Media Times Review    Google   
___









икономика
 януари 2005

АЕЦ – БЕЛЕНЕ
е заплаха за националната сигурност на
Република България

Текстът е преработена версия на изказването, направено от доц. д-р Иван Върбанов на общественото обсъждане на ДОВОС в град София на 30.04. 2004. Както личи от решението на Висшия експертен съвет към МОСВ, взено на 11.11.2004, на нито едно от посочените възражения не е обърнато необходимото внимание.

 І. Строителството на АЕЦ “Белене” е в разрез със световните тенденции на отказ от използването на ядрената енергия за електро производство.
 
     В Северна Америка и в Западна Европа нови реактори не са поръчвани от години. Редица европейски страни като Италия, Швеция, Белгия, Холандия и Германия взеха решения за спрат използването на ядрена енергия.
     Дори в САЩ, където администрацията на Буш защитава новите ядрени централи, е съмнително дали частните инвеститори ще застанат зад подобен проект.
     Ядрената безопасност е сред трите основни причини за отказ от ядрената енергетика. Тя е тясно свързана с икономическите и екологическите аргументи на обществеността и правителствата от посочените високо развити западни струни.
     Отказът от ядрената индустрия в тези страни подтиква нейните защитници да търсят навсякъде другаде нови пазари - например в Източна Европа и Азия.
     В резултат на либерализацията на европейския енергиен пазар, все повече страни от ЕС започват да внасят енергия отвън.
     Докато хората от Западна Европа гледат към пост-ядреното си бъдеще, ние в България, заедно с населението на Русия, Чехия, Словакия, Румъния и други страни ще трябва да живеем с увеличаващия се риск от катастрофална авария в нашите ядрени централи.
 
ІІ. Българското правителство има намерение да строи реакторите в АЕЦ Белене с “ВИСОКА”, но опасна технология от осемдесетте години на ХХ век
 
     Това се прави въпреки “Липсват проектни решения за вариантите с различни видове реактори, с изкл. на варианта с ВВЕР-1000/В320... По варианта с ВВЕР-1000/В320 съществува проект от 1987 г., но несъмнено е необходимо и той да бъде осъвременен за постигане на съответствие със сегашните изисквания относно безопасността, опазване на околната среда и др.”
     Нетехническото резюме на ДОВОС, на стр. 122
     Три от четирите консорциума ("АЕС/Фраматом“, "Уестингхаус/Шкода" и "АЕС/Фраматом/Шкода/Уестингхаус"), които искат да строят АЕЦ Белене предлагат да се довърши реактора ВВЕР 1000, започнат през 80-те години, и да се построи втори ВВЕР 1000, като представи гаранции - за цената, графика и мощността.
     Само “Консорциумът "АЕCL/Ансалдо/Хитачи/Бехтел" ще предложи да построи в Белене два блока Канду 6, като представи гаранции за цената, графика и мощността.
 
     Основните недостатъци на реакторите ВВЕР-1000 са:
»
строят се по морално остарял проект (датира от 1969 година);
»
експлоатационните му параметри са много близки до критичните;
»
недостатъчно надеждна защитна черупка;
»
ненадеждни и скъпо струващи парогенератори.
 
     Основните недостатъци на проект ВВЕР-88 добавят към недостатъците на стария модел нови:
»
модернизиран набързо след Чернобил вариант на ВВЕР-1000;
»
допълнителните системи за защита не са проверени експериментално; (системите за ловене на водорода, филтри, ловушки за горивото);
»
чисто механическо съединяване на допълнителните системи за защита;
»
със стар парогенератор;
»
по-скъп с 15-20% от ВВЕР-1000;
»
два-три пъти по-материалоемък от ВВЕР-1000;
»
с увеличена численост на персонала - 2500 човека.
 
