество. Началото на процеса се започва от професионални посредници – мечмейкъри, които познават родовете, образованието, социалното положение и т.н. на потенциалните съпрузи. Те уреждат първо среща на родителите на бъдещата двойка. След като родителите решат женитбата, астролог избира подходяща дата за сватбата. Преди сватбата семейството на младоженеца праща дарове на семейството на младоженката. Обикновено приятели на младоженеца занасят специалната кутия с дарове в дома на младоженката. За награда семейството на младоженката им дава определена сума пари, които се използват за днешния еквивалент на ергенско парти. Сватбата се извършва в дома на младоженката. Изрязани от дърво и оцветени, двойката диви гъски е символ на бъдещото семейство и се разменят между “главните” на церемонията, младоженеца и бъдещата му тъща. Накрая младоженецът и младоженката застават един срещу друг от двете страни на сватбена маса, коленичат и се покланят взаимно, което символизира тяхната преданост един към друг. Най-съществената промяна в съвременния вариант на женитбата е по-решаващата роля на младоженците при избора на партньора, но родителите все още съществено влияят върху този избор.
Други много важни семейни празници са честването за навършена 1 година на детето (“прощъпалник”) и 60-годишния юбилей на някой от семейството. Голям ритуал представлява и погребението. Някои семейства предпочитат кремиране, но значителна част поддържат конфуцианската традиция на погребване в семейни гробници-могили, които се поддържат с особено внимание. На големи празници като Чусок (за плодородие и почит към предците) и Нова година по лунния календар, най-важният ритуал е отдаване на почит към прадедите на тези семейни могили.
Ритуалът за починал близък е един от централните в корейската традиция. Поклонението обикновено се извършва в специални ритуални зали към болниците (те са десетки към една болница и едновременно се организират голям брой ритуали за различни семейства). Не е прието ковчегът с починалия да бъде излаган преди самото погребение. Вместо ковчега се слага голям портрет на починалия с множество цветя и свещи. Най-близките носят бели роби и бели шапки по време на бдението в ритуалния комплекс, което продължава три денонощия. Ритуалът е съхранил и будистката традиция на палене на свещи, като в будистки храм. Правят се три поклона до земята, коленичи се и с глава се докосва земята пред портрета на покойника. Пред залата се оставят послания и дарения за семейството. След това посетителите се хранят с традиционни ястия и пият “соджу” (25-градусова ракия) в отделни помещения, които са отворени и се сервира непрекъснато през трите денонощия. Освен тъгата, изписана по лицата на близките на починалия, често може да се забележи и по-ведро настроение. Хората се усмихват, подхвърлят си шеги в залата за гощаване след поклонението. Смъртта не е прекъсване на семейството. Традицията на респект към възрастни и предци е насочена именно към съхраняване на семейната нишка и връзката между поколенията, ненакърнена от времето и физическия край. Веднъж един корейски приятел журналист, чийто баща беше починал, ми каза в ритуалната зала с усмивка на лицето, че баща му гледа от небето и се радва, че съм отишъл да го уважа. Уважението и преклонението към предците е един от източниците за енергията и благополучието на семейството.
Въпреки че южнокорейското правителство отделя огромни средства за образованието, учениците от основните и средни училища са разпределени в сравнително големи класове – минимум по 30 ученика. Това намалява ефективността на ученето, което принуждава болшинството от родителите да пращат децата си в частни училища след редовните занятия. От дълго време се говори за реформа в образованието с цел въвеждане на по-голямо разнообразие в преподаването и възможност за избор на учениците за профилиране от по-ранна възраст. Но все още образователната система се регулира от стриктен държавен контрол, независимо дали училището е обществено или частно. Всички училища се квалифицират като “обществени” ("public") и затова министерството на образованието определя програмите и материалите за учене. Това е останало от авторитарните режими на Южна Корея. Системата на изпитване и непрекъснатите тестове, както и ударението върху запаметяване на огромно количество факти, натоварват учениците и ги довеждат до ръба на тяхната издръжливост. Приемният изпит за университети например изисква знания от различни области, включително и на английски език. Кандидат-студентът може да бъде приет в специалност към която няма интерес, защото общият сбор от точки на приемния му изпит не е достатъчен за желаната специалност. Университетът се определя също в зависимост от броя на точките на приемния изпит. В най-големите и престижни университети на Сеул – Сеулският национален университет, в университетите Йонсе и Корьо конкуренцията е най-голяма. Може да се каже, че наред със сватбата приемният изпит за университет е най-важното събитие в живота на мнозинството млади южнокорейци. По-тясното профилиране започва именно в университета, въпреки че има известен брой специализирани средни училища. Въпреки тези проблеми обаче, Южна Корея има една от най-квалифицираните работни сили в света.
