Media Times Review    Google   
___









перспективи
 юли 2005

СПЕШНО:
Как да поправим образа на Европа

Европейският съюз трябва да демонстрира своите умения да гради демокрация, като се откаже от позата на морален съдник и от присъщата си едностранчивост.

МЕМОРАНДУМ

ДО:   Жозе Мануел Барозу, Председател на Европейската комисия
Хавиер Солана, върховен представител за общата външна политика и сигурност на ЕС
ОТ:   Андрю Моравчик и Калипсо Николаидис
ОТНОСНО:   Да хвърлим мост над Атлантика

     Неотдавнашната американска офанзива за спечелване на привърженици в Европа, увенчана с посещението на президента Джордж У. Буш през февруари тази година, и последвалото споразумение за обща стратегия за Иран показаха, че има надежда за заздравяване на трансатлантическите връзки. Може би най-важното в тази обиколка беше, че президентът призна Европейският съюз за важен глобален партньор и го постави на равна нога с НАТО. Европейците обаче все още вярват, че САЩ биха могли да подхождат с по-голямо уважение и разбиране към ЕС. Няма съмнение, че администрацията на Буш трябва да се научи и да слуша, не само да води. Но можем ли за всичко да виним американците? Безспирните агитации на двайсет и пет държавни ръководители, говорещи на двайсет езика, разделенията между “стари” и “нови” европейци плюс конституция в криза често затрудняват американците да разчетат ясно европейско послание. Вие правилно обявихте ангажимента си да работите през следващия петгодишен мандат на Европейската комисия за един по-ярко открояващ се профил на европейската външна политика. Промяната на нагласите във Вашингтон ще бъде важна част от тази задача.
     В САЩ е твърде разпространено схващането за Европа като безсилна, обструкционистка, едновременно утопична и цинична. Американците инстинктивно разбират военни съюзи като НАТО и относително ясни договаряния за свободна търговия като NAFTA (Северноамериканската зона за свободна търговия). Те обаче нямат опит в заплетената европейска система на управление. Американците оказват натиск върху ЕС да допусне Турция в клуба, но ще изпаднат в истински шок, ако мексиканският президент Висенте Фокс вземе да поиска от САЩ двете страни “да споделят” висши съдебни инстанции, търговски камари или земеделски субсидии, както правят европейците.
     Ако с малко късмет новата европейска конституция влезе в сила в края на 2006 година, външната политика на ЕС вероятно ще стане по-понятна. Но дотогава какво представлява Европа? Ваш дълг е да поправите изкривения образ на Европа, като одите прагматична външна политика, разширите стратегическия си дневен ред и свържете опита на Европа с всеобщия стремеж за демократични промени.
 
