Media Times Review    Google   
___









перспективи
 юли 2005

Идва ли краят на разширяването?

/Икономист, 14 юли 2005 година/


     Колкото и да е невероятно, някои от най-вълнуващите и положителни събития в съвременния свят стават в Европа. Наистина, заглавията в западноевропейския печат са много мрачни - икономически застой, политическа бъркотия и ислямски тероризъм.
     Но за осемте централноевропейски страни, които встъпиха в Европейския съюз през май 2004 г., сегашният период е изпълнен с оптимизъм. За разлика от картината на икономически застой в Европа техните икономики през миналата година отбелязаха среден растеж от над 5 процента. Още по-важно от числата е настроението - макар че централноевропейците като цяло все още са по-бедни от западноевропейците, те са изпълнени с много повече надежди за бъдещето. Докато французи, германци и италианци се тревожат за пенсии, работни места и различни икономически реформи, централноевропейците вече минаха през мъчителната промяна от комунизъм към капитализъм и сега са изпълнени с оптимизъм, че бъдещото поколение ще живее по-богато и свободно.
     Като се има предвид как успешно протече разширяването, човек би могъл да очаква, че ЕС настойчиво действа за приемане на следващата вълна. Но който мисли така, греши. Положението е обратното - ентусиазмът за по-нататъшно разширяване бързо се изчерпва.
     България и Румъния, които вече подписаха договори за присъединяване, вероятно ще бъдат приети в съюза, както е планирано. Тази седмица обаче комисарят по разширяването Оли Рен намекна, че приемането им може да бъде отложено от 2007 за 2008 г., тъй като осъществяването на реформите се бави.
     Междувременно другите държави, чакащи на опашка - страните от западните Балкани /Босна, Хърватия, Албания, Македония и Сърбия/ плюс Турция, виждат как шансовете им за членство в ЕС намаляват. А колкото до украинците, макар те да смятат, че тяхната "оранжева революция" трябва да бъде възнаградена, действителното положение е, че ЕС прави всичко възможно да тушира приказките за членство на Украйна.
     Новата отрицателна позиция на Европа е тясно свързана с провала на конституцията на ЕС на референдумите във Франция и Холандия. Много са мотивите зад това двойно "не". Но дори политиците на власт стигнаха до заключението, че много важна причина е било недоволството от разширяването на съюза.
     Във Франция кампанията против конституцията натрапваше страх, че стандартите в различни области на живота ще бъдат подкопани от конкуренцията от Изток /символизирана от прочутите полски водопроводчици/. В Холандия противниците на конституцията спечелиха от опасенията, че ако Турция бъде приета в ЕС, ще заприиждат още имигранти-мюсюлмани. Сега и в двете страни политиците внимават много да не допуснат още волности спрямо чувствителните по европейски въпроси гласоподаватели.
     Някои политически лидери изобщо загубиха ентусиазма си за разширяване. Ангела Меркел, вероятен бъдещ канцлер на Германия след избори през септември, иска Турция да получи "привилегировано партньорство" с ЕС, а не пълно членство. На същото мнение е и Никола Саркози, който се очертава главния претендент за президент на Франция на изборите през 2007 г.
     Чарлз Грант от лондонския мозъчен тръст Център за европейска реформа смята, че Франция и други страни са толерирали предишните разширявания на ЕС заради обещана по-дълбока политическа ингерация. Но "сега, когато задълбочаването спря, ръководителите на няколко страни от ЕС вероятно ще наложат вето на по-нататъшното разширяване", посочва Грант.
     И наистина, Франция вече заложи голям капан, като промени конституцията си така, че след Румъния и България всяко по-нататъшно разширяване трябва да бъде одобрявано от френските гласоподаватели на референдум. Австрия също обеща на своя народ референдум за членството на Турция. Като се имат предвид настроенията в двете страни, трудно е да се очаква одобрение на тези гласувания. Новото увлечение на Европа по референдумите, което вече уби конституцията, сега може да направи същото и с разширяването.
     Естествено, в Брюксел, както и в страните кандидатки, ни най-малко не желаят да се съгласят с това. Както отбеляза високопоставен служител на ЕС, преговорите с Турция и със страните от Западните Балкани може да продължат десет или повече години. "А през 2016 г., добави той, ще живеем в различен свят - кой знае каква ще бъде тогава политическата ситуация във Франция или в останалата част на Европа."
     Наистина европейските дипломати имат основания да не са склонни да се откажат от разширяването. Повечето от хората, които се занимават с Балканите, са убедени, че единственият начин там да се опази мирът, да се утвърди демокрацията и да се засилят позициите либералите, като едновременно бъдат отслабени националистите, е перспективата за членство на тези страни в ЕС да остане в сила.
     "Западните Балкани и без това висят на косъм. Ако ЕС се отдръпне, празнината веднага ще бъде запълнена от националистите", посочи дипломат в Брюксел. По-малко тревожно е положението в Турция, защото тя далеч не е рухнала държава. Никой не смята, че Турция ще затъне в гражданска война, ако преговорите й за присъединяване не започнат по график през октомври. Но същевеременно привържениците на членството й си дават сметка, че играят с голям залог - да закотвят трайно в Европа единствената стабилна, прозападна демокрация в мюсюлманския свят.
     Проблемът е, че макар тези стратегически цели да намират отзвук у дипломатите, много по-трудно е да бъдат изложени така, че да са убедителни за разтревожените гласоподаватели. В момент, когато западноевропейците все повече се безпокоят за своята сигурност, за мнозина ще изглежда безумна идеята границите на ЕС да бъдат разширени до Ирак и Иран, а след това да бъде премахнат граничният контрол оттам до Атлантика. Защото това ще бъде резултатът, ако Турция стане пълноправен член на ЕС. Това е все едно някой американски политик да настоява да се премахне изцяло граничният контрол с Мексико, с допълнителното усложнение Мексико да е мюсюлманска страна.
     В момент, когато западноевропейците все повече се боят да не загубят работните си места, също много труден за въприемане е планът в ЕС да влязат още по-бедни страни, които ще се конкурират за места на пазара на работната сила, надзираван от регулаторните органи в Брюксел.
     Противниците на по-нататъшното разширяване на ЕС може да грешат, но очевидно не са загубили разсъдък. А ако политическите лидери на Европа искат да прокарат идеята за по-нататъшно разрастване на клуба, те трябва да станат много по-убедителни. /БТА/