Здравеопазването е друга сфера със специални грижи от държавата и частния сектор. Инфраструктурата е на завидно ниво. Имах лошия късмет да си счупя ръката и се наложи да постъпя в болница. Това беше една от най-големите болници в Сеул – болницата на Самсунг. Много от големите корпорации са построили болници, но те са отворени за пациенти и извън корпорацията. По този начин частният сектор допринася за подобряване на националната система по здравеопазване. В болницата на Самсунг всичко е оборудвано с най-модерната техника в света и организацията по приемане, лекуване и изписване на пациентите е невероятно ефективна, което позволява лекуването на голям брой хора. Стаите с пациенти са обикновено за по 6-7 души, но ако пациентите имат желание и повече финансови средства могат да бъдат в “семейни” стаи само за по двама души. Всяка стая има по две бани и малко фоайе за посетителите. Обикновено застрахователните компании осигуряват 70% от лечението, така че независимо от стойността и продължителността на лечението, всеки може да си го позволи. Няма ограничение за свижданията, освен в нощните часове. През деня стаите представляват непрекъснат семеен и приятелски парад от посетители. Самите пациенти бързо стават малко “семейство”, независимо от разликите във възраст или социално положение. Почти винаги се дели това, което носят за храна роднини и приятели – създава се нещо като ”комунално братство”. Услуги като хранене, чистене, помощ от медицинския персонал са на завидно професионално ниво. Винаги можеш да повикаш медицинския персонал чрез радиоуредба. Оборудването на болницата – от леглата на пациентите до операционните зали и рехабилитационните центрове – е също сред най-модерното в тази област.
В Сеул освен храмовете от династия Чосон, пазарите и Намсан тауър, заслужава да се посети и Инса-донг – квартал с множество дюкяни и работилници за традиционни занаяти, с редица ресторантчета и битови кафенета. На улица Техан-но има редица галерии и театри. Това е “университетската улица” в централната част на столицата, защото там се намира старият корпус на най-престижния университет в Южна Корея – Сеулският национален университет. Заради множеството студентски протести през 70-те години обаче, Пак Чжон Хи решава да премести университета извън града, за да намали ефекта от студентските демонстрации.
Част от програмата на чужденците (туристи и живеещи в Южна Корея) е посещението на квартал Итеуон в Сеул. Това е квартал с търговия от рода на откритите пазари с дребни търговци като пазарите Намде-мун и Тонгде-мун. Итеуон предлага както корейска, така и чуждестранна кухня. Пълно е и с малки барове и заведения за чужденци. Корейци също посещават редовно квартала, но повечето смятат, че това е “забранена зона” за тях и че по принцип тук е по-опасно отколкото в други райони на Сеул. В това има голяма доза преувеличение, както и голяма доза съмнение към стила на живот на чужденците, но е истина, че това е отличаващ се квартал в сърцето на Сеул. Той е в близост до най-голямата военна база на американските войски в Южна Корея – Йонгсан. По тази причина Итеуон се “наводнява” от американски военнослужещи и цивилни от базата и техните семейства. Много дипломати също често посещават Итеуон, защото в близост се намира Ханам-донг – район с голяма концентрация на чужди мисии и резиденции. Българското посолство също се намира там. Животът в Итеуон продължава до зори, особено в края на седмицата или по празници. Секс-индустрията също е разделена по райони за корейците и за чужденците. За корейците това е “Миари-Тексас” (интересното е, че проституцията се асоциира с не-корейското, това е “западно явление”) , за чужденците – Итеуон.
Едно от нещата, които винаги са ме поразявали в Южна Корея е едновременното – ортодоксално следване на семейни ценности и традиции, и секс-индустрията, която обхваща огромен брой хора. Наркотиците не са разпространени в страната (по-долу ще се спра отделно на този въпрос). Но заведения с различна “категория” създават инфраструктура за десетки хиляди момичета, голямата част от които идват от провинцията. Извън “традиционните” квартали, секс-заведения са осеяли и централните райони на Сеул. Това е мрежа на “подземния свят”, който не е доминиращ, но заема съществено място в живота на обществото, като тайно царство за развлечения на корейските мъже. Този свят не се коментира или обсъжда публично, сякаш той не съществува. Сексът не е основното или поне не е единственото, което се предлага в такива нощни заведения. Компания с момичета и караоке е сред най-разпространените “услуги”. Увеличава се броят и на заведения само за жени, където цените обикновено са двойни в сравнение със заведенията за мъже. Корейците са свикнали на специално третиране и за много мъже компанията на момиче продължава линията на “грижа” за мъжа и “разтуха” след напрегнат ден. В чужбина корейските гости също търсят подобен вид развлечение и често се разочароват, ако няма компаньонка за вечерта (това компаньонство не включва непременно сексуални отношения).
