Media Times Review    Google   
___









анализи
 юли 2005

Образователната олигархия на България

Как една малка група се облагодетелства от обществото и как може да бъде преборена

Иван Панчев, в-к Телеграф
Защо реформа в образованието не е извършена и до ден днешен? Отговорът е: защото определена група хора има икономическа изгода това да не се случи. Нея можем да наречем образователната олигархия на България.
И така, какво защитава образователната олигархия на България и защо е против промяната в образователната ни система?
Образователната олигархия на България се облагодетелства всяка година от частни уроци, продажба на учебници и помагала, курсове, корупция и т.н. Системата за прием в средни и висши училища е нейният основен инструмент, чрез който тя изсмуква десетки милиони лева годишно от българското общество. Ето защо представителите на тази олигархия винаги са против премахването на трудните кандидат-гимназиални и кандидат-студентски изпити. В Западна Европа няма изпити за влизане във ВУЗ. В САЩ приемът във висши училища се осъществява с изпитите на САТ, които обаче са ниска преграда за огромната част от кандидатите. Никъде не се срещат тежки изпити за прием в средно училище, каквито има при нас.
У нас университетите винаги са били против приема с диплома или приема с държавна матура. Вместо това почти всеки университет организира добре заплатени курсове. Те, разбира се, е добре да бъдат посещавани от кандидатите. От тях, разбира се, се облагодетелстват преподавателите във висшите училища.
Това е изнудване.
Чрез изпитите, които организират, висшите училища изнудват кандидатите да им плащат.
Защо не се кандидатства с един изпит за всички висши училища? Защо всяко висше училище организира свой изпит? За да може всеки да докопа парче от софрата. За да може всеки университет да прибере пари от такси, кандидатстудентски справочници, курсове и т.н. Само от таксите за кандидатстване Софийския университет за миналата година има най-малко 400 000 лв. доход. В този случай обаче, един кандидат от Бургас, който иска да бъде приет във Варна или София или Пловдив трябва да обикаля страната тъкмо по време на кандидатстудентската кампания. Подобни пътешествия са кошмар в един така важен момент от живота и представляват издевателство. Икономическите интереси на образователната олигархия обаче диктуват всеки университет да има собствен изпит.
За “другия начин”
за прием можем просто да се досетим от примерите, които се насъбраха през последните години. Тук е ректорът на Великотърновския университет проф. Иван Харалампирев, който в съдружие с преподаватели от ВУЗ-а беше осигурил лесен начин на хиляди хора, които му плащат, за да получат диплома от държавното висше училище. Тук, разбира се, е и проф. Огнян Сапарев, който чрез частно висше училище, в което има участие (Европейски колеж по икономика и управление) е осигурил обиколен начин за прием в Пловдивския университет, чийто ректор беше. Или плащайки на Сапарев мнозина в крайна сметка са се сдобили с диплома от авторитетното държавно висше училище.
Ето тези са най-накратко причините, поради които образователната олигархия е против реформа на изпитите и реформа на образованието в България.
По какъв начин проблемът с квотите пряко засяга икономическите интереси на образователната олигархия? Първо квотите са незаконни и в това може да ви увери всеки юрист. Незаконни са, защото благодарение на тях кандидатите от единия пол с нисък успех биват приети за сметка на представителите на другия пол с висок успех.
Това е полова дискриминация,
която е забранена от чл. 6 ал. 2 на Конституцията, чл. 4 ал. 2 на Закона за защита срещу дискриминация, чл. 4 ал. 2 на Закона за народната просвета и чл. 4 ал. 2 на Закона за висшето образование. Годишно са ощетени десетки хиляди. Съображението на висшите администратори, че квотите осигуряват баланс на половете, не може да бъде основание за нарушаване на законите.
При завеждане на дело няма как съдът да не се произнесе в полза на ощетения – юридически това е елементарен спор. При това жалбоподателят може да си върне парите за частни уроци и да поиска обезщетение, което според авторитетни юристи може да стигне и 1500 лв. за нанесени морални щети. Така българското обществото има в този случай възможността да се пребори с една малка група от хора, която ежегодно го изнудва в името на голяма цел – по-добро образование. Тоест проблемът с квотите може да атакува сериозно системата на прием във висшите и средни училища, от която образователната олигархия се облагодетелства.
