Media Times Review    Google   
___









перспективи
 януари 2006

Кубът и катедралата: Европа, Америка и политиката без Бог

Разговор с Джордж Вайгел в Carnegie Council on Ethics and International Affairs

Джоан Майерс: За първата лекция в нашата серия “Религията в политиката” ние имаме удоволствието да кажем добре дошъл на Джордж Вайгел, католически теолог, познат също като един от водещите умове, занимаващи се с проблемите на “справедливата война” и демократичните институции. Като консултант на NBS News за Ватикана, неговият глас е познат от април, когато светът наблюдаваше и чакаше новини за смъртта на папа Йоан Павел ІІ и избирането на неговият наследник папа Бенедикт ХVІ.

Мистър Вайгел е авторът на Witness to Hope: The Biography of Pope John Paul II , чието публикуване предизвика международно одобрение. Книгата беше преведена на най-малко единадесет езика.

В момента мистър Вайгел е старши сътрудник към Центъра за етика и обществена политика във Вашингтон.

Днес, ние ще дискутираме с нашия гост неговата последна публикация The Cube and the Cathedral: Europe, America and Politics without God , в която той изразява своите наблюдения върху това, което разбира като борбата за душата на Европа. Вайгел е разтревожен, наблюдавайки как европейците отхвърлят своето християнско културно наследство.

Наблюдения от този тип не са нови. През юни 2005 Associated Press публикува изследване, показващо че секуларизмът е във възход в Западна Европа. Анкетите показват, че във Франция 19 процента от хората са атеисти, в Испания, където правителството субсидира Римокатолическата църква и в Германия, която е разделена равно между католици и протестанти, хората са равно разделени по отношение на въпроса дали смятат вярата за нещо важно. В Британия, където Англиканската църква се бори за пълни скамейки, резултатите са почти идентични с останалите страни.

От друга страна анкетите показаха, че американците изповядват една несъмнена вяра в Бога и че са далеч по-склонни да смесват вяра и политика, отколкото другите западни народи. В този смисъл предаността към религията разделя Съединените щати от техните най-близки съюзници в Европа, факт, който дълбоко вълнува мистър Вайгел. Наблюдавайки европейският секуларизъм, той се притеснява за бъдещето на европейските демокрации. За да бъда по-прецизна ще кажа, че той си задава въпроса дали европейската постмодерна култура е сравнима с традициите на демокрацията и човешките права и дали модернизираният християнски свят може да предложи неща, които не могат да бъдат постигнати от секуларизираното европейско общество.

Днес, този въпрос, отнасящ се до подходящата роля на религията в демократичния живот, не е просто ограничен до Запада. В действителност ислямската версия на въпроса е в сърцевината на конституционалните борби в появяващите се демокрации на Афганистан и Ирак. Най-накрая мистър Вайгел вярва, че ако ние кажем, че християнството няма нищо общо с еволюцията на свободните, управлявани от закона и проспериращи западни общества, ние не само ще фалшифицираме миналото, но и ще създадем едно бъдеще, в което моралните истини няма да влияят на управлението. Според мистър Вайгел, това ще донесе за всички нас лоши последици.

Джордж Вайгел: Благодаря, Джоан. Това бе изключително стегнато обобщение на книгата.

Тази книга бе започната, когато бях в Париж през 1997. Не бях посещавал града от десетилетия и исках да видя новото развитие на La Défense на западния бряг на Сена, което има за център един от големите проекти на президента Митеран Great Arch of La Défense, завършена през 1989 като мемориал на 200 годишнината от Декларацията за Правата на Човека и Гражданина. Това е едно зашеметяващо творение на съвременния дизайн; около 40 етажа високо, огромно количество карарски бял мрамор, заслепяващо чист под следобедното, августовско слънце на Париж…но един в основата си безинтересен куб, много различен от другите триумфални арки, които се срещат из Европа. На последните три етажа на Голямата Арка се помещават няколко международни организации за човешките права. Идеята е била работата на днешните защитници на правата на човека да бъде свързана (символично) с 1789 година.

Когато се разхождах по покрива на арката, възхищавайки се на градския пейзаж, аз погледнах в пътеводителя, който обясняваше, че вие може да поместите цялата катедрала Нотр Дам – кули, шпилове, всичко – вътре в този колосален куб. Това и опитът за съпоставяне на този мемориал и настоящите проблеми свързани с човешките права повдигна един въпрос в ума ми: коя култура създава по-добри морални основи за поддържането на човешките права и демокрацията? Културата, която създава крайно модернистични, в действителност рационално чисти до безличност форми като Великата Арка на La Défense или културата, която произведе водоливните скулптури и орнаментите, цветното стъкло и издялания камък – “свещеното разнообразие” – на Нотр Дам?

Проповедниците на кубът смятат, че катедралата има малко или въобще няма връзка с човешките права и демокрацията. Може ли това да бъде проблем?

Тези въпроси се въртяха из ума ми когато през 90-те години се даде път на ново десетилетие, в което американците и европейците изглежда развиха драматично противоположни възгледи към света, към динамиката на съвременната история и съответния отговор на световните демокрации към тази променяща се динамика и история. Това бе въпросът сам по себе си.

После, изникна въпроса защо Европа изглежда така сякаш обвива себе си, все по-силно, в кордата на бюрокрацията – и национална и тази на Европейския съюз. Когато започнах да изследвам демографията на съвременна Европа си зададох въпроса: защо населението на Европа намалява с темпове, невиждани от чумната епидемия през четиринадесети век?

Боб Каган, който също разсъждаваше по тези проблеми, даде един отговор в своята провокативна и спорна книга Of Paradise and Power , в която описва разширяващата се пропаст между европейските и американските разбирания за световната политика като резултат от разнообразните стратегически култури, вкоренени в различният опит на ХХ век. Той отиде далече, но недостатъчно, защото един въпрос остана без отговор: защо Европа преживя именно такъв двадесети век? Защо един век, започнал с големи надежди за велико избухване на културни, артистични, научни, политически, човешки постижения, произведе в рамките на шест десетилетия две световни войни, три тоталитарни системи, океани от кръв, планини от трупове, студена война. Джейн Къркпатрик веднъж описа всичко това като “седемдесет и седем годишно извънредно положение продължило от 1914 година до 1991”? Отговорите на Боб Каган не достигнаха до корените на този проблем.

Колкото повече мислех върху това, толкова повече откривах европейци и други, които са мислили върху същите проблеми. Например френският политически теоретик Пиер Мано, в своята критика на това, което той нарече “деполитизацията на Европа” и международният учен-юрист от Ню Йорскския университет Джоузеф Уейлър, самият той ортодоксален евреин, роден в Южна Африка и живял дълги години в Европа, писал провокативно за европейската “христофобия” като важна динамика в съвременната европейска висша култура и политика.

Въпреки това, колкото повече мислех, толкова повече се връщах към въпроса за населението. Аз не съм демограф, но всеки би се замислил пред нерадостните статистически реалности на съвременния европейски живот. Ако се отчетат днешните тенденции за нивото на раждаемостта за периода от сега до 2050 година, очаква се Германия да загуби местно население равняващо се на цялото население на стара Източна Германия, докато Испания през същия период се очаква да загуби повече от 35 процента от населението си. Вероятно най-удивително за американците, които имат определени представи за италианския начин на живот, 60 процента от италианския народ след 45 години няма да знае от личен опит какво е това брат, сестра, леля, чичо или братовчед.

Когато един цял континент или най-малкото половин континент – по-здрав, по-богат, в много отношения много по-сигурен от когато и да било в своята история – не успее да създаде човешко бъдеще в най-елементарния смисъл на думата като производство на генерации, ние трябва да потърсим отговори или анализи по-дълбоки от конвенционалния политически или икономически анализ. Нещо се случва в културата на Европа, което предизвиква този забележителен и тревожен демографски феномен.

Това не са въпроси свързани с еврофобията. Аз прекарах по-голямата част от своя живот в Европа. Аз ясно разбирам дълга, който Съединените щати имат към Европа. Нещо повече, аз подозирам, че европейската криза на цивилизационния морал може да се случи и в САЩ при определени обстоятелства.

Когато продължавах да мисля върху тези въпроси, аз научих нещо по време на моята работа със и върху късния папа Йоан Павел ІІ, което започна да оформя мисленето ми. Възгледът на Йоан Павел ІІ за историята и динамиката на историята беше силно повлиян от неговото родно място. Историята изглежда различна, погледната от брега на река Вистула, от историята, гледана от Берлин, Париж, Лондон, Ню Йорк или Вашингтон.