“Правенето на бизнес” в Южна Корея често върви в комплект с поддържане на специални отношения, включително и на маса с момичета. Корените на нагласите за женското компаньонство могат да се търсят в традиционното общество, където аристокрацията – “янгбан,” се е ползвала от услугите на момичета със специални умения за танцуване, пеене и свирене, наречени “кисенг”. “Кисенг” (подобно на гейшите в Япония) са “украсявали” домовете на видни хора по време на празненства или вечери със скъпи гости, на които се е предлагала женска компания като част от гостоприемството. Корейските царе са имали по няколко съпруги и жени със статут на специална свита към двора. “Циментирането” на бизнес отношения и партньорства с развлечения на нощния живот не е еднозначна тенденция. Компании като Самсунг налагат друг стил в тази част на корпоративния живот на страната. За 6 години, въпреки многократните ми излизания с колеги и шефове на фирмата, вечерите никога не са продължавали в рум-салони или “талам-чучом”, където се предлагат услуги с женски компании. “Бизнес клубовете” са допълнително стъпало в социалните взаимоотношения. Корейци са споделяли с мен, че в такъв клуб могат да работят до 100 момичета. “Талам-чучом” и “Бизнес клуб” са предимно за компания. Момичетата сядат до клиентите, наливат им питието, слушат с разбиране историите им, пеят и танцуват с тях. Рум-салоните включват секс-услуги като “втори рунд” или “и-ча”. Много корейци не са привърженици на такъв род забавления. Освен това тези развлечения са скъпи и доста корейци не могат да си позволят да посещават заведения с момичета.
Би било повърхностно, ако нощния живот на Южна Корея се свързва само с “екзотиката”, за която стана дума. Лоялността към семейството и приятелите са водещ елемент във формиране на социалните отношения и поведение.
Пиенето е нещо като ритуал в Южна Корея. Чрез него се създават и укрепват контакти, с него се отморяват, с него се прави бизнес в корейски стил, с него някои жени се “еманципират”, то е мерило за сила и издръжливост и прочие. Освен “соджу”, корейците консумират бира и все повече други чужди напитки, като вино и уиски. Когато се съберат приятели може да има и състезание по пиене – два отбора се състезават по бързина на изпразване на пълни чаши на екс и т.н. Обикновената наздравица е “конбе”, което означава “до дъно”. Дори тези, които не искат да пият, трябва да следват тона на компанията, за да бъдат “в такт” с другите. Спомням си за един случай с колеги от Самсунг, с които отидохме на “норе-банг” (караоке) след вечеря. Такива събирания вечер помагат за заздравяване на колектива, според корпоративната култура и практика в Южна Корея. Старши мениджърът предложи тост и след това ни раздели на два отбора да се “състезаваме” с чаши. Трябваше да се пие коктейл “до дъно”. Прекият ми началник, който беше мениджър на групата, беше в моя отбор и по принцип не пиеше, дори мразеше алкохола. За да не се изложи пред другите и като лидер на групата, той трябваше да изпие няколко коктейла и накрая да се състезава “индивидуално” с представител на другия отбор по бързо изпразване на чаши. Той достойно представи нашия отбор като изненадващо победи, но след няколко минути заспа, забил глава в масата. Бяха нужни колективни усилия, за да го качим на такси за вкъщи. На другата сутрин той отново беше в обичайния си енергичен мениджърски стил.
Коктейлът “Молотов” (на корейски “поктан-чу”, което буквално означава “питие-бомба”) е специален алкохол за “майсторите”, които консумират по няколко чаши с атомната смес. В голяма чаша, пълна с бира се излива по-малка чаша с уиски и се разбърква добре. Тази смес се поглъща на екс. Останалото е ясно на читателя. Дори на официални вечери могат да се предлагат тостове с “поктан-чу” в знак на уважение към гостите. На вечеря, организирана през 1994 година от държавна агенция в Сеул в чест на чуждестранни изследователи на Корея, главният домакин на събитието вървеше от маса на маса и “забъркваше” “поктан-чу” за гостите, след което вдигаше наздравица и заедно с тях изпразваше чашата си. Бяха доста маси, но той съумя да завърши тостовете.
