Media Times Review    Google   
___









ВРЕМЕ И ХОРА
 юли 2004

 Роналд Рейгън -
 бащата на новата
 
генерация американски
 консерватори


Роналд Рейгън подхрани растежа на нова генерация неоконсерватори в САЩ, смени облика на консервативната партия и принуди американските демократи да се променят. Сенатор Кей Бейли Хъчисън го нарече “Бащата на модерното републиканско консервативно движение”. До 1994 година в американският конгрес в продължение на почти 50 години мнозинство имаха демократите, това положение се промени, в голяма степен благодарение на огромния брой консерватори, които Рейгън вдъхнови при своето управление. Нют Гингрич, бивш говорител на Белия дом, казва: “Всички ние, които бяхме сключили договор с Америка, стояхме на раменете на Роналд Рейгън.” Може да се каже, че Рейгън е отговорен и за избирането на двамата президенти Буш. Първият бе негов вицепрезидент, а сегашният е смятан от много републиканци за политически наследник на Рейгън.

Със своя оптимизъм, умерено държание и спокоен патриотизъм, Роналд Рейгън създаде нов имидж за консерваторите, след като бе избран за президент през 1980 година. “Рейгън възстанови чувството за надежда, чувството за издигане на президентската институция – казва историкът Робърт Далек – Сега това изглежда ирония, защото именно той проповядваше идеята, че правителството не е решение, а проблем.”

Честното му държание го държеше популярен дори и след грешките, допускани от неговата администрация и по-точно след скандала с иранските контри, който се случи през неговия втори мандат.

Днес консерваторите непрекъснато повтарят името на Рейгън особено като говорят за по-малко правителство и ниски данъци, дори и когато не са сигурни дали ще имат силите да постигнат тези цели.

Бил Шнайдер, главен политически анализатор в CNN казва: “1980 година е година първа за консерваторите. Нищо по-важно не се е случило за тях преди 1980-та. Цялото консервативно движение днес идва от Роналд Рейгън. Руди Джулиани, Колин Пауъл, Джон Маккейн. Всички те, по един или друг начин бяха “рейгънисти”. Всички те дойдоха под чадъра на Регън и цялата републиканска партия води произхода и своята легитимност от този човек.”

Като президент приоритети на Рейгън бяха изграждането и развитието на американските военни сили, намаляването на данъците, ограничаването на броя на бюрократите в администрацията и оттегляне на правителството от живота на хората. При неговото управление дефицита в бюджета на САЩ достигна рекордни нива.

След Рейгън се появиха две тенденции в американския политически живот, които продължават да са силни и до днес: разделянето на американските избиратели по полов и религиозен признак. За републиканската партия, след неговото управление, започнаха да гласуват повече мъже, докато жените се насочиха към демократите. Например, по този признак Буш победи Гор в изборите през 2000 година с 10 процента повече гласували мъже. Също така със своята вяра в Бога Рейгън привлече религиозните гласоподаватели както никой преди това: “Рейгън доведе религиозните консерватори в Републиканската партия” – забелязва Бил Шнайдер. И до днес те са основата на тази партия.

Така наречените рейгънови демократи са друг продукт от неговото президентство. Консервативният коментатор Робърт Новак ги описва като “демократи със сини якички… които стоят съвсем естествено до Рейгън.”

Един от неговите политически противници, бившият вице-президент Уолтър Мондейл, казва, че със своята визия за вътрешната политика и икономическата политика на САЩ Рейгън е бил “предизвикателство за демократите, което никой днешен републикански президентски кандидат не може да надмине.”

По материали от чуждия печат


писмо до редакцията тук