В тази част на света, както става ясно от по-късното разбиране на папата за динамиката на историята – или да се върнем дори по-назад и по-дълбоко към значими фигури като руският мислител от края на ХІХ началото на ХХ век Владимир Соловьов или пък Александър Солженицин – може да се усети съществуването на славянският възглед за историята. Според него историята не се управлява от конвенционалната метрика на политиката и икономиката, с която ние сме толкова запознати: историята се управлява от културата, от това, което мъжете и жените ценят, уважават и се прекланят; от това, което мъжете и жените желаят да определя живота им, от творенията, които те създават в литературата и изкуството, давайки чрез тях израз на тези дълбоки културни обвързаности.

Ако погледнем на историята по този начин, а не просто по начина, който политическата и икономическата логика ни предлага, ние можем да разберем, че Дейвид Фромкин е бил прав в книгата си Europe's Last Summer , казвайки, че реалният капан, в който Европа попадна през ХХ век, не е Втората световна война. Изграждането на Мемориалът на Втората световна война кара много американци да мислят, че тази война е била централният въпрос в историята на ХХ век. Все пак културно обусловеният възглед за историята показва, както показва и Фромкин, че реалната клопка е 1914 година, че това беше, както каза Солженицин в своето изказване при получаването на Templeton Prize през 1982, моментът, в който цивилизацията започна да се саморазрушава.

Въпросът не е толкова защо това се е случило, а защо продължава. На този въпрос може да бъде отговорено като се разглеждат промените в европейската морална култура през деветнадесети век, която създаде едно убеждение у европейската висша култура, вероятно повлияло на европейската политика, че новото идва само чрез разрушаване на старото, в една четири годишна серия от събития, в която цивилизацията дала на света концепцията за моралният разум, изостави всяка претенция към моралния разум в своя публичен живот и влезе в касапница, от която Европа още не се е възстановила.

Така, това ме върна в деветнадесети век. Бях подсетен от френския йезуитски теолог Анри дьо Люба, който в разгара на Втората световна война написа една интригуваща книга, The Drama of Atheist Humanism, в която каза, че промяната в мисленето на висшата европейска култура през деветнадесети век, изразена във фигури като Огюст Комт, Лудвиг Фойербах, Карл Маркс и Фридрих Ницше, беше опит да се изхвърли всичко, което библейският Бог е носил в историята на европейската цивилизация, да бъде изхвърлено в името на човешката свобода.

Това не беше опит на селския атеист да оригиналничи, нито пък беше просто изява на личния скептицизъм спрямо твърденията на библейската религия, това бе културен проект на атеистичния хуманизъм, който настояваше, че Богът на Аврам, Мойсей и Исус, в действителност, е враг на човешката свобода и трябва да бъде захвърлен настрана, за да се даде път на зрялата хуманност и новите възможности, създадени от науката. Тази драма на атеистичния хуманизъм, каза Люба, фалира чрез свързването на дефектните идеи за човешката личност с модерната технология, което и произведе големите кръвопролития в Европа през ХХ век.

Без значение дали някой е съгласен или не с Люба и неговото разбиране за огромното bouleversement (объркване) в европейската култура на ХІХ век, ние сме длъжни да отбележим, че напоследък тези идеи за библейската религия и моралните усещания, които произтичат от нея, все още изглеждат в очите на мнозина европейски интелектуалци, общественици и политици, като враг на демократичния проект в Европа.

Свидетелство за това е необикновения дебат през 2003-2004 година, когато в Европа се спореше дали в преамбюла на европейската конституция (фактически, това бе конституционен договор за регулиране живота на сегашните 25 държави членки на ЕС) християнството да бъде споменато като корен на европейските ангажименти към спазването на човешките права, управлението на закона, толерантността, демокрацията, метода на убеждението в политиката. Този дебат продължи повече от година и половина. Накрая беше решено, че подобно нещо няма да бъде споменавано, че източниците на съвременните европейски ангажименти към добрите неща, които ние всички признаваме в публичния живот на демократичния свят, произтичат от класическия свят и Просвещението, което означава, че през времето от Марк Аврелий до Декарт нещата, които са се случвали, нямат връзка с човешките права, демокрацията и управлението на закона. Това обаче е прекалено дълъг период, за да остане без събития.

Защо дебатът бе толкова ожесточен? Защо тази “христофобия” бе толкова страстна при подготвянето на новия конституционен документ на Европейския съюз? Една от причините за това бе преднамереното четене на историята през едни прекалено ограничени лещи. Аз бих нарекъл това обмислен акт на историческа амнезия. Но това не бе просто въпрос на препрочитане на миналото; това бе програма за бъдещето. Този отказ за признаване на библейските религии, на християнската култура като нещо свързано с изграждането на мирна, свободна и сигурна Европа, косвено показва, че има програма за бъдещето, в която секуларизмът от един особено тесен вид де факто, ако не де юре, се признава за официална идеология на Европейския съюз. Признава се де факто, ако не де юре, че скептицизмът е официална епистология на ЕС, а релативизмът, който е партньор на секуларизма, е официалната морална философия на ЕС.

Тези факти повдигат и други въпроси: може ли една политическа общност с историческа амнезия да защити своите ангажименти и цели? Може ли политическа общност, съзнателно изградена върху принципния скептицизъм към човешката способност да разбира истината, да защитава и отстоява своите ангажименти към човешките права, демокрацията, управлението на закона и толерантността?

И най-вече – може ли политическа общност, която се обезлюдява и запълва демографския си вакуум с хора с различен културен опит, които в някои отношения имат изключително агресивно отношение към културата, която ги е приела, да се защити от културна трансформация, която ако се окаже успешна, ще бележи края на или най-малко отслабването на европейските ангажименти към човешки права, демокрацията, управлението на закона, цивилизоваността и толерантността?

Това са въпросите, които стоят на масата днес. Това, че проектът за европейска конституция пропадна, засега, заради френският и холандският референдуми не премахва въпросите.

Защо тези въпроси са важни за Америка? Защото европейската история е и американска история; защото в един по-дълбок смисъл Америка е “трансплантирана Европа”. Изсушаването на цивилизационните корени, от които нашата американска демокрация израсна, не може да предизвиква радост у нас. Съществуват сериозни проблеми, свързани със сигурността, особено като се има предвид ислямистката заплаха. Продължаващата деполитизация на Европа, управлението на бюрократите и експертите над управлението на законодателите, както Пиер Мано описа, ще окуражи подобни тенденции и в Съединените щати. Така въпросът за Кубът и катедралата е и наш въпрос.

Аз завърших своята книга с четири възможни изхода за бъдеща Европа:

1) опитът да се изгради ЕС върху сегашните основи продължава, Европа не успява да се справи със своята неизбежна финансова криза, тъй като намаляващото работещо население няма възможност да осигури средствата, необходими за поддържането на още по-голяма социална държава.

2) Втората възможност, която заех от британския историк Ниъл Фъргюсън, наричам бъркотия, в която някои европейски страни остават работещи демокрации, други стават враждебни към емигрантите и трети, които бавно, но непрекъснато се ислямизират.

3) Преустройството на Европа, завръщането й към нейните цивилизационни, културни и религиозни корени.

4) Най-жестоката възможност, която аз наричам завръщане към 1683 година. През 1683 година беше Виенската битка, последният военен отпор срещу ислямския щурм в Европа. Този път 1683 няма да включва армиите на пророка Мохамед, маршируващи из континента. Това ще се случи чрез демографска промяна и последваща политическа промяна. Трудно е да си представим ситуация, в която Европа става все по-подвластна на радикализираните форми на исляма, това, което Бърнард Люис и други автори наричат “Еурабия”, не е възможно да си представим, че в началото на ХХІІ век катедралата Нотр Дам е станала истамбулската Хадж (Айя) София на Сена. Една голяма християнска църква станала ислямски музей? И все пак това е едно от възможните европейски бъдеща.

Всички тези четири възможни бъдещи развития в Европа повдигат въпроси, проблеми, възможности, които дълбоко засягат “трансплантираната Европа”, а именно Съединените щати.

Въпроси и отговори

Джоан Майерс (към аудиторията): Можете да задавате въпросите си.

Въпрос: Може европейците наистина да страдат от историческа амнезия, но проблемът не е ли по-скоро, че те имат изключително свежа историческа памет, която стига не просто до двете световни войни, а и до религиозните войни преди това? Те ще отхвърлят ислямизацията по същия начин, по който отхвърлят войната вече петдесет години. Европейците станаха толерантни и светски хора заради лошият си опит, когато бяха управлявани от крале и папи, и определено не от ислямски лидери.

Джордж Вайгел: Голяма част от динамиката в разбирането на историята на появата на демокрацията в Европа е ролята, която играха религиозните войни.

