Media Times Review    Google   
___









перспективи
 юли 2005

Две виждания за Европа

Стивън Мълви, Би Би Си, Брюксел


Невъзможността на европейските лидери да се споразумеят по съдържанието на бъдещия бюджет открои две различни виждания за Европейския съюз.
Великобритания не иска да се откаже от своите бюджетни отстъпки без гаранции, че бюджетът и по-специално Общата селскостопанска политика ще бъдат изцяло реформирани. Накратко, Великобритания иска да се харчи по-малко за селскостопански субсидии и повече за научни изследвания и други програми, които ще направят европейската икономика по-конкурентноспособна.
"Британската отстъпка е симптом за проблема, а не самият проблем," заяви британски представител.

Трудностите за Лондон произлизат от факта, че като председател на ЕС през втората половина на 2005 г. страната трябва да бъде честен посредник в споровете - роля, която не се съвместява добре с енергичната защита на британската бюджетна отстъпка. "Проблемът е в липсата на баланс в бюджета: 40% от него се харчат за нуждите на 5% от населението и на 2% от европейските работни места. "Той трябва по-точно да отразява нуждите на Европа, която е изправена пред предизвикателствата на 21 век и глобализацията", обясни представителят на Лондон.

'Солидарност'
Според другото виждане, споделяно най-твърдо от Франция, Германия, Люксембург и Белгия, разпределението на субсидиите е най-важната мисия на ЕС. Ключовата дума е "солидарност" - солидарност между богатите и бедните страни, между богатите и бедните райони и солидарност към фермерите и към селското стопанство.

От тази гледна точка британската отстъпка е била оправдана, когато Великобритания е била една от най-бедните страни в Европейската общност, но не е оправдана днес, когато тя е една от най-богатите страни. Най-острите критики срещу Великобритания на срещата на върха в Брюксел бяха свързани с обвинението, че страната отказва да поеме своя дял от финансиране на разширяването на ЕС, за което толкова силно се застъпва.

'Без посока'
На моменти споразумението изглеждаше близко. Главните действащи лица, Великобритания и Франция, като че ли бяха готови на компромис. Франция се съгласи с идеята за замразяване на британската бюджетна отстъпка на сегашното й ниво, вместо пълното й премахване, както и с предложението за изплащане на селскостопанските субсидии на България и Румъния след присъединяването им през 2007 г. от фондовете, които са били определени само за сегашните 25 страни членки. Великобритания се съгласи само да получи "гаранции" за бюджетна реформа, вместо да настоява първо да бъде договорена рамката на реформата. Разликата между успеха и провала се сведе до няколко думи, които британците отхвърлиха. Предложеното от председателството на Люксембург уреждане на спора беше далеч по-неблагоприятно за Великобритания и стана ясно, че посоката е изгубена.

Обезсърченият Юнкер
Преди края на срещата се появиха съобщения, че премиерът на Люксембург Жан-Клод Юнкер се опитва умишлено да изолира Великобритания, за да остави впечатлението, че нейното упорство е причината за провала. Според тези съобщения Юнкер се е опитал да отдели главните съюзници на Великобритания по спора за бюджета - Холандия и Швеция, като им предложи специални условия за намаляване на техните вноски.

Като председател на преговорите Юнкер има правото да опита по всякакъв начин да отговори на възраженията на тези страни и да увеличи натиска върху Великобритания, ако смята за необходимо. Истинските му мотиви може никога да не станат ясни. "А сега, накъде?" - този въпрос беше зададен на обзсърчения Юнкер на заключителната пресконференция. Изглежда, че той не знаеше отговора. "Бъдещето изглежда неясно, не е възможно да се прогнозира," каза той. На въпрос дали вижда решение на бюджетните проблеми в следващите шест месеца, през които Великобритания поема председателството на ЕС, той отговори кратко: "Не".

'Старата гвардия' отива в пенсия
Проблемът за Великобритания е, че като председател на ЕС трябва да играе ролята на справедлив посредник в споровете, а не да води кампания в защита на своята отстъпка. Великобритания ще направи всичко възможно да задържи в дневния ред въпроса за реформиране на бюджета, но общото виждане е, че това няма да е възможно, докато "старата гвардия" в Европа не се оттегли от властта.

Германският канцлер Герхард Шрьодер може да слезе от политическата сцена още тази година, а френският президент Жак Ширак - през 2007 г.
Бюджетът за 2007-2013 г. трябва да бъде приет доста време преди френските президентски избори.

На срещата в Брюксел се заговори, че двама лидери, далеч по-благосклонни към реформиране на бюджета, ще заместят ветераните - Ангела Меркел от германския Християндемократически съюз и Никола Саркози, амбициозният френски министър на вътрешните работи.
Според общоприетото мнение новите страни членки от Централна Европа като цяло споделят британското виждане за ЕС - те развиват топли отношения със САЩ и в общи линии подкрепят икономиката на свободния пазар. От друга страна, някои от тях ще бъдат силно облагодетелствани от селскостопанските субсидии. В момента те получават само 30% от нормата, която се изплаща на фермерите в 15-те стари страни членки. Веднъж щом започнат да получават 100% от нормата през 2013 г., ще бъде трудно да бъдат убедени да се откажат.