Представителите на образователната олигархия са предимно хора с научни звания. Законът за висшето образование (ЗВО) и Законът за научните степени и звания (ЗНСЗ) им създават изключителни привилегии. Първо ЗНСЗ регламентира тежка и тромава процедура за придобиването на научно звание. Върховната атестационна комисия (ВАК) с тромавата си тристепенната система за оценяване осигурява затвореност на образователната олигархия. Заедно с това тя получава в изключителни привилегии в управлението на вузовете. В академичния съвет хабилитираните лица са не по-малко от 75%, заедно с нехалбилитираните техният дял достига 85%. На студентите и докторантите е даден скромния дял от 10%, а служителите – 5%. Като добавим към това, че Конституцията и ЗВО осигуряват “автономия на висшите училища” (твърде мъгляво и разтегливо понятие) веднага можем да направим извода как една малка група хора с научни звания получава изключителни права във висшето образование. Тя го е узурпирала. Това положение е в разрез с класическите примери за университетско управление. Свидетелство за това дава Лазарин Лазаров в материала си “Управлението на университетите и БАН е на порочни основи”, публикуван в Media Times Review. От статията става ясно, че в класическите примери за университет, изпълнителната власт играе съществена роля в управлението на висшите училища, нещо напълно нормално, след като тя осигурява значителни субсидии за тях. Вместо това у нас е в действие уникална система на управление, която дава възможност за пълна анархия и безобразие в университетите, понеже образователната олигархия се чувства недосегаема. По-горе дадох само два примера, но реалността е много по-тежка. Корупция, изнудване, издевателство над студентите. Стигна се до там, че при откриването на учебната 2003-а година бившият ректор на УНСС проф. Миркович обвини студентите за вихрещата се корупция в собствения му ВУЗ.
Страхът е основен фактор в съвременния български университет. Студентите се страхуват да протестират, защото преподавателите ги държат в ръцете си. Възпитава се страх. Заедно с това хиляди студенти се научават на различни корупционни практики, които после прилагат в живота. Мнозина ги приемат за нещо напълно нормално. Де факто българските университети са капсулирани парчета комунизъм, които възпитават комунистическо поведение не в убежденията, а в духа.
Образователната олигархия има изключителни властови потенциал в изпълнителната, законодателната и съдебната власт. Постът министър на образованието и науката е запазен преди всичко за хора с научни звания – тези които произлизат от професионалната среда на образователната олигархия. Последните двама председатели на народното събрание, председателят на комисията по образование и наука към НС и мнозина нейни членове, вицепремиери, министри, съдии, главният прокурор, много депутати, много висши администратори. Разбира се, не искам да поставя всички под един знаменател, но именно заради това липсва реформа в образователната ни система. Има промени, но какви: в Закона за висшето образование има текст, който поставя правилника на университета над … Конституцията. Ето: “Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия”. С този текст законодателят иска да ни каже, че университетът може да ограничавани конституционно гарантираните човешки права на базата на възраст, раса, пол и т.н. стига да е изрично упоменато в правилника на университета. Чудно как този фрапиращ антиконституционен текст се е задържал 10 години?
Това властово лоби също така бе предпоставка за роенето на университетите през последните години. Заразени от чувството за недосегаемост, мнозина пожелаха да станат ректори, като после законът трудно позволява да бъдат сменени. Когато сегашният министър на образованието плахо предложи да бъде съкратен борят на университетите (защото го натискат отвън) срещна яростна съпротива … Кой не би искал да бъде ректор в наше време? Отдавна се знае, че големият брой на некачествени университети означава повече прахосани средства. Най-малкото за заплати на ректори, на зам.ректори, на секретарки, за коли, сгради и т.н.
Българското висше образование се изкриви и в една друга посока – огромен брой нищо незначещи специалности. Какво означават например икономическите специалности “Икономика на социално-културната сфера”, “Икономика на кооперациите”, “Аграрна икономика” и т.н. Значи ли, че човек който е завършил Икономика на кооперациите не може да работи в земеделието? Какво значи специалността “Международни икономически отношения с Английски език”. Нима всеки вишист не е добре да знае английски? Или специалността “Химия и информатика” в СУ? Тези хора химици ли са или информатици? Няма ли да е по-добре един химик свободно да посещава лекции и да взема изпити в информатиката, да взема ако иска курсове по английски и т.н.
Именно на това се дължи странният факт, че в УНСС има 22 икономически дисциплини, докато в Харвард, където работят няколко нобелови лауреати по икономика, има … седем. Роенето на университети всъщност беше последвано от роене на специалности – отново скъп лукс за държавата, но удобен за олигархията, която така си осигури синекурни длъжности и допълнителни доходи. Точно заради това някои катедри са заприличали на старчески пансиони, кът за некадърници, мошеници и “свои хора”.