От друга страна, да се свежда историята на Европа до религиозните войни е възглед, с който не може да се стигне далеч. Идеите за достойнството на човешката личност, моралното върховенство на убеждението пред насилието в политиката, идеята, че всеки човек има вродено чувство за справедливост, с което всяко правителство трябва да се съобразява, идеята, че правителството само по себе си подлежи на морална проверка, че това, което е право, не е просто това, което казва принца, неговата концепция за добро и зло сама по себе си е подлежи на по-висша морална критика – всички тези идеи не бяха продукт само на или дори не преди всичко на Просвещението, а най-вече продукт на християнската цивилизация, която бе родена от забележителното смесване на Йерусалим, Атина и Рим, станало в зората на Средновековието и създало богатата цивилизационна подпочва, която обаче се оказа неспособна да дисциплинира политическите и религиозните институции изградени върху нея и което, в крайна сметка, доведе до религиозните войни.

Но аз трябва да кажа, че тази цивилизационна подпочва остана плодородна, защото тези добри идеи за обществения живот, които съществуват много преди Просвещението, успяха впоследствие да бъдат възстановени.

Ако някой се вгледа в настоящия произход на европейския проект, ще види, че Робер Шуман, Де Гаспери и Конрад Аденауер бяха осъзнати християни, католици, които разбираха какво правят докато се връщаха към Европа преди реформацията, преди религиозните войни, преди абсолютизма, носейки в съвременния свят институционални структури, които биха могли да бъдат бариера срещу кръвопролитията на ХХ век. Тези трима мъже разбираха европейският проект като проект на християнската цивилизация.

Важно е да се признае, че християнството е можело да бъде и е било в определени моменти от европейската история свой собствен най-голям враг, но да се подценява историческата му роля в Европа, като се дава лошият пример за религиозните войни, както правят мнозина съвременни европейски секуларисти, е нечестно.

Въпрос: Основното ви послание изглежда е, че общество, което вярва в Бога, вярва в Християнския и Библейски Бог е без съмнение по-висше, отколкото обществото, което не вярва. По този въпрос има много литература, Европа и Съединените щати се сравняват, показват се специфичните им проблеми, говори се за ролята на религията в решаването на тези проблеми, за цената на религията в САЩ. Много хора в тази синя, “републиканска” държава усещат, че религията е свързана и с нетолерантността, че тя се противопоставя на политиката, свързана с хомосексуалността и абортите, и това също създава проблеми.

Европа има много проблеми. Тя се бори с имиграцията. Европейците дават много по-голяма хуманитарна помощ, отколкото Америка. Ураганът Катрина показа съществуването на две Америки и това повдигна въпросите за Америка и нейното отношение към справянето с бедността, която съществува в самата нея.

Да се съсредоточава дебата най-вече върху това дали Европа има християнско минало ми се струва отклоняване към по-незначителните теми на един много по-широк дебат. Двете общества имат много проблеми. Те се справят с тях по различен начин. Разглеждането на ролята на религията е увлекателно, но за да убедите скептиците, вие трябва да дадете повече аргументи.

Джордж Вайгел: Много неща могат да бъдат написани в една книга. Новият папа имаше страховитата репутация на “бронирания кардинал”. Когато по време на една пресконференция през 1996 година в Германия, свързана с публикуването на неговите спомени, той бе попитан, защо нищо не е казал в книгата си за приятелките, които е имал в младостта си. Той отговори: “Издателят каза да се придържам в рамките на 200 страници”. Можем да направим аналогия с това.

Идеята, че за да бъде някой толерантен е необходимо да пази за себе си своите дълбоки вътрешни убеждения, което е консервативен начин на мислене, остава без значение, когато виждам хора, заключени в рамките на стереотипите, както в САЩ, така и в Европа. Със сигурност по въпроса за религиозната свобода например е по-добре да цениш своята религиозна свобода, но и да защитаваш религиозните свободи и на другите, включително и свободата да не вярваш, както повечето християни в Америка смятат. Божията воля е да бъдеш толерантен и добронамерен към тези, които имат различен от твоя възглед за Бога или въобще нямат възглед за Бога. […]

Аз не искам да бъда неучтив към европейските си приятели и гости тук, но необикновеното охулване на Америка, което европейската преса охотно направи по повод урагана Катрина, ми се струва невероятно. Аз се съмнявам дали Европа при подобна ситуация в рамките на осем дни ще събере стотици милиони долари от частни дарения. Аз не гледам сериозно на чуждестранната помощ, защото тя изглежда незначителна, ако я сравните с американските фондове за международна помощ и развитие, които идват от частния, недържавен сектор. Естествено не можем и да пренебрегваме дълбоките разделения в американското общество, както и другите неотложно проблеми. […]

Въпрос: За да изясним още по-добре въпросите свързани с религиозните войни през ХVІ век, нека се запитаме не е ли вярно, че през ХІХ век организираните християнски църкви в Европа и особено Католическата църква, бяха най-лютите врагове на демократичните движения и едва през ХХ век християнските църкви и това се отнася особено за Католическата църква, приеха демокрацията? Как ще докажете привързаността на християнството и католицизма към демокрацията в светлината на историческия опит, когато християнството и католицизма бяха най-безмилостните врагове на демократичния опит?

Джордж Вайгел: Ние се нуждаем от по-широк и нюансиран възглед за европейската история на ХІХ век, отколкото този, който преподавах или този, който обикновено се преподава в Съединените щати. Папската критика към това, което нарича себе си демокрация в континентална Европа, в голяма степен беше оформена под натиска на почти цял век нападения над църковните институции като се започне с Френската революция в края на ХVІІ век и се стигне до 1905, когато Третата република затвори всяко католическо училище във Франция и изгони голям брой монаси и монахини, опитвайки се да разруши манастирския живот в Бретан. Деветнадесети век беше също така векът на Kulturkampf в Германия и на фебронианизма и йозефизма в Австро-Унгарската империя.

Тази история е далеч по-комплексна от конвенционалното четене. Ръс Хитингър от Университетът в Тулса ще публикува през следващите две години една важна книга за папите в модерната държава.

Нека свържем всичко това с Америка. […] Католическата църква никога не е имала проблем с демокрацията в САЩ. В действителност, една демократична система, в която институциите на църквата и държавата бяха разделени, но където религиозно формираното морално убеждение играеше огромна роля в публичния живот, беше добра среда за Католическата църква.

Единственото място в развития свят, където католицизма не загуби доверието на работническата класа през ХІХ век бе САЩ. […] Трудно може и да се каже, че през ХІХ век в Европа е имало истинска демокрация… да вземем например Германия на Бисмарк, там имаше парламент, но не и демокрация.

Въпрос: Според вас в каква степен християнските идеи в Европа пречат на приемането на Турция като член на Европейския съюз?

Джордж Вайгел: […] От десетилетия в публичния живот на Европа религиозно формираният морален аргумент играе много малка роля, въпреки че едно скорошно допитване за репродуктивните технологии и ембрио-деструктивното генетично изследване в Италия показва появата и на други тенденции.

Голяма част от съпротивата в Европа към кандидатурата на Турция за ЕС се дължи по-скоро на икономически проблеми, по-скоро на демографски проблеми, отколкото на специално отношение към въпроса дали една ислямска държава има място в ЕС. Някои наистина изтъкват аргумента, че приемането на Турция в Европейския съюз ще означава признание, че с проекта на Шуман- Де Гаспери – Аденауер (или Европейски съюз като проект на християнската цивилизация, Европа като културна цялост, формирана от връзките между Йерусалим, Атина и Рим) е свършено. Но моето усещане е, че съпротивата към приема на Турция е по-скоро вариант, подобен на френския страх от полските водопроводчици, опустошаващи домовете им.

Въпрос: Състоянието на Европа, както вие го описвате, е тревожно, да не кажем плашещо. Как мислите ще останат ли Съединените щати и Европа обвързани, като се има предвид враждебността на Европа към Америка и необходимостта да се запазим културно?

Джордж Вайгел: Мога да си представя различни сценарии. Моята надежда за европейското бъдеще е основана най-вече на демографията, но по един различен начин. 1968 година беше една много лоша година за САЩ, но тя беше колосално лоша за Европа. Тогава културата бе разбита за пореден път и беше произведена политическа култура, чието влияние продългава почти четиридесет години по-късно. Децата на 1968 година преминават на сцената на Европа. Въпросът е дали една генерация на европейското политическо лидерство, незадушавано от соковете на този период като техен формативен политически опит, ще създаде различен тип политическо лидерство и ще има обща цивилизационна енергия, която да бъде защитавана заедно със Съединените щати. Това е възможност, която трябва да бъде окуражавана много по-ефективно от американската публична дипломация в Европа.

От друга страна, ако се тръгне по сценария “Еврабия” през следващите четиридесет-петдесет години, ако Европа се отдалечи политически от САЩ, заради фискалния хаос, който предизвикват неефективните икономически ангажименти към изграждането на социална държава, тогава ние ще бъдем изправени пред поредица реални проблеми. Един сценарий, който ние виждаме през последните 4 години, е силният съюз между Съединените щати и Австралия. Това може да се окажат първите стъпки към една преориентация на американските приоритети.