ІІІ. Атомната централа в Белене може да претърпи тежък инцидент, които да унищожи Свищовско-Беленския регион и да засегне цяла България, Румъния и Европа
 
     Много от реакторите, които днес се експлоатират, са построени в гъсто населени райони - В САЩ, Франция, Германия и др. Но всеки отделен реактор е в състояние да унищожи региона в който се експлоатира.
     В сянката на аварията в Чернобил, Американската комисия за ядрено регулиране например признава пред Конгреса на САЩ, че тя не изключва авария, която да има за последици икономически загуби и поражения върху населението, възлизащи на десетки милиарди долари.
     Изчисленията за загубите от аварията в Чернобил, направени през 1990 година показват, че разходите на СССР възлизат на 20 пъти повече от първоначално направените изчисления. Само заразената територия възлиза на 12400 кв. мили. Крайната сметка показва, че е било по-евтино и безопасно Съветският съюз никога да не е започвал строителството на ядрените реактори.
     В България обаче това няма значение. Въпреки че в ДОВОС на АЕЦ “Белене” по повод мероприятията за защитата на персонала и населението при аварийна ситуация на стр. 6.4-14 се признава, че: “при аварийна ситуация на АЕЦ, източникът на радиоактивно излъчване става неконтролиран”, на следващата страница се заявява, че “Не се налагат никакви специални защитни мерки за населението извън зоната с радиус 7.5 km около АЕЦ Белене”, т.е. в “Свилоза” и цялата Свищовска община.
     Сами можете да си отговорите какъв ще бъде броят на облъчените хора, животни и растения, дозите на облъчване и икономическите загуби при такива “мерки” за защита.
     И във връзка с вече казаното, трябва да се напомни, че на площадката край Белене дялово участие ще имат различни икономически субекти - инвеститори, изпълнители, оператори и др. Как ще бъде разпределена отговорността между тях след като въпросът за отговорността на трети страни при аварии по време на строителството, експлоатацията и извеждането от експлоатация на ядрени централи в България не е решен законодателно?
 
ІV. Ядрените реактори предоставят материал и технология за производството на атомни оръжия от неизвестни и неконтролируеми субекти
 
     От самото начало на ядрената ера се знае, че ядрената енергетика и атомните оръжия са неразривно свързани и взаимно зависими. Не е случайна връзката между изграждането на атомни централи и въоръжаването с атомни оръжия във всички развити държави - САЩ, СССР, Франция и Великобритания. Гражданските проекти произтичат от необходимостта да се произведе плутоний за военни цели.
     В следващите години гражданските ядрени програми в страните от Третия свят доведоха да неконтролируемото разпространение на атомни оръжия в Индия, Пакистан, Израел и Южна Африка.
     След края на Студената война, американските, канадските, немските, руските и френските атомни фирми търсят купувачи на своите ядрени технологии по цял свят - без да се интересуват от това кой е купувачът. Докато продавачите на ядрени технологии могат и да спечелят, неконтролираното разпространение на ядрени технологии и на ядрени оръжия (особено след 11 септември) е заплаха за националната сигурност на България и на планетата като цяло.
     За съжаление, се оказва така, че българското правителство е сред тези, които съзнателно ни тласкат в тази посока. Защото АЕЦ Белене е потенциален (а АЕЦ Козлодуй може би е вече реален) донор за производство на атомни оръжия.
 
