Media Times Review    Google   
___









икономика
 юли 2002

Подход към българските фирми
автор: Димитър Събев

Идеята, че икономиката и биологията, като клонове на човешкото научно познание, са близки, не е нова. Хекел, предложил пръв термина екология през 1866, говори за екологията като за "икономика на природата". Въпреки многократните позовавания, идеята още е смътна. Такава ще остане още дълго, вероятно, защото изисква от човешкия ум интуитивно приемане, а не логическо съждение. Най-многото, което човек може, е да се опита да разбере - чрез наблюдения и отношение.
Икономика е "ойкос номос", закон за дома, воденето на домашното стопанство - предприемчивост и стопанисване. Стопанин е хубава дума, малко забравена от общата или ничия собственост до 1990. "Стопан" е змията на домашното огнище, живееща под къщния праг. Екология е "ойкос логос", наука за дома. Домът, в който живеем, е планетата Земя. Колкото по-голям е домът ти, толкова по-голяма личност си самия ти.
Това е за етимологията, а фирмата може да се гледа като социален организъм. Както малко дете тя възниква, после расте, минава през трудности и успехи, стабилизира се и запада. Сред учените, градили образа на идеалната фирма, фирмата на бъдещето, изпъква Макс Вебер, който предлага бюрократична пирамида. Изхождайки от по-доброто икономическо и социално положение на Севера пред Юга, той твърди, че там, където се е наложил протестантския дух, протестантската етика като начин на поведение, е огнището на човешкия прогрес. Протестантството е аскетизъм и вяра в дейната намеса на Бог в човешкия живот. Бог, който благославя служителите си с богатство, ако се трудят усърдно в житейското си поприще, в професията си. Бюрократизмът в организацията е нерелигиозната форма на аскетизма, грубо казано.
Ако имаше животно, организъм, което да се съпостави с оная най-бюрократична фирма, то би било едноцветно, голямо и тромаво. Такива животни наистина са живели на север, космати мамути са бродели докъм преди десет хиляди години из Европа. На тропиците обаче такова животно няма да оцелее. В тропическата гора оцелява този, който се слива с огромното разнообразие около него, и големият размер е по-скоро недостатък, отколкото жизнено предимство.
България е в умерения пояс, но като темперамент и култура май носим повече Средиземноморско, отколкото Северноевропейско.
Ако наблюдаваме, ще видим колко сходни са процесите в една екосистема - да кажем, гориста тераса край морето с площ триста декара - с град или регион, в който фирма желае да продава своите продукти и услуги на клиенти. Социалния организъм фирма се храни чрез продажбите си, чрез парите от кредитори и клиенти. Но социалния организъм фирма не е растение в саксия, а част от система. Фирмите имат ресурсна ограниченост. Фирмите имат конкуренти. Точно така едно растение не може да излезе извън ресурсното ограничение на екосистемата; на тази тераса то няма да надрастне шест метра.
Основния метод, който използвам, е наблюдението. Ако до появата на Интернет е можело да се говори за информираност като за интелигентност, сега не е така. В Интернет може да се намери всяческа нужна и ненужна информация, огромно количество информация, всичкото което човешкият ум просто не може да приеме, още повече преработи. А и преди това не е било много по-различно. Робърт Пърсиг казва, че двеста години не биха му стигнали на човек да прочете всичко, написано от философите. Братя Стругацки казват, че книгите са повече от хората. Аз благодаря на който чете тези абзаци. Основния метод е наблюдението. Всичко вече е видяно, всичко вече е известно. Няма нищо ново под слънцето, казва книгата Еклесиаст. И аз вярвам, че "книга води книга" в човешкото образование. Методът ми е наблюдение, доверие и интуиция. Закономерности скоро се появяват.
Фирмите се описват от начина им на хранене. Има фирми хищници, фирми паразити, автотрофни фирми, фирми симбионти. Фирми заели пазарна ниша, точно както животинските видове процъфтяват в собствената си екологична ниша.