От друга страна през следващите години ние можем да видим смяна на правителствата в Германия и Франция като сегашните политици бъдат заменени с други. Интересен феномен е и доброто отношение на младите и към новия папа.

В крайна сметка аз просто се опитвам да бия камбаната.

 

Превод със съкращения: Цончо Цончев
Форуми Media Times Review
Автор:    
 MPM
Дата:     15.01.2006, 20:59:07
Текст:     Fundamentalna statija. Typite vyprosi kym avtora samo pokazvat masovoto systojanie na otkaz ("denial"), koeto izobilstva v Evropa. Bylgarija mozhe da se okazhe prjako i mnogo byrzo potyrpevsha v tezi procesi, imajki predvid nalichieto na avtohtonno (ne-imigracionno) isljamsko naselenie v stranata. Az sym absoljutno ubeden, che bylgarskite politici, kakto i obshtestvoto, vyobshte ne razbirat posledstvijata ot pylnoto nalagane na t.nar. "evropejski cennosti" -- vse po jasno stava, che tezi posledstvija vkljuchvat likvidiraneto na hristijanskite moralni cennosti, hristijanskija nachin na zhivot, i nashata hristijanska evropejska civilizacija, s posledvasht neizbezhen rezultat -- isljamizacijata na kontinenta.
Автор:    
 Д. Чуровски
Дата:     19.01.2006, 10:57:23
Текст:     Монотеизма както и забравения вече политеизъм са само етапи от културното развитие на човечеството. Нищо повече. Ако приложим християнския принцип “по делата ще ги познаете” към самата църква, ще открием каква пропаст лежи между проповядвания морал и провежданата политика през 1700 годишната й история. Кръстоностни походи. Инквизиция. Лицемерие. В по-ново време - вместо да изобличи фашизма, Ватикана запази един твърде подозрителен и необясним “неутралитет” през Втората световна война. (Може би това беше цената която Ватикана трябваше да заплати за признаването му от Мусолини за независима държава?!). Без да има институция като църквата исляма демонстрира същата пропаст между проповядван морал и действие – армиите на пророка Мохамед и днешния джихад са само два ужасяващи примера за това. Мисълта ми е, че човечеството не може да изгражда своя морал върху ирационалана основа. Волтер е прав, че “Този който може да те накара да повярваш в абсурдности може да те застави да извършиш също и престъпления” т.е ако хората вярват в ирационалното, то те ще вършат също и ирационални неща. Съвременния религиозен фанатизъм е убедителен пример за това. Морала към който религията проявява най-много претенции следва да се изгради върху самоосъзнаването на обществото като субект.

Що се касае до демографския срив в модерния свят, то той се дължи на прехода от екстензивно към интензивно развитие. Бъдещото общество ще има нужда от по-малко на брой идивиди, но много по-качествени по степен на образование и морал. Самоцелното възпроизводство на индивиди без покритие като адекватно за времето образование и възпитание (само някой да си има брат, сестра,чичо и леля), налагано като политика най-вече от исляма е дивотия със сериозни последици за ислямския свят. Възможно и твърде вероятно е нациите да изчезнат при една бъдеща организация на обществото, но какво значение имат сега понятия като “готи”, “хазари”, “гали”? – Племена, част от човешката история.

Наистина през 1914 година стана нещо водоразделно, но света не се “обрка”, а тръгна да се “оправя” освобождавайки се от историческата си обремененост. Първата световна война беше последната война водена за преразпределение и завоюване на тритории, а Втората - беше първата “идеологическа битка” на народите. Студената война, която някой определят като Трета световна е също идеологическа. Разпадането на колониалната система по същество е подмяна на “териториалния” с “финансов” колониализъм, осъществяван посредством “свободната търговия”. Свободна търговия звучи като нещо честно и почтено, но тя е възможна само между равностойни партньори. Третия свят определено не е такъв. Да, проблемите на света са огромни и затова те трябва да се дискутират с ясни и определени научни понятия, а не да се замъгляват с понятия като бог, джихад и т.н.

Проблема не е в отмирането на религията. Кризата в морала не е следствие от загубената вяра. Проблемите са политическото устройство на света. - Подмяната на демокрацията с плутокрация, на глобализацията с глобализъм; израждащата се политическа класа, обслужваща корпоративни интереси; политици, чийто морал е по-ужасяващ от лицемерието на божите служители. Връщането към религиозните ценности, нито е възможно, нито е решение на съвременните проблеми. Света е в процес на трансформация от иеархична структура към хетеархична структура и това обуславя наблюдаваните процеси и явления. Ако се върнем към заглавието на материала, можем да кажем със сигурност, че бъдещето не принадлежи нито на катедралата нито на куба. “Кубът” разбиран като съвременното силно политизирано, идеологизирано и консумативно общество също е преходен. В бъдеще политическите партии ще изчезнат и хората ще си спомнят за тях както за религиозни ордени от времето на политическото средновековие.
Автор:    
 Иванов
Дата:     19.01.2006, 12:05:46
Текст:     Г-н Чуровски, откъде имате тази сигурност, че вярата е нещо "ироционално", ако вие вярвате в идеите на Маркс, или в идеята, "че бъдещето не принадлежи нито на катедралата нито на куба", можем ли да кажем със сигурност, че вашата вяра е рационална? Извинявам се, но вие правите типичната грешка на атеиста-интелигент - показвате тотално неразбиране на вярата, без капчица съмнение в собствените си доводи. Аз като вярващ мога да кажа, че в статията се говори не за ИНСТИТУЦИЯТА Църква, а за липсата на лична християнска вяра, която е дълбоко свързана с морала. Моралът сам по себе си е възможен, когато над волята на един човек стои съзнанието му за нещо по-силно от него; ако един човек смята себе си за център на света, какво ще бъде мерилото му за морал? Това, което той смята за правилно и морално, или ще избере универсалните критерии за добро и зло, които могат да бъдат намерени в религиозните текстове, далеч преди епохата на Просвещението. Ако внимателно сте чели Кант например и Библията, вие ще видите, че моралните категории на Кант въобще не се различават от моралните категории, записани на каменни плочи преди 6-10 хиляди години... Хайде да не се изхвърляме и да не мислим, че ние сме върха в развитието на човешката цивилизация и че след нас ще дойде по-светъл, по-чист атеистичен връх и така... до края на света.
Автор:    
 Д. Чуровски
Дата:     21.01.2006, 19:30:14
Текст:     Г-н Иванов Вие сте прав, че ние принадлежим към две различни и в известен смисъл протовоположни вероизповедания. Вие вярвате в бога и божията воля, аз - в природата и законите които я управляват. Моят бог не е персонално Маркс, а всички мислители от Талес до Маркс, които са разкрили законите управляващи неживата природа, живота и обществото. Всеко вероизповедание си има понятиен апарат валиден само за него и не може да привнася произволно понятия от вън. В нашето вероизповедание понятията: бог, божия воля и сврзаните с тях производни липсват, затова те се определят като ирационални, а вероизповеданието ни се определя като рационализъм, който очевидно е и атеистичен по природа. Всеко вероизповедание по нашата терминология е една парадигма. Парадигмата е концепция със специфичен пониятиен апарат, граници и вътрешна логика. В дискутираната статия, автора, който принадлежи на Вашето вероизповедание (или парадигма) очертава четири възможни сценария за бъдещето на Европа. Твърдя, че те са логически обосновани от позицията на “вашата” парадигма, но са погрешни от позициите на “нашата” парадигма. Да вземем за пример сценария за връщането на Европа към християнските ценности. В границите на изходната парадигма и използваните твърде широки и неопределени понятия (бог и прочие, които ние определяме като ирационални) това изглежда логично и напълно възможно. От позициите на “нашата” парадигма това е невъзможно защото противоречи на обективните закони (нашия бог). Представте си аз лично имам криза в морала или възрастта, осъзнавам си проблема и решавам, че връщането ми към младежките ценности е решение на въпроса. Би било чудесно, но това не е възможно, на нито едно равнище - физическо, биологично, физиологично, психологично или социално, защото противоречи на природните закони. Нека вземем по-неутрален пример. Някои фундаменталисти искат да създадат ислямска държава изградена на законите на ширията, това е твърде логично в границите на тяхната парадигма (те още не са преживяли своя реформизъм) е напълно абсурдно от позициите на “нашата”. Това е така защото света се е променил и неможе да се върне към някаква историчеси изживяна вече теокрация. Дори временно такава да бъде създадена както тази в Авганистан на талибаните, подобна теокрация бързо се разпада и в дългосрочен план е изключена. Подобна теокрация в християнска Европа е имало по времето на инквизицията, която е породила Реформацията, а по-късно – рационализма и атеизма.