Извадете на витрина “цивилната” сила на Европа
 
     За Вашингтон европейците са консуматори на американската геополитическа мощ, които не желаят да се хвърлят в разноски за отбрана даже в най-разумни граници. Или ако използваме една стара метафора, без обща политика на ЕС за отбрана САЩ ще трябва да готвят манджата, а Европа да мие чиниите.
     Крайно време е Брюксел да остави риториката на безпомощността. Като първа крачка към една по-здравословна стратегия Европа трябва да популяризира ясно и категорично своя финансов и политически ангажимент да разгръща “трансформиращата си мощ”. Европейците няма скоро да достигнат военния капацитет н САЩ, доказан в Косово и Ирак, а дори и да успеят, трудно е да се каже дали това ще промени нещата. Още по-ефективно би било, ако публично се разяснява онова, което Европа вече прави. Големият урок от последните четири години е, че напредъкът на Запада в отвоюването на сигурност се дължи на скромните стратегии, произтичащи от естествените задачи на ЕС и на неговия колективен и постъпателен стил на управление. Силата на Европа е равна и дори по-голяма от тази на САЩ в почти всички области освен във военната. При това тази сила почти винаги е насочена към цели, които споделят и САЩ.
     Разширяването. След десетилетие или две ЕС навярно ще обхваща 600 милиона души от полярния кръг до границата на Турция с Ирак. След края на студената война авторитарните, нетолерантни и корумпирани режими изгубиха властта си в избори и на тяхно място дойдоха демократични, пазарно ориентирани коалиции, консолидиращи се около перспективата за членство в Европейския съюз. Въпреки обществения скептицизъм европейските лидери смело решиха да преговарят за присъединяването и на Турция. Поне в своите географски ширини Европа е най-големият застъпник на демокрацията.
     Търговията. За страните, които не могат да станат членки на ЕС, пътят към благоденствието, демокрацията и реформите минава през раздвижването на търговските отношения със съюза. Сключиха се споразумения за асоцииране с Русия, с повечето бивши съветски републики, Израел и много арабски държави от Близкия изток и Северна Африка. Всички те търгуват повече с Европа и по-малко със САЩ. Неотдавна търговският обмен на Китай с Европа също надхвърли този със САЩ.
     Помощта. Било под формата на хуманитарни помощи, техническа експертност или подкрепа за изграждане на държави, чуждестранната подкрепа помага да се ограничат човешките страдания и да се насърчи мирното развитие. В това отношение Европа е голямата цивилна свръхсила, която е отпуснала 70 процента от целокупната чуждестранна помощ за граждански нужди и я е разпределила в далеч по-широк периметър, отколкото Съединените щати. ЕС раздава годишно петнайсет пъти по-големи помощи от САЩ за демократизацията в Близкия изток (с изключение на Ирак).
     Мироопазването. В момента европейските военни контингенти, разположени извън зоната на съюза, възлизат на повече от 100 000 бойци. Много от тях изпълняват задължения, поети от САЩ, в страни като Афганистан, Босна, Хаити, Косово и Сиера Леоне. Настоящи и бъдещи страни – членки на ЕС, участват с десет пъти повече войници от САЩ в мироопазващите и военноохранителните операции на ООН. Европейското сътрудничество в отбраната няма за цел да се противопоставя на хегемонията на САЩ, напротив, то осигурява по-многочислени военни формирования за хуманитарните и мироопазващите операции.
     Вие ще срещнете много по-голяма отзивчивост от страна на Съединените щати, ако изтъквате полезността на този ваш принос за сигурността на Запада. Американците и в дясното, и в лявото политическо пространство се убедиха от опита в Ирак, че е по-трудно да се спечели мирът, отколкото войната. Покажете на американците, че отстояването на цивилната власт по европейски модел е в техен интерес. Огласете гръмко тези големи постижения на Стария континент.
 
Бъдете прагматични
 
     Морализаторството е изтъркан похват и е еднакво отблъскващо както за отговорните европейци, така и за американските неоконсерватори. По време на посещенията на президента Буш в Европа през февруари редица европейци неуместно натрапваха тезата, че Европа е моралната сила, подразбирайки, че САЩ са неморални. Това не е градивна позиция.
     Спрете да се вторачвате в проблеми, които водят до раздори. Оплакванията по символично важни, но всъщност второстепенни въпроси като Международния наказателен съд, конвенцията за противопехотните мини, смъртното наказание и резолюциите на ООН за Близкия изток не водят до нищо смислено. САЩ едва ли ще променят становището си по тях. Излишните словоизлияния от страна на европейците имат обратен ефект и понякога предизвикват неприязнени реакции. Какво принципно има в това да се угодничи на президента Владимир Путин, особено предвид кланетата в Чечня? Как ще се оправдае факта, че Европа подбива цените на земеделска продукция заради общата си селскостопанска политика и така обрича развиващите се страни на бедност? И какво говори за европейското морално превъзходство неспособността да се предложи съвместна намеса в Судан?
     Помогнете за възстановяването на Ирак. Днес пред ЕС стоят нови възможности да помогне за възстановяването на Ирак, като участва в процесите на укрепване на сигурността, обучението и правната реформа. За съжаление някои страни членки не са склонни да допринасят за успеха на Съединените щати. Убедете ги, че ако при помиряването и посредничеството в Ирак се приложи европейският опит, това ще е от полза и за интересите на Европа в Близкия изток, и за взаимоотношенията и със САЩ.
     Работете за вътрешната трансатлантическа сигурност. Европа е жизнено необходима в борбата срещу тероризма. ЕС, а не НАТО е институцията, която най-добре може да охранява морските контейнеровози – много вероятен инструмент за тероризъм в Европа и Съединените щати. ЕС вече е наложил успеше контрол над пътническия поток по авиолиниите и над ядрените материали; постигнал е координация между националните полиции и насърчава сътрудничеството между разузнавателните служби. В резултат много заговори срещу обекти в САЩ бяха осуетени. По-енергично рекламираната роля на ЕС в това направление би противодействала на погрешното впечатление, че Европа не си тежи на мястото.
 