И последният парламент не намери време да разгледа промените в Закона за научните степени и звания. Съпротивата бе яростна. ВАК продължава да съществува и да капсулира научната общност. Показателно е, че такава институция съществува само в бившите соц. страни. През март т.г. министърът на образованието на Русия категорично се изказа против местния ВАК. В Украйна, Белорусия и Грузия също съществува ВАК. Други примери не можах да намеря.
Ето защо не е за учудване, че от 52-те висши училища у нас нито едно не попада в първите 500 в света. Висшето образование на България е узурпирано от образователната олигархия, която не цели високо качество на обучението и развитието на науката, а само личното си облагодетелстване.
Как стои въпроса с квотите при прием във висши и средни училища? Тук ще кажа, че за средното образование е нужна допълнителна тема, но и там нещата са подобни. В случай, че ощетени от квотната практика на прием хората започнат да водят дела, висшето образование ще бъде изправено пред тежък проблем, който атакува основният инструмент за облагодетелстване на олигархията – системата за прием. Неизбежно ще се стигне до задачата да бъдат съставени такива критерии за прием, които да не дават като резултат голям дисбаланс на половете във висшите училища. Тук ще се намеси и отдавна наболелият проблем за зубраческият характер на образованието в страната, който дава предимство на жените. Въобще всяка система, която изисква месеци усилия в учене точно преди изпитите ще бъде неудачна. Ще се стигне до извода, че единствено занижените критерии за прием ще дадат нужния резултат – относително равенство на половете във висшите училище. Занижените критерии за прием ще премахнат нуждата от елитни средни училища и нуждата от кандидатгимназиални изпити (каквито не успях да открия никъде другаде). Най-важното е, че занижените критерии за прием ще унищожат предпоставката за обогатяване на образователната олигархия в България – курсове, частни уроци, учебни помагала. Просто няма да има кой знае каква нужда човек допълнително да се образова, за да влезе във ВУЗ. Ще бъде съкратен и броя на тези, които ще бъдат склонни да използват нерегламентирани средства, за да бъдат приети. Едновременно с това ще се отвори приема и ще бъде реализирана най-напредничавата черта на висшето образование в развитите страни – широк вход и стеснен изход, т.е. доказване в процеса на обучение. Занижените критерии за прием ще премахнат предпоставката на вузовете да реализират собствена изпитна сесия. Просто никой няма да им ходи на курсовете и да им купува специалните помагала. Според мен така ще бъде открита възможността от един изпит за прием за всички вузове в страната, организиран от държавата. Ще отпадне принудата от кръстосване на България по време на кандидатстудентската сесия.
Заедно с това държавата трябва да предприеме редица други мерки като промяна в ЗВО, ЗНСЗ, съкращаване на броя на университетите, което неизбежно ще я сблъска с риториката на образователната олигархия. Редица авторитетни нейни представители ще използват цялото си влияние за да спрат промените. Неизбежно реформаторите ще понесат несправедливи упреци и вероятно като политици ще загубят имидж. Но така не може да продължава.
Форуми Media Times Review
Автор:    
 deviser
Дата:     29.08.2005, 13:40:11
Текст:     Много точно казано. Но за сажаление няма да има никакав ефект. :-(
Автор:    
 whoami
Дата:     21.09.2005, 02:21:51
Текст:     Истината си е истина.Браво!За съжаление хора,които не са въртели бизнес се опитват да ме учат как да правя пари.Като им видя костюмчетата-1970- на някои преподаватели в УНСС и като осъзнах, че те просто учат на глупости студентите се потресох от Висшето ни образование!Напуснах. Влезнах със подкуп от 300 долара.Това не е образование ,а робство на мисленето.Предпрочитам да си купя книга на някой професор от Харвард и т.н. или да чета за успелите хора натрупали богатство и слава без да са завършили нищо.Те са доказателство ,че системата произвежда не мислещи самостоятелно хора.Имат нужда само от такива.Само от такива.За моя радост тези,които са хитреците ще умрат,защото от глупавия,който не може да прави пари не могат да ги вземат,а те само така могат да оцеляват-благодарение на глупавите.Мрете,сган комунистическа.
Автор:    
 MPM
Дата:     26.10.2005, 18:46:55
Текст:     Po moe mnenie, statijata predstavljava tipichno zhurnalistichesko zhylto chetivo. Njakoi ot neshtata, za koito avtoryt pledira sa prosto absurdni, drugi sa napravo smeshni. Naprimer, davaneto na prava na aspirantite, studentite i sluzhitelite da vljajat na reshenijata na nauchnite syveti e radikalen socialisticheski ekstremizym ot nezapomneni dori i ot vremeto na komunizma proporcii. I izobshto, avtoryt govori za "reformi", no izobshto ne razbira ustrojstvoto na edna Zapadna obrazovatelna sistema. Nashata obrazovatelna sistema mozhe s lekota da byde preobrazuvana v sistema ot Zapaden tip, syshtevremenno zapazvajki svoite predimstva. Tova mozhe da stane ne kato se davat prava na sluzhiteli i zhurnalisti da se izkazvat nepodgotveni po akademichni vyprosi, a po slednija nachin:

1) Uchenicite se ocenjavat s pismeni izpiti, domashni uprazhnenija i proekti;
2) Ocenkite 2-6 se premahvat, uchenicite se ocenjavat v %, vseki uchitel publikuva v nachaloto na uchebnata godina kriteriite za ocenjavane i iziskvanijata si;
3) Uchitelite se atestirat ezhegodno ot rykovodstvoto na uchilishteto, s uchastieto na pone dvama uchilishtni nastojateli, izbrani ot grazhdanite, zhiveeshti v rajona na uchilishteto. Uchilishtata se atestirat ezhegodno v pyrvite 5 godini na reformata ot ekipi na MO;
3) Kandidat-studentskite izpiti se premahvat, uchenicite kandidatstvat v universitetite bazirano na uspeh ot gimnazijata;
4) BAN se preobrazuva v Sled-Diplomen Universitet, zapazvajki imeto si i otchasti strukturata si. Mandatyt mu e da obuchava aspiranti;

5) Universitetskite prepodavateli se asistirat bazirano na (a) nauchna dejnost; (b) prepodavatelska dejnost; (c) sluzhebni prinosi, tezhestta na otdelnite pera v syshtija red. Imenno v (a) e neobhodimo vyvezhdaneto na chestni kolichestveni merki za ocenjavane, v (b) ocenjavaneto stava s organizirani vyprosnici, koito studentite popylvat, i koito se obrabotvat ot Dekana, kakto i ot poseshtenija na ocenjavashti ekipi ot po-starshi prepodavateli;

6) Universitetite se atestirat ezhegodno v pyrvite 5 godini ot reformata, bazirano na gornite kriterii i na kachestvoto na uchebnite im programi.

Napylno sym najasno, che gornite neshta sa neizpylnimi, no prichinata e po-skoro v arogantnata nekompetentnost na obshtestvenata proslojka, kojato ima vokalnite sposobnosti da vlijae na bylgarskoto obrazovanie, vmesto da si zapishe gornite tochki i da gi pravi obshtestveno dostojanie po entusiaziran nachin. Poradi tova, izobshto njamam namerenie da vlizam v kakvito i da bilo sporove, samo informiram kak stojat neshtata...
Автор:    
 Велев
Дата:     22.11.2005, 10:41:07
Текст:     MPM oчевидно е всезнаещ, абсолютно прав и пророк. Хвала му :) хехе ;)

Аз не мисля, че каквато и да е форма на държавно образование може да е ефективна. Както с всичко останало, държавната собственост произвежда корупция, ниско качество и висока цена. Навсякъде по света, където има качествено образование, има нормален пазар, а не социалистически монопол.