V. Ядрените реактори и хранилищата на АЕЦ “Козлодуй” и на АЕЦ “Белене” не могат да издържат на терористична атака
 
     След събитията от 11 септември 2001 година и особено след влизането на България в коалицията, окупирала Ирак, може да се каже, че светът навлезе в нов век - векът на терора. Затова рискът от тежка авария на отделен ядрен реактор трябва да включва не само възможността за производствена авария, но също така и възможността от терористичен саботаж.
     Американското правителство признава, че е знаело поне да средата на деветдесетте години на миналия век, че терористите са набелязали за своя цел и атомните централи в страната. През 1999 година Комисията по ядрено регулиране признава пред Конгреса, че е получила заслужаваща внимание заплаха за терористична атака срещу ядрени съоръжения в страната.
     Разбира се, атомните централи са опасни за населението далеч преди опасностите от терор да станат реални. Например производителите на ядрена енергия и правителствените органи в САЩ сами допускат няколко случая на частично стопяване на ядрени реактори през 1955, 1960, 1961, 1966 и 1979 години.
     Днес, когато терористите се целят в атомните централи, българските реактори в Козлодуй са не просто по-опасен и много сложен начин да се подгрява вода, а представляват сериозна заплаха за националната сигурност. В светлината на тази нова терористична заплаха, продължаващото експлоатиране на старите реактори е изключително рисково, а строителството на нови реактори в Белене е неприемливо.
     В нито един от предложените варианти за доизграждане на АЕЦ “Белене” този въпрос не се третира с нужната сериозност. На стр. 1.5-15 споменава само следното:
     “3. Вероятността да бъде причинено някакво въздействие върху АЕЦ “Белене” от гражданската авиация е пренебрежимо малка - около 10-12 1/year.
     4. Контейнмънтът (ИВ - издържливостта) на реактора е разчетен да издържи въздействието от удар на падащ самолет на селскостопанската авиация.”
 
     В Раздел 4.6.6 ФИЗИЧЕСКА ЗАЩИТА И ЯДРЕНА БЕЗОПАСНОСТ проблемите на сигурността на централата се разглеждат само по принцип и в пожелателна форма. В целия текст изразът “национална сигурност” не се употребява нито веднъж. С други думи, никой не е готов за реална ситуация на терористична атака, застрашаваща сигурността не просто АЕЦ, но и населението на цялата страна.
 
VІ. Системата за здравеопазване на българското население не е готова за действие в състояние на хипотетична ядрена авария.
 
     Няма план за действие!!!
 
VІІ. България не разполага с евакуационна програма за населението на региона и на страната.
 
VІІІ. Сигурността на АЕЦ “Белене” е застрашена от силно земетресение
 
     Атомната централа в Белене може не само да претърпи тежка производствена авария, предизвикана по технико-технологични или субективни причини. Към тях трябва да се добавят не само опасностите от терористична атака, но и голямата вероятност от силно земетресение с епицентър планината Вранча. Така вероятността от тежка ядрена авария става многократно по-голяма.
     Изследването на БАН от 1990 г. определя стойността на максималния магнитуд на М > 7.5 по скалата на МШК за историческите земетресения и допуска възможността за интензивности над осма степен в района на площадката (стр 322). Грунтовите условия на площадката са трета категория, което увеличава интензивността с една степен в сравнение с тази за средни грунтови условия.
     Съгласно съветските “Указания по размещению атомных станций” от 1987 г. и техните “Нормы проэктирования сеисмостойких атомных станций” от същата година, “площадки с геоложки условия като тези на АЕЦ “Белене” са неблагоприятни за строителство на атомни централи” (стр. 324).Съгласно същите указания “в зона с интензивност за МРЗ, по-висока от осма степен, не се допуска разполагане на АЕЦ” (пак там). Площадката на АЕЦ “Белене” би трябвало да бъде разчетена, но не е, за девета степен.
     На стр. 325 учените от БАН заключават: “Длъжни сме да напомним, че направената по-горе оценка се отнася за строителната площадка, а не за конструкциите и съоръженията, където трябва да се търсят допълнителни възможности за увеличаване на запаса (резерва) от сеизмична сигурност до степен на разумна достатъчност.”
     Дори от самите строители на АЕЦ “Белене” през 1990 година се признава, че атомната централа в Козлодуй има 1 бал резерв сеизмична сигурност, а тази в Белене - не. Отбелязва се, че “твърдата основа предава колебанията. Това повишава въздействието в честота 0,4 Hz. Има основания за тревога.”
     В разрез със всичко това, в ДОВОС на стр. 3.6-35, точка 3.6.3.6 СИНТЕЗИРАНИ ЗАКЛЮЧЕНИЯ ЗА СЕИЗМИЧНОСТТА В РЕГИОН 320 KM ОКОЛО ПЛОЩАДКАТА НА АЕЦ "БЕЛЕНЕ" се казва следното:
     “Най-силен макросеизмичен ефект (Ibel=7 по МШК) върху площадката АЕЦ "Белене" се причинява от земетресенията в зона Вранча- междиннофокусни” и се приема, че тя е подсигурена срещу земетресението във Вранча.
     “Липсата както на исторически земетресения с магнитуд над 4.0, така и на инструментална сеизмичност с магнитуд над 3.6 в стабилната част на Мизийската платформа показва, че площадката на АЕЦ "Белене" е разположена в най-спокойната в сеизмично отношение част на разглеждания 320 km регион.”
     Оставям това цинично твърдение без коментари!!!
 