Ритуалът на пиене включва специален етикет като наливане в чашата на отсрещната страна. Ако бутилката се хване с две ръце – това изразява най-голямо уважение, което е свързано с възраст или други видове старшинство в отношенията. Би било учтиво и ако бутилката се държи с дясната ръка – в случай на по-равнопоставени отношения, като например приятели. Отсрещната страна също държи чашата с две ръце или само с дясната – в зависимост от отношенията. Дори ако бутилката или чашата се държат само с дясната ръка, лявата се допира до мишницата, което имитира наливане или приемане с две ръце. Това означава специално внимание към отсрещната страна. Смята се за много грубо да се сипва или държи чашата с лявата ръка. Държането с дясната ръка произлиза от традиционното корейско поверие (и японско също), според което, ако сипваш на другата страна с дясната ръка, значи не му мислиш злото. Преданието гласи, че в древността, когато се е наливало с лявата ръка, с дясната се е криел нож или сабя зад гърба и докато се налива питието и вниманието на госта е отвлечено, с дясната ръка го съсичаш. Заетата дясна ръка (с наливане или държане на чаша) следователно означава, че не се държи скрито оръжие. Често корейците използват наздравици “конбе” (“до дъно”), като се разменят чашите в знак на солидарност и приятелство. Знак на уважение е да се налее в собствената чаша и тя да се предостави на отсрещната страна и жестът да се върне по същия начин. Обикновено това се прави в малки чаши за “соджу”. Разменянето на чашите изглежда странно в очите на чужденеца, но корейците решават този проблем като изтриват добре ръба на чашата с мокра кърпа (която се дава в началото на вечерята) преди да налеят и подадат чашата. За социалната страна на развлеченията на корейците ще стане отново дума в следващата глава.
Споменах за някои черти на корейската кухня и няма дълго да описвам гастрономическите обичаи. Само с няколко щриха ще допълня характера на традиционната кухня. Тя включва много зеленчуци, като “кимчи”, което е неотменната “салата” за всяко ястие. “Кимчи” се използва като съставка на редица ястия, като “чиге”. Месото, предимно говеждо, се консумира често на скара – “калби”. То се използва и като елемент за разнообразяване на вкуса, а не като основно ястие. Затова корейската храна се смята за “лека”. Рибните продукти са много широко застъпени, включително в сурово или полусурово състояние по подобие на японското “суши”. Освен като варен, оризът, който е “хлябът” на Азия, се приготвя и консумира и по други начини. Той се пече, например, (след като първо се свари) заедно с “кимчи” и други подправки. Лютата храна е неотменен елемент на корейската трапеза. Някои обясняват присъствието на люти гозби с обстоятелството, че на времето лютото се е използвало вместо замразяване, за мариноване на зелето и други зеленчуци и така се е превърнало в неотменен компонент на ястията. С течение на времето стомахът “привиква” и се получава дори един вид “пристрастяване”, защото лютото стимулира отделянето на стомашни сокове и съответно апетитът нараства. Веднъж свикнал с люта храна, стомахът трудно се “отказва” от нея.
По време на студентските си години в Сеул се бях "пристрастил" към "сунтубу" - варено гювече с "тофу" ("сирене" от специален вид фасул) и миди, зачервено от лютото "кочу" (вид червена пиперка), което се слага почти във всяко ястие в различни дози като подправка. Само като застанех пред гишето за храна в ресторантчето на езиковия институт, "аджума"-та ми даваше редовното "сунтубу" без дори да ме пита какво ще искам, защото това беше почти единственото, което си поръчвах за обяд там.
Лютото е било и заместител на другите подправки, поради липсата на разнообразни подправки и вкусове в миналото. Оризът почти няма вкус и ястия като “кимчи” компенсират липсата на вкусови качества на другите гозби.
Областите, които ви описах в тази глава включиха и не дотам “туристически” обекти като училища, жилища, болници, нощни заведения и т.н., но се надявам, че именно те са ви помогнали да придобиете по-реална представа за живота на южнокорейците.
Нека сега се прехвърля към темата за една от основните черти на обществото – задъханата динамика на живота.
 
следва продължение...
 

Copyright © Аврам Агов

Аврам Агов е роден в Долна Оряховица през 1964 година. През 1988 година завършва философия с втора специалност история в СУ. През 1991 година е на едногодишна специализация в Колумбийския университет, Ню Йорк, а през 1994 година получава магистърска степен в Харвард по икономическа и политическа история на източна Азия с тясна специалност – Корея. От 1994 до 2002 година живее и работи в Сеул, Корея. Следва двегодишния курс по корейски език в университета Йонсе. След това работи шест години като мениджър в Самсунг електроникс. През 2001 година е обявен за почетен гражданин на Сеул. В момента прави докторат по икономическа история - индустриализация на Източна Азия - в университета във Ванкувър, провинция Британска Колумбия, Канада, където е и асистент по световна история на 20-ти век.
За контакти с автора: avramagov@yahoo.com.

MTR книги
  Не вярвам в чудеса и затова имам резерви към концепцията за “Корейското чудо”, както и за “Японското чудо” по-рано. Чудесата се появяват като начин да си да обясним неочаквани промени. Целта на този разказ е да се вникне в средата, в която се формират “чудните” явления на южнокорейското развитие.
Аврам Агов