По отношение на самия морал, съгласен съм, че той се определя от нещо стоящо “над нас”, разликата е в това, че “вие” го определяте като бог, а “ние” – като природа и общество. Впрочем “ние” споделяме същите хилядолетни морални ценности, но ги обясняваме като проявление на осъзната отговорност. Морала не е монопол на религията (която и да е тя), ценностите на хората не са различни, само се обясняват по различен начин според принципите и понятийния апарат на съответната парадигма или вероизповедание. Кризата на морала за която става въпрос в статията, според нас произтича не от отмирането на религията като идеология, а е резултат от кризта в политическата система и може да се промени като се промени системата. Убеден съм в това не в резултат на “атеистично изхвърляне”, а в резултат от анализ на социалните процеси, от позициите на известни вече обективно действащи закони.

Позовахте се на Кант. Това ми припомни едно негово есе посветено на Просвещението, писано пет години преди Френската революция, в което след като анализира зрелостта на човечеството, освобождаващата роля на разума и куража на човека да използва собствената си интелигентност без да бъде ръководен от друг външен субект (бог), казва нещо от рода (по памет) – “Следователно мотото на Просвещението е: Sapere aude!, което ще рече - Имай кураж да използваш своята собствена интелигентност! Това е което рационалистите прават от времето на Талес през Волтер, Дарвин и Маркс до наши дни и само времето ще покаже коя парадигма или вероизповедение отразява истината. Ние с Вас можем само да си пийнем домашната ракийка ако има такава и си пожелаем да доживеем това време, независимо кой ще се окаже прав. Аз черпя и в двата случая.
Автор:    
 Иванов
Дата:     21.01.2006, 20:50:21
Текст:     Е, това г-н Чуровски, е нещо друго. Благодаря, ще приема почерпката :) Съгласен съм с Вас, че принадлежим към "противоположни вероизповедания", но моето като че ли е крачка напред пред вашето, тъй като аз не пренебрегвам науката за сметка на религията. Това, само по себе си, разширява хоризонта ми. Аз допускам една възможност повече, а това, както всеки добър учен знае, не е малко. Все пак уважавам мнението Ви, то е интересно и като цяло аз го споделям, само че от другата страна на барикадата. Впрочем измежду мислителите-атеисти (от Талес до Маркс), очевидно нямат място вярващите Платон, Бейкън, Кеплер, Паскал, Бойл, Малтус, Адам Смит, Едмънд Бърк, Хюм, Спиноза и Еразъм (първият--Спиноза-- ми е любим, изключително интересен и изключително неразбран от атеистите, вторият, въпреки критичния си дух, е вярващ католик), Исак Нютон, Кант, Хегел, Киркегор, и дори самият Декарт... да изброявам ли още?
Автор:    
 MPM
Дата:     22.01.2006, 04:00:02
Текст:     Izvinete, che se namesvam, no kato che li stignahme do korenite na problema. G-n Churovski smjata, che bydeshteto na Evropa e bydeshte na "osyznatija ateizym", bazirano na vse po-narastvashtite ni nauchni znanija i postizhenija, kato po tozi nachin se doblizhava do socialnite inzheneri ot ES. V podobno obshtestvo, spored g-n Churovski, moralyt njama da otpadne, a dazhe naprotiv -- shte byde osyznat moral, toest, mnogo po-zdrav i ustojchiv. Bashtite na ES, obache, sa zamislili syjuza (pone politicheskija) kato obedinenie na vsichki evropejski narodi prinadlezhashti kym hristijanskata civilizacija, taka che za tjah po-skoro Rusija mozhe da vleze v ES otkolkoto Turcija. G-n Churovski vjarva, che vryshtaneto nazad kym teokratizym e nevyzmozhno. Verojatno taka sa misleli i drevnorimskite misliteli, dokato v ungarskite stepi sa vilnjali hunite i gotite. Okaza se, che ne sa bili pravi, i petstotingodishen teokratichen mrak se spusna tochno tam, kydeto sa ottekvali stypkite i sa se chuvali moshtnite svobodni glasove na mnozina ot tjah. Hubavo e da se vjarva v neobratimostta na "koleloto na istorijata", obache ima momenti, v koito to se zavyrta obratno sys strashna sila. V osobena stepen tova vazhi kogato njama koj da dvizhi tova kolelo po chisto demografski prichini. Taka che, az ne sym uveren, che nauchnijat ateizym v ES ne e prosto edin sobstvenorychno izgraden instrument za samounishtozhenieto na nashata civilizacija. Vyprosyt mi kym nauchnite ateisti e, sigurni li sa, che nauchnijat ateizym ne ostavja opredelen religiozen vakuum u ne dotam obrazovanite hora (koito sa mnozinstvo), i ako dopuskat takava vyzmozhnost, ima li opasnost tozi vakuum da se zapylni ot Isljama?
Автор:    
 Д. Чуровски
Дата:     30.01.2006, 19:32:55
Текст:     1. Мисля че атеизма, научен или осъзнат не е корена на нещата. Той е само един от страничните продукти от процесите протичащи в съвремения свят, при това не най-важния. Дискусията върху статията просто доведе до този акцент. Мен лично ме интересуват самите процеси и шансовете за оцеляването на човечеството в този пълен с противоречия “модерен” свят.
2. Относно развитието и примера с падането на Рим. Според мен това е пример показващ неравномерния характер на развитието на човечеството, а не проява на “заден ход”. Дисбаланса в развитието е закономерен процес, който се наблюдава и днес. Някой смятат, че “варварите” са унищожили Римската империя. Това е прибързан и повърхностен извод. Римската империя се е сринала от вътрешните си противоречия, а “варварите” само са оглозгали костите на умиращия лъв, но те не биха могли да го убият. Разликата в развитието между Рим и “варварите” се измерва с векове. Рим е бил твърде сложно общество за да се управлява от еди човек. Морала ерозира и империята основана на робския труд рухва. Това обаче не е връщане назад. Върху развалините на Римската империя израства феодална Европа. Политеизма се заменя с монотеизъм, отмира робството, “варварите” се цивилизоват. Монотеизма е който се изражда през средните векове, но това е част от развитието, а не връщане назад. Впрочем това не е сдинствения случай в историята на срутване на една система. Ивайло е победил не защото е бил много силен, а защото царщината ни е била отчайващо слаба, за да може един свинар да я събори!? Френската революция срина абсолютната монархия поразително лесно. Руската революция срина абсолютната монархия също твърде лесно. Изобщо “варварите” унищожават една система когато тя неможе да се развива и саморегулира . В най-ново време сриването на социализма е пример за това, че политическа система лишена от отрицателни обратни връзки, които да я оптимизират, неминуемо се срива. За това не са необходими дори “варвари”. Тя просто се срива. Точно тези процеси са корена на нещата и ме интересуват преди всичко друго. Предполагам, че такава ще бъде съдбата и на корпоративния капитализъм, но това е друга тема.
3. Относно религиозния вакуум и опасността исляма да го запъли. Мисля че никои не съсипва една идея по-добре от фанатичните й привърженици. Така се случи с католицизма, в по-ново време с марксизма, точно това става в момента и с исляма. Фанатичните му последователи го унищожават системно и методично. В недалечно бъдеще той ще бъде нещо много по-различно от това, което фундаменталистите си мислят че правят. Какво да се прави? - Диалектика! Божия воля.
Автор:    
 Добри до Чуровски
Дата:     31.01.2006, 03:08:22
Текст:     "Кризата в морала не е следствие от загубената вяра. Проблемите са политическото устройство на света. - Подмяната на демокрацията с плутокрация, на глобализацията с глобализъм; израждащата се политическа класа, обслужваща корпоративни интереси; политици, чийто морал е по-ужасяващ от лицемерието на божите служители"
Тези думи Г-н Чуровски съдържат дълбока вътрешна контрадикция ... от една страна казвате, че кризата в морала не е следствие от загубената вяра, а не ни казвате какво всъщност е морала и на какво винаги се е базирал, какво е формирало моралните категории и ценности ако не вярата и религията !!! ???
И в края на краищата всички гореописани от вас подмени, откъде идват, нима именно проповядваната от Вас рационалност не кара политиците да обслужват корпоративни интереси и да създават плутократични и олигархични структури???
На какъв морал всъщност трябва да се подчиняват ако всеки решава сам за себе си според собствените си рационални разбирания !!!???Какви са корените на този морал, нима са някакви природни закони, които бидейки описани вчера, утре се оказват погрешни и биват опровергавани и оспорвани ежедневно ...!!!???
А ... и кажете ми моля Ви ... според вас едно частно безвъзмездно финансово дарение от порядъка на няколко милиона долара рационално действие ли е или е проява на фанатична религиозна ирационална умопомраченост ...!!!???
И кое всъщност е по-добро дарението или безстрастното наблюдение ...!!!????
Автор:    
 Д. Чуровски
Дата:     03.02.2006, 10:45:14
Текст:     Добри, ние с Вас гледаме света от две различни кули и нямаме никакъв шанс да се разберем по принципни въпроси, не защото кулите са много далече една от друга, а защото говорим на различни езици. Няма смисъл също така да си напускаме кулите или дори да си ходим на гости по тях. Поне така ни учи опта от 25 века интелекуална история. На битово равнище обаче можем да си отправяме задявки, без да ги вземаме много насериозно разбира се. Такъв например е въпроса за “безвъзмездното финансово дарение от порядъка на няколко милиона долара”. Аз мисля, а и живота показва, че подобни дарения се правят всекидневно както от рационалисти, така и от вярващи хора. Сорос например си харчи милионите за идеята за Отворено общество, други изхарчиха милиони за ваксини за африкански деца. Събират се също милиони дарения в помощ на пострадали от природни бедствия, както и за работата на хиляди благотворителни организации по света. И всичко това без капка религиозен сантимент. Светски морал така да се каже. Хуманизъм или рационализъм. Разбира се хиляди хора даряват пари и по религиозни мотиви. Нищо лошо. В този случай според мен е по-важно как се използват тези пари. Ако с тях се построи храм, няма значение какъв, или се помогне на бедните и нуждаещите се – мойте адмирации и уважения към дарителите. Ако обаче се използват за укрепване на “правата вяра”, няма значение коя конкретно е тази “права вяра” и парите се насочат към терористична организация от типа на Ал Кайда, то в този случай според мен това си е проява на чиста “фанатична, религиозна и ирационална умопомраченост” както от страна на този, който ги дава така и от страна на този, който ги използва по този начин. Това също е морал, може би извратен или изроден религиозен морал. Вие следва да си обясните този феномен от позициите на вашата кула. Аз имам здоволително такова обяснение от позициите на нашата кула. Тези две обяснения обаче засягат принципни различия на нашите вероучения и няма как да ги примирим.
