Media Times Review    Google   
___









хора
 юли 2002

Честит рожден ден, Милтън Фридмън!
Нобеловият лауреат Гари Бейкър прави кратък обзор на творчеството на популярния икономист. "Влиятелният икономист отбелязва този месец своя 90-и рожден ден - казва Бейкър - Приятно е да видим, колко много негови идеи дадоха форма на днешния икономически свят"

Милтън Фридман - роден на 31 юли 1912 в Бруклин, Ню Йорк. Американски laissez-faire икономист, професор в Чикагския университет и един от водещите консервативни икономисти от втората половина на 20 век. Награден е с Нобелова награда по икономика през 1976.
След като завършва Rutgers University и Чикагския университет, Фридман получава докторската си степен от Колумбийския университет през 1946 и започва като преподавател в Чикагския университет същата година. Той става един от водещите американски защитници на монетаристката школа в икономиката, който смята, че бизнес цикълът зависи преди всичко от паричните запаси и лихвените проценти и по-малко от правителствената фискална политика. В "Капитализъм и свобода" (1962; написана заедно с жена му Роуз Фридман) Фридман привежда доводи в полза на ниските данъци и кредитирането, които трябва заместят централизираните, бюрократични социални служби, които според него вредят на традиционните ценности на индивидуализма и резултатната работа. Сред другите негови работи (много от тях са посветени на паричната теория) са A Monetary History of the United States, 1867-1960 (1963) и Monetary Trends of the United States and the United Kingdom (1981).
Професионалната кариера на Милтън Фридман мина под знака на споровете, свързани с неговите политически планове. Деветдесетият рожден ден на Фридман е през юли и той все повече е признаван като един от най-влиятелните икономисти на 20 век, заедно с Джон Мейнард Кейнс, Пол Самуелсън, Йозеф Шумпетер и Фридрих Хайек.
Фридман стана известен с "монетаризма" си - един възглед, който отдава голямо значение на стабилния растеж на паричните запаси, за да бъде контролирана инфлацията и рецесиите. Макар че отношението между паричните запаси и икономиката често пъти е високо променливо, един не по-малък авторитет - председателят на Федералния резерв на САЩ Алан Грийнспан, показа, че ударението, което Фридман постави на стабилната монетарна рамка е средството, чрез което централните банки на Европа и САЩ постигнаха ниските нива на инфлация през последните две десетилетия.
Преди Фридман икономическата конвенционална мъдрост приемаше, че инфлацията снижава безработицата, защото цените растат по-бързо от работната заплата. В края на 60-те Фридман се опита да докаже, че продължителната инфлация не снижава постоянно безработицата, защото заплатите в края на краищата се закачат за очакваното развитие на цените. Оттогава неговият анализ бе потвърден два пъти- по време на високата безработица в САЩ през 70-те, въпреки бързата инфлация, и ниската безработица през 90-те, въпреки нищожната инфлация.
Две десетилетия преди Чили да въведе своята революционна частна пенсионна система, класическата книга на Фридман "Капитализъм и Свобода" разкритикува преобладаващите системи на социална сигурност, които, според автора, ограничават способността на индивидите да избират колко и в каква форма да отделят средства за пенсии, и предложи смесената система на социална помощ за бедните и възрастни хора. Неговият съвет бе последван двайсет години по-късно, за да се избегне неизбежната финансова криза в социалните служби на САЩ и другите развити нации със застаряващо население.
В същата книга Фридман показа, че промените към по-висока данъчна база не носят печалби, а тъкмо обратното. Оттогава държавите намалиха своите високи данъчни нива многократно и така светът се придвижи наполовина към неговата пропорционална данъчна система.
В началото на 50-те Фридман съживи дебата за освобождаване на валутния курс, който трябва да се определя от запасите и нуждите за различните валути. Гъвкавите цени на валутата винаги са предизвиквали интелектуални спорове, заради нестабилността на валутния курс през 30-те и след Бретън-Уудското споразумение, което въведе една международна система на фиксирани валутни курсове.
Полемиката върху гъвкавите валутни курсове продължи и когато американските политически лидери обвиниха министърът на финансите Пол О'Ниил, че не желае да засили стойността на долара. Същевременно, износителите искаха от него да съдейства за слаб долар, който би направил техните стоки по-евтини от тези на другите нации. Министърът на финансите О'Нийл бе прав в своето решение да остави пазарите да решат каква да бъде международната цена на долара, а не правителството или бизнес-лидерите.
Училищните ваучери е микро-програмата, която най-тясно се свързва с Фридман. През 50-те той първи предложи правителството да даде ваучери за учебна такса на родители с деца ученици, които могат да използват в частни или публични училища по техен избор. Той бе сигурен, че дори най-бедните родители трябва да имат възможността да избират добро обучение за своите деца.
Въпреки, че защитниците на ваучерите спечелиха интелектуалната битка, ваучерите срещнаха ефективното противопоставяне на учителските съюзи и на много родители от богатите предградия, които се страхуваха, че тази система ще окуражи бедните деца да посещават училища в техните общности. Американският върховен съд скоро ще узакони още няколко "ваучерни" проекта.
Фридман имаше невероятния кураж да отстоява твърдо своите позиции, с което предизвика враждебност и многократни, злобни лични атаки. Сега с удоволствие виждаме, колко близо се придвижи света до неговите позиции. Всички ние дължим едно голямо уважение към този велик икономист, който навършва своето деветдесето десетилетие.
Гари Бейкър е нобелов лауреат за 1992 година. Преподава в Чикагския университет и е член на Hoover Institution.