Media Times Review    Google   
___









Мастило
 януари 2004

Отворено писмо до Итън Хоук
Уважаеми господин Хоук,
 

     Умолявам ви, спрете да пишете! Нека литературата бъде за вас една изключително приятна спътница, а не работилница за суета.
     Позволете ми да се обоснова.
     Бях много приятно изненадан, когато разбрах, че на българския пазар се е появила ваша книга – “Изпепелена сряда”. Веднага си я купих. Преди да зачета узнах, че това Ви е третата поред книга. Но първата, която излиза на български. Какво се оказа обаче: няма никакво значение дали сте Итън, Джон, Джордж, Питър или някоя от многото имена. До такава степен се вписахте пред очите ми в общото еднообразие, че с огромно неудоволствие и яд затворих последната страница от книгата Ви. Вбесен съм от разочарованието си. Някаква сряда, някакъв герой, който обича да се надува в любимата си мощна кола, някаква си много тънка интрига, която не е съшита дори с един по-здрав конец; и за капак този типичен език, който е пришит към всички подобни Вам автори. После идва ред на хленченето, на оплакването и на мърморенето на героя Ви. Следват няколко прозрения на човек, които така или иначе всеки от нас открива – примерно сутрин на чаша силно кафе. Липса на оригиналност – жалко за чудесното ви излъчване в киното; абсолютно подценяване на читателя – жалко за прословутата ви роля в “Гатака” и “Хапки от реалността”; и едно посвещение към съпругата ви Ума Търман – жалко и за нея.
     Какво значение, че някакви си там критици са се изказали положително за Вас. Не ги познавам. Дори не искам да научавам подробности за коментарите им. Какво значение, че са започнали да Ви печатат поголовно. Ако зависеше от мен, бих забранил на издателска къща “Бард” да пилее българския език и да го сглобява в книга, подписана от Вас. Не ме интересува, че много хора са Ви помогнали в писането и изведнъж сте прозрели, че сте на прав път. Всъщност няма ли да се намери поне едно същество, което да се провикне в тълпата: “Итън Хоук няма талант за писател!”
     Умолявам Ви, спрете да пишете и насочете цялата си енергия към киното, където много бързо можете да върнете достойнството си на човек с малко по-интелигентно излъчване. В литературата няма вакса, която да полира суетата. Литературата не е балон, с който човек може да се издига за забавление. Моля Ви, действително, умолявам Ви, спрете! Спрете, защото така или иначе от Ваши пишещи сънародници книжарниците са заприличали на USA фототапет – безидейни, безнравствени, блудкави. Просто няма нужда и Вие да се нареждате там.
     Когато изричам тези думи съвсем не се безпокоя, че мога да се окажа единственият, който е недолюбил произведението Ви. Не пиша и това писмо с кой знае каква вяра, че ще стигне до Вас. Чувствам се измамен, предаден. В тези редове намирам единственото спасение. Не искам да стигам до хленч. В интерес на истината направо ми се иска да изкрещя: “Защо не се раждат вече талантливи американски писатели!” Не очаквам да получа отговор. Всъщност дори не знам дали искам. Но ако може, г-н Хоук, ако има някакъв начин, забравете писането. Не превръщайте хобито си в световно събитие. Вземете пример от Михаел Шумахер – той не иска и никога няма да стане професионален футболист. Затова е толкова добър в натискането на педала на своето Ферари. Няма да е лошо ако и Вие не подминавате скорострелно добрите режисьори с литературните си разсейки. Разчитайте на тези режисьори – в тях Ви е бъдещето.
     Иначе оставам Ваш:

     Мариан Желев

 
статията е свободна за препечатване при следните условия>>>