Със здраве ;)
Автор:    
 MPM
Дата:     26.11.2005, 18:27:23
Текст:     Г-н Велев, един от проблемите на България и нас, българите, е, че компетентните хора се игнорират, вместо да се слушат. Така, за съжаление, е и във Вашия случай. Чул сте някъде, че частното е хубаво, харесва Ви като отидете в частно заведение на улица Тодорини Кукли, за да изпиете една Сливенска Перла там (естествено с домашно-приготвена шопска салатка) и хайде, дай да обобщим, че частното образование е най-доброто :-). В доста страни с много развит пазар, г-н Велев, образованието (както държавното, така и частното) е на много по-ниско ниво от българското. Това Ви го казва човек, който е завършил и на двете места, и работи от доста години в системата на виcше образование на една такава страна. Може да Ви звучи парадоксално, но развитата пазарна икономика няма огромна и пресираща нужда от висшисти (особенo в хуманитарните области, които България продължава да бълва и да плаща за тях), на нея и трябват строителни работници, обслужващ персонал, монтьори и бачкатори. Те са сравнително добре платени и много от децата завършващи гимназия стават именно такива, за да са по-независими материално колкото може по-бързо, с което възможността за по-голяма консумация се ускорява. А в пазарната икономика (разбирайте, в условията на консумеризъм) това е важно за мнозина. Не случайно висшистите бяха най-много на глава от населението у нас много преди да признаят България за работеща пазарна икономика. В бъдеще, с развитието на българския пазар, процентът на висшистите ще се сведе до необходимия минимум. Държавата никога не може да абдикира от образованието, както не може да стори това от армията. Не това е проблемът на българското образование, а липсата на горната визия за реформи. Не може да правиш непрекъснати експериментални реформи върху една утвърдена и (все пак) работеща система каквато беше българското образование. Така се създава хаос, който е по-лош от всяка работеща система.
Автор:    
 Иван Панчев
Дата:     28.12.2005, 15:06:38
Текст:     МРМ,
ще кажа само, понеже не ми се занимава с камарата глупости, които сте написал, че България е на едно от последните места в Европа по дял на вишистите.
Автор:    
 MPM
Дата:     22.01.2006, 17:48:35
Текст:     Tova za broja na visshistite na glava ot naselenieto, g-n Panchev, pokazva, che ne znaete kakvo govorite. Az otnovo Vi syvetvam da prochetete mnogo vnimatelno tova, koeto Vi se kazva, ponezhe Vi se kazva ne za njakolko leva poveche honorar (kakto pishete Vie) i ne ot zhelanie da si cheshem ezicite. Kakto kazah i predi, az sym profesor v eliten zapaden universitet, taka che znam syvsem tochno kakvo govorja. Da ne govorim, che mjastoto si sym go spechelil s javen konkurs mezhdu 138 kandidata. Na Vashe mjasto bih prochel tazi diskusija mnogo vnimatelno i bih si napravil syotvetnite izvodi. Ako pyk ne mozhete, ili ne iskate, ponezhe se izzhivjavate kato goljam specialist po vyprosite na obrazovanieto, bez da ste chel nito edna lekcija pred auditorija ot 50 ili poveche studenta, i bez da ste publikuval nito edna nauchna statija v citiruemo mezhdunarodno spisanie, prosto Vi syvetvam -- zagasete kompjutyra i mlyknete. Nashata strana e pylna s podobni psevdo-razbirachi i psevdo-kompetenti kato Vas, ako blagorodno mlyknete shte izvyrshite edin dostoen patriotichen akt.
Автор:    
 Иван Панчев
Дата:     10.02.2006, 12:02:03
Текст:     МРМ, разбирам, че са Ви неприятни моите думи. Затова вероятно се криете зад анонимен псевдоним. Не става въпрос за вашето място като преподавател или въобще като професионалист, а за това което сте написал и под което не смеете да се подпишете. Ето какво казвате по-горе (за да Ви видим какъв сте специалист) : "Не случайно висшистите бяха най-много на глава от населението у нас много преди да признаят България за работеща пазарна икономика."
А ето един цитат от доклад на Министерството на финансите на България : "Делът на хората с висше образование е около средния за страните от ЕС, като тенденцията е процентът в нашата страна да задмине този в ЕС."
Препоръчвам Ви да му обърнете внимание на
адрес

