Морето глъхне
 и видях те там
 където слепите вълни умират

 Ах, не вълните дават се
 едвам
 а ние даваме се на вълните

 щом дойдат и отнасят ни
 злочести
 намират после само кости в мрака
 изгряват полумесеци
 от наште песни
 ах, вече никой няма да ни чака

 а ако чака ни - на тез вълни
 не бива да се даваме
 злочести

 ще порим скръб
 додето замълчим
 ако ще вземат наште песни

   
   ***

   С теб заедно опипваме -
   краката бавно местейки,
   а и понякога не местейки -
   не път един към друг,
   а пътя ни към урвата.
   И рохка ли е почвата
   съвсем е без значение,
   защото семе ние
   не мислим да засеем.
   По-камениста търсим
   и драки да ни дращят,
   по-сивички окраски - тук там
   с бодил взривени -
   Такъв ни е на всеки
   оскъдния животец, но
   някои един към друг
   над урвата вървят,
   а други - редом -
   в урва устремени.

 Двама 3

 Двама, двама в нощта
 двама, двама трептят

 двама посягат с ръце –
 като бебе
 двама играят игра
 двама заспиват сами
 двама се срещат едни
 двама...
 събуждат се един с друг...

 Двама – дерзаещи за прегръдка гореща
 двама – живеят на всеки отсреща
 двама – туптят във всяко сърце
 двама – длъжни да казват винаги “не”
 двама – в ръка със загадка голяма
 двама – в този живот на коляно

 тъй се кълнат, че знаме не трябва,
 нож или кръст – по-скоро брадва.
 Двама очакват, но ще дочакат ли
 двама – в ботуши, сандали очакващи
 двама – щастливи със собствен език
 двама – неуловими за всеки шериф

 двама – мечта
 двама – несбъдност
 двама – без “да”
 двама – отвъдно.