Величието
на един икономист е нещо, което трудно може да се оцени
само в рамките на човешкия живот. Естествено има и изключения.
„Оценка” на американския професор по политическа икономия
Алан Мелцер е може би едно от най-точните описания за живота
и приноса на интелектуалния гигант Милтън Фридман (1912-2006).
„Милтън Фридман беше изключителен икономист и индивидуалист”.
Това казва съоснователят на монетарната школа Мелцер по
повод кончината на своя колега-монетарист. „Малко хора са
имали толкова голямо влияние върху социалната и икономическа
политика на САЩ и останалия свят. И това влияние продължава
да нараства”, посочва в своята „Оценка” Мелцер.
За разлика от повечето икономисти, които намират разработките
на Фридман за парите и инфлацията за най-значителен негов
принос, Мелцер не мисли така. Според него далеч по-важни
са трудовете „Капитализъм и свобода” и „Свобода на избора”,
които наблягат на свободния пазар, индивидуалния избор и
по-малката държавна намеса.
Три са аспектите на метода на Фридман, с които той въздейства
върху обществото и политиката. На първо място, Фридман установява,
че ако е необходимо да се променят основните политики и
цели, е важно обществеността да бъде информирана и образована.
За целта видният икономист е използвал телевизията, Нюзуик
и други медии. На второ място, той изостря силата на своите
анализи и доводи чрез използване на доказателства. Този
негов подход принуждава и други икономисти да правят същото,
което променя коренно дискусията, поставяйки в нейния център
доказателствата. Третият аспект на метода на Фридман са
ораторските му аргументи. Икономистът е успял да промени
вярванията на хората за важността и цената на свободата,
изправяйки се срещу основните интелектуални течения. За
разлика от други икономисти, които споделят неговото виждане,
той не се е ограничавал само до общи сентенции за ползите
от свободата и цената на правителствените програми. Фридман
е предлагал реални решения, основани на индивидуалния избор,
съпътствани с доказателства за тяхното върховенство.
За да се разбере огромният принос на Фридман, трябва да
се познават обстановката и господстващите мнения през 30-те
и 40-те години на 20-ти век, посочва Мелцер. По това време
се е ширело мнението, че капитализмът се е провалил и бъдещето
е някаква форма на демократичен социализъм. Джон Мейнард
Кейнс например е призовавал за правителствен контрол върху
инвестициите. Алвин Хансен е подържал тезата, че пазарната
икономика ще стагнира ако държавата не насочва инвестициите,
за да осигури пълна заетост. Йозеф Шумпетер оборва аргументите
за стагнацията, но и той, по различни причини, достига до
извода, че в бъдеще икономиката ще бъде от социалистически
тип.
Като цяло успехите на Милтън Фридман са четири – премахване
на военната повинност в САЩ, плаващите валутни курсове,
премахване на ограниченията върху лихвите по банкови депозити
и свободната търговия с държавен дълг. Това са доказателства,
че свободният пазар е избор, който може да бъде успешен
ако властите са съпричастни с предложенията и вярват в тяхната
работоспособност, казва Мелцер.
Що се отнася до теоретичните разработки, правилото за константното
нарастване на паричната маса е едно от предложенията, което
най-често се идентифицира с Милтън Фридман. То не е прието
във формата, в която е било предложено, но трябва да се
посочи, че се използва от почти всяка централна банка за
контрол над инфлацията. В момента е широко разпространено
схващането на Фридман, че е задължително да се поддържа
инфлация на предвидимо, ниско ниво. По този начин стопанските
субекти по-лесно ще могат да предвиждат своята дейност,
потребление и спестяване.
Обобщението на Мелцер за живота на Милтън Фридман е просто
и ясно – използвайки своята интелигентност и способности
да общува, Фридман е успял да промени настоящето, налагайки
му своя, по-правилен възглед, с който свободата и възможностите
се възприемат като основа на човешкото благополучие.
* Д-р Алан Мелцер е член на надзарния съвет на ИПИ
Текстът е публикуван в брой 302/2006 от седмичния бюлетин
"Преглед на стопанската политика" на Института
за пазарна икономика
|