http://oshte.info/doc/other/023.htm

А това което сте написал показва съществено непознаване на системата на образование в БГ, жалко за един преподавател. И преди да си включите компютъра моля почетете.
Автор:    
 ЕКБ
Дата:     14.04.2006, 12:46:20
Текст:     Това, което е написано е вярно, но не е достатъчно.Според мен няма олигархия - там за организацията трябва доста работа. Те представляват едно сегрегирано общество, което за съжаление определя съдбините на доста хора, като основната им цел е да ги отказва. По този начин нямят ярка конкуренция, защото допускат само изпитани техни хора - и така се получава образователн ерзац, който не помага на никого, освен на участниците в този процес. Хората за които се говори просто се оплакват колко работят, как не са оценени и ако са имали приноси някога, то днес те нямат. Но живеят с онези спомени, които ги правят да си мислят, че са недосегаеми, знаещи и можещи без и за миг да си помислят, че им е време за почивка.
Автор:    
 иван
Дата:     17.05.2006, 20:20:14
Текст:     Ей, и аз се казвам Иван Панчев:)
Автор:    
 krasvel
Дата:     25.07.2006, 11:19:37
Текст:     "Защо не се кандидатства с един изпит за всички висши училища" - Защото на Панчо от село Долно Пасище , дето е учил патагонски език ,няма професорите да му преподават началата на английския в Английска филология , нито пък на Кънчо да го учат на аритметика в Математическия факултет и т.н...........
Автор:    
 krasvel
Дата:     25.07.2006, 11:24:04
Текст:     Занижените критерии за прием ще премахнат нуждата от елитни средни училища и нуждата от кандидатгимназиални изпити (каквито не успях да открия никъде другаде).
И всички дебилчета ще учат заедно с талантите . Да живее созиализ Ъ ма и
комуниз Ъ ма .
Венсеремос !!!
Автор:    
 krasvel
Дата:     25.07.2006, 11:30:54
Текст:     Долу частните уроци !!! Долу учебните помагала !!! Долу ИМПЕРИАЛИЗМА !!!
Автор:    
 Милен Богданов
Дата:     25.10.2006, 13:12:49
Текст:     Нямам нищо против да учат всички в Университет, хеле пък ако си плащат обучението. Примерно 1000 лв на семъстър за химия е приемливо :) нека влизат по 1000 студенти първи курс, но цедката да е доста голяма, т.е. да се изисква много зада има естествен подбор. В момента висшето ни образование е повторение на гимназиалното и от това всички губим. Ако всички плащат ще се замислят защо им е да го правят. Който няма пари и е умничък ще се обърне към фондации, също може и фондове към самите факултети да има за умни нуждаещи се. По този начин и заплатите на преподавателите ще станат нормални и няма да се налага да има 50 Висши учебни заведения.
Автор:    
 Милен Богданов
Дата:     25.10.2006, 13:27:39
Текст:     krasvel, висшето образование не е съревнование с останалите :), а собствено осъзнаване :) Висшето образование ти дава единствено правото на КРИТИЧНО МИСЛЕНЕ, защото получаваш достъп до информация, която до момента някой ти е сдъвквал и давал на готово.
Автор:    
 blind
Дата:     08.10.2009, 10:15:23
Текст:     “Традиции” във ВАК, несъвместими с изискванията на съвременността


През юни изтече мандатът на Президиума на ВАК, а на 21 юли старото правителство назначи “нов” Президиум. Не е ясно дали това назначение е легитимно или не, тъй като според Закона това трябва да стане до края на предишния мандат (29 юни). Не е ясно и защо новият състав на Президиума се състои от 29 души (с 8 повече, отколкото винаги са били) – може би защото трябва да се харчат повече пари за издръжка или за да може хора като: проф. Стефан Петров Радев, акад. Петя Иванова Василева, проф. Цветан Атанасов Семерджиев, проф. Васил Костадинов Проданов, проф. Веселина Русева Троева, проф. Венелин Стоянов Живков и др., независимо от пасивната си предишна дейност във ВАК, задължително да бъдат наместени в Президиума за още един мандат, за да се гарантира запазването на “добрите корупционни практики” в областта на даването на научни степени и научни звания.
Част от експертите във ВАК очакват от новото ръководство промени, а друга част очакват точно обратното – нищо да не се променя. Съотношението е 50:50. Може би е излишно да се обяснява, че специалистите, които защитават “утвърдения административен стереотип”, са на възраст около 70.

Ето някои от най-ревниво-пазените “традиции”:

През последните 20 години нищо във ВАК не се е променило комисията продължава да следва инерцията на пасивното администриране и да работи в условията на конфликт с обществените интереси.

Липсва прозрачност в дейността на Президиума. Това до голяма степен се дължи на секретарката Тодорова, която дава информация по нейна преценка. Документите на Президиума се държат под ключ, въпреки че в тях не би трябвало да има нищо по-секретно от документите по процедурите, приключили в научните комисии. Често експертите са поставени в условия на неинформираност – те нямат достъп до протоколите от заседанията на Президиума и многократно им се налага да изискват необходимата им информация. Не са редки случаите, в които не я получават, тъй като някакво писмо или документ са загубени, затрупани, недооценени, забравени. Това невинаги може да се “замаже” и създава усещане за конспиративност, за вършене на нещо нередно и не е в полза на авторитета на ВАК.
Европейските програми, по които ВАК работи са доста законспирирани. Те обикновено се обсъждат на заседание на Президиума. Не е ясно нито кои точно са те, нито какво точно се върши по тях. Крайната цел също не е ясна – тя се изчерпва с попълване на някакви бази данни и получаване на целеви възнаграждения в даден момент – така успешно се отклонява вниманието на някои от недоволните, тъй като вниманието им се насочва от реалните проблеми към това как да се свърши минимална част от работата, а да се получи обещаният хонорар. И никой не си задава въпроси относно разпределението на средствата по така наречените “програми”.