ІХ. Атомната централа в Белене е не само опасен, но и скъп и източник на енергия
 
     До ден днешен привържениците на атомната енергетика твърдят, че ядрените реактори произвеждат най-евтината електрическа енергия. Но аварията в Тримайл айлънд в САЩ и експлозията в Чернобил непоправимо промениха образа на атомната енергия и доказаха неистинността на това твърдение.
     Рисковете от ядрена авария са само част от проблема с цената. Хроничната ескалация на разходите по строителството, допълнени от високите разходи по експлоатацията и поддръжката, разсеяха вярата в икономическата изгодност на атомната енергия по цял свят. Когато разходите по изграждането скачат неимоверно, а разходите по експлоатацията и управлението спираловидно излизат от контрол, ядрената енергия започна да се разглежда като икономическо бедствие.
     Департаментът по енергетика на САЩ прави сравнение между предварително изчислените разходи по строителството и действителните окончателни разходи на 75 реактора, построени в страната. Първоначално изчислените разходи възлизат на 45 милиарда долара, а действителните - на 145 милиарда долара! Списание Форбс отбелязва, че “провалът на американската ядрена програма се явява най-голямото управленско бедствие в историята на бизнеса, бедствие с величествени измерения”. Според Форбс “днес единствено някой сляп или предубеден може да мисли, че парите са били вложени добре”.
     Въпреки твърденията за ренесанс на ядрената енергетика, в САЩ не е поръчван нов ядрен реактор от 1973 година насам. Последният реактор е построен през 1996 година - в щата Тенеси. Той се строи почти 23 години и струва почти 8 милиарда долара.
     Нищо от това обаче не тревожи българското правителство и НЕК. Въпреки стотиците милиони долари, вложени за подобрения по V и VІ блокове на АЕЦ “Козлодуй”, те продължават да се обявяват за най-евтините производители на електричество. Всички тези средства трябва да се вложат още в самото начало на изграждането на АЕЦ “Белене” - и то по проект.
     Никой от заинтересованите институции не иска да оповести точните данни за това колко общо ни струва реконструкцията и модернизацията на шестте козлодуйски реактора, плюс пълните разходи, свързани със строителството експлоатацията и погребването на АЕЦ и плюс съхраняването на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци.
     И в допълнение към всичко това, България няма дори концепция за демонтажа на АЕЦ - как ще става и колко ще струва.
     Причината е очевидна. Ако това бъде направено, всички споменати (а и други непредвидени) разходи трябва да бъдат включени в цената на електроенергията от АЕЦ. Така ще рухне митът за евтината ядрена електроенергия, а българският данъкоплатец ще откаже повече да плаща.
 
Х. Ядрените реактори създават радиоактивни отпадъци, които остават опасни хиляди години
 
