Трифон
Зарезан - Февруари
Един
от любимите и до днес празници по нашите земи. В
края на зимата и началото на пролетта лозарите и
винопроизводителите отбелязват празника на своя
покровител Св. Трифон.
Празничният
обред се извършва само от лозарите в лозарските
краища. По правило обреда се изпълнява от мъже,
но в Югозападна България на места „зарязването”
се изпълнява и от жени.
В
този ден се изрязват измръзналите краища на лозите.
Нагиздени, пременени, с гозби, шише вино и шише
ракия, стопаните отиват на лозята. Зарязват една
лоза, поливат я с вино та да роди гроздето достатачно
плод, че да има за вино и за ракия. Отрязаните краища
от лозите се навиват на венец и се слагат на калпаците-
„Трифоновски венец”.
Отиването
на лозята представлява едно весело шествие от пешеходци,
конници, мулета, магарета... всички са накичени
с венци от лозови пръчки. Но истински весело е шествието
на връщане от лозята, след общата трапеза на полето
и изпитото вино.
В
някои села в Северна България се избира" Цар
на лозята". Слагат му корона от лозови пръчки,
носят го на ръце из цялото село или го качват на
кон. В дома му пиршеството продължава до късно през
ноща. Вярва се, че ако е щастлив "Царя",
ще има плодородие през идващата година.
Избирането
и оставката на "Царя" е винаги шумно и
тържествено: от сутринта глашатай известява, че
стария "Цар" си отива и” Нов цар” ще се
избира. На мястото на водосвета, в лозята, се изпичат
2 овена и се донася много вино. Старият цар, пременен
и накичен, в ръце с икона на Св. Трифон, която пази
цяла година, придружен от други лозари, обявява
3 пъти, че е бил 1 година в името на Св.Трифон и
в името на Бога "Цар на лозята", но вече
не желае да бъде. Подава си оставката и посочва
друг лозар, който да бъде” Новия цар" и му
предава иконата.
Този
празник и до днес се празнува по всички краища на
страната...