Не са регламентирани конкретно услугите, които трябва да прави ВАК.
От една страна, това създава всички необходими условия за извършване на корупционни действия и работа в условията на конфликт с обществените интереси. Какъв по-добър пример за това от факта, че ВАК поддържа регистър на дадените научни степени и научни звания, но не се държи сметка за издадените дубликати на дипломи и свидетелства.
Едноличното раздаване на документи (години наред - което не е за подценяване!!) безспорно е създало у някои кандидати убеденост (а не е изключено и да им е подсказано), че след като си платят, може да получат необходимия им документ. Преди не е било така – всеки експерт е носел отговорност за довършване на приключилите в съответните научни комисии процедури – включително и за издаване и връчване на крайния документ - диплома или свидетелство.
Сега това става повече от мъчително – по два часа два дни в седмицата, обикновено след чинно изчакване на дълга опашка от кандидати с торбички в ръка – и от години се изпълнява от “незаменимата” Тодорова, която си е определила споменатото приемно време. В Интернет се появиха отзиви по този повод, но, тъй като не беше в интерес на ръководството, не им бе обърнато внимание. Защото Тодорова знае как да се труди в услуга на Председателя – прави всичко възможно да изолира ръководството от проблемите на институцията - като злепоставя колегите си, като омаловажава тяхната работа, като “губи” заповедите за годишен отпуск на Председателя и това му осигурява възможност за парично обезщетение, като не оформя всички отпуски на ръководството, както и своите, със заповеди и т.н. Не е ясно и защо бившият председател все още (вече четвърти месец) ползва закупения без нужда нов служебен автомобил като личен – всъщност, може би това е ясно “в тесен кръг”, може би за целта са изфабрикувани необходимите “документи”.
Всичко това може би е достатъчно, за да може Тодорова да е сигурна, че има право да се изживява като “фактор” в дейността на ВАК, да определя някои от кандидатите и техническите секретари на научните съвети като “мой човек” и да ги удостоява с предимството да обикалят с часове коридорите на ВАК, търсейки само и единствено нея, тъй като тя им е обещала да ги “приеме извън приемното си време и да им уреди въпроса”, който в повечето случаи е свързан с някоя от научните комисии и е от компетентността на съответния експерт, но до него проблемите стигат обикновено след задължителното им забавяне. Иначе как хората да разберат колко е голяма получената услуга и как трябва да са на разположение на Тодорова винаги, когато тя има личен проблем?

От друга страна, като бюджетна организация ВАК е в неблагоприятното положение да не генерира средства, а да трябва да се изплащат заплати на служителите. Затова е редно да се направят постъпки пред МОМН за въвеждане на тарифа за услугите, които се извършват във ВАК. Наложително е и от делегираните на научните съвети бюджети за процедурите за научни степени и научни звания да се регламентира процент (не по-нисък от 10), който да се превежда по сметка на ВАК, тъй като процедурите не приключват в съветите. Но много по-лесно е и в това отношение да не се прави нищо, тъй като насреща е държавният бюджет. А който е неудовлетворен от ниските си доходи – никой не му пречи да си недоволства. Ръководителите на ВАК са утвърдени, световно-известни учени – те са заети, пътуват много, имат академични ангажименти и пр.

Повечето от служителите на ВАК нямат длъжностни характеристики, което определя и липсата на критерии за квалификациите на служителите, работещи във ВАК. Това е недопустимо, тъй като отдавна има такива изисквания, определени от нормативен документ, валидни за специализираната администрация, част от която е и ВАК. Съществува едно Прил. 3 към чл. 20 от Наредбата за провеждане на конкурсите за държавни служители. Под предлог, че експертите не са държавни служители, във ВАК няма човек, който да е постъпил с конкурс.
Правилникът за вътрешния ред не подлежи на коментар - явно е прибързано и формално генериран и в него има доста текстове, които издават некомпетентност във връзка със спецификата на дейността на този, който го е писал.

Експертите във ВАК не са атестирани. Чуждоезиковата и компютърната им грамотност нито се проверява, нито се осъвременява или повишава (може би защото такава липсва), нито става дума за каквито и да е професионални критерии.

Експертите са неравномерно натоварени. Това е така, защото ако работата се разпредели равномерно, това би наложило освобождаването на хора на пенсионна възраст. Министър Фандъкова поясни, че няма никакъв проблем хората на пенсионна възраст да продължат да работят, стига само да няма спецалисти на работоспособна възраст, които е целесъобразно да бъдат назначени. Какво се прави във ВАК, където се разполага с достатъчно хора? - Специалистите на пенсионна възраст “изчакват” шумът да отмине – докато може. Докато някой не потърси сметка – тогава те може би биха повдигнали рамене в стил “ни лук ял, ни лук мирисал” и биха се оттеглили в пенсия – но след като години наред те са спъвали работата и са заемали работни места, на които е могло да работят по-млади.

