Media Times Review    Google   
___









перспективи
 юли 2005

Краят на Европа

От Робърт Самуелсън, в-к Washington Post


     Европа, както знаем, бавно излиза от играта. След като френските и холандските гласоподаватели отхвърлиха предложената конституция на Европейския съюз, ние чухме безброй теории за илюзорността на опита да се съберат 25 страни от ЕС в Съединени щати на Европа, за страха от прехвърлянето на прекалено голяма власт към Брюксел – столицата на Европейския съюз и за нерационалното противопоставяне на Европа към глобализацията. Въпреки истината, която се съдържа в тези теории, в тях все пак липсва една по-голяма истина: ако Европа не се противопостави на две тенденции – ниската раждаемост и слабия икономически растеж – тя ще се изправи пред безперспективното бъдеще на растящи вътрешни брожения и намаляваща глобална сила. Всъщност това бъдеще вече е действителност.
     От 1498 година, след като Васко да Гама заобиколи нос Добра надежда и отвори пътя към Далечния изток за добро или зло Европа започна да оформя глобалната история. Тя засели северна и южна Америка, създаде модерната наука, поведе Индустриалната революция, отхвърли робството, създаде големи колониални империи и отприщи двете най-разрушителни войни в човешката история. Тази централна роля на Европа днес липсва не просто защото бе засенчена от Азия и Съединените щати.
     Трудно е да бъдеш велика сила, ако твоето население се стопява. Нивата на раждаемост в Европа паднаха до 2.1 деца за всяка жена в детеродна възраст. За Западна Европа като цяло процентът е 1.5. За Германия е 1.4, а за Италия 1.3. След век, ако този спад в нивата продължава, няма да има много германци в Германия, нито италианци в Италия. Дори ако приемем някакво увеличение в раждаемостта и увеличаване на имиграцията, западно-европейският растеж на населението остава драматично мрачен. Сега около една шеста от населението е над 65 години. През 2030 година хората на тази възраст ще бъдат една четвърт, а през 2050 почти една трета.
     Никой не знае как модерните икономики ще се справят с толкова много възрастни хора, силно зависими от държавното подпомагане (разбирай: по-високи данъци). Но европейската икономика вече се клати. През 70-те години годишният растеж на 12-те страни, използващи в момента еврото, беше почти 3 процента; от 2001 до 2004 година годишният растеж бе 1.2 процента. През 1974 година тези страни имаха безработица от порядъка на 2.4 процента; през 2004 нивото на безработица е 8.9 процента.
     Както и да се погледне, западно-европейците чувстват своя начин на живот застрашен. Едно от решенията за справяне с ниската раждаемост е по-високата имиграция, но много от европейците не обичат емигрантите – повечето от тях са мюсюлмани от Северна Африка – и те не искат още емигранти. Един от начините да се съживи икономическият растеж е да се намалят социалните програми, данъците и регулациите. Но това би изложило на опасност европейският “социален модел”, който по общо мнение е смесица между капиталистическа ефективност и социалистическо милосърдие.
     Може да се направят някои сравнения със Съединените щати на базата на доклада на Organization for Economic Cooperation and Development. Благодарение на помощта, давана на безработните, почти половината от тях в Европа остават повече от година безработни; в САЩ процентът е само 12. Или да вземем ранното пенсиониране. През 2003 около 60 процента от американците на възраст между 55 и 64 години имат работа. За сравнение процента работещи французи, италианци и германци на същата възраст е 37 %, 30 % и 39 %. Истината е, че европейците харесват ранното пенсиониране, големите помощи за безработица и дългите ваканции.
     Бедата е, че за толкова много щедрост се изисква силна икономика, а източниците за цялата тази щедрост – високи данъци, нееластични регулации – отслабват икономиката. С възрастно население противоречията се задълбочават още повече. В действителност някои научни изследвания твърдят, че социалното подпомагане на възрастните отчасти обяснява ниските нива на раждаемост. Когато държавата се грижи за възрастните дали ще има сили да поеме и грижата за децата? Високите данъци могат да попречат на младите двойки да имат деца, заради скъпото им отглеждане.
     Могат да се повдигнат две възражения към този вид анализ. Първо, другите страни също имат застаряващо население и се изправят пред проблеми подобни на европейските. Това е истина. Но проблема със застаряващото население е много по-очевиден в Европа и в още няколко страни като Япония например главно заради прекалено ниските нива на раждаемост. Раждаемостта в САЩ например е 2.1 %; дори ако махнем процента на раждаемост сред испано-американците, нивата остават 1.9, според доклада на Никола Еберщадт от American Enterprise Institute. Второ, европейците могат да направят нещо за своето затруднено положение. Вярно е, че могат, но не го правят.
     Няколко страни (Британия, Ирландия и Холандия) започнаха да действат и има разлики между Източна и Западна Европа, но като цяло Европа не решава проблемите си. Това е класическата дилема на демокрацията: прекалено много хора са облагодетелствани от статуквото, за да го променят; но статуквото не е вечно. Дори умерените усилия на Франция и Германия да обуздаят социалното подпомагане доведоха до сблъсъци. Много европейци, може би повечето, живеят в състояние на заблуда. Вярвайки, че нещата ще продължават както винаги, те гледат на почти всяка промяна като на заплаха. В действителност новата европейска Конституция не беше радикална; нито нейното приемане, нито нейното отхвърляне ще промени ежедневието на европееца. Но тя символизираше промяната и следователно се превърна в израз на многото източници на недоволство (за имиграцията в Холандия и за слабия икономически растеж във Франция).
     Всичко това е лошо както за Европа, така и за Съединените щати. Слабата европейска икономика е една от причините световната икономика да е нестабилна и зависима от американския растеж. Заета с разделения вкъщи, Европа е залязваща сила. Тя не е силен американски съюзник не само защото е несъгласна с определени политики на САЩ, но и защото не иска да направи необходимите неща да се превърне в наистина силен съюзник. Нямайки желание да посрещат истинските си проблеми, европейците стават по-критични към Америка. Това им създава впечатлението, че са активни на световната сцена, дори когато тихо се примиряват със своя упадък.