Определяйте дневния ред
 
     В собствената си сфера Европа показа умение да определя дневен ред, като постепенно разширява договорната си база с близки и по-далечни съседи. Извън този обсег обаче Европа често е пасивна и тромава. Като бивши колониални владетели европейците са песимисти относно постижимото в конфликтни зони като Близкия изток. Вие можете да помогнете на европейските политици да се преборят с психологическия дефицит на континента. Ако работи рамо до рамо със САЩ, ЕС ще успее да разколебае предразсъдъците от една отминала епоха и да помогне да се предефинира световният дневен ред. За тази цел Европа трябва да разшири стратегическите си цели отвъд собствения си заден двор (към който днес е прибавен и Иран) към останалата част от света.
     Развивайте средиземноморското сътрудничество. Тази програма, започнала през ноември 1995 година, ангажира Европа в диалог за сигурността и в евентуалното създаване на зона за свободна търговия в Близкия изток. Чрез нея Европа отпусна над десет милиарда долара помощи за развитие и заеми в района. Сравнена с финансовите параметри на тази програма, Инициативата за Близкия изток на САЩ изглежда като джудже. И въпреки това ЕС избягва да поеме по-амбициозни стратегически ангажименти в региона. Използвайте като повод десетгодишнината на евросредиземноморското партньорство, за да изтъкнете значимостта му пред международната общественост.
     Вземете инициативата в кризата с китайското оръжие. Първоначално ЕС даде сигнал за намерението си да вдигне едностранно оръжейното ембарго над Китай, с което подсказа, че Европа не цени американските мерки за сигурност в региона. За щастие тази позиция, изглежда, се обръща. Европа вече трябва да преговаря за постъпателна промяна на оръжейното ембарго в тесни консултации със Съединените щати (които са особено загрижени за технологиите с двойна употреба) и в зависимост от ангажиментите на Китай да спазва човешките права, едно от които е да подпише Международния пакт на ООН за граждански и политически права.
     Реформирайте международното право. Вие заявявате, че за вас международното право е от първостепенно значение. Ако това е така, ЕС трябва да прилага и разширява неотдавнашните предложения на експертната група на ООН, особено препоръките да се ревизират критериите за използване на сила, да се затегне режимът на неразпространение на ядреното оръжие и да се утвърдят правото и задължението за намеса, една твърде важна норма, за да бъде оставена заложник на недоверието към мотивите на американската страна. Тази битка навярно ще е самотна, но Европа е в състояние на обясни и да защити идеята за отговорен суверенитет.
 
Свобода по европейски
 
     Ако Европа съумее да осъществи изложеното дотук, тя ще е по-убедителна пред другите в европейското си послание за свободата и демокрацията. Твърде често американските критици на Европа се измъкват от спор, обрисувайки я като безпринципна и без поглед към бъдещето. А всъщност опитът на Европа е съдбовен урок по правене на демокрация в свят, повеляващ управление отвъд рамките на националната държава. Напомнете на американците, че и Европа е на страната на свободата.
     Европейският опит показва, че един организъм, съставен от много страни, може да бъде мощен и авторитетен, без да потъпква правата и свободите на своите страни членки и техните граждани. Ограничената форма на управление в ЕС, системата за проверки и надзор, минималната фискална намеса от центъра, широката демократична основа и децентрализираната администрация стоят много близко до принципите на американската конституция. Признавайки слабите си страни, Европа трябва да убеждава, че нейните форми на сътрудничество могат да градят единство в разнообразието и да изпълнят ролята на лаборатория за останалия свят.
     Вие откликнахте на посещението на Буш с думите “свободата е европейско понятие”. Време е да доразвиете тезата. Защо да не обясните на света какво означава днес “свобода, равенство и братство” и какво отличава европейското понятие за свобода от американското, както и с какво го допълва? По същество европейците смятат, че политическите права не са достатъчни, за да се състоят дълбоки демократични промени, и че те трябва да бъдат съпроводени от социални права, културна свобода и колективна солидарност. Тази концепция за позитивни и негативни свободи, тази “европейска мечта” е не по-малко привлекателна за хората по света от възгледа за свободната воля, който владее в САЩ. Европейците дължат на себе си и на целия свят прагматично популяризиране на своята идея за обществото.

Статията е публикувана във
Foreign Policy - България
, юни/юли 2005