Автор:    
 Боян, до Д. Чуровски
Дата:     03.02.2006, 14:11:05
Текст:     Признавам, че съм приятно изненадан от обхвата и дълбочината на завихрилата се дискусия. Пък и темата освен философска е и много актуална, такива са и самите обсъждани думички като вяра, атеизъм, рационализъм, монотеизъм, тероризъм, фанатизъм. И все пак най ме накефи извода ти за „политиците, чийто морал е по-ужасяващ и от лицемерието на божите служители.“ Всъщност, подобна идея развихме тука и миналия декември под статията на Ц. Цончев „Има ли бъдеще за България“, но нещо в момента не мога да я открия от заглавната страница. А що се отнася до „разговора с Джордж Вайгел“, изглежда ми доста умен и начетен човек, но има нещо, с което трудно бих се съгласил. И това е опита му за преиначаване на класическото значение на думата скептицизъм, която той почти отъждествява със съвременния секуларизъм и атеизъм. Докато идеята на древногръцките скептици е била малко по-различна: решили хората да се противопоставят на догматизма във всичките му форми - стоичен, схоластичен, религиозен, секуларен... Просто им хрумнало да не вярват на нищо или да се съмняват във всичко, във всяка „истина“, „парадигма“, „идеология“ и демагогия (включително и научна такава!) И разбира се, това съвсем не ги направило по-нещастни или „нетолерантни“, както се опасява Вайгел, дори напротив, техни съвременници твърдят, че едва ли е имало по-спокойни и весели хора от Пиронистите например. Сега, за да илюстрирам по-добре разликата между атеисти и скептици ще си послужа с два от любимите изрази на последните – „не знам“ и „може би“. Тоест дори и за най-неоспоромите „факти“, Пирон например би казал: Не знам дали човешки крак е стъпвал на Луната. Може и да е, а може и да не е. Всичко което ЗНАМ е че съм гледал едно правдоподобно филмче за това по телевезията. Но пък после гледах и един друг документален филм - „A funny thing happened on the way to the moon“ - след който отново съм принуден да призная, че всъщност не знам. Също така не знам и кой взриви Световния Търговски Център, може да са Ал Кайда, а може и да не са. Дори не знам дали Боингите са били пътнически самолети или не. А пък след филма „911 In Plane Site“ вече съвсем не знам :-) Подобна би била стратегията на скептика и по отношение на днешната ни тема: Може би няма Бог, а може и да има. И Той може да е само един, а може и да са повечкo (да речем Господ Бог, Господ Природа, Господ Слово, Висш Разум, Вселена и още куп свещенни думички). Или иначе казано, скептикът не бърза да взема страна, особено когато НЕ ЗНАЕ. Какъвто май е и нашият случай :-) Или поне все още не съм чул биолозите и другите учени да са успели да направят дори една въшка от нежива материя, прах и газове. Така че и техните истории за произхода на света и живота, за Големи Взривове и еволюции ми звучат по-скоро като библейските разкази – едни красиви приказки. А напоследък и филмчета :-). Но така или иначе фактът си остава, че нито Папата би могъл да ни демонстрира наличието на Бог, нито пък атеистът или ти бихте могли да докажете Неговото отсъствие. И при тая липса на информация, единственото което ви остава е да вярвате, всеки във своята си „истина“. Тази вяра дори ви е ноебходима, за да изградите после своята си парадигма със съответния й понятиен апарат.
Автор:    
 Д. Чуровски
Дата:     05.02.2006, 16:40:38
Текст:     Бояне, споделям съображенията ти за различията между скептицизъм и атеизъм, дори ги намирам за очевидни. Скептицизма е преди всичко философска позиция, съмнение в познаваемостта на света, родоначалник на агностицизмзма като линия във философията. Аз не съм скептик. Мисля че след Кант, който изведе проблема за теорията на познанието като основен проблем за решаване във философията и особено след Хегел, който разкри диалектиката в целия й блясък, човека има един надежден инструмент за познанието на света – диалектическото мислене. На първо време нека разграничим познанието на битово равнище, каквито са приведените примери от принципния въпрос за познаваемостта на света. В посочените примери скептицизма се подхранва от конспиративни теории, каквито се появяват за всички социялно значими събития (Даяна – катастрофа или предумишлено убииство и т.н.), при това се отнася до познание на ниво индивидуално съзнание. Разбираш, че ако ние с теб и повечето от хората по света, незнаем истината за Кенеди, Даяна или търговския център, то има хора, който много добре знаят каква е истината. Проблема тук е в диалектиката между индивидуално и обществено съзнание. Въпроса за принципната възможност за познаване на света е малко по-различен. Касае се до възможността за разработване на теоретичен модел обясняващ задоволително или без вътрешни противоречия появата и развитието на Вселената, живата материя и човешкото общество. Мисля че такава теория е възможна и всички лансирани идей от появата на разума до днес са част от този опит. Искам да кажа, че тази теория не е плод на един мислител или дори на мислители от една школа или линия във философията, а резултат от борбата на всички лансирани през вековете идей. Тук няма конспиративни теории, а паралелни и конуриращи се учения и школи със свой принципи и категориален апарат. Няма начин две такива учения да си разрешат противоречията в логически спор. Не витиеватата логика, а социалната практиката е критерия на истината. Археолозите напр. доказват убедително, че преди 100 млн години по Земята са бродели динозаври. Това косвено отхвърля твърдението, че бог е сътворил севта и то преди 6000 г. Древните гърци са вярвали в Зевс и Атина Палада, дедите ни в Тангра, сега никой не вярва в тези божества. Това не е затрило света, а само го е променило. Това показва също как работи практиката като критрии на истината. Що се касае до синтеза на въшка от прах и газ, имаи предеид, че една въшка има 100 000 “части” повече от космическа совалка, а “софтуера” й е поне още толкова по-сложен. Все пак бог е “синтезирал” въшката поне 3.5 млд год. Впрочем отвори Гугъл и потърси “Nanotechnology & neogenesis” за да видиш какво ще ти кажат по въпроса хората, които вземат въшката на сериозно, после пак ще приказваме ако трябва. Лично за мен въпроса има или няма бог е спекулативен и без особено значение, защото той не е съществен за настоящия исторически момент. Векове наред, човека се е опитвал да обясни и промени света към нещо по-добро. Идеята за бога или религиите са исторически опит да се обясни света, а политиката е опит да се промени света (от Платон през десетки утописти до Маркс). Мисля, че и двете идеологии (религия и политика) във всичките им превъплъщения и разновидностти са временни, погрешни и с времето ще отмрат и невиждам нищо страшно в това. Ние можем да си обясним света, но неможем да го променим, защото той се движи по свой собствени закони. Тези закони обаче са познаваеми. Според мен проблема на човечеството днес е оцеляването. Този проблем възникна след Втората световна война и става все по-сложен, поради експоненциалното развитие на технологийте и кризата на морала в консумативното общество. Днес 50 г. по-късно има вече не един, а множество начини да се самоунищожим от собственото си безумие и алчността на тези които са заграбили и контролират 90% от ресурсите на планетата. Решението в две изречения – ако префразираме една мисъл казана за природата, чиято “цел” впрочем също е запазването на вида – “Ние можем да победим природата само като й се подчиним”, бих казал – ние можем да оцелеем само като се подчиним на обществение закони. Това означава първо да разкрием и осъзнаем действието на тези закони, второ да се съобразим с действието им. Всичко останало е без значение или само с историческо такова.
Автор:    
 MPM
Дата:     05.02.2006, 17:17:48