Съществува теза "Фирмата е такава, каквито са нейните цели." Как може да се очаква българските фирми да са адекватни в поставянето на цели - съответно създавайки образ, имидж - щом за дванадесет години чисто и просто са нямали възможност да се научат какво е интелигентна дългосрочна цел. Фирмите са "рожби" на предприемачите, плод на предприемчивостта на хората. Започващите бизнеса са емоционалния и идеен двигател на фирмата; ако начинанието има здрави, разумни основи, или моментът ако е подходящ, бизнесът ще се разрастне.
Основен принцип в икономическите действия на човека е отказът от близки, по-лесно и бързо достъпни изгоди за сметка на бъдещи, по-големи ползи. Тези икономически принципи могат да се нарекат също така различни типове, основни насоки, схеми, patterns, на икономическото действие - като пресмятане на разходите и ползите и склонността към риск или блъф. Този отказ от дългосрочност, описвана сега научно с термина "устойчиво развитие", е характерен.
Фирмата с краткосрочни цели е хищна фирма. Жертви са клиентите, купувачите. Хищничеството й се изразява в желание да получиш, без да даваш. По-подходящ за такива фирми е терминът паразитизъм. Това си е чисто ограбване. Когато производствените разходи клонят към нула, а цената е висока, говорим за ограбване и фирми хищници.
Българската народна поговорка "Не е луд който яде зелника, а който му го дава", е моята гледна точка, доколкото лъженето на купувачите не е престъпление и няма например вредни въздействия върху здравето - физическо и психическо - на ползвателя на вещта/услугата.
В по-честия случай взаимоотношенията "фирма - клиент" са симбиотични. Освен паразитизмът, също форма на сим-биоза, съвместен живот, разграничаваме мутуализъм - когато субектите в процеса са взаимозависими в голяма степен, и коменсализъм - сътръпезничество, когато съвместния живот не е безусловен за оцеляването на който и да е субект. "Фирма - клиент" е мутуализъм, ако погледнем на двата тези субекта като на институции, като на социални организми, израстнали за близо десет хилядолетия културна и цивилизационна история.
В симбиотичната система един от партньорите или двата в определена степен възлагат един на друг задачата на регулация на взаимоотношенията си с външната среда. Причините за симбиозата са трофически (хранене) или пространствени (жизнена площ) или сигурност. Причините могат да се разширят до еволюционна симбиотична теория, симбиогенеза. В случая изтъквам, че организми от различни биологични видове си сътрудничат с цел взаимна изгода.
Симбиозата бива факултативна или облигаторна, задължителна. Има един, който в симбиотичната система е по-зависим. Фирмата е по-зависима от клиентите си, отколкото клиентите от фирмата. Безспорно фирмата е носител на удобства, ползи за клиента, но тези ползи не са съдбовни. Може да се преживее без последен модел продукт, без всекидневната употреба на културно обусловените консумативи в домакинствата. Това не се отнася до храната, а консумативите подчертавам, че са удобство. Физическото оцеляване на индивидите обаче рядко зависи от фирмите.
Фирмите пък са в облигатна симбиоза с клиентите.
Симбионтите имат цел "жизнен цикъл", цел живот. Целта "оползотворяване на всички възможности", предоставяни от конюнктурата и интелигентността на мениджърите, е етически, Буда, правилна. Доколкото не се засягат нечии справедливи и значими претенции; ако предприятието, разбирано като проява на човешката предприемчивост, не засяга индивидуални, организационни и макроинтереси.
Симбиозата има форми на паразитизъм. Някои паразити са изключително находчиви, и следят за "ресурсите", за силите на гостоприемника, така че да не го изтощят и убият и така да изгубят ресурсната си база. Осите, отглеждащи потомството си в паяци, внимават да не засегнат някой жизненоважен орган; паякът продължава да съществува като жива, прясна храна. Такива виждам повечето фирми в отношението им към клиентите си. Макар тенденциите да са обнадеждаващи, да има сигнали за цивилизоване, и за преминаване на "прага на враждата".
Враждата е праг. Преминаването му е съществуване на принципно ново, качествено ново равнище. Това е предизвикателството да си добър. Да си качествен. Можеш да паразитираш. Можеш и да си съдействаш.