     Радиоактивни отпадъци се произвеждат на всеки етап от цикъла на ядреното гориво - от добиването на урана - през реакторите - до повторното възбуждане на изтеклото от контейнерите отработено гориво. По-голямата част от радиоактивните отпадъци ще останат опасно отровно наследство за бъдещите поколения в продължение на стотици хиляди години.
     Близо 60 години след разделянето на първия атом, науката все още не е открила метод за безопасно съхранение на дълго живеещите радиоактивни отпадъци и отработеното ядрено гориво.
     Високо радиоактивните отпадъци (ОЯГ) образуват 95% от радиоактивността, натрупана през ядрения век от всички източници - включително произведените атомни оръжия. Високо радиоактивните отпадъци са опасни, защото са в състояние да излъчат фатални дози в моментите на тяхното изтичане от съдовете или помещенията, в които се съхраняват (които имат многократно по-малък живот от самите отпадъци). Най-важният продукт от делението на урана - плутоният, например плутоний 239, има живот на полуразпад приблизително 24 000 години. Това означава, че едва след 24 хиляди години половината от радиоактивността на плутония ще бъде изчезнала. Но опасният живот на радиоактивния отпадък е поне десет пъти по-голям от периода на полуразпадане, т.е. 240 хиляди години.
     Поради това, че радиоактивните отпадъци остават опасни 240 хиляди години, грижите и разходите за тях трябва и ще бъдат непрекъснати. В краткосрочен план радиоактивните отпадъци трябва да останат в реактора или на площадката. Но това е както технологично невъзможно, така и научно безотговорно “справяне” с проблема.
     Дори опитите за съхранение на ниско радиоактивните отпадъци се оказват крайно неуспешни. Ниско радиоактивните отпадъци съдържат същите радиоактивни материали с дълъг живот, каквито има във високо радиоактивните отпадъци, но в по-малко количество.
     В нито една страна, експлоатираща ядрени реактори, въпросът с дългосрочното съхранение на високо и “ниско” радиоактивните отпадъци не е решен. Когато населението и правителството на Германия осъзнаха какво наследство ще оставят на бъдещите поколения, те се отказаха не само от строителството на нови, но и от експлоатацията на съществуващите атомни централи. В Съединените щати от седемте лицензирани, работят само три от хранилищата за ниско радиоактивни отпадъци. Всичките четири затворени хранилища са изпуснали радиация в околната среда.
     Гражданите в западните страни се противопоставят на опитите на ядрената индустрия да разположи скъпите и опасни хранилища за ниско радиоактивни отпадъци на територията на районите, в които живеят.
 
ХІ. България няма концепция за дългосрочното съхраняване на високо и ниско радиоактивните отпадъци.
 
     Нашата страна няма концепция за съхраняването нито на високо, нито на ниско радиоактивните отпадъци от АЕЦ. Не е решен въпросът за мястото на хранилището за дълготрайно съхраняване на РАО. А за да се реши този въпрос трябва да се получи съгласие от местното население. Нима ние ще бъдем първите, които ще се съгласим РАО и ОЯГ да останат на територията било на площадката, било в региона извън нея?
 
ХІІ. България няма концепция за демонтажа на АЕЦ
 
»
Как, по какъв метод ще става?
»
Колко ще струва?
»
Ще се съгласи ли българският гражданин и данъкоплатец да плаща тази цена?
 
     От всичко горепосочено не може да бъде направен друг извод, освен следният:
     Цената на риска за националната сигурност на България, който поема правителството със строителството, експлоатацията и погребването на АЕЦ “Белене”, със съхраняването на отработеното ядрено гориво и радиоактивните отпадъци, е неприемливо висока.
     Няма по-голям абсурд от това да строиш един обект, който ще погълне милиарди долари, който ще бъде експлоатиран максимум четиридесет години и който ще бъде изплащан минимум 30 години със съмнителна печалба и сигурност, и да го оставиш в наследство на поколенията да се грижат за остатъците от неговата експлоатация стотици хиляди години без каквато и да е полза за тях.
     Единствените безспорни ползи от АЕЦ Белене са за тези, които ще участват в строителството, тези, които ще бъдат съкратени от АЕЦ Козлодуй и ще получат нова работа и т.н.
     Така, обявявайки своите корпоративни интереси за национални, група хора поставят националната сигурност на Република България на ново изпитание.
     Нима на всички останали ни остава едно - да се молим Господ да ни е на помощ!?
 
     15.11.2004
     Свищов
     Комитет за еколого-икономическа защита на Свищовския регион
     За комитета: Доц. д-р Иван Върбанов