Текст:     Istinata e, g-n Churovski, che takiva postojanno-dejstvashti "obshtestveni zakoni" ne syshtestvuvat i ne mozhe da syshtestvuvat, taka che v procesa na tjahnoto tyrsene Vie ne samo si gubite vremeto, no i podhranvate filosofski uchenija, koito sa predtechi, techi ili sledtechi na marksizma. Imenno marksizmyt se opitva da objasnjava sveta po nachina, po kojto Vie go vizhdate. Vie citirate Hegel, no ne ste idealist kato nego, a materialist kato Marks, taka che zashto ne si go kazhete napravo -- Vie ste mnogo poveche marksist, otkolkoto hegelianec. Vashijat ateizym ottam natatyk ne e iznenada. V Bylgarija ima (i to ne sluchajno) sloeve, koito nikoga njama da priemat otnovo marksistkoto vizhdane za sveta, koeto e otgovorno za mnozhestvo bedstvija spoleteli ne samo nas, no i cjaloto chovechestvo. Vse pak, shte se opitam da Vi objasnja po nauchen nachin no mnogo nakratko zashto marksizmyt e prosto edna bezstojnostna, poshla i psevdonauchna teorija. Naj-napred, kakto znaete, tja e amalgamacija ot 3 systavni chasti, politikonomijata na kapitalizma ot XIX vek, dialektikata na Hegel i istoricheskija materializym (da kazhem uslovno, che toj e razraboten ot Marks i predstavljava spojkata mezhdu pyrvite dve). Che politikonomijata na XIX vek razrabotena ot Adam Smith e za vremeto si vjarna, njama spor. Obache svetyt i negovata ikonomika se promeniha prez XX i XXI vek. Mnozhestvo obektivni, subektivni, deterministichni, psevdodeterministichni, haotichni i sluchajni faktori sposobstvaha i sposobstvat za tova. Psevdonauchnostta na vjarvaneto, che politikonomijata na XIX vek i nejnite togavashni "zakoni" vazhat s pylna sila i dnes mozhe da se sravni sys slednoto: vie vzimate snimkite si ot detstvoto, koito sa malko po-panoramni, sjadate, analizirate gi i deklarirate: "Eto, az otkrih universalnite pravila kak izglezhda edin grad". Zabelezhete, ne edin grad v Bylgarija prez 19xx godina (ne znam koga ste roden tochno), ne edin grad v XX okryg, ne edin grad po vremeto na xxxx, ne edin grad ot perioda xxx-xxx, a _edin grad_ po princip. Koeto mozhe i da e vjarno otchasti, no kato cjalo ne e vjarno. Zashto? Ami prosto choveshkite gradove sa (a) mnogo razlichni; (b) mnogo dinamichni; i (c) v tjah protichat paralelno mnozhestvo nezavisimi i zavisimi haotichni i sluchajni procesi. Ja si predstavete, che snimkite, za koito govorim orazjavat edna ulichna katastrofa, ili edno navodnenie, ili edno zemetresenie? Misylta mi, g-n Churovski, e che obshtestvoto e edna mnogo slozhna, dinamichna i nelinejna sistema, v kojato se preplitat psevdo-deterministichni, haotichni i sluchajni procesi. Produkt na obshtestvenata sistema e naprimer pazaryt. Sledovatelno, pazaryt e podsistema na obshtestvenata sistema, t.e. ne e tolkova slozhen kato obshtestvoto. Vypreki tova, dosega nikoj ne e objasnil _generalno_ i _tochno_ koga da kupuvame i koga da prodavame, che da zabogateem na borsata. Vinagi ima takiva, koito uspjavat da precenjat pravilno (v ramkite na opredelen interval) kakvo da se pravi, drugi obache ne uspjavat. Edni pecheljat, drugi gubjat. Dori i njakoj ot pazarnite procesi da sa deterministichni (t.e. predskazuemi), namesata na mnozhestvo vynshni faktori mogat da napravjat pazara haotichen i nepredskazuem. Otdelno, toj mozhe za izvestno vreme da byde sluchaen, toest, stohastichen. Ako ima edinna universalna teorija opisvashta i modelirashta kolichestveno pazarnite fluktoacii, znaete li kakyv bi bil rezultata? Otgovor: pazaryt bi prestanal da funkcionira. Sega da se vyrnem kym obshtestvenata sistema. Edna teorija, kojato smjatashe, che opisva syvsem tochno obshtestvenite procesi i predlozhi universalni obshtestveni zakoni beshe nasilstveno indoktrinirana v obshtestvoto za okolo 70 godini. Rezultatyt -- obshtestvoto prestana da funkcionira normalno. Hristijanstvoto se razlichava ot podobni teorii po mnogo prost, no syshtevremenno mnogo vazhen nachin -- to syshto dava osnovni predpisanija za normalen i zdravosloven nachin na zhivot, no vmesto da pretendira za obshtonauchna vseobhvatnost kato marksizma (koeto, kakto vidjahme, e nelepo i nevyzmozhno v edna slozhna i dinamichna nelinejna sistema), to dava edin minimum ot pozhelanija i prenasja tjahnata realizacija na individualno i obshtestveno nivo v sferata na duhovnoto, toest, v idealnoto, a ne v materialnoto (t.e. direktno v obshtestvenata praktika). Spored men, imenno poradi tova, hristijanskata civilizacija postigna naj-goljam nauchen i tehnologichen napredyk. Shokirashtoto e (i tuk verojatno Vie shte syzrete njakakva dialektika), che tyj kato hristijanstvoto ne dogmatizira obshtestvenoto razvitie, ili naj-malkoto, pozvoljava obshtestvoto da evoljuira do minimiziraneto na podobno dogmatizirane, to syzdava uslovija za sobstvenoto si otricanie vytre v obshtestvoto, na koeto sme svideteli dnes. Moeto mnenie e, che tova neizbezhno shte dovede do zaleza, a sled tova i do kraha na nashata civilizacija. Taka che, "nauchnijat ateizym", kojto, kakto vidjahme, ne mozhe da objasni absoljutno nishto, ili kogato go pravi, tova e po chisto nenauchen nachin, otbeljazva nachaloto na tozi obshtestven kolaps.
Автор:    
 иванов
Дата:     09.02.2006, 11:10:51
Текст:     Събитията след публикуването на карикатурите на Мохамед в европейските вестници доказват истината в тази статия. Прекаленият секуларизъм ражда насилие, както ражда насилие и религиозният фанатизъм.
Автор:    
 Д. Чуровски
Дата:     10.02.2006, 10:42:49
Текст:     Г-н МРМ, съвсем накратко и в тезиси, зщото може би започвам да ставам досаден с дългите си постинги.
1. Обществени закони СЪЩЕСТВУВАТ и по-голямата част от тях са открити. Някой са частни т.е. валидни са конкретна обществена наука - демография, история, социология, политология, политикономия и т.н., а други общи. Обществените закони не се отнасят до отделния идивид (както и еволюцията не се интересува от това кое животинче ще умре, за да оцелее по-силното, а казва само, че по-слабте загиват и това е механизма за оцеляване на вида и саморегулация на системата.) Част от тези закони са статистически. За посочения пример това значи, че те не се отнасят конкретно до този който печели или губи, а до пазара като цяло - процента на печелещи и губещи. Въпрос на специфика. Теорията за игрите описва много добре “хаоса” и динамиката на макроикономиката и прилагането й помага да се избягват рецесии, което косвено доказва съществуването на обективни закономерности или закони. Други закони са валидни на всички равнища – микро и макрокосмос, жива природа, общество и мислене. Такива са законите на диалектиката открити от Хегел. Ако Вие оспорвате този факт, аз не се наемам да Ви доказвам, че земята е кръгла.
2. Аз не се определям нито като “идеалист” нито като “материалист”. Това деление произтича от свеждането на основния философски въпрос до това кое е пъврвично и кое вторично – материята или духа. Така поставен въпроса е метафизичен, следователно дълбоко погрешен по самата постановка, защото по този начин той се свежда един вид до въпроса, кое е първичното – кокошката или яйцето. Представяте ли си деление философите на “кокошкари” и “яйчари” :- )? Не отричам обаче, че така формулиран въпроса е имал някакъв смисъл до Хегел. След него обаче той е абсурден. Ако все пак държите на някакво деление, бих разделил философите на “метафизици” и “диалектици”. Забелязвате, че при това деление Хегел и Маркс попадат в един отбор. Това е отбора на който аз съм фен. Наистина Хегел е капитана, но при гол викам и за Маркс.
3. Маркс е виновен за експеримента наречен социализъм точно толкова, колкото Христос е виновен за появата на Светата инквизиция. За мен лично е по-интересно да разбера защо след появата на някакво ново учение винаги се намират хора които се пишат по-голями християни от Христос или “по-марксисти” от Маркс. Също защо инквизицията се е вихрела в Европа повече от 600 години, докато социализма си отиде за около 60. Имам някъкъв отговор, но това е друга тема.
4. Не ми говорете за “еднолинейно” мислене. Такова може да има в теологията, но не и във философията, поне не във нашия отбор. Диалектктическото мислене като инструмент на познанието, за което стана въпрос, по определение е най-малко триизмерно, а може би и многомерно. Всеобхватността на теорията не е претенция на марксизма, а произтича от същността на философията като наука. Всички философски системи от Талес до Хегел, се опитват да бъдат всеобхватни, защото това са концепции за света като цяло.
5. Силно се съмнявам, че научно-техническия прогрес през последните 200 години се дължи на християнските корени на Европа. Античния свят се е доминирал последователно от Египет, Гърция и Рим. През Х век света е доминиран от арабския свят, а от 6000 г писмена история, поне 4000 г света е доминиран от Китай. Не бих се изненздал ако след стотина години доминирането не се пренесе обратно в Китай, независимо дали в Европа все още вярват в Христос, а в Китай - в Буда, Шинто, Минто или който и да е друг. Хегел е забелязал и обяснил този феномен много добре от позициите на своята диалектика, т.е. без намесата на бог.
6. Няколко души вече са раздразнени от моя атеизъм. Не знам защо. Аз мисля, че отношенията ни с бога са от типа “поздравяваме се, но не си говорим”. Това не е така злокачествено като “войнстващ атеизъм”. Все пак атеизма е по-близо до науката отколкото религията. Мисля дори, че между наука и религия няма и неможе да има нищо общо, най-малкото защото религията е идеология, а науката е експериментално проверено познание. Вярно е, че по границите им все още шетат няколко стотин травестити, опитващи се да ги “примирят” или оборват Дарвин с “теорията” за интелигентния дизайн, но това е само пикантерия от пейзажа. Лично мен интелекуалните упражнения на интелигентните дизайнери много ме кефат.
7. За мен религията, която и да е тя от шесте световни такива и хилядите секти, има чисто психологично измерение. Човек се самоопределя по принадлежност към една от тях, по-скоро емоционално, отколкото интелектуално и това самоопределение нито подлежи, нито се нуждае от логическо обособяване или оспорване.
8. Теорията която се занимава с бога се нарича теология. Тя се “родее и конкурира” с философията по стрмежа си да представи общата картина на света, но двете са принципно различни по своя метод на изследване. Философията обобщава познанието от частните науки, които във основата си са експериментални, а теологията използва като основен метод откровението, което се приема за висше познание, идващо директно от бога. Само Времето може да утвърди едната и отхвърли другата. Не казвам коя точно. Понятието бог не е включено във философията, както и понятието диалектика – в теологията. Питам се, защо тогава трябва да се впрягаме на позиция и да си мешаме капите, а не си вървим всеки по своя път в очакване на Страшния съд на времето?

