Media Times Review    Google   
___









преглед
 юли 2002

България трябва да излезе от омагъосания кръг на изкуствените скандали.
Георги Папакочев

Напоследък едва ли има ден, в който българското общество да не е засипвано със скандали. Политически, икономически, личностни, медийни и всякакви други, скандалите стимулират отрицателните нагласи на хората и генерират омраза, която се възпроизвежда в нови и нови противопоставяния. Възможно ли е да се излезе от този омагьосан кръг на българските скандали?

Без преувеличение може да се каже, че бавно и полека през последните 12 години българското общество стана тежко зависимо от явлението "скандал". Тази думичка от френски произход, която означава "неприлична, шумна, нередна постъпка, възмущаваща околните и нарушаваща обществения ред" вече почти не слиза от вестникарските заглавия, радио и телевизионните репортажи и често от разговорите на обикновените хора. Обикновено родният скандал гръмва, след което се тресе, развихря, разтърсва, като оставя след себе си набедени личности, смразени хора, изпилени нерви, съдебни дела, а нерядко осакатявания и дори трупове.
Скандалът бушува практически във всички сфери на обществото, но най-апетитен е в политиката, мястото където страстите са най-силни, а емоциите - най-изпепеляващи. Всяка седмица кулоарите на Парламента, органите на държавната власт и политическите партии произвеждат толкова скандалчета, скандали и крупни разправии, че медиите, държавни, частни, печатни и електронни, често не смогват да поемат всичките. Редица медии подържат постоянна рубрика озаглавени "Скандал на деня", в която читател, зрител и слушател могат докрай да се потопят в адреналиновата атмосфера на казуса и да научат абсурдни подробности за генезиса, развитието и прогнозата на поредната разправия, да научат мнението на невероятни хора и да застанат типично по запалянковски зад една от каращите се страни.
Медиите, обаче, не са единствено посредник между каращите се и тяхната аудитория. Днес най-сладкото в журналистическия занаят комай стана генерирането на скандала, хвърлянето на бомбата от някое необмислено изказване на политик или обществена личност в медийното пространство и дългото експлоатиране след това на колатералните или странични ефекти от произведения взрив.
Но ако това не вдигне тиража или рейтинга, преминава се направо към прякото скандализиране. Каниш, например, в студиото хора с декларирана непоносимост един към друг, накървяш ги с умело подбрани въпросчета и след това заедно с аудиторията само им гледаш сеира как говорят безмислици един през друг и а, а, да се хванат за гушите. Скандалче може да се провокира ако поканиш представители само на една от спорещите страни, като импровизираш, че другата е отказала на поканата за двубой. Скандал става и когато събереш на едно недоволни културтрегери и представители на тяхното министерство, например, или като насъскаш един срещу друг амбициозни хора от една гилдия, но с различни възможности за изява. "Късото съединение" сработва безпогрешно, адреналиновото шоу е налице и никой не се и замисля за цената на това шоу.
Има и други начини да скандализираш подсъзнателно хората. Като, например, да направиш разтърсващ телевизионен репортаж за хуманния занаят на столичните гробари или да обясниш разтревожено, че в урните, близките на починалия получавали прахта и на други хора, тъй като изгарянето в кремакториума ставало групово. Скудоумоието, особено агресивното, въздействува безотказно върху човешката психика и задълго я държи в силно напрегнато състояние, което всъщност е и целта на скандала.
Особено пикантни, обаче, са междумедийните скандали. Те са заредени с малки рискове, но в замяна на това имат впечатляващ ефект и носят добри печалби. Въпреки че тяхната традиция се корени в далечното пред-комунистическо минало, днес те представляват истински гладиаторски двубои, които емоцират до екстаз публиката - прочетете читателските мнения за една или друга статия в електронните издания на някои вестници и ще се убедите, че зад компютрите често са застанали не хора от 21 век, а древни римляни, които въртят палеца я надолу, я нагоре и се задъхват от желание да демонстрират в интернет-пространството своето неповторимо остроумие в областта на неприличния жаргон.
Така неусетно за българина, скандалът се превърна във важен и необходим елемент от неговия душевен комфорт. Дори повече, обществото започна да демонстрира симптоми на зависимост от нередните постъпки на по-известните свои представители, като започна да се възбужда от все по-кресливи, нетрадиционни и тежки скандали. Медиите, държавни и частни, бързо започнаха да се възползуват от тази зависимост и днес трудно можем да открием публикация или предаване в което под една или друга форма да не се търси скандал, да не се провокира скандал или скандалът да не бушува като горски пожар сред обществото.
Постоянното раздухване на тези пламъци в съзнанието на хората, обаче, е пагубно. Пример - някой вече да си спомня за 6-те недоносени бебета избити в кувьозите от мърлявите ръце на едно или друго медицинско лице? Или за покойния редник Иванов, чиято глава беше смачкана от разхайтени и безотговорни военнослужещи? А от тяхната драма, която би разтърсила из основи всяко цивилизовано общество, са минали по-малко от седмица-две! Ако се вгледаме по-внимателно във всекидневната черна криминална хроника ще забележим, че престъпниците не само стават повече и по-жестоки, но престъпленията им придобиват нови зловещи черти, немислими за здравия човешки разум. Катадневната доза адреналин, стимулирана ударно от немотията, престъпността и безконечните скандали се е превърнала в омраза срещу всеки, всичко и навсякъде. Насилието и безобразието се превръщат в обществени норми на едно болно и невротизирано общество.
Така не може и не бива. Омагьосаният кръг на перманентните скандали трябва да бъде прекъснат колкото е възможно по-скоро. Това могат да направят единствено медиите, които да прекратят ненужното и мъчително противопоставяне на обществото като сами се откажат от евтиния, провокиран изкуствено "скандал" като публицистичен жанр. Защото преодоляването на предизвикателствата и трудностите пред България днес е много по-важно обществено занимание, отколкото епистоларния сеир между един генерален директор и един вестник, да речем.
© Радио Свободна Европа

Очаквайте в Media Times Review "Сила и Слабост" от Робърт Каган.
"Време е да спрем да се правим, че европейците и американците споделят общ възглед към света, или дори че живеят в един и същи свят. По всички важни въпроси, свързани със силата - резултатността на силата, моралността на силата, привлекателността на силата - американските и европейските перспективи се различават. Европа предпочита един самовъздържащ се свят на закони и правила, международни споразумения и сътрудничество. Тя иска свят, който се доближава до след-историческия рай и относителния просперитет, или постигането на това, което Кант наричаше "вечен мир". Съединените щати същевременно остават в тресавището на историята, упражнявайки сила в анархистичния Хобсов свят, където международното право и управление е несигурно и където истинската сигурност, защитата и подкрепата на либералния ред все още зависят от притежаването и използването на военна мощ."