Не се уплътнява работното време на някои от служителите във ВАК. Не става дума за свързаните с хода на процедурите престои, нито за определените от графика на научните комисии периоди с по-ниска натовареност между работните сесии. Става дума, например, за работното време на Деловодството: процедури се приемат по два часа, четири дни в седмицата, само през работните сесии. Обяснимо е негодуванието на кандидатите, особено на тези, които пътуват специално от провинцията. Логичен е въпросът какво става в това деловодство през останалото време. “Нищо” или (за да не бъде пренебрегната кореспонденцията!) “Почти нищо”. Едва ли има друг състоятелен отговор.

Некомпетентно и с оглед на лични интереси се изпълняват функциите във връзка с кадровата политика на ВАК. Иванка Тодорова, парадирайки с връзки “Горе” и с близките си отношения с “Личен състав” на МС, преди много години е иззела функциите на “Личен състав” (след като направи невъзможна работата на Изпълнителния директор, който преди години се занимаваше с организацията и управлението на административната дейност). Ако някога е било в “интерес” на институцията Ив. Тодорова да изпълнява функциите на “Личен състав”, то отдавна не е, тъй като не е наясно със задълженията и не е компетентна във връзка с непрекъснатите промени – в трудовото законодателство, в използваните формати на документите, а да не говорим за повишените изисквания при подбора и управлението на човешки ресурси. Много от задълженията на “Личен състав” не се изпълняват. Не се вписват данни в трудовите книжки, не се подава своевременна информация към счетоводството – както относно присъствието на служителите на работа през месеца (Форма № 76), така и във връзка със сключените договори, а това затруднява изпълнението на задълженията ни към НАП и НОИ, допуска се ползването на отпуски, като се правят разни комбинации в нарушение на КТ, не се дават заповеди за отпуск на служителите, някои от служителите не са ползвали платения си отпуск години наред, трудовите договори се предават в счетоводството със закъснение и задължително с грешки, които счетоводителят трябва да открива (напр. несъществуващи членове от КТ, грешни дати и пр.), едни и същи документи се пишат, преписват и подписват многократно.
Наличието на много програмни продукти в помощ на кадровата политика на различни институции за ВАК няма никакво значение – такива не се ползват, тъй като Иванка Тодорова ползва компютъра като пишеща машина.

Умишлено се поддържа непълнота на електронната страница. В съвременните сайтове задължително има поле “Кариери” но в страницата на ВАК такова липсва.
Това са по-важните причини, които стоят зад решимостта на някои “служители” да бранят “традициите” във ВАК и с всички възможни средства да се противопоставят на каквито и да е промени.
 
Автор:   
  
Мнение:   
  
      
___
MTR Blog
It is not an impact on the epic scale of an asteroid smashing into the Earth and killing off the dinosaurs, but the collision of technology and media is having profound effects on a more modern ecosystem.
----------------------
още от MTR Blog
MTR архив:
За приоритетното значение на качественото образование в нашата страна има единодушие както между институциите, така и между политическите партии. По този въпрос поне сме европейци. Но по въпроса къде е причината за ниското качество на българското образование цари пълна неяснота.
Проф. Димитър Ненов
Образователната система на България отдавна функционира против закона. Особено след промените през 1989 година, средни и висши училища влязоха в пряк конфликт с новите условия. Настъпи сериозното раздалечаване между демократични принципи и старите тоталитарни разбирания в училищата. Но системата на образование в страната има своето слабо място и оказва се, че именно организациите за защита правата на човека могат да изиграят съществена роля в старта на школската реформа.
Иван Панчев
Редица проблеми на нарастналия брой висши учебни заведения у нас често се дискутират във връзка с необходими промени в Закона за висшето образование и Закона за научните степени и звания. Ниската ефективност на БАН като Национален изследователски център и липсата на дългосрочна възвръщаемост на влаганите от държавата средства са също повод за критики и призиви към редуциране на състава и реформиране на управлението и финансирането на тази, основна за страната, научна организация.
Лазарин Лазаров
Повод за разсъжденията по-долу е статията на проф.Сергей Герджиков, публикувана в бр.4, 2005 г. на в-к “Азбуки”. Безспорно статията му предизвиква дискусия, която може да е плодотворна само ако се навлезе малко по-дълбоко в проблема.
Ангел Грънчаров