Автор:    
 ***
Дата:     10.02.2006, 10:55:10
Текст:     До г-н Чуровски - не ставате досаден с дългите постинги, напротив, давате и друга гледна точка, а това е важно. Дискусията е много интересна и се води на много добро ниво без лични нападки и обиди, което е рядкост в български форум.
Автор:    
 MPM
Дата:     11.02.2006, 16:27:11
Текст:     G-n Churovski i po vremeto na Njuton se smjatashe, che vsichko ot fizikata ni e jasno, okaza se, che syvsem ne e taka. Njama i ne mozhe da ima universalni obshtestveni zakoni i edin ot problemite kakto na marksizma, taka i na hegelianstvoto e, che imat arogantnostta da pretendirat, che mozhe da ima takiva zakoni i che imenno te mogat da gi predlozhat. Dialektikata e osobeno perverzna i porochna sistema na mislene, ponezhe izkrivjava nachina na vyzpriemane na sveta u obiknovenite hora, koito nasilstveno sa podlozheni na neobhodimostta da ja izuchavat. V Bylgarija, naprimer, vseobshto razprostraneno dori i sred intelektualcite e tyrseneto na vzaimovryzka mezhdu vsjakakvi neshta i javlenija, za svetovni, kontinentalni i lokalni konspiracii, za amalgamacijata i dylbokata tajna vryzka mezhdu mormonite, masonite, musonite i bizonite i proizlizashtoto ot tova zastudjavane u nas, celjashto da sysipe jadrenata ni energetika i pr. Tova spored men e prjak rezultat ot masoviziraneto na dialektikata. Zabelezhete, masoviziraneto na fizikata ili himijata chrez povsemestno obuchenie ne dovede do razni otklonenija v misleneto na milioni hora. Vjarno, poznavaneto na fizikata i himijata dovede do razrabotvaneto na shirokoobhvatni smyrtonosni oryzhija, no i do nalichieto na dostatychno mnogo obrazovani i razumni hora, koito da syzdavat sistemi za tjahnoto ne-polzvane i nerazprostranenie. Ot druga strana, masoviziraneto na uchenija kato marksizma i hegelianstvoto dovede do ogromni obshtestveni naprezhenija, choveshki zhertvi i izvraten nachin na mislene u milioni, da ne kazha miliardi hora. Eksperimentalnite danni svyrzani s razprostranenieto i efekta ot podobni uchenija, sledovatelno, sa katastrofalni i pokazvat ne samo tjahnata psevdonauchnost, no i fakta, che te sa opasni za chovechestvoto i po syshtnostta si sa dylboko antihumanni. Naprotiv, mnogovekovnite eksperimentalni danni svyrzani s hristijanskata civilizacija govorjat nedvusmisleno za nejnija uspeh, za nejnata sposobnost samostojatelno da zachene i rodi ne samo tehnologichen i ikonomicheski progres, no i obshtestvo zachitashto pravata na ndivida, toest, edno dejstvitelno humanno obshtestvo. Az lichno poznavam edin amerikanski uchen ot kitajski proizxod, kojto do tolkova e obseben ot zhelanieto da natika psevdonauchnite si razsyzhdenija i teorii v licata na nauchnite sredi v syotvetnata oblast, che vseki pyt kogato eksperimentalno stane jasno, che neshtata koito predlaga ne rabotjat, toj tvyrdi, che eksperimentite ne sa konstruirani pravilno i ako se pravjat kakto trjabva njama nachin da ne srabotjat. Samo che v cjal svjat nikoj (vkl i toj samijat) ne mozhe da gi napravi "kakto trjava" i posochenite eksperimenti vinagi zavyrshvat s fiasko. V rezultat, nauchnite sredi ne si podvivat opashkata smjatajki, che "ne sa dorasli" do nivoto na posochenija uchen-spekulant, ami napravo othvyrljat negovite teorii poradi nevyzmozhnostta te da bydat potvyrdeni eksperimentalno. Ne e li vreme da napravim i nie syshtoto s marksizma i hegelianstvoto, edni perverzni i psevdonauchni teorii, koito bjaha nedvusmisleno i jasno othvyrleni ot obshtestvenata praktika? Vmesto tova, na nas ni se predlaga da vjarvame, che nie sami sme si vinovni za provalite na tezi taka-narecheni universalni obshtestveni uchenija, zashtoto vse neshto ne sme dorazbrali, vse neshto ne sme interpretirali kakto trjabva, vse neshto sme propusnali. V rezultat ni se kazva, che pri sledvashtija test v obshtestvenata praktika, ili na individualno nivo, njama nachin tezi uchenija da ne pokazhat svojata pravota. Nie obache otgovarjame, che podoben nachin na mislene e ne samo porochen, no i opasen, zashtoto vtorijat opit za masovo vyvezhdane na tezi uchenija v obshtestvenata praktika mozhe da dovede dazhe do po-golemi i po-fatalni sytresenija v zhivota na milioni hora ot pyrvija. Zatova mjastoto na tezi psevdonauchni gluposti, podkrepeni s logicheski divotii e ili na prashnite raftove na teoretici-filosofi (ako razbira se obeshtajat da ne gi populjarizirat mnogo-mnogo ami da si gledat naukite), ili na istoricheskoto bunishte, v naj-dobrija sluchaj -- i na dvete.